Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2010 21:41 - Един англичанин в Ордена на хоспиталиерите 1/3
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 2565 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 22.08.2011 19:27


 

Защитник на християнския свят


 


 


 

Глава 9 из

Малори: животът и времената на летописеца на крал Артур

от Кристина Хардимънт


 


 

25 януари 1435: По препоръка на Съвета разрешение

Робърт Малори, приор на св. Йоан Йерусалимски за Англия,

да напусне кралството заедно със своите събратя,

с домакинството и слугите си,

за да се сражава срещу Султана и неговите войски

по призив на Магистъра и Капитула на Родос.


 

Календар на разрешителните писма, 1435


 


 


 

В 1432 сър Робърт Малори1, чичо на Томас Малори2, оглавява английския клон или „език“ на Ордена на хоспиталиерите3. Престижният пост му позволява да заемe почетно място над всички светски лордове в Парламента и да стане член на кралския съвет – протоколите от заседанията редовно отбелязват присъствието на „приора на св. Йоан“. Трима от дотогавашните приори са назначавани за ковчежници4 на Англия; финансовите им възможности ги правят особено подходящи за тази длъжност. Хоспиталиерите са изключително богата международна организация. Подобно на тамплиерския5, Орденът им е основан в епохата на Кръстоносните походи с цел да закриля и да се грижи за поклонниците в Йерусалим, а сериозните им военни сили се издържат от значителните им доходи в Европа: владения, дарявани от богати християни, стремящи се да си спечелят име в подкрепата на нестихващата война с враговете на вярата. Първоначално настанени в самия Йерусалим благодарение на щедър жест от страна на кръстоносния герой Жофроа дьо Булон6, който завлядава града в 1099, хоспиталиерите са принудени да се оттеглят от Леванта в 1291 след падането на Акра7. В 1312 се установяват на Родос. От този стратегически разположен и отлично укрепен остров те продължават да осигуряват закрила на поклонниците, пътуващи към Светите земи, да отбраняват християнския свят от мюсюлмански нападения и да осъществяват мълниеносни удари срещу османците и Египет. Малкият им, но изключително ефективен флот, снабден с възможно най-бързи съдове, бързо се прочува. В ХV в. Родос е процъфтяващо търговско средище между Изтока и Запада, където турци и християни извършват сделките си в изгода и на двете страни във всеки момент, когато не се води открита война.

В трийсетте години на столетието съществуват седем „езика“: германски, английски, испански, италиански, френски, провансалски и овернски. Английският отговаря още за Ирландия и Шотландия, испанският за Португалия и Навара, а германският – за Скандинавия и Бохемия. Начело на всеки „език“ стои приор или пилиер, настанен в съответния „приют“ или дом на Родос и упражняващ ex officio още някоя от значимите длъжности в Ордена. Главата на английския „език“ е Велик туркопилиер, тоест командир на орденската лека кавалерия8 и носи отговорност за крайбрежните укрепления на острова. Въоръжени попълнения, стоки и средства се превозват до Родос от владенията на европейските „езици“. Осигуряват ги приорите на Ордена, които трябва да посещават Родос приблизително веднъж на пет години, за да присъстват на Генералния капитул – върховния управляващ орган. Като религиозна общност Орденът дължи подчинение единствено на папата, а и той обикновено потвърждава решенията, вземани от Великия магистър, който като правило е избиран пожизнено и почти винаги резидира на Родос. Броят на рицарите, постоянно намиращи се на острова е променлив: в трийсетте години на ХV в. вероятно са между двеста и триста, което е относително малък брой.

Когато е назначен за глава на английския „език“, сър Робърт Малори влиза във владение на командориите9 Кресинг в Есекс, Сендфорд в Оксфордшир и Болзъл-Графтън в Уоруикшир. През следващите три години живее на широка нога в подобния на дворец Приорат на Ордена на св. Йоан в Клъркънуел, недалеч от стените на столицата. Дарен на хоспиталиерите в началото на ХІІ в., Клъркънуел е едно от най-големите и луксозно обзаведени имения край Лондон, истински затворен свят. Пет акра градини се простират от прозорците до малкия поток Уелс. Около големите и малки дворове са разположени отделни жилища за туркопилиера, субприора, пребиваващите на място братя, пансионери (дарители на земи или пари за Ордена, настанени в някое от владенията му) и гости, както и болница с приют, дърводелска работилница, кланица, перално помещение и сграда за разплащателната служба. На запад частният ловен парк на хоспиталиерите Сейнт Джон"с Уд се простира от Падингтън до Хемпстед; рицарите притежават и близките имения Хемптън Корт и Сътън на Хоун, разположени край Темза.

Като всяко голямо средновековно домакинство Приоратът има иконом, интендант, вратар, готвач, пекар, лесничей, камериери от благороден произход, прислужници, коняри, главен коняр, пивовар, винар, перачка, свинар, говедар, овчар, каруцар и различни пажове и момчета на разположение за дребни поръчения. Всички тези служители се намират извън юрисдикцията на кралските и общинските власти и могат да бъдат съдени само в съдилищата на Ордена – същото се отнася до пансионерите, най-близките роднини на орденски рицар и държателите на имоти, притежавани от хоспиталиерите. Това важи и за конфратерите - „полубратята“, които не са задължени да полагат обет за безбрачие, но са получили почетния си статут заради услуги, извършени в полза на Ордена.

В 1434 сър Робърт Малори получава тревожни новини от Родос. Чрез свои шпиони йонатитите са научили, че султанът на Египет и османският султан планират евентуално унищожително общо нападение срещу острова. Великият магистър незабавно изпраща вести и до седмината глави на орденските клонове в Европа, изисквайки всеки от тях да доведе по двадесет и пет въоръжени мъже за отбраната на Родос. Подобна рицарска служба в защита на християнството несъмнено би допаднала на Томас, племенника на сър Робърт. Участието в отбраната на острова е не по-малко благочестиво дело от похода на рицарите на Кръглата маса в търсене на Свещения Граал. Няма доказателства, че Томас Малори е сред рицарите и оръженосците, потеглили със сър Робърт към Родос в края на януари 1435, но това би било естествена постъпка за член на фамилията Малори на негова възраст и с неговите наклонности. Английските рицари-хоспиталиери в никакъв случай не са многобройни и призивът е приеман повече или по-малко охотно в отделни аристократични семейства – тези, които имат изявени военни и религиозни традиции. Рицарят-фратер или „брат“ трябва да бъде „силен, добре сложен и със здрави крайници“ и да бъде способен да докаже, както Малори ще напише и за рицарите на Кръглата маса, „от благородна кръв по бащина, както и по майчина линия10“. Но тъй като рицарят-хоспиталиер дава обет за безбрачие и приема да остави повечето, ако не и всичките си притежания на Ордена след смъртта си, първородните синове рядко стават пълноправни членове и по-често се включват временно като конфратери, т.е. братя по оръжие.

Връзките на семейство Малори с Ордена, както преки, така и чрез бракове, са забележително многобройни преди раждането, по време на живота и след кончината на сър Томас. Семейство Малори даряват на хоспиталиерите земя в Суинфорд през 1279. Държат останалите си тамошни имоти като васали на рицарите, по-точно от командорията Дингли в Нортхемптъншир. Семейство Ревъл11 също дарява земя в Суинфорд на малка орденска командория в 1184, както и имот в Бъкби малко по-късно. Един от най-способните и енергични Велики магистри през ХІІІ в. е Хю Ревъл, единственият англичанин, заставал начело на целия Орден през Средновековието12. Кастелан13 на Крак де Шевалие14 и Велик командор, Хю става Магистър в 1258. Той е пра-пра-пра-правуйчо на сър Томас Малори. Мъж на име Джон Малори управлява йоркширската командория Нюланд в 1338.

Приживе на писателя Малори Маргарет Чарнълс, родена Маргарет Грендън, съпруга на друг Томас Малори от Брамкоут, вероятно е племенница на Уолтър Грендън, глава на английския клон на хоспиталиерите в продължение на двайсет и една години – от 1396 до 1417. Чичото на писателя, Саймън Малори, се жени за Маргарет Сътън от Чилвърскотън. Семейство Сътън също имат хоспиталиерски традиции и, също както Суинфорд, Чилвърскотън е във владение на Ордена. Саймън Малори умира в Клъркънуел, може би като конфратер, почти със сигурност като пансионер. Друг Джон Малори, вероятно син на Саймън или дори на самия Томас, е пълноправен рицар-хоспиталиер в началото на четиридесетте години на ХV в. Намира се на Родос по време на мамелюкската обсада от 1444 и отново е там, когато е натоварен с управлението на командориите Дингли и Батисфорд в Съфък, на 21 януари 1469. В 1474 е един от четиримата старши рицари, които представят новия приор на Англия, Робърт Мълтън, на Едуард ІV15. Погребан е църквата на Приората. Най-сетне потомци на двете дъщери и сънаследници на Никълъс Малори, внук на Томас, и двамата женени за дъщери на семейство Кейв от Станфорд близо до Суинфорд по-късно стават хоспиталиери.

Нещо повече. В 1434, когато пристига неотложното искане за помощ от Великия магистър, английският „език“ не разполага с двадесет и пет пълноправни рицари, годни за военна служба. Повечето по-млади членове на Ордена вече са на Родос, където английският контингент наброява двайсетина души. Сър Уилям Лангстротър, командор на Куенингтън, Сър Робърт Ботъл, командор на Мелчбърн и Ансти и сър Хю Мидълтън, командор на Бевърли, веднага започват да се подготвят за пътуването. Всеки от тях трябва да е убедил конфратери, приятели, роднини, васали и слуги да тръгнат с него. Шотландският хоспиталиер сър Андрю Мелдръм, байлиф на Торпикън, води шестима подобни спътници. Двама членове на семейство Скроуп от Болтън, Джон и синът му Хенри, тръгват с експедицията като пратеници на Хенри VІ16. Дълготрайните връзки на семейството с Ордена означава, че те най-вероятно са конфратери. Ако сър Робърт е търсел бойци, които да попълнят нужния брой, би било естествено да покани племенника си Томас, изпитан във френските войни и с възгледи, които го приближават до хоспиталиерската кауза, да се присъедини към експедицията. Орденът, богат повече със средства отколкото с хора, често плаща на подходящи воини, които се сражавят за него. Подобно на семейство Скроуп, Томас би могъл да бъде конфратер на Ордена – който в крайна сметка е и негов сеньор за имението в Суинфорд.

Повтарящ се мотив в средновековните романи е този за рицари, присъединяващи се към тамплиерите или към хоспиталиерите – горе-долу както героите на поредицата романи „Красивия Джест от Пърсивал Рен17 се включват във френския Чуждестранен легион – или защото са безнадеждно влюбени в недостъпна дама, или защото чувстват нуждата от покаяние за някакво престъпление или грях. Всичко, което Малори е изпитал във Франция: смъртта в бой на приятели и братя по оръжие, изнасилванията и грабежите на армията-победителка и последно, но може би не по значение – мъченичеството на Жана д"Арк, може да е оставило у него желанието за изкупление на собствените му грехове, както и за тези на сънародниците му. Може би сам намеква за подобно състояние на ума, когато описва неуспеха на сър Ланселот в похода за Граала и влага в устата му смирените думи, казани с безкрайно съжаление: „... добре ми е известно, че и по-рано не съм бил най-славният18“. Потеглянето за отбраната на Родос има същата духовна стойност като заминаването на кръстоносен поход, а и Малори е достатъчно възрастен, за да знае за предсмъртното разкаяние на Хенри V за кланетата във френските му войни, за съжалението му, че така и не е стигнал Йерусалим, както и за страховете му за неговата безсмъртна душа.

Пътуване на Малори до Родос би обяснило някои любопитни детайли в „Смъртта на Артур“. В нея са включени забележително точни подробности за европейските пътища и си личат необикновено широки познания за европейската романова литература. Малори споменава заплахата от нашествие на безбожниците и заслугите на кръстоносците много по-често отколкото правят авторите на източниците му. Той също така набляга в много по-голяма степен на лоялността, високите идеали и религиозната отдаденост на рицарите на Кръглата маса, както и на международния характер на тяхното братство. Пренебрегва изисканите изложения върху куртоазната любов от френските версии, но се впуска в дълги описания на блестящи церемонии (тържествените пирове са забележителна характеристика на орденския празничен календар) и на пространни разкази, излагащи подвизите на героични християнски рицари, сразяващи езически храбреци – удар по удар. В „Разказ за крал Артур“ той пише за четиридесет хиляди сарацини, нахлули в земите на кралете, разбунтували се срещу Артур, опожаряващи, „безмилостно“ избиващи, обсаждащи замъци и причиняващи „големи разрушения“. Променя епизода, в който Тристрам отказва да послуша папския призив за кръстоносен поход. В неговата версия Тристрам отхвърля призивите (всъщност изпратени от лукавия му вуйчо крал Марк), защото е узнал, че са фалшиви още преди да пристигнат, а не едва по-късно, както е в източника му.

Както родоските рицари задължително отслужват шестмесечен срок на галерите, така Ланселот и Галахад:


 

... останали на този кораб половин година и ден и нощ славели Бога според силите си. И често се случвало да стигнат на някой остров, далеч от смъртните люде, дето обитавали само диви зверове и там срещали безчет чудни и опасни приключения19.


 

Освен това е любопитно, че Малори пропуска „благородниците от Родос“ от списъка със сили на подлия император Луций, който иначе е идентичен с този в основния му източник, английската алитеративна поема „Смъртта на Артур“. Пропуснат е и „Рейналд от Родос“, безчинстващ из Прусия – доста подигравателна алюзия за помощта, оказана от хоспиталиерите на Тевтонския орден20 през втората половина на ХІV в.

Най-сетне на последната страница от книгата си Малори драматично изменя обичайния мрачен край на разказа за „скръбната гибел и свършек“ на крал Артур като ни съобщава, че оцелелите от трагедията – сродниците на Ланселот сър Борс, сър Ектор, сър Бламор и сър Блеоберис не се установяват като отшелници в земите си. Напротив, те:


 

... отишли в Светите места, дето живял и умрял Иисус Христос, след като сложили ред във владенията си, защото в книгата се казва, че преди да си иде от този свят, сър Ланселот им бил заръчал да сторят това. И тези четирима рицари водили много сражения против неверниците турци. И умрели на един Разпети петък за славата Господня21.


 

Фактът, че Малори знае, че турците са отнели контрола над Палестина от мамелюците, показва, че е добре запознат с моментното положение на събитията в Леванта.

Освен всичко друго, 1435 е добра година за авантюристично настроен мъж да напусне Англия. С Франция се водят преговори за примирие и може би дори за мир и графът на Уоруик Ричард Бошамп22, вече над петдесетгодишен, има всички основания да се надява, че идва краят на военната му служба. Такова отсъствие не противоречи и на записаните свидетелства: няма споменавания за Томас Малори в Англия за периода, в който експедицията е в чужбина. Но в 1439, шест седмици след като генуезки кораб, добре натоварен с екзотични стоки, придобити в Родос от сър Робърт Малори и придружителите му хвърля котва в Сандуич, Томас Малори от Нюболд Ревъл е включен като свидетел по договор, сключен от уоруикширския му братовчед, сър Филип Четуинд. Така че макар идеята Томас Малори да е придружил чичо си до Родос да е чиста спекулация, има добри основания да сметнем, че е станало именно така. Следващите страници представляват реконструкция на предполагаемото му пътешествие.


Към част втора

Бележки:

1Английската аристократична фамилия Малори най-вероятно е от норманофренски произход. Първите изворови податки за семейството са от средата на ХІІ в. Робърт Малори, споменат тук умира ок. 1440, скоро след завръщането си от Родос.

2Сър Томас Малори (ок. 1400-1471), рицар, участник в кампаниите на Хенри V във Франция, член на Парламента, най-известен като автор на „Смъртта на Артур“, късносредновековен рицарски роман, първото художествено произведение, отпечатано на английски език. Бълг. изд.: Томас Малори, Смъртта на Артур, 2 т., прев. от англ. Мария Ранкова. София, Народна култура, 1989.

Цитатите от „Смъртта на Артур“ на Малори тук са предадени по това издание освен ако не е указано друго. Българският превод е осъществен по печатното издание на Уилям Какстън от 1485 г.

3Орденът на св. Йоан Йерусалимски, наричан още Орден на болничарите, йоанитите, хоспиталиерите, Родоски или Малтийски орден е един от военномонашеските ордени, основан в епохата на Кръстоносните походи за защита на Светите земи. Създаден ок. 1100-1113 г. и на няколко пъти местил седалището си, Орденът съществува и днес като хуманитарна организация със седалище в Рим. Разполага с екстериториален статут.

4Ковчежникът на Англия или лордът-ковчежник е вторият по ранг от носителите на трите най-важни държавни длъжности в средновековна Англия. На първо място стои лордът-канцлер, а на трето – лордът-наместник (понякога бъркан с лорда-камерхер). В Средните векове богатите военномонашески ордени често заемат големи суми или съхраняват хазната на кралете на Англия и Франция, което прави приорите на английския и френския „езици“ особено ценени в кралския двор, дава им влияние и понякога става причина да бъдат издигани за ковчежници. Лордът-ковчежник не бива да бъде бъркан с канцлера на хазната, нито пък канцлерът на хазната – с лорда-канцлер на Англия. Част от постовете в кралския съвет се дублират с подобни звания, принадлежащи към частното домакинство на краля.

5Орденът на бедните Христови рицари, по-известен като Орден на Храма или Орден на тамплиерите е военно-монашески кръстоносен орден, основан между 1119 и 1129 г. След загубата на последните кръстоносни владения в Светите земи Орденът е закрит в серия от съдебни процеси в периода 1307-1314. По-голямата част от владенията на тамплиерите преминават под властта на хоспиталиерския Орден.

6Жофроа дьо Булон (ок. 1060-1100), граф на Булон, херцог на Долна Лотарингия, водач на Първия кръстоносен поход, завоевател на Йерусалим и фактически основател на латинското Йерусалимско кралство.

7Акра – пристанищен град в съвременен Израел, последна столица на Йерусалимското кралство от 1244 до 1291 г., когато е превзет от египетските мамелюци.

8Туркополи са наричани (често покръстените) сарацини на кръстоносна служба, ползвани обикновено като стрелци и/или лека кавалерия. До падането на Акра в 1291 функциите на Великия туркополиер или туркопилиер са свързани именно с командуването на туркополите.

9Владенията на Ордена са ръководени от пълноправни орденски рицари със званието: байи/байло/байлиф, прецептор или командор. Байлифът, прецепторът или командорът заседава в капитула (съвета) на своя „език“, подчинява се на решенията на капитула и на приора на „езика“ и във всяко отношение действа като сеньор на поверената му прецептория или командория, но не я предава по наследство.

10Този цитат е даден по Уинчестърския ръкопис, а не по Какстъновото издание, от което е осъществен българският превод.

11Майчиният род на Томас Малори.

12Всъщност след Хю Ревъл, далечния родственик на писателя Малори, британци са едва последните двама Велики магистри: Андрю Бърти (1988-2008) и Матю Фестинг (от 2008).

13Кастелан – комендант на замък в Средните векове.

14Крак де Шевалие или Калаат ел-Хосн, една от най-импозантните кръстоносни крепости в Близкия Изток, недалеч от град Хомс, днес на сирийска територия.

15Едуард ІV, р. в 1442, крал на Англия в 1461-1470 и в 1471-1483, когато умира. Водач на партията на Йорк или на „Бялата Роза“ в гражданската Война на Розите в Англия от 1460.

16Хенри VІ, р. 1421, крал на Англия в 1422-1461 и отново в 1470-71, когато е убит. Титулярен водач на партията на Ланкастър или на „Червената Роза“.

17Пърсивал Рен (1875-1941), английски писател, автор на популярни приключенски романи през 20-те и 30-те години на ХХ в. Основният движещ мотив на героите му е личната чест. Всъщност кръстоносни мотиви присъстват и в средновековни романи, свързани с Артуровия цикъл: в „Парцифал“ на Волфрам фон Ешенбах Граалът е съхраняван в замък на тамплиерите.

18„Смъртта на Артур“, кн. ХІІІ, гл. 5.

19Пак там, кн. ХVІІ, гл. 13.

20Орден на Братята от германския дом на св. Мария в Йерусалим, наричан още Германски или Тевтонски орден – един от военномонашеските ордени, основани по време на кръстоносните походи. Основан в самия край на ХІІ в. първоначално с цел да подпомага и закриля поклонниците от немските земи, Орденът напуска Леванта и се мести последователно в Унгария (1211-1225) и в Прусия (след 1226-1230). Тевтонският орден води редица религиозни и завоевателни войни в Литва, Полша и Естония. В 1525 г. пруските владения на Ордена приемат Реформацията и образуват Пруското херцогство. Католическите владения на Ордена в Австрия се запазват до 1809 г., когато той се превръща в изцяло благотворителна организация. В края на Първата световна война Орденът известно време остава без Магистър. В 1938-1945 е забранен от нацистките власти. Съществува и днес със седалище в Австрия.

21Пак там, кн. ХХІ, гл. 13.

22Ричард Бошамп, граф на Уоруик (1382-1439), английски пълководец. Потушава въстанието в Уелс в 1404 и бунта на лолардите в 1414 г. В 1408-1413 отива на поклонение в Светите земи, а на връщане преминава през Русия. По целия си път участва в показни двубои и турнири. След 1413 участва във всички френски кампании. Назначен за възпитател и настойник на новия крал Хенри VІ от 1422, а от 1437 до смъртта си – за наместник на краля в Нормандия и Франция.




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5453043
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5487
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата