Прочетен: 8954 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 31.05.2010 23:27
За падането на Константинопол е писано много и не бих могъл да добавя нещо кой знае колко оригинално. Няма и нужда. Датата е известна, много от участниците и от двете страни са прочути, самото събитие е и край, и начало на много неща в историята. От себе си бих добавил: вечная память на загиналите. Музиката е изпълнение от Capella Romana на императорските акламации по повод коронацията на василевса Константин ХІ Палеолог Драгаш по атонски невмен ръкопис. Предлагам няколко изображения на последните императори Палеолози и няколко старинни текста в различни преводи. Съжалявам, че не мога да открия и кача изпълнение на Lamentatio sanctae matris Ecclesiae Constantinopolitanae от Гийом Дюфе, един трогателен реквием за загиналите в Константинопол, писан няколко години след падането на Града.
Поствизантийска икона на императора-мъченик Константин ХІ Палеолог Драгаш. Без официално да е канонизиран, той е почитан като светец от много гърци, както ние почитаме водача на отбраната на Търново, патриарх Евтимий.
Медал с образа на император Йоан VІІІ Палеолог, изработен в Италия
Император Мануил ІІ Палеолог със семейството си. Миниатюра от илюстования ръкопис със съчинения на св. Дионисий Ареопагит, подарен от императора на френския крал Шарл VІ в 1403 г.
Шестима от осмината императори Палеолози. Константин е средният на долния ред.
Никита Хониат, велик логотет в Константинопол и Никея, 1204:
О, Господи, какви нещастия, какви страдания ни сполетяха! Но как и защо морска буря, слънчево затъмнение, червен ореол на луната, разположението на звездите или нещо друго не ни предсказа тази ужасна беда? Всички... са с лица, изкривени от омраза, като на диви зверове. Те са по-лоши от сарацините на Саладин, които, като си върнаха Йерусалим, пуснаха на свобода жителите му само срещу няколко монети на глава! Какъв срам! Какъв позор за цялото християнство... рушат Римската империя! О, Константинопол! Ти, царице на Църквата, майко на вярата, кърмилнице на мъдростта, хранителко на всички науки, вместилище на всички хубости! Ти изпи чашата на Божия гняв и изтля в огън, далеч по-буен от оня, който опожари Пентапола. Кои зли, безпощадни демони изляха върху теб безграничното си опиянение, кой безумен и омразен жених Пенелопин ти запали брачния факел? О, родителко, до вчера облечена в златопурпурния плащ на царската власт - сега омърсен, измачкан и раздран! Виж ни, като птици в клетка не намираме нито излаз от тебе, Граде, който беше наш, нито смелост да останем в теб, а се лутаме под бремето на греховете си като блуждаещи звезди! Надали е имало по-големи врагове на Христа от тези хора, не, от тези харпии…
Антоний, патриарх Константинополски, в четвъртата година на Мануил ІІ, до московския княз Василий, 1394/5:
При все че по волята Божия народите обкръжиха земите на василевса, той и до ден днешен приема същото ръкополагане от Църквата, същото чинопоследование и същите молитви, помазва се с великото миро василевсът и самодържец на ромеите, сиреч на всички християни на всякое място. И от всички патриарси, митрополити и епископи се поменава името на василевса, гдето людете се именуват християни, нещо, което никой отостаналите властители и правници никога не е бил властен да стори. И толкова голяма власт има спрямо всички василевсът, щото и самите латиняни - лишените от всякакво причастие към нашата Църква - и те същата почест и подчинение му оказват, както в прежните дни, когато бяха единени с нас... Следователно не трябва християните да пренебрегват василевса, защото народите са обкръжили местопребивалището му, а това следва да ги направи по-разумни и да ги поучи: щом великият василевс, господарят и властникът на Вселената, обгърнатият от такава сила, е изпаднал в такива превелики несгоди, какво ли би могло да се случи на някои други властелини, които господствуват над малцина... Никакво добро, прочее, не е, сине мой, да казваш, че имаме Църква, но не и василевс - не е възможно за християните да имат Църква, а да нямат император. Защото империята и Църквата имат голямо единство и общение и въобще не е възможно да се разделят една от друга... Чуй прочее и първия измежду апостолите - Петър, да казва в първото от съборните си послания: "Бойте се от Бога, почитайте царя", а не "царете", за да не подразбере някой иженарицаемите царе, що разпръснато съществуват сред народите. Но той рече "царя", заявявайки, че един е всеобщият цар... Защото кои Отци, кои събори и кои закони говорят за тях? А за естествения цар възвишават глас свише и сниже, и нему тачат разпоредбите, и законопостановленията, и заповедите поцялата Вселена, него единствен поменават християните навсъде.
Адам от Ъск, придворен съдия при двора на Хенри ІV за гостуването на Мануил ІІ в Англия, 1400:
Представях си колко мъчително е за този велик християнски владетел да бъде принуден от сарацините да пътува от най-далечния Изток до най-крайния западен остров, за да търси помощ срещу тях... О, Господи, какво направи Ти от древната слава на Рим!
Мануил ІІ на сина си Йоан VІІІ пред месазона Георги Сфранцес, 1424:
Сине мой! Истината, която със сигурност зная, е, че безбожниците много се страхуват да не би да се разберемф с франките. Страхуват се, защото ако това стане, западните християни ще им причинят заради нас големи беди. Що се отнася до събора, работи за организирането му, особено когато има нужда да уплашиш неверниците. Обаче не се заемай с истинското му провеждане, защото не виждамнашите поданици да са готови за обединение, мир и единство. Те по-скоро ще се придържат към онова, което ни е разделяло в миналото. По тази причина унията едва ли е възможна. Страхувам се, че ще се стигне до още по-лоша схизма и тогава ще останем беззащитни пред неверниците... Както вървят нещата днес, империята има нужда не от император, а от домакин.
Лука(с) Нотара(с), велик дукс на Константин ХІ:
Предпочитам султански тюрбан пред кардиналска шапка.
Георги Сфранцес, протокелиот, месазон и протовестиарит на Константин ХІ, 1453:
На 29 май в три часа през деня емирът превзе Града. По време на превземането му падна убит блаженият мой господар и император Константин. В часа на смъртта му не бях при него, апо негова заповед проверявах друг участък от отбраната на Града... Мъченически загиналият император живя 49 години, 3 месеца и 20 дни. Той управлява 4 години, 4 месеца и 24 дни, и беше осмият император от династията на Палеолозите. Първият беше Михаил, вторият Андроник, третият Михаил, четвъртият Андроник, петият Йоан, шестият Мануил, седмият Йоан и осмият Константин. Родът на Палеолозите управлява в Константинопол 194 години, 10 месеца и 4 дни.
АХМЕД ДОГАН май беше щастлив НЯКОГА...
Леле, това жените са страшно нещо, май, ...
31.05.2010 13:04
Приятен ден!
Михаил Матеев
31.05.2010 14:00
31.05.2010 17:49
наистина артилерията е решаваща - стените са поостарели и топовете нанасят големи поражения. цяла нощ защитниците поправят разрушенията.
впрочем османците проникват през една забравена малка портичка, която е оставена без охрана. решаващ е и централния щурм, поради факта че генуезецът Джустиниани, който ръководи защитата е тежко ранен и въпреки молбите на василевса е изнесен.
пръв гигантът Хасан успява да преодолее стената,, след него като лавина влизат другите. генуезкият корпус - най силното звено от отбраната е пометен и това е краят. василевса е разпознат по ботушите. георгий сфранцес пък се крие в една църква мисля и успява да се спаси и после да разкаже подробности.
с падането на Константинопол пада и последната надежда на балканските народи за скорошно осовбожение, защото градът би могъл да послужи за база на западняците при евентуална война.
Нещата просто не са съизмерими.
10.02.2012 10:49
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата