Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2011 16:15 - Късновизантийският период: криза на религиозния авторитет в православния свят
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 2731 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 28.06.2011 02:24


В късния си период Източната империя преминава през дълбоки и драматични промени. „Гръцката” власт над Константинопол временно е преустановена от Четвъртия кръстоносен поход. Възникват няколко държави, претендиращи за източноримското наследство: латинската Константинополска империя или „Романия”, остатъчната империя на ромеите в Никея, „империята” на Великите Комнини в Трапезунд и „империята” на Ангело-Комнините в Епир, наричана в модерната италианска историография „западна гръцка империя” (impero greco occidentale). България при Йоан II Асен също има своите имперски амбиции. Преди това обаче няколко източни християнски държави преминават през униатски период, в който се отказват от общение с „константинополския” патриарх в никейско изгнание: Сърбия, България и Галич-Волиния временно припознават религиозния авторитет на Римската Църква докато Константинопол и патриаршеската катедра са в латинска власт.

Към 1261 г. Константинопол отново ще е във византийски ръце. Източните патриарски ще утвърдят решенията на Лампсакския всеправославен събор от 1235 и поне на изток претенциите на Палеолозите за религиозен авторитет ще бъдат поне частично приемани с надлежното уважение. Но самата идея за неделимостта на Източната империя вече е силно разклатена. Вече споменах за преписката между Москва и Константинопол от 1394, в която се обсъжда дали изобщо все още има римски император. Българската и сръбската монархии през XIV в. се отнасят все по-агресивно към короната на Изтока, към която не крият претенциите си, а и самата Византия се оказва изложена на постоянни вътрешни напрежения, граждански и религиозни конфликти, в които законността на императорската титла и ортодоксалността на носителя й далеч невинаги са безспорни. Запазва се „империята” в Трапезунд, която претендира за същото политическо и религиозно достойнство като константинополска Романия. Пред лицето на вътрешните крамоли, османското нашествие и верските разногласия, изпълващи последните два века от съществуването на Византия, Палеолозите изменят титулатурата си, когато се обръщат към западни кореспондентите: императорът вече царува не над „римляните”, а над „ромеите” като смисловото различие си личи в латинските преводи на титула: “Romaeorum” вместо традиционното“Romanorum”. Разбираема промяна: в Рим и в Германия не са склонни да приемат за римляни жителите на Романия, нито пък василевса им – за закрилник на универсалната (вече от векове Римска) Църква. Недоверието и враждебността на западните дворове намалява едва с двата опита за уния: Лионската от 1274 и Флорентинската от 1439. И двете не постигат целите си – престижът на империята е практически съсипан. Нито в Рим приемат сериозно римските претенции на император-схизматик, който повтаря жеста от Каноса във времена, когато това вече е немислимо за истинския римски император, краля на Германия и Италия, нито пък православните народи и патриаршии на изток са склонни да следват примера на „гръцкия цар”, който се увлича по латинските ереси. Ето ги политическите и каноничните основания зад суровите думи на московския княз Василий от края на XIV столетие: „имаме Църква, но не и василевс”, които патриарх Антоний се опитва да оспори с изящна аргументация (защото ако не друго, поне византийската литература е във възход в XIII-XIV в.). За късновизантийската дипломация е все по-трудно да поддържа достойнството на монархията, когато реториката на официалните послания по необходимост е с различен патос според адресата: смирена спрямо османците (които в края на века стават сюзерени на империята) и Рим (от който е търсена подкрепа за прогонването на османците) и наставническа спрямо източните християнски дворове. Дори Вселенската патриаршия в Константинопол губи от достойнството си: все по-малко митрополитски катедри са в границите на империята, а патриархът изпада в неудобното положение да не може да действа едновременно в интерес на най-често латинофилския си император и латинофобските си монаси. Заслужава интерес, че най-изтъкнатите православни латинофоби от XIV-XV в. са канонизирани докато латинофилите просто са намерили преподавателски места в ренесансова Италия и са дали тласък на част от философските, литературните и граматическите движения на епохата.




Гласувай:
3
0



1. protogenes - Чудесно синтезирано, Маноле :) Ако ...
02.07.2011 14:38
Чудесно синтезирано, Маноле :) Ако не е лъже паметта обаче Мегалокомнините в Трапезунд нямаха ли измяна в титулатурата след един договор с Михаил VIIII, след което тя става "василевс и автократор на целият Изток и на Иверия"?
цитирай
2. mglishev - И сам знаеш, че не те лъже паметта :)
02.07.2011 20:47
Тъй или иначе, самата императорска титла на трапезундците произлиза отново от константинополската и от властта над "ромеите" или поне над част от тях.

В момента се опитвам да си намеря нещо и за Исак Комнин - не императора, а кипърския претендент. Любопитно дали и той сам се нарича "василевс" по време на управлението си в Кипър. Това би хвърлило известна светлина и върху трапезундските Комнини. Не толкова заради родството, колкото заради появата на претенденти в провинциите и тенденцията към сепаратизъм, оправдан като "изгнание" на империята.
цитирай
3. protogenes - Ще взема и аз да потърся, ако намеря, ...
14.07.2011 23:59
Ще взема и аз да потърся, ако намеря, ще се съобщя. Интересна тема се започва с титулатурата.
цитирай
4. mglishev - Мислиш ли :)
16.07.2011 14:43
Византийската титулатура е може би най-разглежданият проблем на медиевистиката. Чак му писва на човек в един момент.
цитирай
5. анонимен - Заключение?
16.07.2011 19:19
Излиза, лаишки погледнато, че Византия сама си е отгледала османците, за да се противопостави на Запада...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5505095
Постинги: 1061
Коментари: 8007
Гласове: 5490
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата