Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2010 21:44 - Един англичанин в Ордена на хоспиталиерите 2/3
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 1573 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.12.2010 21:54


Към част първа

Пътуване до Родос


 

Призивите за помощ на Родос, изпратени в 1434 от Антонио де Флувиан, Велик магистър на Ордена на хоспиталиерите1, изясняват пред европейските приори, че островът е заплашен от двама страховити противници. Единият е османският султан Мурад ІІ2, а другият – мамелюкският владетел на Египет, султан Ал-Мазер ал-Дайер3. Флувиан изисква всеки от „езиците“ да изпрати подкрепления до март 1435. Веднага щом братята му хоспиталиери и техните спътници пристигат, сър Робърт Малори, вече поне петдесетгодишен, се приготвя да замине на война. Кралският съвет издава на сър Робърт разрешение за път на 25 януари 1435. То също му позволява да вземе със себе си златни и сребърни монети и съдове. Това по принцип е забранено, но Съветът разрешава изнасянето на:


 

... сечено злато и сребро на стойност от сто марки стерлинги, три съда за миене, три кани, четири канички, три сребърни блюда с капак, три дузини сребърни чаши, осем от тях с капак, четири сребърни подноса, осем сребърни чинии и две дузини сребърни лъжици, един сребърен потир, една малка камбанка за отслужване на месата, две сребърни фиали и други нужни принадлежности.


 

Част от съдовете е за лична употреба на сър Робърт, но повечето от тях са предназначени за английския „език“ на Родос. Други средства са преведени с полици. Английските хоспиталиери ползват услугите на голямата флорентинска банка Алберти4, която има клон в Лондон.

Макар сезонът да е твърде ранен за дълъг път, има причини за бързо отправяне на юг. Зимата на 1434-35 е толкова студена, че Темза замръзва. Ако сър Робърт е успял да събере двадесет и пет тежковъоръжени мъже, всеки от които с по един-двама слуги, отрядът може да наброява близо седемдесет души. Те вероятно носят със себе си оръжие и водят коне – по четири за ввсеки рицар и по два за всеки слуга. Пътят им минава по Уотлинг Стрийт (днес А2) до Рочестър, където на 11 февруари пред сър Робърт се представя кандидат за бенефиций в Бъргъм. Вероятно след това кавалкадата е минала през Кентърбърийската катедрала, за да измоли благословията на св. Томас Бекет5, чиято разсечена глава е зловещо изложена на показ в богато украсена със скъпоценности мощехранителница. След като изчакват в Сандуич времето да им го позволи, пресичат към Кале.

Ранните кръстоносци са се спускали право на юг към командорията Сен Жил край Марсилия, предпочитано пристанище на хоспиталиерите, пътуващи към Родос. Но в тези тревожни времена по-сигурен е пътят, който според Малори поемат пратениците на император Луций:


 

... качили се на кораб в Сандуич, а после минали през Фландрия, Алемания, пресекли планините и цяла Италия6...


 

Това е съвсем същият маршрут, описан в итинерарий, включен в книга, притежавана от английски хоспиталиер в осемдесетте години на ХІV в. Включени са разстоянията между Кале и Брюге, Брюге и Венеция и Венеция и Родос. Като добавим деветдесет и петте мили от Лондон до Кале и многото големи и малки отклонения, пътуването по суша и море възлиза най-малко на 1800 мили.

С каква скорост става придвижването? Специалните куриери, яздещи по цели дни и сменящи редовно конете могат да изминат до сто мили на ден. Компанията на сър Робърт също язди, но е забавена от значително количество багаж, така че обикновено не би пропътувала повече от тридесет мили на ден. Възможно е да има спирания за по две нощувки или дори повече в немски хоспиталиерски командории като Везел, Кьолн, Страсбург, Хайтерсхайм и Куснахт. Всички те са богати, имат отлични библиотеки, а Хайтерсхайм е особено разкошна, защото тъкмо е преустроена като резиденция за приора на Германия.

Напредването през Алпите е още по-бавно. В „Средновековният пътешественик“ Норбърт Олър предлага скорост от две-три мили на ден „в зависимост от времето, сезона и възможностите на самите пътници“. След прохода Сен Готар компанията продължава към Милано, оттам към Асти, седалище на приора на Ломбардия, а по-нататък или към Венеция, или към Генуа, където наема кораби, с които да замине за Родос. В тази част от пътуването са особено чести спиранията за снабдяване с храна и вода. Генуезкият маршрут би ги превел през италианските хоспиталиерски командории в Пиза, Месина в североизточния край на Сицилия и може би Таранто. Бързината на плаването зависи от вятъра, но корабите разполагат и с гребла. В случай на продължително безветрие пътешествениците имат възможност да продължат придвижването си към Родос и да сменят превозващите ги галери.

Хоспиталиери от други „езици“ вероятно се присъединяват към английската компания по пътя. Придвижването в голяма група винаги е по-безопасно. Предпочитан начин за убиване на времето на път е обмяната на разкази. Седмиците, прекарани с другари от различни краища на Европа биха обяснили широките познания на Малори из историята, легендите и рицарските романи. Някой ирландски спътник би могъл да му разкаже версия на френския роман в стихове от ХІІІ в. „Сон дьо Нозе“, чието действие е разположено в ирландска командория на Ордена. „Не мога да ви кажа дали са се забавлявали или пък той й е говорил за любов, но във всеки случай не вдигали много шум“, гласи един пестелив стих от романа; това силно напомня галантно уклончивите редове на Малори относно заниманията на Ланселот и Гуиневир насаме:


 

И дали си легнали или се забавлявали по друг начин не мога да твърдя, тъй като тогавашната любов не била като днешната7.


 

Сър Робърт може и да е разказвал на племенника си доста за блясъка на орденското седалище, но нищо не подготвя посетителя за реалността: самото зрелищно разположение на града по североизточния връх на легендарния „остров на розите“, както и космополитната забързаност на пристанището и улиците. Може би именно спомени от първия поглед на Малори към Родос са вдъхновили неговото описание за пристигането на Боумейнс и лейди Линет в замъка на Червения рицар от Червените ливади:


 

Тогаз те се приближили до прекрасния замък и видели, че е ограден с... яки бойни стени. И разположили се били пред стените мнозина могъщи лордове и се чували шумни песни и музика. И морето се блъскало о едната страна на замъка, и имало там много кораби и от тях долитали викове на моряци...8


Родос е почти непрестанно потопен в слънчева светлина за разлика от турския бряг отсреща, който се мръщи под дебела облачна завеса. Масивните градски стени, издигнати от светла и лесна за обработване варовикова скала, на места достигащи широчина от трийсет фута9, съществуват и днес. Родос бил непревземаем по море. От едната страна на пристанището се издигал дълъг укрепен вълнолом, върху който се намирала редица вятърни мелници, предлагащи удобна позиция за стрелци. От другата страна се издавал по-къс вал, завършващ в 180-футовата кула на Найак10. В нея се намирал огромният механизъм, опъващ гигантска верига над входа на пристанището при наближаване на врагове.

Пристанището било препълнено с кораби – собствените галери на хоспиталиерите, закръглени гръцки търговски когове, европейски караки с оръдия по бордовете и грациозни арабски съдове с латински платна11. Родос бил място за среща на Изтока и Запада и оттам преминавало безкрайно разнообразие от стоки: шафран, восък, пипер, хайвер, пшеница, маслини, сапун, вълнени платове, ленени и копринени тъкани, килими, керамика, масла, вино, кожи, захар и роби. Флорентински, венециански и френски търговци и банкери имали представителства в града и освен при непосредствена военна заплаха турските търговци били толкова свободни да търгуват, колкото и християнските.

Родос успешно е съхранил средновековната си атмосфера в рамките на извисяващите се стени на стария град. Уличният план почи не се е изменил; не е трудно да си представим пристигането на компанията на Малори и евентуалния й маршрут докато сами вървим между масивните, но елегантни каменни здания. На пристанището вероятно ги е посрещнал английският туркопилиер12 сър Томас Ленселвек. Оставяйки на прислугата да разтовари корабите, пътешествениците трябва да са минали през мощно укрепената пристанищна порта, покрай Адмиралтейството и болницата, а след това да са влезли в църквата на св. Богородица под цитаделата, за да благодарят на Бога за щастливото си пристигане. До храма се намира английският приют, започването на чието строителство сър Робърт трябва да е виждал при последното си посещение. В 1435 приютът още не е достроен, но даренията, които сър Робърт донася, трябва да са ускорили завършването му. Емблемите на фасадата показват, че това е домът на английските рицари. На почетно място е изсечена английският кралски герб. До него се намира гербът на семейство Малори от Нюболд Ревъл (хермелинов фон, пресечен с шеврон, издигаща се в центъра лента). Двата щита отдолу носят гербовете на двама по-късни приори за Англия: сър Джон Уестън (1476-1489) и сър Джон Кендъл (1489-1501). Подредбата на гербовете сочи, че сър Робърт е смятан за основен подбудител на издигането на сградата, както и че е направил значителни разходи при строежа. Не е изключено Томас, който тъкмо е влязъл във владение на наследството си и може би се е сдобил с нелоша плячка от военната си служба във Франция, също да е дарил някаква сума.

Повечето домове на останалите „езици“ често гледат към стръмния виещ се път, известен и до днес като „Улица на рицарите“. Тя води от църквата на св. Богородица под итаделата към двореца на Великия магистър и към големия храм на св. Йоан, духовния център на Ордена. Днес улицата е по-оголена отколкото е била навремето: останали са само каменните подпори, носещи някогашните балкони на къщите и отдавна я няма гората от многоцветни знамена, обозначаващи присъствието на различни рицари от съответните „езици“. Но самите домове все още се издигат и човек може да хвърли поглед към дворовете им през засводените входове. Отляво има по-малко сгради и лабиринт от тесни алеи. Високите къщи с плоски фасади някога също са били обитавани от намиращи се на острова хоспиталиери. Целият район попада в т. нар. Колахион, т. е. в стените на укрепения още от римляните пояс. Той оформя втори същински град в града, предлагащ двойно по-голяма сигурност. В моменти като този, когато населението нараства, мнозина рицари са настанявани в тези прохладни, жълтеникави здания с мраморни подове, потънали в сянка заради близостта на съседните къщи, с градини по покривите, откъдето се открива гледка към шумната търговска част на града отвъд Колахион и към морето. Над някои от входовете все още личат всечените гербове на средновековните им собственици и кръстът на Ордена на св. Йоан.

Веднага след като се е отбила в Кастеланството13, за да запише имената си сред тези на поставилите се на разположение за отбраната и е отмила праха от пътуването в разкошните градски бани (европейците се наслаждавали на ориенталските удобства не по-малко от местното население14), компанията на Малори би могла да се отправи на обиколка из града. Специфично звънтене би довело любопитните до монетния двор, където плячката от сребро и злато е насичана на родоски дукати. Рицарите и останалите бойци при Ордена са снабдявани с известна сума от тези монети, всяка от които струва приблизително една пета от фунт15 през тридесетте години на ХV в.

Във вечерната прохлада рицарите може би често яздят извън града, за да вечерят в частната градина на английския „език“, намираща се на хълм западно от града, разположена около изсечен в скалистия склон малък параклис, смътно осветен от свещи, тежко ухаещ на тамян и украсен с многоцветни стенописи, запазени и до днес. По-ранен посетител описва градината, изпълнена: „с високи красиви дървета, най-вече кедри и кестени, гъст лавър и тук-там портокалови дръвчета, между които се намират прелестни извори“ и „с разточително изобилие от плодове“. По земята разстилали богати килими, а от храстите и клоните на дърветата провесвали разноцветни копринени тъкани вместо балдахин. В сянката им разполагали ниски масички, украсени с цветни гирлянди. Били поднасяни силно подправени дивечови меса – от глиган, козе и всякакъв вид диви птици, прокарвани с местни вина, ароматизирани със смола16. На Родос имало добри възможности за лов – с бързи арабски коне и обучени хрътки, често внасяни чак от Афганистан. Родоските соколи, особено от районите Лахания, Аполакия и Катавия, били много търсени. Великите магистри понякога пращали такива ловни птици като подаръци на европейските владетели.

По време на пътешествието на Малори Орденът е не само богат, но и изискан. Великолепната библиотека на Великия магистър Хуан Фернандес де Ередия17 е пренесена на Родос като наследство от авиньонския му дом, където той умира през 1396. Тя включва съвременни европейски хроники и романи, както и преводи на класически произведения като „Успоредни животописи“ на Плутарх, извадки от Тукидидовата „История на Пелопонеската война“, един „Роман за Троя“ и голямо количество религиозна литература. През трийсетте години на ХV столетие библиотекар на Ордена е брат Мелхиор Бандини, който се заема със съставянето на първата история на хоспиталиерите. С интересите си в историята и лова със соколи, Малори вероятно би проявил особен интерес към наскоро завършения френски превод на „Хиеракософион“, тратат върху този вид лов, дело на родоския грък Агапит Касиан, соколар на няколко Велики магистри. Книгата е силно повлияна от ориенталски образци, засягащи ловните птици и ветеринарната практика. На Родос работят и английски преводачи: между ръкописите, изработени през тридесетте години на ХV в. фигурират нова версия на трактата „За военното дело“ от Вегеций и антология с над сто гръцки стихотворни произведения „относно любовта и желанието“.

Всички новодошли са задължавани да слушат месата в голямата църква на св. Йоан в Колахион, високо над останалата част от града и в непосредствена близост до двореца на Великия магистър. Храмът е истинска съкровищница на безценни реликви. Една от тях има особено значение и за Артуровия цикъл: шип от Трънения венец, почтително съхраняван в мощехранителница от кристал и сребро. Твърдяло се, че шипът цъфтял всеки път на Велики петък в продължение на три часа. Преданието твърдяло, че тоягата на Йосиф Ариматейски, която той донесъл със себе си от Светите земи в Гластънбъри, била направена от същото чудотворно дърво като Трънения венец и когато Йосиф я забил на върха на Гластънбъри Хил, тя хванала корен и също цъфтяла на Велики петък18.

След настаняването си компанията на сър Робърт вероятно обикаля острова, ловува с хрътки и соколи и поема смени на стража в многобройните укрепления покрай брега. Някои от тях като Линдос и Катавия са истински замъци, а други са просто самостоятелни кули. Разположени са така, че непрекъсната линия сигнални клади известявала за приближаващ враг. Ландшафтът е в помощ на защитниците – укрепленията са издигани на стръмни склонове, които правят нападенията почти невъзможни. Най-впечатляващ е удачно нареченият Монолитос: висока петстотин фута скала с плосък връх, издигаща се почти от морското равнище. Дългата виеща се пътека нагоре би изтощила евентуални нападатели. По-голямата част от крепостта е рухнала, но малкият й варосан параклис е все още действащ и човек може да посети засводените помещения под него. Наблизо има удобни за настаняване останки от крепостна стена, откъдето се открива гледка към тъмното винобагрено море и към съседните острови, блестящи под лъчите на залязващото слънце.

Малори, който демонстрира добри познания относно морското дело в книгата си, може би се е възползвал от възможността да се присъедини към някой хоспиталиерски екипаж от флотилията, осигуряваща властта на родоските рицари в Додеканезите19. Всеки пълноправен рицар от Ордена е задължен да поеме поне шестмесечна служба на галеритее, които съчетават закрилата на християнски съдове с агресивни нападения срещу ислямски кораби. Бързите им, добре съоръжени галери се придвижват с платна и маневрират с помощта на гребци – отчасти роби-мюсюлмани и отчасти родоски гърци. Обичайната тактика е галерите да действат по две: едната се укрива зад скалист нос, а втората подгонва турския или арабски търговец към засадата.

В непосредствена близост до Родос се намира остров Сими, по-нататък е Лемнос, а помежду им са Каламос и Кос. Крайната точка на всяка обиколка е новата хоспиталиерска цитадела „Св. Петър Освободителя“, по-известна като Бодрум. Днес тя все още се извисява над бреговете на континентална Турция, гредайки през тесния пролив към близначката си, голямата рицарска крепост Андимахион на Кос. Замъкът, издигнат върху почти отделена от брега височина срещу острова, е отнет от турците в 1404, за да компенсира загубата на Смирна през 1402. Хоспиталиерската твърдина на материка е основно убежище за християните, бягащи нататък от турски и монголски преследвания.

Четвърт век по-рано сър Робърт Малори е помогнал да се съберат средства за Бодрум, когато тогавашният Велик магистър Филибер дьо Найак посещава Лондон по време на общоевропейската си обиколка за събиране на средства. След като в 1409 г. папата20 издава була, според която всеки, подпомогнал издигането на нов замък, било с дарения, било с труд на самия строеж, получава пълна индулгенция за опрощаването на всички свои грехове, благочестиви християни усърдно подкрепят кръстоносната кауза. Гербовете на най-щедрите дарители са изсечени в стените. Югоизточната или т. нар. Английска кула над северния вход на Бодрум, която тъкмо е завършена към 1435, пътешествениците от Англия могат да видят двайсет и шест родни емблеми: на Едуард ІV и на четиримата му синове, принц Хал, Томас, дук на Кларънс, Джон, дук на Бедфорд, Хъмфри, дук на Йорк, Ричард, граф на Уоруик, Стрейндж от Нокън, Грей, Зуш, Де ла Пол, Невил, Пърси, Холънд, Бърли, ФицАлън, Монтъгю, Стафърд, де Виър и Кортни. Семейство Малори може би са сред по-незначителните дарители; те също трябва да са получили индулгенция като тази, издадена за сър Уилям ФицХю и жена му лейди Марджъри, запазена в музея на Ордена на св. Йоан при Сейнт Джон"с Гейт.

Пристигането на стотици европейски рицари с подкрепления кара османския и египетския султани да се откажат от плановете за нападение и да започнат преговори за примирие; тъкмо навреме, защото в 1437 съвсем скоропостижно умира Великият магистър Флувиан. Генералният капитул в необикновено пълен състав избира Жан дьо Ластик21 за негов приемник. Някои от европейските рицари остават на родос още няколко години, но други като сър Робърт молят за разрешение да се върнат у дома. На 30 ноември 1437 Капитулът удължава първоначалния десетгодишен срок на приората му пожизнено и му разрешава да се върне в Англия, за да увеличи силите на английския „език“ като приеме дванайсет нови рицари (което сочи недостига на пълноправни хоспиталиери в Англия по това време). Капитулът изисква от него на връщане да спре в Рим, за съобщи на папа Евгений ІV22 за смъртта на Флувиан за кончината на Флувиан и избора на Ластик.

Сър Робърт не тръгва веднага. Той иска да уреди замяната на дърбиширските прецептории, които е получил няколко месеца по-рано, с тази в Нюланд край Селби в Йоркшир, управлявана от сродника му Джон Малори близо век по-рано. В началото на декември Капитулът му разрешава и това. Заедно с другите от английската компания сър Робърт извършва и някои сделки. Генуезка карака, натоварена с ориенталски килими, копринени тъкани, ленени чаршафи и покривки, кадифе, вино и доспехи, които трябва да бъдат доставени на сър Робърт Малори и сър Робърт Ботъл пристига в Сандуич в началото на 1439.


Към част трета


Бележки:

1Антонио де Флувиан, Велик магистър в 1421-1437.

2 Мурад ІІ, османски султан в 1421-1445 и в 1446-1451.

3Грешка на автора. По това време султан на Египет е Ал-Ашраф Саиф ед-Дин Барсбай (1422-1438).

4Още от шейсетте години на ХІV в. флорентинската гвелфска фамилия Алберти е основният кредитор на Светия престол, тогава все още разположен в Авиньон.

5Св. Томас Бекет, архиепископ на Кентърбъри (1118-1170), популярен английски национален светец, мъченик, убит по заповед на крал Хенри ІІ в конфликт за привилегиите на Английската Църква.

6Пак там, кн. V, гл. 2. „Алемания“ обозначава Германия. В Уинчестърския ръкопис е споменат проходът Сен-Готар и вместо „Италия“ са записани „Ломбардия и Тоскана“.

7Пак там, кн. ХХ, гл. 3.

8Пак там, кн. VІІ, гл. 15.

9Фут или „стъпка“ – английска мярка за дължина, 30, 05 см.

10Филибер дьо Найак. Последователно приор за Оверн и Франция, участник в битката при Никопол (1396), в кампанията на маршал Бусико срещу мамелюците в Триполи и Бейрут (1403), Велик магистър в 1396-1421.

11Описанието е донякъде анахронично. „Закръглените гръцки когове“ би трябвало или да са заменени от галери, или направо да отсъстват, а в пристанището вероятно са влизали също галеоти и каравели.

12По-скоро настоятел на английския приют.

13Великият кастелан на Родос е и командир на градския гарнизон.

14За ролята на банята в западноевропейското Средновековие вж. Робер Фосие, „Обикновеният човек през Средновековието“.

15Фунт, паунд, лира или ливра е най-високата английска монетна единица в сребро от VІІІ в. нататък, сечена по франкски образец. Един фунт се равнява на 20 шилинга, а един шилинг – на 12 пенса (сребърни). Следователно един английски фунт има обща стойност от 240 сребърни пенса с обща тежест от 454 гр. Две трети от фунта, тоест 160 сребърни пенса или 13 шилинга и малко над 4 пенса образуват една марка. Самото пени се дели на половин пени и четвърт пени, наричана фартинг (четвъртинка). Половин пени и фартинг са сечени от мед. Тази монетна система произлиза от смесването между названията на различни староанглийски мерки за тежест, типично скандинавската дванайсетична бройна система и названия на типове франкски (по-късно френски) монети. Сребърното пени (в множествено число пенсове) в Средновековието често е обозначавано като „дение“, отново по френски образец. В ІХ в. един шилинг сребро, т. е. 12 пенса се равняват на стойността на една крава. В епохата на Малори покупателната стойност на среброто значително е спаднала, но повечето разплащания все още се извършват предимно в сребро. Стойността на златото е многократно по-висока от тази на среброто, променлива е и то е по-скоро рядко срещано в сечена форма, особено в Англия, макар отделни екземпляри на английски златни монети да са датирани включително и в VІІІ в. Самите сребърни монети са само пенсове до 1502, когато е отсечен първият цял шилинг.

16Цялото описание вероятно е съставено по миниатюри от ХV в. Подправеното със смола вино, разбира се, е съвременната гръцка рецина.

17Хуан Фернандес де Ередия, приближен на арагонския крал Пейре ІV, една от основните фигури в борбата между авиньонските и римските папи, приор на хоспиталиерите за Арагон и цяла Испания на страната на Авиньон, а от 1377 до смъртта си – Велик магистър. От 1387 г. претендент за трона на Атинското дукство. Покровител на литературата, Ередия поръчва превод на „Морейска хроника“ на каталонски.

18Йосиф Ариматейски е гражданин на Йерусалим, който според християнското предание е домакин на Тайната вечеря и помага на Христа в пренасянето на Кръста до Голгота. Според традицията на Артуровия цикъл Йосиф събира стичащата се от Христовите рани кръв в същата чаша, в която преди това Христос е поднесъл вино на учениците Си по време на вечерята. Тази чаша е Свещеният Граал, върховната светиня, дирена от рицарите на крал Артур. Според традицията на рицарските романи след Възнесението на Спасителя Йосиф Ариматейски отнася Граала в Британия, където проповядва християнското учение и основава абатството в Гластънбъри. До ХVІ в., когато манастирът е затворен, монасите с гордост са показвали на поклонниците шипковия храст, израснал – според легендата – от тоягата на св. Йосиф Ариматейски. В Артуровия цикъл недалеч от Гластънбъри се намира „скритият“ замък Карбонек, където се съхраняват Граалът и копието, с което римлянинът Лонгин е пронизал Христовото тяло на Кръста. В легендата има множество преплитания между евангелския разказ и старинен британски фолклор. Малори подробно разказва за тези събития в „Смъртта на Артур“. Произходът на шипа, съхраняван в Родос вероятно е от Константинопол.

19Дузина островчета, разположени около Родос в най-югоизточната част на гръцкия Архипелаг.

20Най-вероятно става дума за „временния“ папа Григорий ХІІ (Анджело Корер) от Рим (1406-1417), а не за антипапата Бенедикт ХІІІ (Педро де Луна) от Авиньон (1394-1417/1423), нито за антипапата Александър V (Пиетро де Кандиа или Петрос Филаргис) от Пиза (1409-1410). По време на западната схизма (1378-1417) Англия и по-голямата част от хоспиталиерите остават лоялни към Рим заедно с държавите от Северна Италия, Скандинавия, Фландрия, Полша, Литва и Унгария. Авиньонският престол е поддържан от Франция, Навара, Бургундия, Шотландия, Неапол, Кипър, Кастилия и Арагон, но повечето от тези страни признават решенията на Констанцкия събор от 1415-1418 г. Германските държави са с променливи позиции по време на схизмата.

21Велик магистър в 1437-1453.

22Габриеле Кондулмер, папа Евгений ІV (1431-1447).




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5335311
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5476
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата