Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2009 20:09 - Арброутската декларация на шотландските барони, ХІV в.
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 1306 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 10.03.2010 22:16


Отчаяното послание до папата след началото на английското нашествие

Бележка към Арброутската декларация

или

"За своето милеем"

Арброутската декларация е поразителен текст. Тя е нещо повече от зов за помощ към папата, повече от заплаха срещу нашественика, повече от келтско самохвалство. Може да бъде наречена "гласът на Викащия в пустинята". В нея водачите на един неголям народ (повечето от тях дори не са шотландци по произход, ако съдим по имената им, а най-вероятно англо-нормани) говорят за неговата свобода. Но каква е тази свобода? На словото? На мисълта? На личността? Нищо по-нелепо от това да пренасяме представите си за едно или друго ключово понятие върху хора, напуснали този свят преди толкова столетия. Тяхната свобода е различна. Те страстно желаят да съхранят "добрите обичаи на прадедите", своите собствени порядки, своите проблеми и своите начини да се справят с тях - напук на който и да било завоевател, пък бил той и носител на нова законност. Нека не забравяме, че по времето, когато "Декларацията" е пратена в Авиньон, английската "Велика харта на свободите" вече е над стогодишна. А и кралят, който е започнал войната срещу Шотландия, е самият Едуард І Плантагенет, завоювал вече Уелс и наричан "Юстиниан на Запада" заради законодателното си дело. Въпреки бляскавата слава на англичанина, скотите и техните танове не го приемат за свой владетел. Защо е така? Какво могат да противопоставят тези бедни, изостанали планинци на могъществото на своя съсед? Някога саксите са отстъпили пред нормано-френските крале и с това започва историята на сякаш вечната английска държавност. Но те са се предали не само пред конниците на Вилхелм Завоевателя, а и пред блясъка на неговия двор, пред френските поети, пред турнирите, пред клюнийския орден. Пред всичко, което изкусителният Юг предлага на жадуващия багри Север. Дивият Беоулф винаги е побеждаван от изтънчения Ланселот. След саксонска Англия, след Ирландия и Уелс идва редът на скотите. Самото им име ги оприличава в нашето въображение на недодялани животни, каквито те са и за англичаните. Скотът няма избор; той трябва да се подчини на човека.

Но това не става. След първите жестоки кампании из Шотландия, сякаш самите хълмове раждат Уилям Уолъс. Зле въоръжени, малобройни, гладни и озлобени, хората му се превръщат в армия. Скотът сам се оказва човек. При това - мъж. Уолъс загива. Ала искрата отдавна се е превърнала в пламък и за двамата Едуардовци - баща и син - се оказва невъзможно да го угасят. В 1305 година Робърт Брус е издигнат за крал и дори проказата не го възпира в омразата му срещу нашественика. Преломен момент. Довчерашните диваци, предвождани от племенни вождове, които рядко се сещат за значението на кралската титла, която един от тях по традиция носи, се превръщат в части от общо цяло. Доказват, че не са против реда и кралския мир изобщо, а против наложения ред. След Стърлинг те вече знаят и какво ги отличава от враговете им. Създават своята "Златна легенда". Произходът им по щастливо хрумване е изведен от благородните скити, владяли някога безкрайните равнини на Изтока. Впрочем, тази идея надали случайно се е зародила в ума на някой от клерковете в Единбург. Век по-рано Снори Стурлусон пише в "Земният кръг", че най-благородният род на шведите идва от скитите. На исландски и Швеция, и Скития се наричат "Свитюд". А между исландци, шотландци и скандинавци отдавна има връзки. Първо войната и пиратството, сетне търговията водят до обмен на множество ценности, включително духовни. Край брега на скотите са островите Оркни и Шетландите, управлявани от скандинавски ярли. Така Шотландия вече се представя не просто като затънтена келтска провинция, а като земя, заселена с потомци на храбър и старинен (което е от огромно значение за средновековните представи) народ.

Към племенната се прибавя и религиозна "Златна легенда". На шотландския флаг е изрисуван хиксообразният кръст на свети апостол Андрей, брата на Петър. Ако Петър е "принцът на апостолите", "Скалата, на която е изградена Църквата", Андрей е първият човек, призован от самия Христос към апостолско служение. И тъкмо той е покровителят, застъпникът пред Бог, покръстителят на скотите. Както Петър и Андрей са братя, така Шотландия и Рим (казваме Рим, но Рим по онова време е в Авиньон) са посестрими във вярата. И тъкмо заради това родство Светият престол е длъжен да окаже особено внимание на тези свои чеда - първите сред християните на Запада. Този небесен ореол трябва да затъмни земния блясък на английския трон. И войната на скотите за собствената им свобода придобива привкуса на война в Божието име. Свещена война. Тук те не пропускат да проявят известна перфидност и да напомнят на папата (Йоан ХХІІ, управлявал от 1316 до 1328; светско име Жак Дюез), че англичаните не би трябвало да воюват със съседи и християни, а да проявят малко усърдие в освобождаването на Светите земи.

В 1291 г. пада Сен Жан д"Акр и това е краят на латинското Йерусалимско кралство. През двадесетте години на ХІV век във Франция отново се заговаря за кръстоносен поход към Сирия и Палестина, но всичко остава на думи. Болезненото напомняне за позора на християнския свят, изтъкването на собствената готовност за поход и недотам смирените препоръки към папата говорят за наистина високото самочувствие на шотландските барони, изградено от собствената им "Златна легенда"… или за отчаяната дързост на оня, който е решил да се сражава докрай за своя дом, за своите обичаи и за свободата си.







АРБРОУТСКАТА ДЕКЛАРАЦИЯ

До Светейшия в Христа Господа Отец, господаря Йоан, по Божие провидение Първосвещеник на Светата и Вселенска Римска Църква, неговите покорни и верни синове: Дънкан, граф Файф; Томас, син на Рандълф, граф Мори, лорд Ман и Анъндсдейл; Патрик Дънбар, граф Марч; Малис, граф Стратрайн; Малкълм, граф Ленъкс; Уилям, граф Рос; Магнъс, граф Кетни и Оркни и Уилям, граф Съдърланд;

Уолтър, сенешал на Шотландия; Уилям де Соулс, бутеларий на Шотландия; Джеймс, лорд Дъглас; Роджър Моубри; Дейвид, лорд Бречин; Дейвид де Греъм; Ингръм де Хъмфривил; Джон де Менетет, пазител на графството Менетет; Аликзандър Фрейзър; Джилбърт де Хайа, конетабъл на Шотландия; Хенри де Сейнт Клер; Джон де Греъм; Дейвид де Линдзи; Уилям Олифаунт; Патрик де Греъм; Джон де Фентън; Уилям де Абърнати; Дейвид де Уемис; Уилям де Маунтфикс; Фъргюс де Адросейн; Йосташ де Максуел; Уилям де Рамзи; Уилям де Хаймаунт; Алън де Мори; Доналд Кембъл; Джон Камбрън; Реджиналд Льо Шен; Аликзандър де Сетън; Андрю де Леслин и Аликзандър де Стратън, както и други барони и първенци, и цялото Шотландско кралство пращат силната си синовна почит и целуват блажените Ви нозе.

От старинните песни и книги научихме и събрахме знание, Светейши Отче и господарю, че изглежда, щото измежду други славни народи, нашият род на скотите е бил прочут с множество велики деяния; още, че от Голяма Скития през Тиренско море и Херкулесовите стълбове е преминал в Испания, където в течение на дълги години е живял сред твърде свирепи племена, но на никого от варварите не се удало да го покори. Оттам, хиляда и двеста години след като израилтяните пресекли Червено море, скотите завладели на запад страната, която и досега държат. Първо отблъснали бритите, а сетне унищожили пиктите и изглежда, че много често са воювали с норвежци, даки/1/ и англи, като сред големи опасности изтръгвали многобройни победи, спасявайки се така от чието и да е поробване, както свидетелстват древните истории. В тяхното кралство управлявали сто и тридесет крале от собствения им кралски род, без някога да се е възцарявал чужденец.

Тяхното благородство и достойнство, макар и да не са били възхвалявани от други, достатъчно ясно проличават от това, че Кралят на кралете и Господарят на господарите Иисус Христос след Страданията и Възкресението Си, утвърди тъкмо тях в крайните предели на света и първи ги призова в Своята най-свята вяра. И не пожела да ги укрепи в споменатата вяра чрез другиго освен чрез първия по позоваване, макар и по достойнство втори или трети, апостол свети Андрей/2/, обичния роден брат на свети Петър, койти винаги сам е искал да бъде техен патрон.

И така, Светейшите Отци и Ваши предходници, като размисляха мъдро, с особена грижа обдаряваха това кралство и народа с много милости и свободи заради брата на свети Петър. Така че нашият народ пребиваваше в свобода и покой под тази тяхна закрила, докато онзи величав принц, кралят на англичаните Едуард, баща на царуващия сега, като враг нападна останалото ни без глава кралство и племе, без да сме му причинили каквото и да било зло или нещастие, без помежду ни да е имало война или оскърбление и даже след като дотогава се беше свивал под прикритието на приятел и съюзник. Неговите несправедливости, убийства, насилничества, грабежи, палежи, затварянето на свещеници, плячкосването на манастири, ограбването и усмъртяването на монаси и останалите огромни и безбройни престъпления, които той извърши сред казания народ, без да щади възраст или пол, вяра или сан, никой не би могъл да опише или да си ги представи освен ако не се поучи от опита [или: освен ако не ги е видял със собствените си очи]. От тези злини, с помощта на Тогова, Който след раните се изцели и оздравя, ни освободи твърде могъщият принц, наш крал и владетел, господарят Робърт. За да изтръгне от ръцете на врага своя народ и наследството си, той като втори Макавей или Йосия/3/ с бодър дух понесе усилия, мъки, лишения и опасности. Божието решение, разпоредбите на нашия закон и обичаите ни, които до смърт искаме да запазим, справедливият ред, общият ни дълг, събранието и съгласието ни издигнаха за владетел и крал този, чрез когото нашият народ се спаси и запази свободатата си, която ни се полага както по право, така и по достойнство, и която искаме във всичко да съхраним.

Ако онзи [крал Едуард] беше упорствал в намерението си да подчини нас и кралството ни на английските крале и на англичаните като наш враг и противник на своите и нашите закони, все така щяхме да се напрягаме да го прогоним и да си изберем и друг крал, който да върши всичко необходимо за наша защита. Защото докато и сто от нас са живи, не искаме да се подчиняваме на никой чужд владетел. Не за слава, богатство или чест се сражаваме, а само за своята свобода, от която достойният човек се отказва единствено със смъртта си. Затова, преподобни Отче и господарю, настоятелно и коленопреклонно умоляваме Ваше Светейшество с искрено сърце и благочестив ум да заповяда, щото английският крал, който извърши злодеянията си и причини тревоги и мъки на нас и на Божията Църква пред очите на Отца (без да го е грижа, че нямало разлика между грък или юдей, между шотландец и англичанин), да се задоволи с това, което притежава, защото някога Англия е имала седем и повече крале; благоволете да го увещавате и убеждавате, докато остави на мира нас, скотите-изгнаници, които искаме да живеем само в Шотландия и не желаем друго освен своето. Възнамеряваме дейно да правим каквото можем срещу него, за да си осигурим безопасност, докато не получим това, което ни се полага.

Впрочем, свети Отче, на Вас подобава, като съдите свирепостта на езичниците и вината на християните, да погледнете към християните милостиво и да направите така, щото споменът за Ваше Светейшество да не бъде, че по Ваше време Църквата е срадала от помрачение и раздор пред очите Ви. Също така трябва да Ви е грижа християнските владетели да не изтъкват предлога, че не могат да идат на помощ на Светите земи заради войни, които имали да водят срещу съседите си. Истинската причина за тази пречка е, че [тези владетели] смятат за по-изгодно и безопасно да се сражават [именно] със съседите си [, а не в Светите земи]. А как на драго сърце ние и споменатият господар, нашият крал, щяхме да тръгнем нататък [- към Светите земи -], ако кралят на англичаните ни бе оставил на мира - това най-добре го знае Онзи, от Когото нищо не е укрито. Това твърдим и свидетелстваме пред Христовия наместник и пред цялото християнство. Ако, след като съобщите тези неща на англичаните, те не повярват на тъй меродавните увещания на Ваше Светейшество и не пожелаят да се смилят над мъките ни, ние ще убиваме телата им, ще осакатяваме душите им и ще вършим всички страховити неща, които те ни причиняваха, като вярваме, че Вие и Всевишният ще ни простите. И така, готови във всичко да се стремим към Неговото и Вашето наместническо благоволение, предаваме замислите си с настоящето [послание] и се надяваме то да ни бъде от полза и да унищожи напълно враговете ни.

Нека Всевишният съхрани Ваше Светейшество и Вашето здраве за Своята Църква за дълги времена.

Предадено при манастира Абърбротък в Шотландия, на шестия ден от месец април, в годината на Благодатта хиляда триста и двадесета и в петнадесетата година на гореспоменатия крал на нашето кралство.


На гърба е написано: Послание лично до господаря Върховен Понтифик относно шотландската общност. Аликзандър де Ламбъртън; Едуард де Кет; Джон де Инчмъртън; Томас де Мейнърс; Джон Дюран; Томас де Моръм и още нещо, което не може да бъде разчетено [според запазения нормализиран латински текст].


П. П.

1. Даките в текста на "Декларацията" най-вероятно са датчани. През ХV век Томас Малори твърди, че Артур бил "император на Британия, Италия, Африка, Галия, Испания, Ирландия, Германия и Дакия". У някои свръхпатриотични уелски автори (като Giraldus Cambrensis) Артур е наречен владетел на Британия, Франция и… отново Дакия. Както готите са отъждествявани с гети (оттам може би и появата на т.нар. "гаути" от саксонското "Geats" в "Беоулф"), а шотландците, шведите и българите (от страна на ромеите) - със скити, така и датчаните (или даните) са били архаизирани като даки. Уелсците пък са си прикачили троянско потекло.

2. Интересно е, че св. Андрей Първозвани е смятан за покровител и покръстител още на Константинопол и на Киевска Рус, тоест на самата Скития. Доколкото знам, флагът на руския военноморски флот и до днес носи андреевски кръст. Шотландското знаме е тъмносиньо с бял хиксообразен кръст, а руското - бяло със светлосин.

3. Иуда Макавей е еврейски свещеник и предводител от ІІ в. пр. Хр., освободил събратята си от игото на елинистическите царе на Сирия. Йосия е още по-древен еврейски цар, воювал храбро, но неуспешно срущу египтяни и асирийци едновременно. Той освен това е и почитан законодател на старите израилтяни. И двамата са едни от значимите герои на Стария завет и тъкмо затова бароните сравняват своя крал с тях.

Българският превод е от оригинала. Латинския текст взех от thelatinlibrary.com




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5452813
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5487
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата