Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2010 21:59 - Кога умира Роман, син на св. цар Петър?
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 9543 Коментари: 9 Гласове:
1

Последна промяна: 16.02.2010 11:21


Чета си оня ден "Пътуване към Константинопол" на Лиляна Симеонова и попадам на текст за митницата в Абидос, според който в 1003 стратег на града е станал българинът Роман, син на Петър... и е цитиран авторитетен извор: Скилица-Кедрин. Кръстосаха ми се очите. Това не може да е съвпадение на имена, викам си. Отварям "Кой кой е в българското Средновековие" на Йордан Андреев и "Българските ханове и царе" от същия тупан, а там си е тиражирана старата версия - че още в 997 Роман, син на цар Петър и брат на цар Борис ІІ е починал в Константинопол като пленник . В "Кой кой е...", дето уж трябва да включва всички българи от Средните векове, за друг Роман, син Петров, че и стратег няма хич никаква статия. Бре! Че кога е умрял тоя Роман? В 997 или някъде от 1003 нататък; в Константинопол като затворник или в Абидос като стратег?

На това отгоре Андреев и в двете си съчинения поддържа, че Роман-Симеон, преживял граничния инцидент, при който загива брат му Борис ІІ, действително е станал цар в Скопие с одобрението на комитопулите Самуил и Арон, след което е бил отново пленен от ромеите (991) и доживял края си в Цариград. Възможността за "царуване" на Роман-Симеон според мен е разбита от един много прост аргумент на Сърджан Пириватрич в "Самуиловата държава": не може скопец да получи трона. На физически увредени лица не се полага да заемат царско място, пък и има немалко случаи във Византия на нарочно членоувреждане, за да се премахне възможността осакатеният дапретендира за монархията. Така че за престоя си в България тази последна злощастна издънка на Омуртаговия (и евентуално Крумов) род вероятно няма как да е била смятана за цар.
За това, че според Талев и гимназиалните учебници Роман-Симеон е умрял като цар, мирно и кротко, в Скопие през 997 няма какво и да се коментира. Скилица явно дава друга информация, а след него, както разбрах, я повтарят коментаторите на съборните решения - Зонара и Валсамон.

Добре, но откъде идва тогава сведението за 997 и защо то е по-популярно? Ясно, Скилица прави грешки (примерно описва протичането на две битки по абсолютно еднакъв начин), така че явно нашите учени по-често предпочитат някаква друга изворова версия за смъртта на "цар" Роман. Лиляна Симеонова също прави грешки (примерно, че "Средиземно море..." на Фернан Бродел засяга епохата на Филип ІІ Френски, а не на Фелипе ІІ Испански, както си е), така че може да се е подвела по Скилица.

Слава Богу, нещата се изясниха. Отворих "Българите във Византия" на Иван Божилов, византийската история на Успенски и вездесъщия Златарски и нещата си дойдоха на мястото. Датировката на смъртта на Роман през 997 идва от арабски автор, наречен Яхия Антиохийски (Яхъя ал-Антаккият). Златарски я е предпочел пред тази на Скилица и сам е допуснал, че Роман-Симеон е бил признат официално за цар по време на престоя си в България (макар че цялата власт я е държал Самуил). Освен това Златарски датира падането на Скопие (а тогава според Скилица за втори път е пленен Роман) чак в 1004. Явно желанието на Златарски да подреди простичко и недвусмислено събитията му е повлияло и в този случай, както и при събитията след смъртта на Крум.

Божилов и Успенски предават и двете сведения, но не изказват предпочитания. Хърватинът Степан Антолjак, който е публикувал своя вариант на "Самуиловата држава" в Скопие още по Титово време (и е направил нелошо изложение, при това без да твърди, че Самуиловото царство е "македонско", а даже говори за Бугариjа - да му се чудиш как са го публикували), направо заявява, че отказва да направи предпочитание пред двата извора.

Интересно е, че Яхия Антиохийски не споменава нищо за скопяването на Роман, а Скилица веднъж го споменава и втори път го потвърждава като казва, че освен стратегския пост, Роман получава и титлата препозит, давана по принцип само на евнуси от императорския двор. Подобна конкретност на сведението може би значи, че то може да бъде оценено като вероятно достоверно. Явно има и сериозен момент в твърденията на Скилица. За мен тогава остава открит въпросът защо Златарски е предпочел да датира смъртта на Роман по Яхия.

В ХVІІ в. френският византинист Шарл Дюканж, който не е чел Яхия, а само Скилица, също дава 1003 г. и повтаря сведението за стратегския пост в Абидос. Златарски пък явно е искал да привлече нов извор в историческо обръщение. Похвално, впрочем. Той вероятно е имал своите основания да приеме датировката от единия извор, а част от събитията - от другия.

Излиза, че има две противоречиви сведения на хронисти за края на Роман-Симеон: умрял в 997 в Цариград или в/след 1003 в Абидос като скопец;

една смесена от тях двете наша университетска теория: умрял в 997 като скопец и пленник в Цариград

и едно трето, вече абсолютно невярно твърдение, тиражирано сред учениците: умрял в 997 като цар в Скопие.

Само по себе си това е пълна срамота. Не може в 2010 г. още да няма ясно и еднозначно мнение по въпроса - кога Самуил става цар, бил ли е Роман цар (бил ли е и скопен в такъв случай), кога и къде умира Роман и установими ли са изобщо тези факти.
И в още по-голяма степен не може да се преподава на ученици и кандидат-студенти пълната глупост, непотвърдена от изворите, че Роман е умрял в Скопие. Романите на Димитър Талев може да са много хубави, но са си само романи. Съчиненията на Йордан Андреев пък просто се оказват безполезни.

За нас вероятно трябва да остане изводът, че засега не може да се установи сигурно кога и къде е починал Роман-Симеон, син на св. цар Петър, брат на цар Борис ІІ, внук на цар Симеон Велики на император Роман Лакапин - последният представител на Омуртаговия род (и на Крумовия, ако хан Омуртаг наистина е син на Крум).

Иначе за Роман-Симеон със сигурност се знае горе-долу следното.
Роден (вероятно в Преслав) в 929/30 от брака между цар Петър и Мария-Ирина, внучка на Роман Лакапин. Втори син на Петър (след престолонаследника Борис).
Към 931/32 може да е бил отведен за малко в Константинопол от майка си, царицата, която е присъствала там на погребението на баща си Христофор, сина на Роман Лакапин.
В 969 пленен заедно с брат си Борис ІІ и отведен в Константинопол за триумфа на император Йоан Цимисхий след превземането на Преслав. Скопен скоро след това (вероятно), защото Борис ІІ вече бил възрастен (и бездетен). Целта на ромеите е да прекъснат българската династия.
В 977 Борис и Роман бягат от Константинопол, но Борис е убит вероятно по грешка от граничните отряди на комитопулите, които година по-рано са започнали въстание срещу ромеите при смъртта на Йоан Цимисхий. Роман се настанява в Скопие - дали като цар на българите или просто като управител, е въпрос на интерпретации по изворите. Оттук започват разликите.
По Яхия: В 991 Василий ІІ пленява отново Роман-Симеон, който умира в 997 в Константинопол като затворник. В 997 Самуил се обявява за цар.
По Скилица: В 1003 Василий ІІ побеждава Самуил при Вардар, превзема Скопие, пленява Роман-Симеон и го назначава за стратег на Абидос и препозит. Не е уточнено кога Самуил става цар и кога умира Роман-Симеон.

Ако имам неточности, ще се радвам на поправки.



Тагове:   Самуил,   ЦАР,   империя,   Византия,


Гласувай:
1



1. анонимен - KIZIL DELI
11.02.2010 22:30
добър текст, страшна бъркотия. Да го препостна ли в БС може и да се намери някои с мнение различно от обичаините клишета. Иначе весела история иди и хвани спатиите, аз така веднъж открих, че верига от учени се преповтарят един друг повече от 100 години, а накрая като погледнеш в основата е Ст. Захариев (оня с поп М. Драгинов), които извлекал информацията от някои стари турски повести:))) ха честито....
цитирай
2. mglishev - Къзълъм :)
12.02.2010 00:08
Аз вече постнах въпроса в БС, но интересът е практически нулев.
цитирай
3. анонимен - KIZIL DELI
12.02.2010 08:49
ха, днес имам Й, ура.
тъй де видях го там, а също и че се намери веднага един да ръсне глупост и да .. мамата на въпроса. Идеята ми е, че с този си текст даваш сериозно основание човек да се размисли по датировката без да се налага да ходи и да чете, онова което ти вече си чел, а въпросът в БС е въпрос и не е смял информацията. Та понеже мислим дека ако препратка към текста се появи може пък и да се изкажат мнения различни от обикновените провиквания на 16 годишни прочели половин книга и открили уикипедия. Това разбира се автоматично означава да уморим "анонимността" на профила ти, а и се предлагам аз да го пусна ко се нещо стесняваш. Ако съдим от обикновените пациенти, на които господ им шепне истината за прабългарите, пишещи коментари след твоите постове тук, определено в БС имаш по-добър шанс за по-градивна дискусия. Така да се каже проблемът, който адресираш е меко казано притеснителен, а и дългата ръка на уж екс-соцпропагандата пак се е намесила та е добре поне да се дава по-голяма гласност на такива случаи.
цитирай
4. mglishev - Честито "й" :)
12.02.2010 08:58
Все ми е тая за анонимността на профила, с по-старите юзъри се знаем и на живо. Нарочно не дадох всички данни в БС, защото се предполага, че, нали, таквоз, там хората уж са от четящия вид. Ги дьо Мон-Феран със сигурност е от четящите.

Но майната им и на мненията. За мен е ясно, че в конкретния случай еднозначен отговор е глупаво да се дава, както и че такива случаи в нашето Средновековие - с лопата да ги ринеш. Това, което би ме забавлявало, е лека-полека да си струпам ей такива частни въпроси около датировки и имена. Първото царство е пълно с подобни неща, с глупости, изучавани упорито от кандидат-студенти. Във Второто също се срещат. Имената и последователността на владетелите от VІІІ в. е са пълна мешавица. Най-жалкото е, че откровените щуротии на Йордан Андреев се изучават като свещени скрижали дори днес и създават много лошо име на традиционната историография.
За номерацията на имената пък няма какво и да зачекваме.
цитирай
5. анонимен - да го постна ли във фб на министър Игнатов
12.02.2010 15:49
...за мен е проблематика, но не съм историк...
Сн С
цитирай
6. mglishev - Дори не знам
12.02.2010 16:30
защо на министър Игнатов :) Човекът е политик, не експертно лице. Тия работи историците трябва да си ги оправят, с указ на МС няма да стане :)
цитирай
7. анонимен - e fb не е толкова официален...
12.02.2010 17:19
по-скоро ако се появи повод като методика, кадри...

аз за 2 дена питах 2 пъти,...
излизат интересни намерения...а дали нещо ще свършат предстои да видим
Сн С
иначе си води записки, като те поканят на дебат...
цитирай
8. анонимен - Добър текст. Какво прави БАН? Къде ...
11.03.2010 12:28
Добър текст. Какво прави БАН? Къде спи Историческият ф-т?
цитирай
9. mglishev - #8
11.03.2010 13:35
Е, не откривам топлата вода с този постинг :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8627973
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата