Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2011 03:02 - Германо-скандинавски комитатни "кралства" и "народи": Швеция, Дания, Фризия и Саксония: V-Х в.
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 8344 Коментари: 11 Гласове:
11

Последна промяна: 17.01.2011 04:25


Това е тема от донякъде ограничен интерес, но за мен вече отдавна е доста повече от хоби. Надявам се да е любопитна и за по-широк кръг читатели.

Тук ще използвам термина "комитат" в смисъла му на "владение", употребяван за властта, упражнявана от родовите водачи и техните въоръжени дружини в този регион над определена група, изграждаща идентичността си около легендарните подвизи на владетеля и неговите прадеди - "крале", произхождащи от божество. Трябва да се има предвид, че изворите по темата произлизат от специфична култура, в която самоидентификацията, особено в староанглийските текстове, е основана на принадлежността на конкретен колектив с прилягащото му славно минало, експлицитно заявена лоялност вътре в рамките на комитата и набор от чисто воински, предхристиянски ценности.
Специфика на темата е, че се налага да се разчита на извори от VІІІ-ХІІІ в. за събития и процеси от ІІІ-VІІ в., което налага предпазливост при изводите.
Донякъде може да бъде приведен и авторитетът на Тацит, но той пък принадлежи на І-ІІ в. и следва да бъде използван внимателно - най-подходящ е там, където неговата "Германия" предлага наблюдения и твърдения, сходни с тези от по-късните извори.
Това по необходимост означава, че за V-VІІ в. за региона на Ютланд можем да уловим само най-устойчивите характеристики на историческия процес, но неизбежно ще пропуснем много от детайлите на събитията освен ако не изберем привлекателния, но несигурен път на предположенията и на доверието към източници, които най-често са с легендарен характер.

В темата няма илюстрации. Не ги смятам за непременно необходими. Предлагам само най-обща карта на региона за ориентация:

image




1. Дани или датчани; династията на Скьолдунгите
Най-известното от племената в региона около полуостров Ютланд (днешна континентална Дания). Наричани Danar на староисландски и Dene на староанглийски, даните са германоезично племе, произхождащо вероятно от територии в днешна южна Швеция, по-точно от областта Сконе, гледаща на юг, към проливите Скагерак и Категат и към днешните датски острови. Латинските извори от І-VІІІ в. не различават даните от останалите обитатели на недобре познатите за Юга германо-скандинавски райони.
Староанглийските поетични легендарни източници като "Беоулф", "Финсбургската битка" и "Уидсит", съставяни в периода VІІІ-Х в. позволяват да се твърди, че в V в. седалището на датските крале се намира в най-северната част на остров Зеланд, в днешната област Лейре.
В лекциите си "Finn & Hengest" (1936) Толкин изразява предположението, че т. нар. сюжет за "фризийското клане", фрагментарно запазен в "Беоулф" и "Финсбургската битка" носи легендаризиран исторически спомен за реален конфликт между дани и фризи, състоял се в първата половина на V в. за контрол над полуостров Ютланд.
Сред легендарните датски крале от династията на Скьолдунгите или Шилдингите се открояват основателят на рода Скьолд/Шилд Шевинг (името означава "щит"; син на Один), Хротгар/Хроар, издигнал прочутата зала за пирове Хеорот ("Еленовата зала"), храбрият Хелге/Халга и Хродулф/Хролф Върлината, главен герой на датската "Сага за Хролф Краки" от ХІІІ в.
"Дани" и "Шилдинги" са използвани като синоними в епическата староанглийска литература. Според данни, които се съдържат в "Англосаксонската хроника" от ІХ в. и в поемата "Уидсит" от VІІІ в. Хенгист, легендарен вожд на ютите и основател на кралство Кент в Британия, е съюзник и подчинен на датския пред-шилдингов владетел Хнеф, син на Хок в конфликта между дани и фризи. Според Толкин този детайл сочи крайната победа на даните над фризите и началото на преселението на юти, фризи и англи към изоставената от Рим Британия.
В VІІІ в. датското кралство вече със сигурност контролира Ютланд, Датския архипелаг (където е седалището на датските владетели) и най-южното крайбрежие на днешна Швеция. В самия край на века норвежки и датски пирати (т. нар. викинги) започват серия от грабителски и заселнически походи към Германия, Галия, Фризия, Британия и Ирландия.
В края на Х в. датският крал Харалд Синия зъб, син на Горм се покръства, с което Дания се превръща в едно от феодалните кралства на Западна и Северна Европа и навлиза в класическото Средновековие. В известен смисъл Дания е свръхсилата на скандинавския Север по време на и след викингския период. Освен това Дания е най-устойчивата монахия в Европа, без прекъсване от 938 г. насам и с многобройни легендарни и квазиисторически имена на владетели, стигащи назад до V в. (засвидетелствани във франкски, англосаксонски, датски и исландски извори от VІІІ-ХІІІ в.).
В латински текстове от ХІІ-ХV в. Дания е наричана Dacia.


2. Свеи или шведи; династията на Инглингите
Свеите, произхождащи от историческата шведска област Свеаланд вероятно имат общ произход с античните свеби/свеви и с населението на немска Швабия. Седалището на техните крале се намира в Упсала на езерото Меларен (северно от Стокхолм), където, според Снори Стурлусон (ХІІІ в.) преди покръстването на страната е бил разположен и центърът на значим култ към Один. В своята "Сага за Инглингите", част от свода кралски саги "Земния кръг" (публикуван у нас като "Саги за кралете на Севера" в два тома), Снори пише, че храмът на Один е имал за първожрец самия крал на свеите, който отговарял за правилното извършване на жертвоприношенията (включително човешки) дори с живота си. Освен това храмът притежавал земи, което е любопитен факт почти без прецедент в езическа Европа. След 874 г. (или поне след 930) в Исландия е засвидетелствано едро земевладение и упражняване на съдебни функции от страна на областни жреци, но това не е точен паралел с едрата собственост на самия храм: т. нар. "Упсалски владения", които намират най-близък паралел само в християнската църковна поземлена собственост.
Според англосаксонската поетична традиция свеите са врагове на гаутите и даните. В крайна сметка кралете на Свеаланд действително присъединяват датско Сконе и Гьоталанд към териториите си. Трипартитността на шведското кралство формално се запазва в титулатурата на краля (запазена до 70-те години на ХХ в.: "крал на свевите, гаутите и венделите") и е отразена дори в герба на страната: три златни корони на син фон. Но е възможно, разбира се, тази трипартитност на шведското кралство според изворите да се дължи не само на исторически факти около консолидирането на страната, но и на архаични индоевропейски архетипи: ще припомня, че самата латинска дума за "племе", "tribus", означава "тройно разделение".
Конфликтите между знатни родове от различни краища на страната продължават и след покръстването на упсалските крале, а монархията остава с изборен характер на практика поне до Калмарската уния (което повлиява на обичаите и законите по предаване на короната и в други страни - най-известен пример за изборна монархия в Северна Европа остава, разбира се, Полско-Литовската Жечпосполита).
По време на викингския период шведски екипажи пътуват преди всичко по т. нар. "Източен път", тоест в Балтийско море и Рус по континенталните реки към хазарските владения, Волжка България и Константинопол.
Основателите на първата княжеска династия в Новгород са Рюриковичите от комитата (или по-малко несамостоятелно "кралство") Рос в Свеаланд, който дава и името на Русия. Шведските, а отчасти и норвежките и датски "варяги" изиграват известна роля в руската, византийската и дори българската военна история в ІХ-ХІ в. Любопитен детайл е, че Рос е име и на шотландска област и клан, което може би означава, че водачи от свеаландския комитат Рос участват в походи както към Финския залив на изток, така и към Британските острови на запад.
Династията на Инглингите (потомци на бога Ингве-Фрей) губи властта ни над Свеаланд, но създава нови владения на северозапад в скандинавския полуотров, към Норвегия. Във втората половина на ІХ в. хордаландският крал Харалд Красивокосия (Haraldr I Horfagre), пръв (временен) обединител и християнски владетел в Норвегия, претендира, че произхожда от рода на легендарните Инглинги. "Ингевони" е една от трите основни групи германски народности, различавана още от Тацит.
След покръстването и допира на страната до литературата на християнска Европа в шведските манастири и дори сред светски автори (като Снори) се разпространява архаизиращата тенденция, според която свеите произхождат от Скития. Всъщност на староисландски "Свитьод" е название и на Скития, и на Швеция, само че Скития е наричана "Голямата Свитьод". Разбира се, предвид че латинизираната версия на шведската кралска титла е "Rex Sueborum, Gothorum et Vandalorum", т. е. "крал на свеви, готи и вандали", това изглежда съвсем закономерно.


3. Англи; Мерсия, Нортумбрия, Източна Англия и легендарният комитат на мюрингите
Англите са племе или по-скоро група от малки комитати, обитавали днешната немска област Ангелн в Шлезвиг, в основата на полуостров Ютланд. Римските и франкските автори от ІV-VІ в. не отличават англите от останалите "сакси" и "езичници" преди обособяването на английските кралства в Британия ок. средата на V в. Те най-вероятно участват заедно с останалите варварски племена от региона в пиратските и заселнически походи през Северно море към Галия и Британия още в ІV в.
В края на V в. англите на практика са напуснали изцяло родината си Ангелн. Водачи от техните комитати застават начело на новите кралства Дейра и Берниция (които заедно образуват северноанглийска Нортумбрия на север от р. Хъмбър), Мерсия и Източна Англия (между Хъмбър и Темза). В началото на VІІ в. англите започват да приемат християнството и създават богата манастирска култура, епическа, религиозна, елегична и документна литература на латински и староанглийски, торевтика, миниатюри и ръкописна традиция под смесеното влияние на Рим и на изолираната Църква на Дал Риада (Църквата на скотите в западна Шотландия - но без контакти със затворената Уелска Църква).
В VІІІ в. Офа, християнски крал на английска Мерсия, издига вал по границата между своето кралство и Уелс, обитаван от изтласкваните все по на запад британски племена и сече златни манкуси, имитация на арабски монетни типове. Тук съм отбелязал частна хипотеза за произхода на името на английското кралство Мерсия във връзка с легендарния комитат на мюрингите от Ангелн: "Към идентификацията на легендарните мюринги".
В 1938 г. в местността Сътън Ху, на територията на някогашното кралство Източна Англия британски археолози откриват корабно погребение с изключитено богати находки от торевтика и оръжия на английски владетел, вероятно Редуалд, крал на източните англи, починал ок. 624 г. Погребението доказва достоверността на значителна част от детайлните описания на доспехи и обичаи в староанглийския епос "Беоулф".
Любопитно е, че традиционният герб на Източна Англия в местните предания включва изображение на три корони, точно както и този на Швеция. Този герб е запазен до днес в герба на Оксфордския Университет.
След 793 г. кралствата на англите стават цел на викингски нападения от Дания и Норвегия. Към средата на ІХ в. по-голямата част от теротриите им попада в т. нар. "Област на датския закон", окупирана от скандинавски заселници. В навечерието на норманското нашествие всички земи на англи, сакси и скандинавци в Британия са вече обединени в т. нар. Кралство на англи и сакси, наричано още Aengelonde, под властта на Уесекската династия.


4. Сакси или саксонци; Алфред Велики и Видукинд
Саксите са голяма група комитати в северната част на днешна Германия (предимно от Долна Саксония), непосредстевно съседстващи със Северно море и Ютланд. В ІV в. участват в грабителски походи в римска Галия и Британия заедно с франки и фризи, както засвидетелства Евтропий в своя "Бревиарий от основаването на Града". Срещу техните нападения е установена римската военна длъжност на "Comes littoris Saxonici" или "комес на саксонското крайбрежие", имащ за цел да отбранява бреговете на римска Британия срещу пиратството им.
Тяхното общо название става нарицателно за всички германски нашественици в изоставената от Рим Британия след 410 г.: То произхожда може би от названието на предпочитаното им оръжие seax, вид дълъг кинжал. Sasanach на уелски и гаелски ирландски и до днес означава "англичани". Именуването според вид оръжие не е нетипично за ранните германски комитати от региона на Ютланд: в "Уидсит" (VІІІ в.) е споменато названието "secgen", което буквално би трябвало да означава "мечове", а е название на "народ".
Най-значимото кралство, което саксите създават в Британия, е Уесекс или това на западните сакси. Центърът на кралството е в Уинчестър (където според късносредновековна литературна традиция се е намирал легендарният Камелот, дворът на британския крал Артур). Уесекс е единственото кралство, което устоява на викингските нашествия от ІХ-Х в. и не само спира настъплението, а напълно покорява скандинавските заселници на Острова и става ядро на Кралството на англи и сакси, което ще се превърне в класическа средновековна Англия. Най-бележитият владетел на Уесекс е Алфред Велики, управлявал в края на ІХ в., който е едновременно организатор на първия мощен англосаксонски военен флот, победител и покръстител на Областта на датския закон, поръчител, автор, преводач и съставител на съчинения от исторически и религиозен характер като "Англосаксонската хроника" и староанглийския превод на "Утешението на философията" от Боеций.
Британските сакси започват да се покръстват в края на VІ в. под римско и франкско влияние.
Саксите в Германия са последните, които запазват езичеството си: до началото на ІХ в., когато кралят им Видукинд е окончателно надвит от Карл Велики след близо трийсетгодишна кръвопролитна война. Известна историческа ирония има във факта, че императорската корона на Каролингите, основаването на Свещената Римска империя, както и превръщането на Източнофранкското в собствено Германско кралство се пада именно на Саксонската династия на Отоните през Х в.
От частен интерес е епическата поема "Hildebrandslied" или "Песен за Хилдебранд", съставена в Саксония на стародолнонемски вероятно още през VІІІ в. и записана може би заедно с други старогермански епически произведения по заповед на Карл Велики (по твърденията на Айнхард в "Животът на Карл Велики".
Струва си да се отбележи, че гербът на днешна Долна Саксония в Германия и този на уесекската династия включва изображение на изправен кон; което донякъде е свързано с факта, че имената на легендарните братя Horsa и Hengest, основали ютското кралство Кент, са именно съществително и описателно иносказание (кенинг) за "кон". Разбира се, всички английски и саксонски крале според "Англосаксонската хроника" произхождат пряко от Один.


5. Фризи или фризийци; "фризийското клане" и фризийската търговия в Северно море
Фризите са група комитати, разпръснати по южното крайбрежие на Северно море от устието на Рейн по цялото днешно крайблежие на Нидерландия и Германия, както и по западното крайбрежие на Дания, свързани според Толкин в мрежа от династични и военни съюзи още през V в. Фризите, както и техните предшественици и може би прадеди батавите са в контакт с Рим след ІV в., понякога като търговски патньори и клиенти, но все повече като врагове. Според Толкин фризите се сражават с датчаните за контрол над Ютланд, но в крайна сметка са надвити и губят най-северните си владения пред нарастващата мощ на изграждаща се Дания.
Прокопий Кесарийски споменава в "За войните", че фризите са един от трите народа, завладели Британия наред със саксите и ютите.
В "Църковна история на английския народ" (ср. на VІІІ в.) Беда Преподобни изполва названието "фризиец" като синоним на "търговец". Фризите действително основават няколко крайбрежни търговски средища и митници между VІ и VІІІ в. Най-значителното от тях е Дорестад или Дурстеде. В Нидерландия са намирани съкровища от византийски и франкски сребърни монети от VІ-VІІІ в. Фризите уреждат управлението на своите пазарища с т. нар. "Фризийски морски закон", употребяван и не само от тях и потвърден в капитулариите на Карл велики. Фризийската търговия с кехлибар, ръж, риба, китова кост и сребро обаче понася на практика фатален удар с началото на викингските набези от Дания и Норвегия.
Фризите най-често са цитирани в изворите като съюзници и васали на франките. Независимостта на Фризия следователно приключва още през VІ в. Запис на Григорий от Тур в "История на франките" за 529 г. твърди, че "датски" крал-езичник на име Клокилаикус е убит във Фризия при сражение между неговите сили и опълченията на фризи и франки.
"Песен за Нибелунгите" (ХІІІ в.) също предлага любопитни възможности за наблюдения относно фризите (или по-точно зеландците, както е в текста), най-вее във връзка с франките и бургундите, които обаче излизат извън рамките на региона, за който говоря тук. По-интересни там са отношенията между фризи, сакси и датчани: зеландецът Зигфрид (като фигура произхождащ може би и от легендарния Сигурд Убиеца на Дракона, и от франкския крал Сигеберт) воюва срещу сакси и дани. Предвид определената враждебност между сакси и франки след V в. и все по-голямата обвързаност между франки и фризи, тук може би имаме още един пример за устойчивостта на системата от наследствени съюзи и вражди между канкретни народи и комитати от северногерманския ареал.
Фризите са интересен случай и във феодалния свят след Х в. Голям процент от фризийските селяни остават свободни, а не закрепостени; Фризийското графство разполага с изборни съдии-рицари, които ограничават властта на графа си дори повече от обичайните дифидации, заплашващи всеки феодален сеньор.


6. Гаути, гьоинги или йотландци; династията на Хределингите
Йоталанд е област в западна Швеция, по крайбрежието на Скагерак и Категат, гледаща към Датските острови. Най-старото й засвидетелствано население са гаутите, от чийто кралски род произхожда легендарният герой Беоулф (отново Мечката). Гаутите, според епоса "Беоулф", са традиционни съюзници на даните и противници на свеите. Във враждите и съюзите, споменавани в старогерманската епическа литература се долавя отзвук от свидетелството на Тацит - че у германите приятелството и враждата са наследствени и трайни. В "Рицарството" Доминик Бартелеми пише, че враждите в старогерманския свят са по-скоро краткотрайни и относително лесно преодолими. Патосът на оцелелите произведения обаче говори по-скоро за нетрайност на примирията, уреждани с откупи и династични съюзи отколкото на враждите. Според текста на "Беоулф" Хигелак, крал на гаутите и родственик на героя, загива във война с фризите. От една страна, това сведение, макар и легендарно, вероятно може да допълни Григорий от Тур. От друга, то показва действителната устойчивост на мрежа от съюзи, срещаща се устойчиво в разностранни извори - Клокилаикус/Хигелак е наречен "датски" владетл от Григорий, а в "Беоулф", съставян без зависимост от франкския автор, гаутите и даните са съюзници срещу свеите и фризите.
Гаутите са слабо засвидетелствани в периода на своята самостоятелност преди присъединяването им към разрастващото се кралство на свеите. Освен в "Беоулф", за тях се говори в "Сага за Хролф Краки", където героят Бьорн (отново Мечката) изпраща своя брат за крал на гаутите. Което поставя редица интересни въпроси относно подредбата на легендарната хронология на корпуса от легенди на и за популациите около Ютланд.
Разира се, гаутите най-вероятно имат общ произход на етнонима си с готите (любопитно е, че староанглийските и скандинавските извори не използват едни и същия названия за гаути и готи, все пак).


7. Юти
Ютите дават името на полуостров Ютланд (дн. континентална Дания). Възможно е името им да е родствено с това на гаутите и остров Готланд в Балтийско море. Не са известни ютски крале или независими предводители в родината на този "народ". Според Толкин ютите са подчинени първоначално на фризите, а след "фризийското клане" от (предполага се) двайсетте години на V в. изпадат във все по-силна зависимост от даните, с които, в крайна сметка, образуват един народ.


8. Кимбри, цимбри или кимври
Най-старото исторически засвидетелствано име на обитатели на Ютланд. Не е невъзможно името им да е в известна близост с това на камбрийците (Cumraeg), келтското британско население на Уелс и Бретан, а евентуално дори с кимерийците (тези възможни, но несигурни паралели ми бяха посочени от Aspandiat). В началото на І в. пр. Хр. кимбрите нахлуват в Италия заедно със съюзниците си тевтони (племе, чието име е станало нарицателно за "германи", но с може би келтски произход) и са разгромени от Гай Марий. В средата на І в. сл. Хр., когато отзвукът от поражението на Квинтилий Вар в Тевтобургския лес отшумява и Рим отново засилва натиска си срещу германските народи, кимбрийски пратеници посещават Колония Агрипина (Кьолн), където молят за прошка, задето прадедите им са нападнали Италия. По-късни сведения за тях няма.




Пропускам тук сведенията за династиите/комитатите (или, в крайна сметка, "кралствата") на вендели, Илвинги/Улфинги, брондингите от о-в Бреньо, хедобарди, Шилвинги/*Скьолфунги и други по-незначителни, по-трудни за идентификация или поне рядко споменавани в изворите северногермански колективи от т. нар. период на Тъмните векове.
Не се наемам да говоря за множеството тингови общности и комитатни "кралства" в Норвегия, съществуващи може би още от І в. и частично запазени чак до ХІV в., тъй като те са многобройни, непостоянни като имена, зле засвидетелствани в изворите (основно в "Земния кръг" на Снори) и на практика незначителни като литературна, политическа или историческа стойност. За тях човек би могъл да намери информация например в "Chronicon de antiquitate regum Norwagensium" ("Хроника за древните норвежки крале")на монаха Тьодрек от 1354 г.

Лично за мен е от особен интерес, че староанглийските и франкските текстове от VІІІ-Х в. и скандинавско-исландските от ХІІІ в. не си противоречат по отношение на легендарните събития от региона на Ютланд от V-VІ в. и дори намират потвърждение в археологическите данни.

Не мислех, че ще се получи толкова дълъг постинг. Информацията тук е пределно популярно поднесена и без особени детайли. Съществува огромна научна литература върху археологията и изворите за този период и регион на английски, холандски, датски, немски и руски език. Проблематиката на практика е необозрима.




Гласувай:
11
0



1. анонимен - защо Християния бе преименувана в ...
17.01.2011 18:53
защо Християния бе преименувана в Осло
цитирай
2. mglishev - Защото Осло бе преименувано
18.01.2011 00:16
в Кристиания :)
цитирай
3. zelas - Know thy enemy! :)))
18.01.2011 15:38
Маноле, хубаво си ги изредил, ... врид душмани роду Български! Добра работа, благодаря!

цитирай
4. mglishev - Колко
18.01.2011 17:03
мъка има по тоя свят...
цитирай
5. анонимен - Много интересно
19.01.2011 21:34
и вдъхновяващо пишеш, Маноле! Да си каже човек, че не е пил на една маса с теб :)

Баян
цитирай
6. mglishev - Баяне, Баяне :)
20.01.2011 00:27
Че то ако човек не пие на една маса с приятели, как ще пише вдъхновяващо?
цитирай
7. анонимен - sewast
23.01.2011 10:36
Мнооого хубаво материалче, поздравления! Ще има ли още?
Между другото - това е много главоболно напасването на различните му титли, имената на властовите отношения в различните периоди и различните географски ширини...
цитирай
8. mglishev - Здрасти, Севаст,
23.01.2011 12:15
как е по Бойна слава :)
Материалчето е въвеждащо, просто малко полусистематизирани мисли покрай един стар превод.
Властовите структури наистина са голяма каша. Особено в германските езици изобилието от (полу)синоними е и объркващо, и очароващо.

Да, вероятно ще нахвърлям още нещо по темата като ми мине мързелът.
цитирай
9. анонимен - по бойна слава е баталия...
23.01.2011 12:24
Много си е систематизирано даже изложението, тъй че дерзай, та да четем.
цитирай
10. анонимен - севаст- ПП
23.01.2011 12:32
Извинявай, това горното, съм аз,не съобразих, че ще излезе анонимка;)
Между другото,в БС темитети за Нортумбрия, Мерсия са също хубави и полезни.
цитирай
11. mglishev - Забравил съм какво
24.01.2011 02:52
съм писал там :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5335311
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5476
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата