Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2010 19:13 - Domesday/Книга на Страшния съд (2010)
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 4734 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 24.12.2012 13:07


image
  Domesday Boc/Liber Diei iudicatus/Doomsday Book/Книга на Страшния съд в Замунда.


Domesday Boc... Liber Diei Iudicatus... Doomsday Book... Книга на Страшния съд...

Не, не става въпрос за "Откровение/Апокалипсис на св. Йоан Богослов", последната книга на Новия завет, където е предречен краят на настоящия свят. Нито за едноименната "Книга на Страшния съд", нелошия фантастичен роман на Кони Уилис.

"Doomsday Book"/"Книга на Страшния съд" всъщност е големият списък на именията и владенията в Англия, направен по заповед на английския крал Уилям І Завоевателя двайсет години след победата над англосаксите при Хейстингс. След като е надвил опълчението и свитата на Харолд Годуинсън, след като е удавил в кръв въстанията на благородниците и селяните в завладяната страна, след като е разпределил земите на новото си кралство между своите последователи и васали, Уилям иска да знае чия е собствеността над всяко ценно парче земя в Англия. Дали го държи нормандец или англосаксонец, дали е в ръцете на Короната, Църквата или частно лице, дали е имение с гори, воденици, рибарници, езера, ханове, пътища и мостове, дали е нива или градина, дали е управлявано пряко от собственика си или е отдадено под някаква форма, каква площ заема, колко души издържа, какъв доход в сребро дава годишно и с какъв инвентар и добитък разполага.

Всъщност Уилям иска най-вече да знае кои от английските барони са най-богати със земя и доходи и как са разпределени владенията им. 

На Коледа в 1085 г., след като е накарал епископите и перовете на Англия и Нормандия да му се закълнат във вярност, кралят разпраща седем комисии от барони да съставят седем списъка на поземлената собственост в седемте краища на Англия. Комисиите са съставени така, че никой от членовете да не събира данни за район, в който сам притежава земи и води спорове за владения.

Навсякъде епископите, шерифите (управителите на графства), местните земевладелци, управителите на имения, свободните и дори крепостните селяни отговарят на анкета от поредица въпроси за земята. Свидетелствата се съпоставят, има изслушвания на оплаквания и спорове за имоти, има Божи съд чрез ордалии и съдебни решения. Цялата добре смазана машина на старите англосаксонски институции, наследена  и усъвършенствана от нормандските победители се задейства, за да легитимира властта им над Англия. Обхванати са землищата на над 13 000 населени места, немалка част от които съществуват и днес, както и броят на пряко обработващите земята селяни. За много от тези селища това е първото писмено споменаване.  

Във всички области на страната е направено сравнение по свидетелски показания и по стари регистри със собствеността при смъртта на стария крал Едуард Изповедника (януари 1066). Не са взети предвид дарения и промени в притежанието, осъществени при краткото царуване на Харолд Годуинсън (януари-октомври 1066), когото Уилям смята за клетвопрестъпник и узурпатор.

Резултатите от работата на седемте комисии са събрани в пергаментови кодекси. От тях е извлечена най-ценната за краля информация (именно кой какво и къде притежава, като се започне с магнатите) и е събрана в един обощаващ ръкопис.

Книгата е първостепенен извор за историята на средновековната държава и право. По страниците й може да бъде проследен процесът на закрепостяване на селяните - в 1066 много от тях са все още притежатели на парцелите си, но двайсет години след завоеванието мнозинството вече са арендатори или направо крепостници на нормандските сеньори. От Книгата личи стремежът на Завоевателя да не създава силни феодали в завладяната страна - поземлените дарения за всеки нормандските рицар и барон са разпръснати из територията на цяла Англия: никъде именията на някого от тях не са групирани в една област. По наименованията на владенията откриваме подмяната на старата англосаксонска аристокрация с нова, нормандска - някогашните обширни имоти на саксонските ърлове и олдърмени са разпределени помежду няколко нормандски семейства. Рядко някой влиятелен саксонец задържа част от старите си владения, при това най-често като васал на нов собственик. 

С помощта на Книгата владетелят може да упражнява ефективен контрол върху данъците и военните повинности в кралството - знаейки колко души се издържат от дадено владение и кой го притежава, той може да изиска точния брой въоръжени мъже, дължими при опасност от всяко имение и населено място. В 1086 г. това е имало особено голямо значение, защото, както и в 1066 г., норвежки флот се подготвя да нападне английските брегове (през август 1066, няколко месеца преди гибелта си, Харолд Годуинсън е съумял да отблъсне удара на съименника си Харалд Хардрада, последния викинг; а Уилям Завоевателя се учи дори от някогашния си противник).

Книгата е съставена на латински, типичен за нормандската администрация и чужд за англосаксонските традиции. Подредена е по имената на собствениците в графствата. Хронистът Уилям от Малмсбъри и последните записи в някога официалната Англосаксонска хроника потвърждават, че значението на Книгата е огромно за Короната: веднъж записана в този огромен регистър, всяка собственост става неприкосновена за друг освен за краля (като дори кралската воля ще бъде овладяна от бароните в 1215 г., когато Джон Безземни ще бъде принуден да подпише Великата харта на свободите, с което частната собственост действително ще стане свята и неприкосновена, а домът на англичанина - негова крепост).
Но между 1086 и 1215 кралската власт над Англия е неограничена, а между англичани и нормандци еднакво се разпространява името "Книга на Страшния съд", защото именно до Съдния ден трябва да важат отбелязаните в дебелия пергаментов том притежания и дарения. И също като записаното в Книгата на живота по време на Последния съд, това, което влезе в кралския регистър, е неотменимо. В някакъв смисъл битката при Хейстингс слага началото на нормандското Завоевание, а "Книга на Страшния съд" бележи триумфалния му завършек - титлите и именията са раздадени, размерът на данъците и повинностите е уточнен, замъците са издигнати и връщане назад няма. 

В "Domesday" (2010) е обърнато внимание и на самото техническо изработване и записване на кодекса. Тук човек може да си припомни страници от "В началото бе Книгата" на проф. Климентина Иванова, както и старинната англосаксонска гатанка от Екситърския кодекс (тук в превод от съвременен английски):

От душа и въздух, от живот лишен съм.
Враг ме посече, сетне потопи ме
във ведро студено. После на слънце
ме хвърли да съхна, додето опадаха
моите косми. Острие усърдно
на части ме стори. Кори ме затискат
и пръсти прехвърлят. Перо - птича радост -
ме с капки покрива, оре ми лицето,
както плуг - полята. После пие още
сок тъмнобагрен и отново сее
черното си семе. Здраво ме затварят
в дървени окови. С кожа ги обличат,
нея пък обвива майстор с пръсти сръчни
в скъпоценна дреха от сребро и злато.
Нека аленеят шарките по мене -
прелестно богатство - и само за радост
на учен да бъдат, на мъж любомъдър,
а не за неукия мъка несносна.
Смъртният, който към мене посегне,
той ще стане, знай го, с душа съвършена,
по-смел във борбите, с разум по-бистър
и благоугоден. С дух по-възвишен,
ще добие също и верни другари,
достойни и мили, любими и близки.
Слава ще добие, множество богатства:
радост ще познае, блаженство в живота,
от всички почитан, обгърнат от обич.
Разбра ли ти кой съм, на всекиго нужен
и тачен, и с име достойно и знатно?


Медиевистът Стивън Бакстър от Кралския колеж в Лондон излага историята на съставянето на Книгата (и технологията на изработване на пергаментовите кодекси изобщо), умело предава драматичния дух на епохата и теоретизира убедително за значението й и за реалностите на средновековна Англия по едновременно задълбочен и достъпен начин в този отличен образователен филм на БиБиСи.

В торента има пълни субтитри на английски език.



Гласувай:
3
0



1. bserafimova - Поздравления за превода!
08.10.2010 21:57
Ето така се говори на български.
Благодаря и за информацията.

БСерафимова
цитирай
2. mglishev - За мен е удоволствие :)
08.10.2010 23:17
А филмчето е много кадърно.
цитирай
3. syrmaepon - Много интересно!Благодаря за ч...
09.10.2010 09:21
Много интересно!Благодаря за четивото!И гатанката е супер!Вече ще знам откъде иде склонността за номериране и класифициране у англичаните )))
цитирай
4. mglishev - После
09.10.2010 10:27
как да не е англофил човек :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6817480
Постинги: 1082
Коментари: 8061
Гласове: 5581
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата