Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2010 16:20 - Дали реформистите не разбират Лутер криво?
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 5140 Коментари: 8 Гласове:
3

Последна промяна: 22.07.2010 19:59


"Soli Deo Gloria! Solo et toto Christo! Sola et тоta Gratia! Sola et tota Fide! Sola et tota Scriptura!"

"Само Богу слава! Само на Христа и изцяло на Христа! Само чрез вярата и чрез цялата вяра! Само чрез Писанието и чрез цялото Писание!"

"Да ми докажат чрез Писанието или чрез разума..."
"Вярата ми е тази на свети Атанасий..."
"Бог пише Евангелието не само в Библията, но и в дърветата, цветята, облаците и звездите..."

Мартин Лутер

 

 


Струва ми се, че реформистите разбират Лутер непълно и оттам - погрешно. Лутер не се е смятал за основател на нова Църква, а за реформатор на старата. Вярвал е, че е католик (всъщност е вярвал, че просто е християнин, при това ортодоксален, сиреч се е смятал за действително православен, право_славещ). Че не е бил православен в нашия смисъл на думата, е ясно. Но че може би е бил повече католик и универсалист отколкото реформистите смятат днес, ми се струва много интересна и недооценена възможност.

Лутер не се изправя срещу католическите догми, а само срещу някои от католическите канони. Проблемът е, че самите католици са изгубили разбирането за разлика между канон и догма, която разлика като проницателен читател на църковната история д-р Лутер е осъзнал. Тази разлика винаги е била очевидна за православните и неслучайно няколко пъти през живота си Мартин Лутер се позовава на примера на източната Църква.

Лутер не смята, че Църквата трябва да се разпада на крилца, перца и "деноминации", а да остане единна (свята, апостолска и съборна, разбира се; всъщност той би казал "апостолическа"). В този смисъл неговото абсолютно нерелативно усещане за "католичност", "универсалност"/"вселенскост"/"икуменичност" и "ортодоксалност" е неоспорим факт. Не напразно лутеранските Църкви не се лишават от епископи, на първо време продължават да говорят за "истинската католическа вяра", даже за "ортодоксия" и дори владетели-реформисти преследват по-крайните прояви на Реформацията в името на един все по-абстрактен, но все така търсен католицизъм. По същия начин и самата римокатолическа Църква не е престанала да претендира за право_славност, нито пък, разбира се, православната - за истинска католичност. Лутер и старите Църкви имат едно и също схващане - че Църквата е единна и неделима и че който не е в Църквата, е еретик. Разликата, естествено, е в самото разбиране за това кое е Църква, но това е въпрос на искрени убеждения, а не на релативизъм.

Лутер всъщност не отхвърля Преданието изцяло. Той на практика заявява, че дори някой от Отците може да сгреши по отношение на вярата, защото непогрешим човек няма. Нещо, което мнозина православни винаги са смятали. Лутер заявява, че приема цялата вяра. Но какво означава "цялата"? "Моята вяра", изяснява Лутер, "е тази на свети Атанасий". Следователно "цялата вяра" на Лутер е тази, която включва и Отците, и Символа, та донякъде и съборните решения. Де факто - Светото Предание. Очевидно и до днес някои консервативни реформистки Църкви приемат много от Преданието - поне до Петия Вселенски събор, както съм чувал. На практика това прави от Реформацията на самия Лутер нещо като ограничен католицизъм. Разбира се, това си личи най-вече в англиканската Църква (би трябвало да я наричаме Английска), особено в така наречената High Church, разбира се и в епископалната, и в Холандската реформирана (която вече не съществува), и в Норвежката, и в Датската, и в Шведската национални Църкви, та дори и в Шотландската презвитерианска. Поради отхвърлянето на папската институция тези Църкви са изгубили донякъде функцията на административния примат и ролята на местния монарх се дублира с тази на традиционния предстоятел-архиепископ. Не съм сигурен, че точно това е целял Лутер, но това е продукт от непознаването на църковната история - неизбежната употреба на католически източници не е позволила на християните-реформисти да се възползват от прецедентите на Българската и Сръбската Църква, така че да стигнат до идеята за национални патриаршии.
Дори от евангелист (!) съм чувал признанието, че Преданието не е лишено от значение и от него могат да се научат много неща относно Библията, за да се разбира тя по-добре. Това са схващания, които за нас и за католиците звучат съвсем естествено, но за мнозинството реформисти са едва ли не дяволско изкушение. За съжаление разумните гласове на умерените реформисти са малцинство и не са никак представителни или влиятелни. "Цялата вяра" и "вярата на свети Атанасий" са на практика забравени за сметка на "само Писанието".

Разбира се, Лутер е еретик - в смисъла, в който еретик е всеки римокатолик. Но той си остава поне католик, а не става протестант в истинския смисъл на думата. Той протестира, да, но срещу това, което действително са извращения в католическата Църква на неговата епоха, а не срещу Църквата като такава. Не и срещу католичния, универсалистки принцип. Дори може да се каже, че д-р Лутер е полезен на Рим: ако в ХV в. католицизмът действително е жертва на суеверия, чудовищни практики и абсолютен срив на авторитета, то нуждата от Контрареформация значително сплотява редиците, затяга дисциплината и премахва много от късносредновековните налепи по църковния живот.

За съжаление обаче кризата се е оказала твърде страшна и кръвопускането се превръща в ампутация - част от Швейцария, част от Унгария, части от Полша, северната половина от Германия, цяла Холандия, Скандинавия, Британия и балтийските страни, а по-късно и колониите на северните народи в Новия свят отпадат от по-традиционната католическа общност, за да изпаднат в лавинообразни появи на нови и нови ереси и секти - някои от които повтарят стари, вече осъдени от православните и католиците заблуждения. Всичко това се корени в неразбирането на "цялата вяра" на Лутер. Както и в погрешното разбиране на "само чрез Писанието" - което всъщност далеч не е единственият валиден принцип за верско убеждаване според Лутер. Самият той поставя преди него недооценените думи за "цялата вяра", които просто няма как да бъдат тавтологични по значение със "само чрез Писанието".

Разбира се, много от протестантите и постпротестантите днес не се смятат за обвързани с Лутер, но е факт, че произлизат от най-радикалните незаконни деца на неговия велик бунт. Дори най-провинциалната методистка - възрастна дама, която ревностно чете Йов, за да разбере в какво е сбъркала с рецептата за вишнев пай някъде в Кентъки - всъщност е леко ощетена лутеранка. Тя си знае, че само Библията е достоверен източник на религиозни истини - и това, дори дамата да не го подозира, е продукт от векове некачествено четене на Лутер. Ако на някого се стори самонадеяно, че приписвам лош прочит на първоучителя им на всички протестанти, нека се замисли дали не е по-самонадеяно протестантското убеждение, че поне хиляда години цялата Църква е чела Евангелието зле. Скриптуризмът, естествено, се появява не по вина на самия Лутер, а - парадоксално - на католиците, които столетия наред на практика са държали Евангелието затворено и недостъпно за обикновените вярващи. Това е позволявало както открито противоевангелски действия и практики на самите католически прелати, така и развитието на неприязън към тях веднага след излизането на немския превод на Библията от д-р Лутер. Тази грешка, слава Богу, е избегната от православната Църква благодарение още на светите братя от Солун.

Ако Реформацията беше останала по същество едно католическо обновление, каквато е първоначалната визия на самия Лутер, днес може би щяхме да сме една крачка по-близо до жив църковен универсализъм. Нямаше да го има релативизмът на деноминациите, които четат Библията все по-неподготвени, все по-незапознати с Отците и с църковната история... все по-лишени от благодат, в крайна сметка. След ранните векове, когато Рим брани ортодоксията от източните ереси, всъщност се оказва, че самият Рим се превръща в люлка на нова ерес - паполатрията, която води със себе си рой безмислени нововъведения и догматичен хаос. Сякаш старият борец е изхабил силите си - първо срещу варварите, а сетне и срещу религиозните заблуди. Източната Църква успява да излезеот периода на ереси в редуциран, но стабилен вид... само че вече не е експанзивната, не е проповядващата Църква. Докато католиците преживяват своя период на ереси (катарството, долчинизмът, крайните прояви на някои францисканци, лолардизмът, хуситството - което според Житието на Стефан Лазаревич е половин православие) и накрая са окончателно разделени на все по-странни фракции чрез зле разбраните думи на Лутер за Писанието. Големите западни ереси на зрялото и късното Средновековие, които са слабо изследвани у нас довеждат част от католическия свят до недоверие към небиблейските авторитети, до непознаване и априорно отхвърляне на цели векове от църковната история, а в крайна сметка - до интелектуален и религиозен полуразпад (закриването на Холандската реформистка Църква би трябвало да е достатъчно показателно).

Впрочем, на този фон може би добрата новина е, че в процентно отношение православието е изповеданието, което набира нови членове най-бързо във Великобритания. Душата все пак е по природа християнска...




Гласувай:
3



1. анонимен - Все пак,
23.07.2010 22:18
доколкото Бог е реалност всеобхватна е възможно всеки да каже различни неща за него и да се окаже прав
цитирай
2. mglishev - Донякъде да.
23.07.2010 23:18
Все пак е възможно и да се кажат напълно неверни неща.
цитирай
3. анонимен - И това е напълно възможно
24.07.2010 09:35
следователно изправени сме пред абсолютната невъзможност да кажем нещо съгурно за него освен можеби едно - Бог е
цитирай
4. mglishev - Това
24.07.2010 20:08
също е прекалено ограничаващо. Някои неща можем да кажем, други - не. Във всеки случай това няма общо с Лутер и протестантите.
цитирай
5. анонимен - от вОДЕСос до mglishev - Въпрос
19.09.2010 22:40
Какво е становището ти за "късният" Лутер ? - Да, за което го изкарват, че е първият антисемит и едва ли не, е предопределил Холокоста с това ?
Ако считаш въпросът ми за провокативен - Можеш да не отговаряш ?
С любопитство и уважение ?
цитирай
6. mglishev - Нормално,
06.10.2010 03:55
Лутер е преди всичко немец, а тогавашните немци са си антисемити. Всъщност още стотици години преди Лутер са почнали с погромите срещу гетата.
цитирай
7. анонимен - vupros
24.02.2011 09:45
molq vi kujete spored vas Luter interesuval li se e ot (arestotel)i dr takiva eretici,i kakva spored vas e tazi bibliq na luter za6toto v slovoto pi6e smovoto da ne se promenq i kazva: svetut 6te premine a domite mi nqma da preminat doveka (tursete inf za lutr kak v poslednite si godini e gorql sinagogite i e "ubival" ! :-(
цитирай
8. kniazandrey1 - Упражнявате се по теми, които не ...
02.03.2011 17:05
Упражнявате се по теми, които не разбирате. Всъщност след Никея всички ние разбираме християнството грешно.
И не обвинявайте Лутер в антисемитизъм, защото това е характерно за християнството въобще. Именно заради това се стига и до решенията на Никейския събор.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625676
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата