Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2010 07:07 - Митът за Средновековието през облеклото на групите за исторически възстановки: претенции за историческа обективност и критерии за историчност
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 6271 Коментари: 5 Гласове:
6

Последна промяна: 25.10.2010 16:18


 Според автори като Жак Льо Гоф Средните векове формират света на европейската цивилизация такъв, какъвто той е дори днес. Доколкото това мнение се възприема от много и различни хора, Средновековието наистина придобива статуса на епоха, в която се поставят основите на познатия ни свят. И до днес продължават да съществуват и да функционират много средновековни по произхода си институции: университетите, държавата на Светия Престол в Рим, орденът на йоанитите, няколко европейски монархии. В езика също са останали следи от средновековните пластове на съзнанието. Ежедневните изрази, в които фигурират Божието име или жаргонни фрази, в които личат остатъците от стари суеверия, показват, че тази епоха не се намира на непреодолимо разстояние от нас. Някои жестове и форми на учтивост като отдаването на чест в армията, вдигането на тостове и отварянето на вратата пред дами също идват от този период. Освен това в някои европейски държави, сред които и България, политическият дискурс нерядко съдържа аргументи от исторически и по-точно средновековен характер.[1] Всичко това сочи защо съществува голям интерес сред изключително широка и разнородна публика към въпросите на средновековната история, бит и менталност. В този аспект може да се говори за съществуването на “Златна легенда” или актуално функциониращ мит за Средновековието.

Митът за Средновековието означава разказ, това, което ние днес знаем за тази епоха.[2] А то невинаги я “пресъздава” точно (доколкото точност е възможна): нека към историческите факти добавим човешката фантазия (и понякога ограниченост), а защо не и политиката, и нуждите на пазара – и ще получим далеч по-пълна представа относно собствените си идеи за Средните векове днес.

Сред множеството направления на тези идеи се откроява едно, характерно впрочем и за много други периоди:  романтичното преживяване на миналото. Често пъти сме склонни да гледаме с носталгия към миналото и да го обагряме в светли тонове – това се случва и със Средновековието. Рицарите на бели коне, благородниците, дуелите, честта, дамите на сърцето надделяват над чумата, бедността, детската смъртност и масовата неграмотност. Представата за едно “златно”, “благородно”, “възвишено” Средновековие прорязва човешкото съзнание от Романтизма на 19 в. до влиянието на съвременното фентъзи. Но освен чрез литературата тази любов към миналото и в частност към епохата между 5 и 15 в., е открила и един сравнително нов начин да се изявява: дружествата за историческа възстановка и “reenactment” обществата.[3]

През 20-те и 30-те години на 20 в. в Съединените Щати почитателите на научна фантастика започват да се обособяват в т.нар. фендъм, т.е. относително организиран и специализиран начин на употреба на този литературен жанр. В края на 40-те години и в САЩ, и в Западна Европа по подобие на научнофантастичните клубове започват да се роят и други фендъми. Един от най-активните е този на обществата за исторически възстановки. Във викторианска Англия има няколко спорадични случая на постановки на открито на рицарски турнири, провеждани за забавление на аристокрацията и високата средна класа. По техен образец от средата на 20 в. насам различни клубове и частни организации реализират разнообразни събития със средновековен привкус. Разбира се, това отново най-често са рицарски турнири. Целта е едновременно забавление и обучение за онези, които искат да преживеят поне няколко часа като рицари, дами, монаси или трубадури. Колкото по-напред във времето отиваме, толкова повече нови и специализирани общества от този вид осъществяват своята дейност. През 80-те години в Западна Европа в повечето страни действат поне по 2 или 3 такива организации, а след разпадането на СИВ групи за исторически възстановки започват да се създават и в източната част на континента.

Целите на тези общества най-общо могат да бъдат формулирани като опит Средновековието да бъде извадено от тесните рамки на професионалната медиевистика и показано като жива реалност. Членовете на групите за риенактмънт действително се обличат в реплики на средновековни костюми и играят ролята на средновековни хора, вживявайки се в различна степен.

Облеклото и изобщо личната екипировка играят централна роля в това вживяване. В зависимост от целите на конкретната организация, критериите за автентичност на облеклото могат да бъдат много завишени, да изискват от участника да влезе в големи разходи поради нуждата от специфични материи, съобразени с исторически описания и изображения от извори. От друга страна, в някои организации претенциите за историчност отстъпват пред икономически или любителски съображения; в този случай облеклата служат по-скоро като илюстрация, отколкото като документ. Като пример в това отношение можем да посочим българското общество Бага–Тур. Събитията, организирани от тази група имат по-скоро панаирен отколкото исторически характер. Членовете на организацията се самоопределят по-скоро като каскадьори отколкото като риенактори. Дори за неспециалист става ясно, че техните ефектни, но невинаги функционални костюми, както и непочиващите им на исторически извори и специализирани монографии идеи са далеч от търсенето на суха историческа точност. Нещо подобно може да се наблюдава и у американската организация, носеща показателното име “Общество за творчески анахронизъм” (‘Society for Creative Anachronism’).[4]

Митът за Средновековието очевидно се изживява по различни начини у разнообразните специализирани общества и клубове. Докато някои любители на Средновековието просто се забавляват, други свързват забавлението с доста сериозен изследователски труд и понякога привличат в своите занимания професионални историци и археолози. Това естествено повлиява върху външния вид на риенакторите. Например участниците в проекта Геделон, които имат за цел за 20 години да построят замък по оригинални средновековни технологии в Източна Франция, както и членовете на “Отряда на св. Георги”, в който се включват и англичани, и французи, базират своите одежди почти изцяло на късносредновековните миниатюри от “Разкошния часослов на дук дьо Бери”, рисувани от холандските майстори братя Лимбург около 1413 г. Друга френска група – “Баронията на Сен-Емри”, прави своите костюми изцяло по миниатюри от 12 и 13 в., съхранени в Националната библиотека в Париж, като всички персонажи възпроизвеждат реално съществували или поне исторически достоверни лица от епохата на Втория и Третия Кръстоносен поход. Повечето общества в Германия, Австрия и Чехия правят относително точно реплики на рицарски костюми и доспехи според миниатюрите в Codex Manesse – богато илюстриран южногермански сборник с “жития” и изображения на прочути минезингери. В уточняването на материите по-претенциозните групи обикновено следват описанията на одежди в средновековните ръкописи. Така в зависимост от статуса на реконструирания персонаж могат да се използват адекватни на епохата материали: лен, коприна или вълна за долни дрехи, телешка или ярешка кожа за обувки и ботуши, кадифе, брокат, вълна и пак кожи за основната част от облеклото и връхните дрехи, желязо, бронз, сребро, злато и различни полускъпоценни камъни за аксесоарите. Доста често в работата на такива общества се налага творческо комбиниране между различни извори, т.е. редуване и съпоставка на данни от миниатюри и описания, както и на научни спекулации. В това отношение показателен е опитът на членовете на българското средновековно общество Модус Вивенди. Част от членовете на дружеството реконструират български персонажи от началото на 13 в. Повечето материали, с които разполагат, се отнасят до други епохи, писани са от византийски или западноевропейски автори и на тяхната точност невинаги може да се разчита. Затова празнините в познанията си за българския костюм от това време членовете на МВ попълват като се консултират с археолози и разглеждат миниатюри и стенописи. Някои детайли в костюмите така и не могат да бъдат уточнени, при което риенакторите са принудени сами да спекулират и да включват в екипировката си елементи, за които се знае, че са съществували със сигурност на друго място или в друг момент от Средновековието. Пример за това е проблемът дали в 13 в. в България са се носели предимно панталони или гамаши. Донякъде този въпрос е разрешен, тъй като членовете на МВ разполагат с репродукция на икона на св. Димитър от 15 в., на която ясно личат връзките на гамашите. Друг специфичен момент в практиката на МВ е подборът на реконструираните исторически персонажи. Българските риенактори са се отказали от реконструкцията на високопоставени лица (царе, боляри, деспоти, митрополити...), тъй като историческата достоверност би изисквала огромни разходи, които не са по възможностите на организацията. Затова МВ реконструират главно не особено високопоставени лица (прониари, монаси, войскари).

Финансовите съображения не стоят пред големи организации като руската “Княжеская дружина” и английската ‘Regia Anglorum’. “Княжеская дружина” разполага със собствена конна база и възпроизвежда заподноевропейски рицарски турнири и сражения из руската средновековна история. ‘Regia Anglorum’ пък ежегодно провежда двуседмичен средновековен панаир, възстановка на англосаксонски военен лагер и на прочутата битка при Хейстингс през октомври. Одеждите си, както и доспехите участниците задължително съобразяват с изображенията от стенния килим от Бейо, изтъкан по заповед на кралица Матилда скоро след 1066 г.

Като обобщение става ясно, че дългогодишният опит и постоянно нарастващият интерес към историческите възстановки води до все по-прецизно издирване на детайли в историческите костюми, които са главното средство за потапяне в една атмосфера, която повечето участници искат да усетят като автентична. Сама по себе си работата около запознаването с изворите и изследванията, както и процесът на изработване на костюмите, аксесоарите и доспехите и необходимите тренировки и репетиции за свикване с тях представляват голяма част от удоволствието, което риенактърите споделят, че изпитват. Спецификата на средновековните одежди изисква и промяна в поведението, та дори в походката на риенактърите. В някои исторически общества въз основа на средновековни трактати за добро поведение, както и на корпоративни устави  (монашески и военни) се провежда обучение по т.нар. “поведенческа реконструкция”. Това на практика означава, че мъж, който реконструира монах,  трябва да се отучи от навика си да върви с широки крачки, тъй като такава походка от една страна е неподходяща за статуса на персонажа му, а от друга е и практически неудобна заради полите на расото. Също така жена, рекоструираща благородна дама, не би трябвало да се смее на висок глас, да ръкомаха буйно или да гледа мъжете в своята историческа група в очите. От историческа гледна точка никой обаче не би се възмутил или учудил, ако дамата откъсне ръкава на роклята си на височината на рамото и го подаде на някой от мъжете в групата като куртуазен жест. Изброяването на подобни примери може да отнеме много страници.В риенактърските кръгове се смята, че изработването и носенето на костюма все още е само половината от необходимото за добра реконструкция.

 Впрочем в тяхната относително затворена среда вече има пазар на необходимите им изделия, специализирани майстори и малки работилници за специфични обувки, бижута, оръжия и други елементи на екипировката.[5] В някои учебни програми в Западна Европа дори се включват изпълнения и демонстрации на риенактърски групи, което идва да покаже, че техните занимания вече започват да се схващат не само като забавни, но и като притежаващи определена научна и образователна стойност като част от съвременната тенденция към игрово обучение.

 

В процеса на съставяне на настоящата работа си дадохме сметка, че излагането на определени дистанцирани тези за риенактмънт обществата е донякъде затруднено от факта, че самите тези общества вече разполагат със собствени теории както за същността, така и за спецификите на своята дейност. Като на външни наблюдатели ни се струва, че най-добрият начин за обговаряне на този все още донякъде екзотичен за нас феномен е като се изложат максимален брой факти, доколкото това не води до затрупване със суров материал.

 

 

Анотирани източници:

 

I.                   Книги –

 

1.      Емилия Карабоева, “Жанрът фентъзи и въобразеният средновековен град” (в:) “Средновековен урбанизъм: Памет – Сакралност – Традиции”, Mediaevalia Christiana 2/2007, София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2007 г., 182 страници, на български с резюме на английски език.

Статията засяга проблема за същността и историческата достоверност на средновековните градове във фентъзи романите. Средновековието като неясна и понякога противоречива “емблема” на отминала, но изключително привлекателна за съвременния човек реалност. Преживяване на Средните векове днес: “мода”; форма на бягство от действителността, алтернативна реалност. 

 

По-нататък са изброени няколко от най-популярните средновековни извори и научни изследвания, ползвани от български и чуждестранни общества за риенактмънт за изготвянето на техните костюми. Разбира се, използват се и много други заглавия на оригинални старинни и на съвременни чужди езици, но аз се запознах пряко само с някои от издадените у нас:

 

1. Цанко Петров, “Братя Лимбург”, София, “Български художник”, 1983 г., 95 страници.

Изследване върху художествения принос на холандските майстори братя Лимбург към френското средновековно изкуство. Тъй като е съпроводено с илюстрации от “Разкошния часослов на дук дьо Бери” и е снабдено с предговор, обяснителни бележки и библиография, риенакторските групи намират богат материал тук.

2. Айнхард, “Животът на Карл Велики”, Плевен, “ЕА”, 1994 г., 60 страници, превод от латински език.

Официалната биография на франкския император, съставена от неговия личен приближен – монаха Айнхард. Съчинението е ценно за риенакторите, защото в него има описание на типичния франски костюм от началото на 9 в.

 

3. Жан Фавие, “Карл Велики”, София, “Рива”, 2002 г., 768 страници, превод от френски език.

Фундаментално изследване върху епохата и личността на Карл Велики. Шеста и седма глава предлагат на историческите общества обширен материал върху историята на костюма и оръжието. Изложената информация е извлечена от изключително много извори и засяга не само франките, но и съвременните им сакси, авари, византийци и др.

 

4. “Мабиногион. Сборник уелски легенди. Сънят на Ронабуи”, Варна, “Георги Бакалов”, 1986 г., 321 страници, превод от английски език.

В този сборник легенди от 12 – 14 в. и конкретно в съня на Ронабуи с подробности са описани костюми, конски сбруи и оръжия. Книгата е незаменим източник на информация за облеклото и въоръжението на английските и уелските аристократи от тази епоха.

 

5.  “Песен за Ролан”, София, “Народна култура”, 1985 г., 180 страници, превод от старофренски.

Старофренският епос за маркиз Ролан е съставен през 11 в. и дава обширен материал за облеклото, въоръжението и поведението на френското рицарство в епохата на неговото формиране. Разбира се, използването на този поетичен извор изисква известна критичност.

 

6. “Староисландски саги и митове”, София, “Народна култура”, 1989 г., 302 страници, превод от староисландски.

Във втората част на книгата са събрани т.нар. “Разкази за исландци”. В тях се съдържа обилен материал от битови подробности, за костюма и използваните в ежедневието сечива в Северна Европа в 11 – 13 в. Тази книга конкретно е използвана в реконструкциите на някои от членовете на Модус Вивенди и Чигот.

 

II.                Интернет ресурси –

 

7. Понятието “мит”, тълковен речник (испански език):

http://es.wiktionary.org/wiki/mito

Това е страница от широкоизвестната и много ползвана от всякаква публика Уикипедия. Испанската статия по въпроса е най-пълна. Има препратки към научни статии, свързани с мита.

Дадени са три значения на думата мит, като аз съм използвала в текста си второто: “Сбор от вярвания и представи, които се формират около един персонаж или феномен и го превръщат в модел или прототип.” На трето място е посочено и ежедневното разбиране за мита като за лъжа, неистинна история.

 

8. Codex Manesse, електронно издание (немски език):

http://digi.ub.uni-heidelberg.de/diglit/cpg848/

Това електронно издание на старогермански кодекс № 848 е публично достъпно, безплатно и представлява интегралната цялост на манускрипта. Изданието е осъществено от екип на Хайделбергския университет и, съдейки по приложените допълнения, е предназначен по-скоро за академична публика. Открих изданието през линк в The Medieval Tailor’s Assistant, което сочи, че Codex Manesse е широко известен сред риенакторските общества. В приложенията към настоящата работа са включени снимки от The Medieval Tailor’s Assistant, от които ясно личи ролята на Codex Manesse в изработването на съвременните реплики на средновековни костюми.

Codex Manesse (Cod. Pal. Germ. 848 Heidelbergensis) е баварска ръкописна книга от 13 в. (423 пергаментови листа). Тя съдържа анонимни vidas (жития) и миниатюри с изображенията на прочути средновековни немски минезингери.

 

9. Правила за участието в Шуменска възстановка “Доблест и слава”

http://crusades1444forum.free.bg/cgi-php/phpbb2/viewtopic.php?p=67

Специализиран форум за българските участници в Шуменската възстановка. Преобладават организационни теми и съобщения с практическа насоченост.

Включва и описанието на дрехите и въоръжението, които трябва да подготвят участниците във възстановката. Особено внимание е обърнато на достоверността на османските костюми, за да се избегне клишираното неисторично представяне на външния им вид. Вътре също се споменават мерките за безопасност, които трябва да се апзват по време на събитието, така че то да изглежда максимално достоверно, но да няма и пострадали.

 

10. Форум на НД Традиция, разговор за костюм от 14 в. (български език):

http://traditsia.com/forum/forumdisplay.php?f=8

Дискусията разглежда детайли в ръкавите на мъжките и женските костюми в Източна Европа. Един от събеседниците подкрепя тезата си с изображение от Лондонското Четвероевангелие на Йоан Александър. Направените изводи се прилагат и на практика, тъй като един от участниците изработва костюма си според откритите данни.

Форумът на дружеството е широко достъпен за всички интересуващи се от история, но конкретният разговор е доста стар и вече не може да бъде открит онлайн, поради което прилагам части от него към работата си.

 

11. Правилник на Модус Вивенди (средновековно общество в България):

Правилникът на МВ е кратък и в него само най-общо са отбелязани целите и критериите на обществото. Дял осми се отнася до изработването на минималната необходима екипировка за участие в осъществяваните експериментални исторически лагери. В правилника изрично е споменато, че репликите на средновековни костюми трябва да бъдат осъществени по автентични описания или изображения и да бъдат защитени пред общо събрание на МВ, където авторът на репликата трябва да докаже функционалността и историческата достоверност на всички детайли по костюма си.

 

12. Сайт на Бага-Тур (български език):

http://oldsite.baga-tur.com/

Сайтът на обществото е ориентиран към широка публика. В дял “Униформа” изрично се споменава, че тържествените облекла на членовете с голяма точност възпроизвеждат одеждите на прабългарите, без обаче да се изброяват източници и исторически извори. Нещо повече, докато при някои общества поведенческата реконструкция включва промяна във физическите навици с цел по-достоверното носене на средновековните дрехи, Бага-Тур допускат модификации в костюмите заради удобството на членовете си. Никъде не се набляга на автентични материали.

 

13. Сайт на Regia Anglorum (английски език):

http://www.regia.org/village/village.htm

Регия Англорум е най-голямото общество за исторически възстановки на Британските острови. Техните проекти включват участие в научно-популярни филми на BBC, лекции-демонстации в учебни заведения, строеж на къщи и кораби по образци от 11 в. и ежегодната възстановка на битката при Хейстингс. Сайтът им е общодостъпен и там може да се намери информация за отделните лица, които изработват различни части от костюмите на членовете. Кожарят и тъкачът на дружеството имат свои профили, както впрочем дърводелецът, каменоделецът, ковачът и др. Всеки от тях всъщност ръководи малка група майстори в съответната област.



[1] Проблемите както с турците, така и с Македония фактически произлизат от Средните векове.

[2] Погрешно е понятието “мит” (дума, слово) да се разбира непременно като нещо неистинно, недостоверно, по-скоро клонящо към лъжа, както често се употребява във всекидневната реч. В един разказ, особено когато се отнася до далечни времена и земи, винаги може да има приказни или просто недостоверни елементи – това важи в еднаква степен за всеки подобен разказ.

[3]Между двете съществува тънка разлика, но тя е значима по-скоро за членовете, отколкото за реалната им дейност.

[4] http://en.wikipedia.org/wiki/Society_for_Creative_Anachronism

[5] Според член на българското общество Модус Вивенди обувки от ярешка кожа за прониар струват между 50 и 70 лв., а тренировъчен меч от парен бук – между 90 и 110 лв.

Деница Шаранкова,
Манол Глишев, 2008.




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Le puy du fou, France
25.10.2010 11:01
http://www.puydufou.com/

Le puy du fou е френски парк, посветен на Миналото, на забавленията и на развлеченията. Разгледайте сайта!
цитирай
2. mglishev - :)
25.10.2010 16:15
А, благодаря, това изглежда интересно!
цитирай
3. анонимен - Тр
27.10.2010 09:40
Традицията си е традиция...
цитирай
4. rpatel - А и в България си има хора запалени по ...
27.10.2010 12:44
А и в България си има хора запалени по това. Когато бях студентка чух, че няколко колеги се канят да правят нещо подобно. За съжаление така и не успях да присъствам, но като се има предвид, че поне част от участниците са били студенти по история, сигурно е било доста интересно и с голяма историческа достоверност. Не ми се вярва да са напраили просто маскарад. Ако чуя за нещо такова отново и имам възможност, мисля, че ще се включа. И без това покрай магистратурата си по Средновековна история и най-вече покрай писането на дипломната си работа, свикнах да приемам средновеконите хора съвсем реално и започнах доста да ги разбирам. Сега остава само да се облека в съответния костюм и съм си готова лейди Елеонор (забележителна личност! До последно се колебаех дали да не посветя дипломната си работа на нея, но научния ми ръководител ме разколеба и избрах друга тема, за което малко съжалявам). :-)) А сега сериозно, хората в Средновековието не са толкова различни от нас и представите ни за тях или поне масовите такива са малко странни, а всъщност техния живот си е същия. Е, може би малко по-простичък, дори примитивен, но същия! Със същите проблеми, тревоги и радости като нашите!
цитирай
5. mglishev - В София със сигурност
27.10.2010 18:30
има такива хора. Ако потърсите http://modvsvivendi.org, ще ги намерите :) Не правят маскаради, напротив, може да се каже, че са доста сериозни.

В текста горе е пропуснато варненското общество "Чигот", което също се занимава с исторически възстановки.

За реконструкция на кралица Алиенор ще Ви трябват може би не само костюми, а и слуги, коне, шатра... Когато се занимавах с такива неща, установих, че най-достъпна е реконструкцията на просещ монах :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625091
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата