C’и una cittа di questo mondo...
на пръв поглед това място не може да съществува
такива села отдавна няма

нощният дъжд по щорите не може да не донесе усещането
за вече преживяно будуване на терасата
на стар будистки храм в планината

по-полека полагайте паветата
работете съвестно защото правите първия площад на света
след вас мнозина ще повтарят същото

в уютно дъжделивите дни
когато борът отвъд северната тераса
стане особено приказлив

Геймърско
за моя изненада панелните кули не са чак толкова грозни
всъщност приличат на нормандски замъци

посред нощ на ръба на леглото ми седна
невероятно грозно човече с разместени очи
(но пък какъв дълбок син цвят имаше дясното)

какъв прекрасен площад всичко му е на място
и въздухът и фонтанът и сградите
странно е да усетиш че собственият ти град

искам един ден да попадна на рафта до джон милтън
да му кимна и той също да ми кимне
а после някой студент да си ни купи с намаление