Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2009 06:23 - Куртоазният роман на Балканите
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 1738 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 08.03.2010 02:06


Евгений Аничков, Скопие

Revue internationale des йtudes balkaniques.

Tome Ier, pp. 108-111. Beograd, 1934.

 

 

 

 

 

            Куртоазията, едно от върховите достижения на средновековния западен гений, се появява за първи път на Балканите по адриатически бряг.

            Малките градове на Далмация, управлявани от аристократична прослойка търговци и собственици на кораби и работилници за оръжие, се къпят в лъчите на залеза. Високите планини на Босна и Херцеговина не позволяват достъпа на утринната светлина до късно през деня. Така тези славянски градове изглеждат подложени на влиянието на западната цивилизация по силата на самото си географско разположение1 [1Произходът на градове като Сплит е римски и населението им до и по времето на славянското заселване говори къснолатински диалекти. Тук и до края на текста курсивираните бележки в квадратни скоби са от преводача.]. Връзките им с Италия са по-тесни от тези със сънародниците им отвъд планините. При все това, епизодът от литературната история, на който са посветени тези страници, ще ни покаже, че Далмация е послужила за пряк посредник между романския и славянския свят2 [2Далматинските земи посредничат между славяно-византийския и романския свят още през ХІІ-ХІІІ в., когато богомилската ерес намира почва за развитие в Босна и Хърватия, за да се трансформира в катарство в северна Италия и Прованс]. Именно от Далмация вече остарелите с три века и донякъде демодирани на запад3 куртоазни идеи получават нов тласък, за да проникнат на изток и на север чак в далечната Московска Рус, която в продължение на столетия остава иначе затворена в себе си [3Както ще стане дума в самия текст, рицарските романи с техните куртоазни идеи все ще са популярни през ХV и ХVІ в. С появата на книгопечатането в Европа едни от първите съчинения, радвали се широко разпространение благодарение на новата технология стават тъкмо рицарските романи].

            Прочутият ръкопис Posen, принадлежал на библиотеката на графовете Рачински, е едно от най-интересните открития на славистите.

            Този обемист [ръкописен] том от над триста страници съдържа повест в две части за Тристан и Ланселот, още една за Бьов или Бовон д’Анстон4 [не особено популярен герой от късносредновековни рицарски романи] и отделно повествование за Атила.

            Текстът на тома е на староруски език5 [5Към края на ХV и началото на ХVІ в. славянските езици вече значително се различават помежду си, както и от старобългарския и среднобългарския нормативен писмен език.]. Но това е твърде особен руски. Повестите са записани на белоруски диалект и са предназначени за магнатите от западните руски области, които през ХVІ в. са част от литовското княжество, съединено с Полша. Тези богати земевладелци в много отношения принадлежат към западната цивилизация. Макар да са запазили дългите мустаци, одеждата със свободно висящи, подплатени с ярка коприна и живописно отметнати през раменете ръкави, както и изящната турска сабя на кръста6 [6Т.нар. “сарматски” костюм], те вече се поддават на влиянието на поетичните идеи и течения, които стигат до тях от Неман и Висла. Жадни за по-рафинирани нрави, те остават предани православни. Религията им е дори войнствена по отношение на Запада, но самите те свободно четат латински, италиански, немски или френски, а мнозина от тях са получили образованието си в Киевската академия или в католическите училища във Вилно.

            Впрочем, ето го главното значение на ръкописа Posen – първият прочит на текста дава на изследователите Брукнер, Ягич и Веселофски7 [7нужна е бележка за изследователите] да установят, че пред тях стои превод от сърбохърватски. Това се потвърждава и от самото заглавие на повестите. Ето го в буквален превод:

 

            Тук започва историята на витязите, извлечена от сръбски книги8, най-вече за Тристшан, Ашалот, Бово и други велики витязи.

 

            [8От първостепенна важност в случая е, че белоруската версия на повестите идва не през полски, а от балкански източник, защото Полша през ХVІ в. несъмнено е силно повлияна от ренесансовата култура на Италия, Франция, Унгария, Бохемия и Германия. Все пак трябва да се има предвид, че в случая под "сръбски" вероятно се има предвид далматински произход на текста; а Далмация също е под италианско влияние.] В такъв случай магнатските имения на Белорусия са едва втори етап в разпространението на повестите, съставени по рицарски романи сред славянските народи. Първият им вариант е осъществен на сърбохърватски – най-вероятно за аристократите-търговци от градовете на Далмация, чиито кораби водят процъфтяваща търговия във всички средиземноморски пристанища. Запознати с латинския и италианския, образовани в Болоня, Неапол и Флоренция, мнозина представители на големите далматински фамилии, управляващи малките републики по бреговете и островите на Адриатика9 [9Рагуза, Сплит и Задар са само водещите градове в този партикуларизиран романо-славянски свят] вече са започнали да стават съпричастни към западната цивилизация. Съзнанието за славянската им кръв ги кара да се стремят към издигането на майчиния им говор до равнището на литературен език. Разглежданите тук повести са едни от първите плодове на тези усилия и те ще бъдат последвани от богатата, разнообразна и доста оригинална, макар и носеща следите от италианско влияние поезия на Хекторович, Дргич, Палмотич и Гундулич10. [10нужна е бележка за далматинските поети.]

            Не е трудно да разпознаем Тристан, Ланселот и Бьов д’Анстон в Тристшан, Ашалот и Бово. Още повече, крал Артур и Кръглата маса също се появяват под деформирани имена. Същото се отнася до Ивен, сенешала Ке, Говен11 [11Ивен и Рицарят с Лъва е герой на едноименния роман в стихове на кретиен дьо Троа от ХІІ в.; сенешалът ке или Кей е контрапункт на повечето рицари в Артуровия цикъл - дребнав и сприхав; Говен или Гауейн е племенник на крал Артур и един от най-популярните герои на рицарските романи] и останалите образцови рицари от куртоазните романи на ХІІ и ХІІІ в. Но Берул, Томас, Кретиен дьо Троа12 [12Берул и Томас са нормано-френски поети от ХІІ в. Кретиен дьо Троа е приближен на графиня Мари дьо Шампан и граф Филип дьо Фландр, за които пише своите прочути романи в края на ХІІ в.] и останалите автори, които първи са възпели рицарските подвизи, са забравени. Ръкописът Posen е с късен произход. Фамилните бележки в края на тома ни информират, че манускриптът е дошъл у семейство Рачински през 1544. Сърбохърватската версия вероятно е по-стара с около век13. [13т.е. трябва да е съставена към средата или последната четвърт на ХV столетие] Тя произхожда от френски роман, озаглавен:

 

            Les grandes prouesses du vaillant, noble et excellent chevalier Tristan, filz du noble roys Meliadus de Lionnous et chevalier de la Table Ronde14, [14Великите подвизи на храбрия, благороден и възхитителен рицар Тристан, син на благородния крал Мелиадус от Лионус, рицар на Кръглата маса]

 

чието най-старо запазено печатно издание е от 1489 г15. [15От 1489 датира и първото печатно, т. нар. Какстъново издание на английски език на прочутия рицарски роман на сър Томас Малори “Смъртта на Артур”, който е своеобразна енциклопедия и свод на целия цикъл за Кръглата маса и послужва за основа на по-късни романи] Авторът на сърбохърватската версия може би познава френския роман по италиански превод, каквито има много.

            И ето ни насред Ренесанса.

            Най-просветените потомци на феодалното общество, в което се е зародил рицарският дух, са станали големи ерудити, страстни читатели на антична поезия, горещи привърженици на неоплатонизма, за които проблемите на куртоазията се превръщат от една страна в “женски караници”, но от друга - във философски системи като тези на Марсилио Фичино и Пико дела Мирандола.  Ала и рицарските романи далеч не са забравени. Можем да констатираме неувяхващия интерес към този литературен жанр в многобройни тогавашни дискусии върху поезията и най-вече епопеята, водени между привържениците на Трисино и Торкуато Тасо, и тези на Ариосто16. [16нужна е бележка за ренесансовите поети] Първите печатници не престават да публикуват дълги романи в проза за рицарите на крал Артур и дори за нови герои като Амадис17, [17нужна е бележка за Амадис] които Средновековието не познава. Това е вълната от фантазни авантюри, която се стоварва върху възпламененото въображение на Сервантесовия дон Кихот. Той става странстващ рицар в общество, което вече е твърде далеч от средновековните концепции. Но всички, които смятат идалгото за луд, все пак чувстват дълбоко уважение към мъдростта и верността му.

            Не, куртоазията не е забравена. Тя все още не е изпълнила докрай голямата си цивилизоваща мисия. Западните славяни от брега на Адриатическо море извършват литературно посредничество от първостепенна важност.

            Още веднъж, както във времената на покръстването на славянските народи, Балканите стават авангард на славянския свят. В Х в. идеите, принципите и поетичениите представи идват от изток. Два прочути романа са вдъхновени от това духовно течение: “Роман за Троя” и “Роман за Александър” 18. [18Става дума за ранновизантийските повествования за троянския цикъл и за живота на Александър Велики, послужили за основа както на славянските “Троянска притча” и “Александрия”, така и на среднофренските стихотворни “Роман за Троя” и “Роман за Александър”] Те са гръцки. Духът им е източен и елинистически. Виждаме ги да се разпространяват на Балканите, между сърби и българи, за да стигнат до Киев, където източната и елинистическа повест за Александър е преведена на староруски19. [19всъщност славянският превод на “Александрия” датира вероятно поне от ХІІ в. като произхожда от България, откъдето достига Сърбия и Киевска Рус все още  без да има нужда от допълнителен “превод”.] Но тези два романа за Троя и за Александър вече са широко разпространени и в западна Европа. Там те са се превърнали в рицарски и куртоазни наративи. Феодалното общество е наложило своя отпечатък върху основния персонаж, Александър. Пример за рицарство, той покорява всички народи, отказали да му се подчинят и се превръща във верен и куртоазен сеньор, върховен пример за качествата, издигани в култ от средновековния идеализъм.

            Ето че в ХV в. новите версии на романите за Троя и Александър ще преминат по същия път като сюжетите за Тристан, Ланселот и Бьов. В Задар20 [20или Зара на далматинския бряг] съществува liber Alexandri in littera slavonica21, [21Книга за Александър на славянски език] датираща от 1389 г., написана с глаголически букви22 [22в Хърватия и Босна глаголицата е използвана поне до края на ХVв., при това на места кирилицата е почти непозната]. Няколко десетилетия преди това, към 1345 романът за Троя е преведен от италиански или френски за българския цар Йоан-Александър някъде по същите източни адриатически брегове23. [23Българската “Александрия” от ХІV в. по-скоро произхожда пряко от гръцкия първоизточник. Тук трактовката на произхода й от Далмация се дължи вероятно на конюнктурни причини към момента на издаване на текста.] А новият превод на повествованието за Александър достига и Русия, романизирана и променена, за да отговаря на куртоазния идеал като носи многозначителното заглавие “Хърватска Александрия”.

            Малко по-различна е съдбата на френския роман “Bueves dHanstone24”. [24Бьов д`Анстон] Той става популярен още в Средните векове. Славата му надминава и тази на най-известните романи и достига дори простолюдието. Преведен от италиански на сърбохърватски през ХV в., за да достигне Русия в следващото столетие, той става разказ за “царевич Бова25”, [25доста типично адаптиране и пославянчване на името] чиито многобройни издания, печатани през ХVІІ и ХVІІІ в. и каталогът на библиотеката на цар Алексей26 [26Алексей І Михайлович Романов (1645-1676)] показват колко ценен е в московския двор.

            Балканската цивилизация тепърва започва да бъде изследвана в своята цялост.

            Значението й обаче е огромно. Европейската мисъл, която господства в света, произхожда от средиземноморската. Всички идейни течения и всички вярвания тръгват от бреговете на Средиземно море. Тук трябва да търсим първоначалния произход на почти всички теории и принципи в религията, науката и изкуството. В много отношения Балканите през вековете са послужили като посредник за разпространяване във вътрешността на Европа на духовните течения, родени край бреговете на Средиземноморието.

 

 

 

 

Превод от френски и бележки към текста: М. Глишев

София, април 2008




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8626073
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата