Кризата в Беларус избухна

Още на 29.03.2011 Централната банка в Минск обяви, че банките могат да купуват и продават валути при курс, който се отклонява с до 10% от официалния.



До тогава Беларус чиято рубла е в нещо като валутен борд, позволяваше само 2 % отклонение от официални курс.

Още обаче Декември 2008 – Март 2009 беларуската рубла падна от 2154 на 2881.  
Преди това – от 2004 година до 2008 рублата се движеше подобно на лева и повечето валути в борд в тесен коридор с малки отклонения.
Високите цени на руския петрол, покачващите се въпреки жестоките пазарлъци с Русия цени на газта (юни 2010 Русия отряза газовите доставки към Беларус и избухна поредния спор за цените) и повишаване на правителствените разходи на Беларус доведоха до голям търговски дефицит и стопиха за няколко години валутните резерви на страната, които от края на 2010 година са спаднали с може би около 30%.
Войната се разрази с пълна сила още в 2007 година когато Русия въведе силни мита за много от беларуските стоки въпреки, че уж страните бяха в един вид митнически съюз. 
Ограниченията засегнаха беларуската захар, върху чийто внос, руското правителство наложи мито още от 29 декември 2006 г. От февруари 2007 към захарта се прибавят месото и месните продукти (99,9% от беларуския експорт е за Русия), млякото и млечните продукти (над 90%), телевизорите (около 90%), мебелите (над 80%) като по този начин, вносни мита са наложени на почти 50% от беларуския експорт за Русия ( около 6 млрд. долара в парично изражение), който се равнява на 48% от общото износно перо на Беларус въобще.  



Още в 2007 година някой беларуски умни глави предположиха, че Русия ще провокира криза в Беларус от която ще се опита да се възползва. 

Дълги години Беларус беше остров на стабилност, спокойствие, социална сигурност и икономическият растеж от 8,1% на едно от първите места в Европа, но липсата на какви да е реформи и прекалената зависимост от Русия вкараха страната в капан. 
Русия дълго плаща за спокойствието си на западната си граница и да осигури ако може безпроблемни доставки на газ и нефт към Западна Европа, но руската “помощ” за “братята славяни” – както обичат да се изказват руските политици, е като дрогата която дилърите отпускат на някой наркомани за да ги зарибят. В един момент за всичко се плаща и този момент настъпи.

Без да съм склонен да омаловажавам думите им, следва в интерес на истината да заявя, че и правителството на Лукашенко не е цвете за мирисане, защото донякъде вносните мита в Русия бяха продукт на такива в Беларус, където се облагаха с мита доста руски стоки, между които руска бира и друг алкохол, тютюн и цигари, захар, риба и морски продукти, автобуси и т.н. Тоест поне част от руските мерки бяха в отговор на действията на Минск, който реагира твърде нервно и погрешно на руските напъни в областта на нефта, природния газ и желанието на руските олигарси които управляват в Кремъл да сложат изцяло ръка на беларуската икономика.



Руският нефт за всички държави винаги се е облагал с експортни мита. Само нефтът за Беларус не бе облаган с мита. Получавайки го на вътрешни, руски цени, беларуската страна можеше да го препродава зад граница на пазарни цени. Това бе една от преференциите за Минск в рамките на Съюзната държава. От 8 януари 2007 г. Русия лиши Беларус от тази възможност. 
Още в 2007 бе ясно, че макар не веднага ръстът на цените на нефта и газа ще се отрази на себестойността на беларуската продукция, което на свой ред ще предизвика намаляването на БВП.
 Дори при най-оптимистичния сценарий, ръстът на “Европейския тигър” ще спре”, посочва още тогава председателят на беларуския Съюз на предприемачите, Александър Потупа и се оказа прав. 
Днес Беларус има търговски дефицит от около 1 милиард долара само за последната 1 година. 



През последните години беларуското правителство смяташе за свое основно постижение икономическата стабилност в страната и наистина я имаше

През 1995 г. Световната банка и МВФ прекратяват финансовите траншове към Беларус поради "липса на икономически реформи". През 1996 година страната успява да излезе от продължителната икономическа рецесия, като за пръв път отбелязва ръст на БВП. През следващите години ръстът се запазва на нива около 5% годишно, а след 2004 година стига и до 10%. През 2005 г. в доклад на Световната банка се казва, че икономиката на Беларус е "реална и крепка" ("rйelle et robuste") и че приходите се разпределят широко и равномерно сред населението. При президентството на Лукашенко безработицата е под 2%, бедността е снижена и средният месечен доход има много по-голям приоритет отколкото сред други страни от бившия СССР. 
Местните чиновници използват термина “беларуско икономическо чудо” и дори определяха страната си като “Европейския тигър”, сравнявайки беларуската икономика с бързо-растящите азиатски икономики. “Прословутата стабилност на беларуската икономика всъщност бе стабилността на наркомана, който получава евтин наркотик. Сега обществото ще се върне към ситуацията от 1994 г. – 2007 г. Леонид Зайко / директор на беларуски анализаторски център. Още в 2007 г. Зайко предупреди за предстояща обезценка на беларуската рубла. Както виждаме през следващите години това не закъсня. 

Дори в момента зависимостта на Беларус от Русия остава значителна
 
На Русия се падат около 48% от беларуския стокообмен, в т. ч. почти 90 % от произвежданите в Беларус хранителни продукти. Зависимостта от доставките на руски енергоресурси е почти пълна.

Сключеният в края на 2006 г. мисля, договор за транзит на газ доведе до 400 млн. долара загуби за беларуската икономика. Още по-силни са загубите за Беларус от промяната в условията за вноса на руски нефт. Сегашната девалвация на местната валута само ще задълбочи този проблем.

В края на 2009 – началото на 2009 Беларус изпълни програма на Международния валутен фонд (МВФ) срещу заем от 2,5 млрд. Долара, като девалвира валутата си, но това само доведе до още по-голям външнотърговски дефицит, защото инфлацията и обезценяването на парите никога не е била добро решение. Чуждите инвеститори се плашат от подобни мерки, а и за сметка на спорното покачване на износа (теория на повечето икономисти, според която девалвацията подпомага износа), със сигурност последиците от всяка девалвация е покачване на цената на вноса. 
Без ни най-малко да се притесни от грешните си рецепти за справяне с проблемите – началото на март 2011 “МВФ обяви, че дефицитът по текущата сметка на страната вече е „неустойчив“ и призова правителството да спре повишаването на заплатите, разсрочването на кредитите и вътрешното кредитиране – предизборни инициативи на Лукашенко, стартирани миналата година, преди да бъде преизбран.”
На всички проблеми пред икономиката Лукашенко сложи капак, като качи с 50% заплатите в бюджетния сектор малко преди преизбирането си и увеличи субсидиите за някой отрасли в икономиката. 



Частния сектор без подкрепа и без тези увеличения просто се опитва в такива случаи да изравни стандарта, като качи някой цени, от друга страна това се приема и като заплаха за инфлация, още повече когато не обхваща двата слоя на обществото, а е само в полза на единия. Загубата на доверие между частен и обществен сектор също играе поне според мен много ключово ниво. Да храниш само едни граждани за сметка на други е за икономиката според мен като това сам да се заразиш с тумор. Главата не може без мозъка, сърцето, белите дробове, както и обратното. 
Наливането на пари в обществения сектор, без да се прави абсолютно нищо за частния сектор, създава усещане за безсмисленост на каква да е частна инициатива у част от предприемачите и рабоещите в частната икономиката и създава представа у тях, че техните плодове на труд се подаряват на чужди хора. 
Стъпката на Лукашенко би имала ефект, само ако бе придружена с реформи в страната, както и с някой облекчения за бизнеса, но такива липсват. 
Неравнопоставеността руши доверието в държавните институции от там и към всичко което ги символизира, а най-пряк и най-близък символ на една държава са парите. Когато хората спрат да вярват в една държава, те спират да вярват и на парите които тя издава, както и обратното. 



На всичко отгоре западните правителства заклеймиха Лукашенко покрай изборите и започна обсъждането на икономически санкции срещу страната, което според мен е пълна глупост, защото както е известно от санкциите пати предимно бизнеса и населението докато политическо-чиновническата върхушка продължава да си пие шампанското. За това и президентът на Литва Далия Грибаускайте се обяви категорично против въвеждането на икономически санкции срещу Беларус. В същото време според Грибаускайте въвеждането на ограничителни мерки срещу конкретни лица е целесъобразно. 
Дамата има твърде основателна причина да не иска санкции срещу и без това проблемната страна, защото като близки съседи това неминуемо ще даде отражение и на икономиките на прибалтийските републики. 

На 30 март 2011 официалният курс на белоруската рубла, определен от централната банка в Минск, е 4273,55 рубли за 1 Евро.



На 14.04.2011 в Минск, списъка на чакащите отвън пред обменно вече е 52 души и много от тях са отчаяни. Някои са чакали в продължение на три дни, спят в колите си, във все по-неистов опит да се доберат до долари и Евро.

Въпреки, че обхватът на настоящата криза още не е ясен на повечето жители, чувство за лошо предчувствие се разпространява, допълнен и от мистериозния бомбен атентат в метростанция, при който загинаха 13 и бяха ранени близо 200 човека. 
Бивша съветска република е на ръба. Цените се покачват, а рублата намалява стойност. Някой вносни хранителни продукти са започнали да изчезват от магазините, хората, в столицата са силно притеснени. 
Появата на опашки пред обменните бюра възражда спомените за срама и лишения от годините непосредствено преди и след разпадането на Съветския съюз в 1991 г.  
Още преди работниците са почистили и последните отломки от унищожената с бомба метро-станция „Октябрская" до цветята положени в памет на загиналите още една опашка от хора се е извила до валутен офис само на крачки от мястото на взрива. 
Спомените от 1990-те години, когато хората са чакали на опашка за хляб са пресни, казват с горчива ирония самите беларуси - "Сега чакаме на опашка за долари." 
Ситуацията на валутния пазар в страната започва да прилича на трагикомедия - "Комерсант".  Пред обменните бюра денонощно има опашки, хората си носят столове, термоси с чай и храна. Правят се и списъци на чакащите като пред българска детска градина. 



Въпреки, че до неотдавна правителствени представители в твърдяха, че няма вероятност за официална девалвация на белоруската рубла, то хората явно не вярваха, като от пролетта на тази година желанието за запасяване с валута бе силно и с право. Рублата девалвира, напук на всички призиви, от страна на официалните власти, че това няма да стане.  
Подобно на България (имоти, автомобили и т.н.) дори и при нормални обстоятелства, хората в Беларус ползват чуждестранна валута по време на големи сделки, а днес нуждата от още валута вече е крещяща. 
Централната банка е принудена да се ограничи наличието на твърда валута. На фона на колапса на черния пазар, централната банка в Минск въведе многостепенна система от обменни курсове. Повече долари и евро обаче, могат да бъдат закупени само на черния пазар в условията на високи обменни курсове и жестоки маржове купува-продава. 



Час от търговците в Беларус са вече на червено от обезценката на рублата, защото за да закупят нова стока се нуждаят от долари, а те са вече на много по-висок курс. Други качват цените, като влагат и страха от инфлация в тях в опит да се предпазят. Мениджър в мински хипермаркет коментирал, че в сравнение с 2010 г. продажбите на месо са намалели четири пъти, като силно са се увеличили продажбите на изрезки от месо, които се използват за супа, и на кости и въпреки, че магазините още изглеждат заредени, вече се усеща недостиг на някои вносни стоки като шоколад, памперси, кафе и други. Цените на зеленчуците скачат с шокиращи импулси, а това покачване както съм казвал ще повлече и цял диапазон от други стоки. Има ръст и на цените електрониката и битовата техника.  

“Беларуската рубла не е свободна и валутните транзакции се контролират от централната банка в Минск. Страната е изправена пред тежка финансова криза, поради огромния бюджетен дефицит и бързо топящите се валутни резерви. Много магазини остават затворени, тъй като търговците не разполагат с твърда валута за внос. Износителите от друга страна са задължени да обменят в рубли по официалния курс 30% от валутните си приходи.” - Инвестор.бг

Към днешна дата 24.05.2011 г. девалвацията вече е 56 %, а паниката от предните месеци вече избухва с пълна сила

И макар според повечето анализатори девалвацията на беларуската рубла да е стъпка в правилна посока, то според мен тя ще има обратен ефект, както и се получава вече. 



Вчера 23 май е имало опашки за зареждане с бензин и някой храни в опасение, че от днес 24 май цените ще скочат с поне 20-24 %.
От 24 май днес, обменния курс спрямо долара в вече 4 930 рубли, спрямо еврото - 6 914,82 рубли, което означава, че рублата пада с 56,3% спрямо долара и с 53,1% еврото. Спрямо британския паунд 7 961 рубли, а швейцарския франк е 5 587 рубли. Новите курсове обаче са много под свободния междубанков курс който само долара стигна малко над 7000 рубли. 

Движението на валутите обаче е започнало преди това, като още от 7 май, съдейки по курсовете на една от банките със швейцарско участие, банките са започнали да покачват котировките на чуждите валути, дори по така наречения официален курс. 

Националната банка на Беларус нарече решението за девалвация “макро-икономическо приспособяване, насочени към привеждане в съответствие на вътрешния дисбаланс и стабилизиране на вътрешния валутен пазар” като се изприказваха обичайните глупости за пред пилешките глави и медиите.

Беларуските жители обаче, както и част от спекулантите заели по някакъв начин позиция срещу беларуската рубла, пет пари не дават за високопарни брътвежи, а стъпили на здрав разум се стремят колкото се може повече да се заредят с твърда валута, едните водени от желание да преживеят живи и този трус, а други от желание да спечелят. 



Златното правило “действай при слух” и “агенция партенка”, явно е вършат работа поне за някой, защото въпреки обещанията на някой чиновници в Минск, още преди около две седмици в някой региони на Беларус хората са започнали да се запасяват с храна, захар, кафе, сол, кибрит, мебели, домакински уреди.
Други беларусци само се поусмихват на този ентусиазъм, защото според тях складовете са пълни със стока и храни, но аз си мисля, ако човек има местна валута и не може дори да я обърне в твърда къде е изхода? В стоките, като при заплаха от инфлация хората често купуват и неща които въобще не са им нужни за момента, но в противен случай рискуват да останат с едни хартийки в джоба си.  
Основният проблем е, че в страната просто няма валута. "Налична валута в обменните бюра практически няма и е почти невъзможно да се купи. Бюрата ще пренапишат курсовете, но няма откъде да се снабдят с валута. 



Що се отнася до парите, Лукашенко нееднократно подчертаваше, че в случай на девалвация, населението ще бъде своевременно предупредено. Високопоставени членове на администрацията като кмета на Минск и синдикални лидери близки до властта до скоро обясняваха, че безработицата е защото на хората не им се работило, а валутна криза няма защото населението спестило в личните си смекти между 12 и 14 милиарда евро. Държавните чиновници пък са инструктирани в края на април да говорят, че в страната всичко е нормално, а криза няма (защо ли това ми е познато?). Администрацията на президента Александър Лукашенко дори е организирала специален идеологически семинар за главните редактори на държавните медии.

Така Беларус забрани кризата, но тя все пак се оказа фактор и около 600 000 човека главно от частния сектор се оказаха безработни, като това е само началото.  

На 20.05.2011 Путин предложи на Беларус 3 млрд. долара заем, като в замяна руснаците най-вероятно ще искат да сложат ръка на газопреносната мрежа на страната и нефтопроводите към Западна Европа. 
За сега Беларус не са дали отговор, но най-вероятно ще са принудени да вземат някакви мерки или да се стигне до решение на проблема. 
Дори заемите от Русия обаче да са факт, то това е само и единствено временно решение, което само би запушило част от пробойните. Заради вноса на суровини тези заеми отново ще изтекат към Русия, но вече ще се плаща и лихва върху тях, като в същото време олигарсите в Кремъл ще са сложили сравнително евтино ръка върху определящи икономиката на страната обекти. 



Какво ще се случи от тук нататък с Беларус? 

Нещата в Беларус вървят към "зимбабвийски сценарий“, коментира чуждестранен дипломат в Минск и „Вече сме на ръба на бездната. Наблюдаваме инфлационна спирала, която ще докара населението до мизерия“, коментира анализатор. (според Инвестор.бг)
Силно вероятно. Ние този филм го гледахме в периода 1996-1997 година, като приликите между сегашния Беларус и България от 90-те са очевидни, но само на пръв поглед. 

Достатъчен е дори само един бегъл поглед към столиците на двете държави. Докато Минск има доста чист вид, то София въпреки дотациите и привилегиите с които се ползва прилича с мръсотията и мизерията си на латиноамерикански мегаполис в някоя бедна страна.  
Макар и като население Беларус да е малко по-голям от България, като икономики и потенциал двете страни са твърде различни. 



Огромната част от икономиката на Беларус макар да се нуждае от модернизация е запазена. 40 % от страната е заета от гори, природните ресурси се пазят, а населението е добре образовано и обхванато в мрежата на сравнително добро образование и медицина.  



Въпреки, че все още около 70 % от икономиката е в държавни ръце точно тук се крие ключът към решаване на проблемите в Беларус, като ако се действа правилно, то проблемите могат да се решат сравнително за кратко време и с много добро решение. 

От една страна е необходимо да се търсят пътища за решаване на проблемите с руската енергийна зависимост, от друга пренасочване на износа в друга посока. 

Това обаче са бавни мерки

Най-бързата от тях би била приватизация на части от националната икономика, като 33,33 % се отпуснат на населението във вид на масова приватизация, 33,33 % се пуснат на фондовата борса, а останалите 33, 33 % се запазят поне за сега от държавата. 



Индекс на пазара на държавни облигации

На фондовата борса в страна би могла да се вземе идеалната цена, като недостига на валута в страната лесно, скоростно и бързо би се компенсирал от милиардите чужди и местни инвестиции които ще се излеят в страната под формата на надаване на борсата, за акциите на работещите местни компании. Това не само би привлякло огромен чужд капитал, но би накарало и част от местното население и бизнес да извадят парите от дюшеците. Нещо което бе пропуснато да се направи по обясними причини в България. 
Веднъж влезли тези спекулативни в началото капитали ще останат в страната, като дори част от тях да бъдат изтеглени, то за това ще е нужно време, а огромната част биха останали създавайки нови работни места, повишавайки БВП и решавайки проблема с изтичането на валута. Напротив, една приватизация през фондовата борса би привлякла следващите години още милиарди инвестиции към икономиката на страната. 
Дори руснаците от страх ще загубят влияние биха изсипали такива пари, пред които обещаните сега 3 милиарда са смешна сума

Оставащите варианти пред Беларус не са добри 

1. Сегашния вид НЕП социализъм или капитализъм, е изчерпан до голяма степен и без реформи страната или ще се влачи по корем години наред, или малко по малко ще прехвърли всичките структурни отрасли в ръцете на руските олигарси и ще се превърне в нещо като бедна колония на олигархичните кръгове в Кремъл. 
2. Друг вариант би бил приватизация по български или руски модел, което не само няма да осигури пари на Беларус, а ще постави пак белоруската икономика в ръцете на монополите и отново страната ще е бедна за десетилетия напред. 

Какво все пак предстои? 

Това което в момента очаква Беларус е почти сигурна банкова криза. Такава най-вероятно ще се разрази в най-скоро време и част от населението и бизнеса ще се простят със спестяванията си. 

След инфлацията също е много вероятно икономиката да пропадне значително и след финансовата да последва и голяма икономическа криза, като ще са нужни минимум няколко години за нейното възстановяване до нивото и от преди кризата. 

Най-вероятно ще има орязване на много социални придобивки, което още повече ще и се отрази зле, както и ще има увеличаване на безработицата в Беларус, както и фалит на много предприятия.  

Всичко това може да се избегне (без банковата криза) ако се вземат мерките посочени горе (борсовата приватизация на част от активите), но едва ли. 





FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ

Браво, чудесен анализ.

Не плачи на чужд гроб. На кого е тоя смешен анализ? Няма линк. Това са пълни глупости от някой местен опозиционер. Ние сме хиляда пъти по-зле от Беларус. Чети коментари от първа ръка, не се доверявай ня злобна пропаганда. Виж материала на Хинов, който скоро се завърна от там.

Там имам приятелка !

Блестящ анализ, защо не трябва да се обвързваме с руснаците икономически и политически.Това е пътя към разрухата на България.По-далеч от Русия = на просперитет.45 години комунизъм го доказват.Сравнено с 45 години капитализъм в съседна Гърция,например.

Дано се справи... Все пак съм до някъде оптимист за тях, но ще минат доста труден период.

За това и съм си мислил, ако България по-малко държеше на приятелите си и повече на интересите си, щяхме да сме в много по-завидно положение.

ПС: Позволих си да добавя 2 от клиповете от твоя блог.

Great stuff, you hepled me out so much!

R2yh0z <a href="http://oonfptigskxx.com/">oonfptigskxx</a>

QEQUIx , [url=http://rmtpkbjqywfm.com/]rmtpkbjqywfm[/url], [link=http://mulpckehdunv.com/]mulpckehdunv[/link], http://nwceyhwwggyj.com/

Ioysk4 <a href="http://jrxqmqnuxokj.com/">jrxqmqnuxokj</a>

прави чудесни автобуси например, и са евтини, напълно ще подхождат на варненските ви улици, за 1млн.$ могат да се купят 10 автобуса за градския транспорт.
Ако политиците в България желаеха да запазят и обновят производството на автобуси, самосвали, камиони и ж.п. вагони например:), когато му е било времето за това, то поне щяхме да имаме нови транспортни средства сега.