Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2011 19:01 - Антибогомилският събор в Търново от 1211, Синодикът на цар Борил и политическото наследство на цар Калоян
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 12549 Коментари: 21 Гласове:
16

Последна промяна: 09.02.2016 19:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
През февруари 1211 г. в Търново е свикан събор, който осъжда богомилството като ерес и произнася анатеми срещу еретиците. Навършва се кръгла осемстотингодишнина от това събитие. Ето една от малкото реакции по този повод, която предизвика изложените в този постинг разсъждения: 
http://vogoris.wordpress.com/2011/02/11/bori/ 

В Синодика на цар Борил (1207/8-1218), издаден след събора се говори само и единствено за "преблагочестиви", "христолюбиви" и "православни" царе - "гръцки", както и български. В текста, така, както е достигнал до нас, Борил също е наречен христолюбив и преблагочестив. Същевременно обаче знаем, че още в 1204 г., едва седем години преди събора, цар Калоян (1197-1207) е сключил уния с Рим. Не е ли редно да очакваме, че в съборния Синодик трябва да има изрази на пиетет към папа Инокентий III (1198-1216), който формално е върховен отценачалник на Българската Църква, стоящ над тогавашния примас, архиепископ Василий Търновски (1204-1227(?))? Към 1211, когато е издаден Синодикът, Инокентий и Василий са живи, а и двамата отсъстват от текста. Вярно е, че текстът и на двата запазени ръкописа на Синодика е късен и има непълноти, но все пак името на самия цар Борил, това на Калоян, както и поменикът на българските царе и архиереи и до днес са запазени. 

Според автора на по-горе дадения линк цар Борил е свикал събора по своя воля, поради разпространението на богомилската ерес из България и изобщо не е наблягал на спомена за скорошната Калоянова уния. Възможно е при такива обстоятелства униатският архиепископ Василий дори да не е присъствал на събора. Още повече ако си припомним традиционната постановка, че Борил стои зад заговора, довел до гибелта на Калоян. Да обмислим доколко е вероятна тази възможност. 

Двата запазени текста на Синодика на цар Борил съдържат много информация за събития след 1211, тоест синодикът е допълван като официална църковна летопис поне до 1396 г. Особено внимание е обърнато на възстановяването на българската патриаршия в 1235 г. при цар Йоан II Асен (1218-1241). 
При това обаче в Синодика няма данни за реакцията на Рим при скъсването на унията, а тази реакция е повече от яростна - запазени са писма между Светия престол и естергомските архиепископи в Унгария, където се говори за нуждата от поход срещу схизматичните българи, напуснали лоното на Курията и изрично се отбелязва непоносимата българска толерантност към ереси. Повече информация за това може да се намери в "Папството и българите през Средновековието" на проф. Васил Гюзелев.

Всъщност Синодикът пропуска както сключването на унията от 1204, така и дължимите на папата поменавания през 1211, името на българския униатски архиепископ и скъсването на самата уния в 1235 г. (свързано вероятно и с подобряването на отношенията между България и Никея и скъсването на връзките между Йоан II Асен и латинските регенти в Константинопол). Според запазения текст Калоян е победител, Борил е гонител на ересите, а Йоан II Асен просто възстановява патриаршията. И толкова. Унията е оставена настрана. 

Същевременно обаче знаем, че в 1209 г., една година след поражението си при Пловдив и две години преди събора в Търново, цар Борил дава своя или Калоянова дъщеря (тук изворите се разделят) за съпруга на константинополския император Анри (1205/6-1216). В 1213, две години след провеждането на антибогомилския събор, заради който е съставен Синодикът, в Търново се намира римски легат, дошъл да уточни условията по новия съюз между константинополските латини, Унгария и България. Всъщност Борил сключва втори брак с племенница на зет си Анри. Очевидно въпреки старите конфликти Борил се намира в отлични отношения с Рим и католическите владетели, на каквито "схизматикът" Йоан II Асен ще може да се надява едва след дълги преговори... и те пак няма да бъдат точно отлични. Впрочем, сватбите сключвани от Борил за интересите на династията по нищо не отстъпват на политиката на Йоан Асен. И ги предхождат по време.
Следователно Борил по-скоро не се е отдалечил много от униатската политика на Калоян. 
Всъщност е възможно да има връзка между провеждането на търновския антибогомилски събор в 1211 и наскоро започналия (в 1208/9) кръстоносен поход срещу еретиците-бугри в графство Тулуза, Южна Франция. Папа Инокентий, чиято дейност е изключително активна и засяга цяла Европа, може да е поискал жест на добра воля от страна на Борил в усилията на Курията срещу ерес, която е известна като "българска". 

Нещо повече, поддържането на униатска политика показва приемственост в разбиранията на Калоян и Борил, единият от които сключва унията, а другият я довежда до логичния й завършек - подобряване на отношенията с католическите държави в региона и евентуално съгласуване с папските изисквания (по същото време с тях се съобразява и могъщият Филип II Август , крал на Франция (1180-1223), а Джон Безземни, крал на Англия (1199-1216), става васал на Папството). 

Да не забравяме, че не Калоян напада кръстоносците, а те започват война срещу България в 1204-1205. След голямата българска победа при Одрин и голямото българско поражение при Пловдив оръжията са оставени настрана - не без волята на Инокентий. Може би Борил следва политиката на Калоян и стриктно спазва унията с Рим, което спомага за уталожването на враждебността между Търново и Константинопол. 
Самият факт, че царят двойно се сродява с латинския император и търси помощ от Унгария срещу въстаници във Видинско говори за прозападна насоченост на Борил. 
А това, че се разделя с първата си съпруга, преди това жена на Калоян, за да вземе латинска принцеса, говори, че политическото значение на първия брак е изчерпано. Следователно не може да се смята, че единствената законна връзка на Борил с трона е вдовицата на Калоян. В такъв случай Борил може би не е узурпатор или поне не стои зад заговора на Манастър. 

Още Калоян е "прередил" на трона синовете на брат си Асен или Йоан I Асен (1186-1196), при това като цар, а не като регент, което е странно предвид пълното подражание на византийските институции във Второто българско царство. Но Калоян не издига своя собствен син Витлеем за престолонаследник, а го изпраща далеч от България. Дали само за да запази наследството за бъдещия Йоан II Асен и Александър, тогава още деца? Няма как да знаем. Във всеки случай никой от тях също не е обявен за престолонаследник. 
Възможно е Калоян и Борил да са се възцарили по обичая на сениоратното наследяване - тронът се поема от най-възрастния жив член на династията, а не непременно от сина на покойния владетел. 

Да се върнем на темата за "пропуснатата" в Синодика уния. 
В няколко от житията, които пише в края на XIV в., патриарх Евтимий споменава, че мощите на редица светци са пренесени в Търново по времето на цар Калоян. При това царят е възхвален като победител и завоевател, но отново не става и дума за сключената от него уния. Патриархът напълно премълчава това събитие - вероятно защото то би накърнило образа на владетеля като православен цар. 

В "Похвално слово за Евтимий" Григорий Цамблак изрично отбелязва, че патриархът е унищожил много старинни книги, в които се съдържали грешки и от това произтичали ереси. След това подменял старите ръкописи с нови, изчистени от неточности. 

Напълно възможно е след 1235 г., когато е възстановена българската патриаршия и окончателно е скъсана унията, споменът за временното подчинение пред Курията да е бил неприемлив за търновските владетели и йерарси. Още по-възможно е патриарх Евтимий да се е заел с прочистването на изворите от този спомен дълго време след самите събития. Това обяснява "пропускането" на данните за унията както в собствените му съчинения, така и в оцелелите късни преписи на Бориловия Синодик. Което превръща Калоян и Борил от "верни синове" на Инокентий III (Калоян сам се нарича така в писмата си) в "преблагочестиви" православни царе.

----------

Архимандрит проф. Павел Стефанов от Шуменския университет, "Нов поглед към унията между българската и римската Църква през ХІІІ в."

  http://preslav.shu.bg/webs/Deinost/archive/Tom%205/P.Stefanov.pdf
Покойният отец Стефан не просто поставя, а направо решава въпроса за зависимостта на Бориловия Синодик от Калояновата уния и връзката между Търновския събор от 1211 и кръстоносния поход срещу катарите в Тулуза. Значението на унията е силно подценено у нас. Още по-интересни са детайлите за романско и готическо влияние в религиозното изкуство на Балканите в ХІІІ в., когато латинската Константинополска империя пренася западни стилове по нашите земи. Жалко, че не съм чел статията му още в 2011. Изобщо нямаше да се налага да пиша своята.

9 февруари 2016.






Гласувай:
16
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zaw12929 - Всичко това има последици- рели...
22.02.2011 15:44
Всичко това има последици- религиозни, стигнали до нас. Католицу, православни, еретици'... недоволници...
А комунистическите - втълпяваха ни, че богомилите са нещо, като техни предвестници...
има прилика с днешното ни разединение ...
Историята, да се знае, каквато е, за да е поуката ни вярна. И тук, при Евтимий се доказва, че ако не са минали 50 години историята е казана грешно
2011 година се навършват 200 години от изчезването от лицето на земята град Червена вода"- на 15 километра източно от Русе, най голямата епархия със 7 църкви, център на българщина, търговски, културен център... после 50 години мястото е пусто...1848 г Л.Каравелов пише стихотворение... а днес това е потулено- защото тогава българи, тръгвайки с руските войски изгарят неповторимия град... после го преписват на султанската войска...изгорен е бил и турския квартал с единствената джамия...
Ние ли сме най големите фалшификатори на историята... замазване на грешките...
цитирай
2. анонимен - Униатската политика на Калоян и ...
22.02.2011 15:44
Униатската политика на Калоян и братята му преди това, очевидно е имала свои противници и те са ставали все повече в средите на българската аристокрация, колкото по-голяма е ставала контролираната от асеневци територия. Същото виждаме и в ИРИ по повод на Лионската и Флорентинската унии. И понеже източното православие побеждава, затова и следващите преписи и свидетелства от това време неглижират, покриват или направо забравят да споменат разни факти от историята, като този, че Калоян си е ревностен католик и примас Василий също и че не са сключили унията "формално". Това е много лесно да се тълкува сега така, но по онова време тези неща са били сериозни и никой не се е шегувал с тях. За съжаление унията е скъсана и с това цивилизационния шанс на България историята й да бъде различна.
Никъде в изворите няма посочено, че Иван Асен е престолонаследник. То дори името му оригинално не е останало в спомените, защото очевидно е, че за да докаже правото си на престола взима името на чичо си Калоян като първо и на баща си Асен като втора част от собственото си царско име. Никъде в изворите не пише, че Петър също няма деца, а когато е обявен за цар той е достатъчно голям, за да е ясно че може да има или е имал наследници, ако това беше невъзможно никой не би го короновал за цар. Не е ясно дали Асен стария въобще е коронован за цар (дори непризнат). Ясно е, че Петър е наследен от Калоян като цар, а не като регент. Иванко вероятно е заявил претенцията си за престола, защото е бил по-голям от братовчед си Асен и в това се е изразявало правото му върху него. В този род е очевидно, че традицията е най-големия мъж да има властта и това е нещо, което Калоян не е променил и не е посочил, кой от рода ще го наследи. Най-малкото му е било рано, затова и Борил е взел престола като най-възрастния мъж в рода, на което са се противопоставили по-малките му братовчеди.
цитирай
3. mglishev - 2
22.02.2011 17:21
Между униат и католик има разлика, все пак.

За "очевидни" неща не смея да говоря, по-скоро можем да предполагаме с повече или по-малко увереност. Инак и аз смятам, че имаме сениоратно наследяване.

Обикновено забравяме, че по времето, когато Калоян сключва унията, а Борил свиква събор против богомилите, същите неща върши Стефан Първовенчани в Сърбия. В началото на XIII в. между България и Сърбия има много възможни паралели.
цитирай
4. анонимен - А същата Сърбия също е в уния и сър...
22.02.2011 18:20
А същата Сърбия също е в уния и сърбите стават "крале". А и в цяла католическа Европа (по времето на папа Инокентий Трети за първи и последен път е такава) има активизиране на действията срещу ересите, така че нищо случайно няма!
цитирай
5. анонимен - Униат - човек или държава, която ...
22.02.2011 18:24
Униат - човек или държава, която приема върховенството на папата по отношение на църковните дела и приема католическия обред и проповед.
Католик?
цитирай
6. mglishev - 4-5
22.02.2011 19:30
Горе-долу и аз това казвам.

Униатът е "католик от източен/византийски обред". Католикът е това, което наричаш "униат".
цитирай
7. protogenes - Хубава публикация. На фона на пр...
23.02.2011 16:24
Хубава публикация.На фона на простотията, струяща от много от "историческите" блогове, е хубаво да има и развенчаване на глупостите на последните.Keep up the good work.
цитирай
8. mglishev - Е, то това
24.02.2011 01:37
не е развенчаване, а е далеч от интересите на тия с гръмките теми. То, да знаеш, писва да четеш само за траки :)
цитирай
9. анонимен - Всъшност, униатската политика на ...
25.02.2011 13:54
Всъшност, униатската политика на братята и католическия уклон на Калоян обясняват и защо се именува цар на българи и "власи", а не на гърци, кумани или нещо друго от сорта. Понеже не може да се обяви за цар на "ромеите", а и да се обяви това за Рим значи схизматиците, той избира власите.
цитирай
10. mglishev - Западните
25.02.2011 18:43
извори наричат Калоян и Борил "крале на власите и куманите". Цар "на гърците" ще иска да е чак Йоан Асен и то едва след Клокотница.
цитирай
11. rizar - За мене животът е Христос, а смъртта придобивка.
26.02.2011 19:33
Маноле , здравей !

Ако позволиш, ще направя една малка конструктивна критика на хубавата ти статия. Тя вече излезе в Двери и Православие, така, че си е публикация.
Статията е добре стегната и подредена , това се вижда , но като ,че ли си бързал и личи в края ,че липсва една пълнота. Е ,разбира се ти си направил бързи отметки и си ги оформил в една чудесна последователност.
Вижда се, обаче, не на пръв поглед, след второ и следващо прочитане ,че си бързал, доста. Знам , че нямаш време ( от писане в БГ Наука и модериране на рицари и др. - шегувам се естествено), но е било добре ,да застъпиш още изворова основа, за да са по-добре защитени тезите ти.
Изключителна иновация е ,може би , защото по-рано е оставал на втори план факта ,че този ''събор'' е проведен в контекста на папската политика в Европа и Азия (Армения и Близкия Изток). Тук получаваш заслужени адмирации.
Също накрая , за дагмацио меморае-то си абсолютно прав. По-рано атеистичните автори , изключая И. Дуйчев, така и не можаха да направят разлика между уния и Православие. Всъщност, до самия IV-Кръстоносен поход са същестували реални възможности за възстановяване на единството между Изтока и Запада . След 1204-7 г. те са невъзможни и до днес. Тази уния, разбира се, не е имала такава сила, каквато днес би произвела, ако БПЦ я обяви.
В тази посока няма какво повече да се желае.
Но, относно насоката и названието на събора ,аз лично бих поспорил.
Разбира се събора е бил и антибогомилски. Но, това не изчерпва неговото съдържание. Ето тук има какво да се желае -
освен богомили на територията на Борилова България са съществували и множество хора от различни деноминации ( изповядващи ереси) и различни етноси. Да изключим кумани, узи и печенези, които в рамките на царството са били поетапно конфесирани. В отличие от тях още от средата на VIII в. на територията на България се настаняват според един извор от епохата - на Анна Комнина - " манихеи ..., (общо) еретици..., горчивата река на арменците...,
цитирай
12. rizar - Продължение...
26.02.2011 19:58
най-мътните извори на Яков ."
Анна Комнина сравнява еретиците като мътна река - в тази река освен манихеите (всъщност това са, вече по-новите павликяни и родни богомили , за които ,аз имам едно мнение, което още не мога да развия, но са репит от Хазарския каганат ,т.е. маздаисти) , арменците - монофизити и под мътните Яковови води се имат впредвид асирийските яковити -монофизити ( наричани, още източни сирийци) от Карин и Малатия.
Както виждаш синода е трябвало да решава проблеми не само от богомилски характер. Е , отделен е въпроса , ако разсъждаваме en gros, всички са ''богомили''.
Вярно е ,че в територията , която е останала под владението на Борил е имало по-малко арменци и асирийци, но именно след злощастната битка при Пловдив от 1208г. , голямо количество от тях неминуено са се насочили към свободните предели на царството , където са са били необезпокоявани.
Ето тук вече трябва да привлечеш извори не само от Западна Европа, но и от положението в Мидъл Ийст , където буквално гъмжи от арменци, несториани, маронити , сирийци и павликяни. Папската Курия е сключила няколко унии с представители на тези общности и е хубаво да се осветлят през призмата на българската проблематика. Латинците са имали вече експириънс и сигурно са потекли пратки с обструкции за решаване на проблема. Ще ти напомня само за две по-неизвестни унии- с Арменската църква и с Ливанските маронити (монотелити).
Накрая, но не на последно място , искам да ти напомня сотирологогичния характер на Католическата (Православна) църква. Докато папската методика спрямо богомилите е била ужасно жестока, то не такова е отношението на Българската. Второ, папската курия за пръв път е проявила по-голяма гъвкавост и отстъпчивост и е сполучила да присъидини две , а може би и повече нехалкедонски общности.Българската Католична църква не е употребила сила за да привлече богомилите , защото е уникална и плуралистична. Лично мое мнение, че БПЦ е успяла да привлече една част от арменци и сиро-яковитите.
Поздрави !
цитирай
13. mglishev - Рицарю,
26.02.2011 20:45
всеки път оставам безмълвно удивен пред мощния поток на фентъзи-съзнанието ти :)
цитирай
14. rizar - Хайде сега
26.02.2011 21:10
Все съм мислел ,че общуването със суперинтелигентни нарциси е трудно нещо , но чак пък толкова...
Хайде , сега да ми обясниш на мене убогия , сиреч незнаещия и със сиромашки ум , в какво се изразява това "фентъзи-съзнание" ???
Защото , аз наистина може и да съм в прелест ,но да имам еднакъв дял с първия Фантазьор -Дявола, виж с това не мога да се съглася.
Току виж от разясненията ти , взема да се поуча. Макар ,че имаме случай с един стълпник , който го обвинявали във всички възможни грехове ,вкл. и ерес ...
цитирай
15. mglishev - Не,
27.02.2011 14:01
нямам верски обвинения към теб (нито ми е работа, нито съм в такава позиция). По-скоро смятам, че историческите ти мнения са крайно неточни.
цитирай
16. rizar - Здравей
27.02.2011 15:00
Вчера говорих с П. Голийски и той призна, че не са един и два авторите ,определящи асирийците за мътния Яков , като уточни, само това -

[26.2.2011 г. 22:35:09] Petar Goliyski каза: значи, това за АСИРИЙЦИТЕ може би е грешка в превода, в арменски няма разлика между асирийци и сирийци.

Ако си чувал за западни сирийци несториани , веднага се навивам и на такъв вариант.
А все таки Пешо е чел Бартикян в оригинал . Ако пък не ти дреме за арменската византология, вземи отвори някое френско или английско издание на ''Алексиадата'', там също можеш да направиш лека справка.
Сега , защо си позволих ,да ти кажа ,че събора не е само антибогомилски.
Българската история продължава да се разглежда доста схоластично. Това писали изворите и баста. Знаеш много добре ,че отдавна баба Климентина Иванова обори становщето за авторството на патриарх Калист относно житието на св. Теодосий Търновски.
Архимандрит Павел Стефанов, в чието съзнание , също играят доста фантазии направи обстойна критика на двата събора против Варлаам, Акиндин , Кирил Босота и др.
Ще те посъветвам да прочетеш неговата статия.
Аз обаче, дори не съм стигнал неговата крайна теза. Напротив единствено допълних твоите добри попадения.
Католиците действително са имали опит с арменци , сирийци , ливанци, асирийци , копти и т.н. , затова не изключвам възможноста те са дали някакви насоки по въпросите. Относно богомилите.
Ако смяташ , че цар Борил е бил добър теолог и сам се е справил подобно на Комнин с тях, няма какво повече да обсъждаме.
Освен това при такъв събор не е невъзможно , да бъдат разгледани въпроси и от друг характер.
Например, ние знаем , че на I Вселенски събор се е разглеждало делото на Арий , но освен него са разгледани чисто канонични въпроси, Пасхалистика и т.н.
Ако отвориш и прочетеш Синодика, ще видиш , че има резон в моите думи и те не са взети от някой роман на Айзък Айзимов.
Поздрави.
цитирай
17. mglishev - ОК,
27.02.2011 15:10
ако искаш, напиши някакво свързано и ход по ход подробно изложение на идеята си за отношенията между събора от 1211 и други църковноисторически факти, пак да видим какво ще излезе. Засега си признавам, че като те чета или не те разбирам, или ако те разбера - не мога да се съглася с разбраното.
цитирай
18. анонимен - Всъшност, дали на събора са гледани ...
28.02.2011 10:08
Всъшност, дали на събора са гледани и други еретически движения няма особено значение за историята. Да не говорим, че българските владетели като цяло са доста толерантни спрямо еретиците, а за Калоян знаем, че добре си сътрудничи с тях!
Темата в случая е интересна и полемична от гледна точка на разбиването на смешно-жалки и неисторичен мит, че "Калоян формално приел унията по политически причини". Доста удобно, казано от марксисти, които така лесно си сменят убежденията, че за тях е все та дали днес ще се кланят на Червенков, а утре ще го громят щото партията така казала.
Вярно, е че българската православна книжнина след Калоян и Борил и възстановяването на православната патриаршия от Йоан Асен се е постара спомена за униатството да изчезне и за това неща като въпросния Събор стоят като кръпка и извън контекст. По същия начин стои и "власи" в титулатурата на Калоян, както и факта, че катедралния храм носи името на........... и колко други храма от този период и въобще в България носят името на тези светци и къде!
Ако за братята е било въпрос на признаване опитите за договаряне с Фридрих и папството, за Калоян това е цивилизационен избор, самият той е можел с лекота да получи каквото си иска признание от цариградския патриарх, ама си остава униат, независимо от войната с латините, независимо от всичко. За съжаление този цивилизационен избор е подменен след има няма 30 години, но ... в историята няма АКО! Което не пречи ние да я освободим от наложените от православната книжнина и марксистката историография догма за "символичната уния", от която никакви последствия нямало!!!
цитирай
19. mglishev - Е :)
28.02.2011 11:14
Съгласен съм, че темата има полемичен заряд.

Смятам, че Калоян и Борил наистина имат полза от унията и я поддържат далеч не само формално. Особено Борил. Разбира се, няма как да разберем подробности около версията на Символа на вярата или егтениите, четени в българските храмове в 1204-1218/35.

Разбира се, смятам, че и приемането, и отхвърлянето на унията са политически оправдани.
Фридрих Барбароса е загинал още в 1190, така че Калоян, който е цар чак от 1197, няма как да иска да се съюзява с мъртвия император. Нито пък с наследника му Филип, който е в роднински отношения с Ангелите в Константинопол.

Асеневци няма как да получат каквото и да е признание на титлата си от Византия: за ромеите те са "апостати" - бунтовници, отстъпници. Унията е била много практично решение за времето си. Борил го доказва.

Радвам се, че има интерес към въпроса.
цитирай
20. анонимен - Асен и Петър са тези, които се свъ...
28.02.2011 11:47
Асен и Петър са тези, които се свързват с Фридрих Барбароса, а не Калоян, те също търсят признание от него, но то е политическо! Асен и Петър са апостати, в изменената ситуация на Балканите след 1204 г. Калоян е единственият потенциален защитник на православието и патриарха Кантемир му предлага каквото си пожелава. Изборът на Калоян е цивилизационен и далеч по-обоснован политически от този на Борил. Затова и Калоян независимо, че бие кръстоносците където ги хване си остава униат до смърта си. Същото се отнася и до примас Василий. Да не говорим, че Калоян праща сина си в папско не случайно.
Същото се отнася и до храма св. апостол Петър и Павел - единствен такъв строен в българска столица и въобще култа към тези светци и именуването на църкви на тях не е особено на почит в православния свят след схизмата!


цитирай
21. mglishev - Кантемир?!
01.03.2011 23:22
анонимен написа:
Асен и Петър са тези, които се свързват с Фридрих Барбароса, а не Калоян, те също търсят признание от него, но то е политическо! Асен и Петър са апостати, в изменената ситуация на Балканите след 1204 г. Калоян е единственият потенциален защитник на православието и патриарха Кантемир му предлага каквото си пожелава. Изборът на Калоян е цивилизационен и далеч по-обоснован политически от този на Борил. Затова и Калоян независимо, че бие кръстоносците където ги хване си остава униат до смърта си. Същото се отнася и до примас Василий. Да не говорим, че Калоян праща сина си в папско не случайно.
Същото се отнася и до храма св. апостол Петър и Павел - единствен такъв строен в българска столица и въобще култа към тези светци и именуването на църкви на тях не е особено на почит в православния свят след схизмата!


Каматир, искаш да кажеш.
Това с храма на Петър и Павел цели в десятката.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5340154
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5477
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата