Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2011 16:20 - Западната империя и новите „империи” в XIV-XV в.
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 3779 Коментари: 13 Гласове:
6

Последна промяна: 28.06.2011 02:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


 

            Идеята за непрекъснатост на Римската империя пронизва цялото Средновековие. Империята е светското лице на християнската общност, щитът на Църквата. Императорът е онзи владетел, който едновременно отблъсква враговете на християнския свят, покръства езичниците (като с това разширява границите на империята) и преследва ересите, изкривяващи християнското учение и заплашващи спасителната му стойност. Понякога императорът не просто бди над каноничното право и догматичната чистота, а се опитва и да ги определя, поставяйки епископи. Божи образ на Земята, цар и първосвещеник, равноапостол, външен епископ, одушевен закон, защитник на вярата... или тиран, узурпатор на свещения авторитет, еретик и угнетител. Римският император е неизбежна необходимост. Не е възможно да няма такъв. За Изтока империята е непрекъснатост на политическата традиция. За Запада е преди всичко функция: крал или съответно император е този, който изпълнява предназначението, а не непременно този, който носи титлата. Разбира се, и двете представи имат своя разработен легитимизъм.

            В началото на XIV в. френският крал Филип IV заявява, че е „император в кралството си”. Заявлението му не идва изневиделица. Вече е имало крале, провъзгласяващи се за императори – например в Кастилия. След Бувине Филип II е отказал да се нарече с тази титла, намирайки я недостатъчно висока за достойнството си, но започва да се титилува Август. А и, разбира се, Франция е „най-християнското кралство”, короната й е „твърде благородна, за да бъде предавана чрез жена” и произхожда от самия Карл Велики. Франция е най-ангажирана с кръстоносната кауза. Сложните връзки на феодалните клетви правят неколцина други крале васали на Капетингите от Париж, а смайващата дързост на Гийом дьо Ногаре и амбицията на Филип IV поставят и папския престол под френска зависимост. Към 1300-1348 г. наистина изглежда, че ако има „император” извън (свещената) Римска империя, това е кралят на Франция. Разбира се, късното Средновековие е епоха на криза и старите институции се трансформират.

След Франция (и донякъде за да й съперничи по време на Стогодишната война) за „империя” със стремеж към експанзия, васали зад граница, кръстоносен ангажимент, светска инвеститура на епископите, светско посвещаване на престолонаследника и духовен съд, осъществяван и от светски съдии, откриване и покровителство над университети се самообявява и Англия, на която все повече й тежи „Петровото пени”, изплащано ежегодно. Развитието на английската късносредновековна „империя” и религиозното й значение в художествени текстове и правни документи е великолепно разгледано и обяснено от Ернст Канторовиц в „Двете тела на краля”. Може би най-любопитният израз на късносредновековното английско имперско самочувствие е обявяването на легендарния британски крал Артур за римски император в романа "Смъртта на Артур" от сър Томас Малори, отпечатан за първи път от Уилям Какстън в 1485 г. Но още в XII в. Галфрид Монмаутски, следвайки Вергилиевата "Енеида" и първоизточниците на уелския "Мабиногион" прикача на британския народ (практически - на уелсците) митологично потекло, сродно с това на античните римляни. Хенри II пък се стреми да наложи властта си над Църквата в Англия по подобие на амбициите на германо-римските императори. И тъй като императорът е създател на крале, Хенри действително коронова сина си Хенри Млади за "млад крал" и свой съуправител. 

След 1377 католическата Църква споделя кризата на средновековните институции: папите от Рим и Авиньон (а за кратко и от Пиза и Базел) започват нова схизма, която изглежда не по-малко значима от тази с Изтока, докато английските лоларди, савойските валденси и чешките хусити подготвят почвата за бъдещата Реформация.

            Католическото единство, имперският престиж и принципът на концилиаризма (съборността) поне временно са спасени от Сигизмунд Люксембургски. Крал на Унгария, Бохемия, Италия и Германия, както и (свещен) римски император, той помирява враждуващи кардиналски фракции, убеждава папи и антипапи да се откажат от титлите, за които претендират, сражава се и преговаря с еретици, заговорничи срещу членове от семейството си, арбитър е в спорове между крале, свиква и участва на събор, води (неуспешни) кампании срещу османците, заливащи Балканите и съдейства за сключване на уния между някои източни архиереи и Римската Църква. Дейността му е разностранна и едва ли не папска по размах. Констанцкият събор от 1414-1418 се заема и със светски, и с верски въпроси, поставя край на западната схизма, временно утвърждава концилиаристкия принцип на управление на Църквата в противовес на компрометираното папско върховенство и подготвя следващия, Фераро-Флорентински събор, до който Сигизмунд не доживява и на който Йоан VIII Палеолог ще приеме да подчини изочната Църква на Рим. За Констанц и участието на Григорий Цамблак в пренията, както и за Флоренция (1439) може да се прочете повече в „Папството и българите през Средновековието” на Васил Гюзелев, където материалът действително е доста подробен.

            Смутното царуване на Сигизмунд Люксембургски (крал на Унгария, Бохемия, Германия и Италия) е низ от успехи и провали. По негово време и донякъде по негова заслуга Рим излиза от пост-авиньонската криза. Във всеки случай Западната империя може би за последен път упражнява ако не пряка власт, то поне ефективен авторитет (по разграничението на Питър Браун), довел до реални институционални, канонични и политически промени в Европа. Ролята на императора като арбитър и глава на Събора и Райхстага, двигател на църковната консолидация и дори на замиращото късно кръстоносно движение е впечатляващо доказателство за жизнеността на средновековната имперска идея в западния християнски свят. Титлата "римски император" и значението й в Райхстага на германските държави оцеляват до 1806 г. 

 

            Горните бележки нямат за цел да "опровергават" или да "защитават" някаква позиция върху "реалната" юридическа, идеологическа или каквато и да е друга приемственост на римската имперска политическа идея. Това би било примитивно. Единственото предназначение на текста е да предложи поглед върху не докрай добре познатото на българската публика, интересуваща се от средновековната "политическа теория" западноевропейско развитие на схващането за това що е Римската империя и каква е нейната съдба. 

 




Гласувай:
6
0



1. beckslover - Браво Глишев!
27.06.2011 17:11
Харесах определението политически "век".
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - Здравей, Маноле! Беше ми интересно да прочета, благодаря ...
27.06.2011 17:11
Какво е мнението ти за Цезар в контекста на римската имперска политическа идея? Като личност и като изпълнител на отредената му роля?
Поздрави за постинга!:)
цитирай
3. mglishev - :)
27.06.2011 17:23
То си има такова нещо като политически или културен век - може да е и по-дълъг, може и да е по-кратък от стоте години. Просто завършена епоха.

Голям фен съм на Цезар, една от любимите ми исторически личности.
цитирай
4. germantiger - Сервус Магнус ли, Манолус ли ;)
27.06.2011 20:17
Винаги пишеш ясно, последователно, аргументирано, понякога категорично, но винаги с лекота или поне аз чета твоето инфо леко и приятно!

Другаде ми е силата на мен, в медиавистика претенция нямам, но благодарение на теб, днес знам повече и то конретика за средните, не тъмни векове!

Благодарение пак на теб, усетих разликата между сериозната наука (в твоите постинги) и тази на любителите (каквито много има в блогбг)!

...

Продължавай да пишеш, линкове към твоя блог ще поствам в сайтове и групи!
цитирай
5. malchaniaotnadejda7 - Наистина ли!? :) Ти, фен на Цезар...
27.06.2011 20:44
Толкова малко знам за него, а бих искала да знам всичко. Може би, защото първият филм в живота ми бе за Цезар. Бях на 5.:) Както и да е.
Ако си писал някъде за него, моля те, кажи - с удоволствие ще прочета. :)
Поздрав!
цитирай
6. mglishev - :)
27.06.2011 22:06
Germantiger, категоричността идва от много четене и лошо възпитание, а иначе благодаря :)

malchaniaotnadejda7, не съм писал за Цезар. Но Плутарх и Светоний Транквил са му посветили по една хубава биография, а Теодор Момзен му е направил много симпатична характеристика в "Римска история".
цитирай
7. malchaniaotnadejda7 - Благодаря за източниците...:)
27.06.2011 23:10
Но, докато прилежно ги прочета - а аз чета бавничко, ако ти напишеш за Цезар, повярвай ми, ще е безкрайно ценно. Не само за мен, разбира се. Просто защото го обичаш. А и аз нямам твоята енциклопедична подготовка, нали. :) Нито съм мъж. Поне в този живот - тук и сега...:) Благодаря ти за изчерпателната информация.
Имам и друг въпрос - как възприемаш ти лично покръстването на българите и по точно акта на избиване на българската аристокрация? Аз никога не съм го възприемала, но една от най-добрите ми приятелки, проф. Вася Иванова, старобългарист, одобрава това. Ужасно съм объркана. Не мога да приема този държавнически жест на Борис за нормален, въпреки че съм християнка и внучка на свещенник. И въпреки, че осъзнавам, че може би не бихме оцелели иначе. Всъщност, наистина ли не бихме оцелели, как мислиш? Има нещо прабългарско в мен, което негодува!:))) Извини ме за отклонението, но чак сега прочетох предишните ти постинги.
цитирай
8. mglishev - Обожавам това ровичкане :)
28.06.2011 01:19
анонимен написа:
RE:категоричността идва от много четене и лошо възпитание
Ха, ха, многото четене е труд на плътта, а пък многото мъдрост води към печал и досада (или както там беше). Шегувам се (или пък не - по твой избор).
Аз като технократ не съм дотам изкушен от безкрайното изследване на източници. За това съм ти безкрайно благодарен че си се постарал и задълбал, ей така вкратце да ни метнеш един снапшот на целата картинка. В същия дух ше те замола да опишеш нещата откъмто изток. Е те това е форматът, в който трябва да се представя историята ;) !



Кой изток имаш предвид? За Далечния изток, там Япония, Китай, Корея, Бирма, Индия... съм напълно неподготвен.
За Средния изток, тоест за Персия съм подготвен относително слабо.
За "мигриращия изток", тоест за монголи и подобните им номади имам някаква информация, но не е достатъчно.
Вече за Близкия изток - средиземноморския Левант, араби, византийци, кръстоносци, селджуки, османци - тук съм малко по-самоуверен. Но пък все ме тегли към западна проблематика, а и невинаги имам време да пиша.

@malchaniaotnadejda7: За Цезар, викаш. Ами защо не, тя е приятна и интересна материя. Но нищо новаторско няма в нея, всичко е вече добре известно. Ако пак не ме домързи, ще напиша. А ако случайно ти попадне Цезаровата биография от Светоний, много ще се забавляваш :)
цитирай
9. mglishev - Може :)
28.06.2011 02:15
Ей чшшш! написа:
mglishev написа:
Но пък все ме тегли към западна проблематика, а и невинаги имам време да пиша.

Глишев, ма ти да не вземеш накрая верно да се покатоличиш ? За Византия питам, не се праи на уеко разсеян :).


Но за Византия какво ли да пиша - на български са издадени "Византийската теокрация" на Рънсиман, "Политическата теория на византийците" от Караянопулос и "Императорът и свещеникът" на Дагрон. Към тия книги нямам какво да добавя. Материята е известна, няма предизвикателство.
цитирай
10. germantiger - ...
28.06.2011 02:50
6. mglishev - :)
27.06 22:06
Germantiger, категоричността идва от много четене и лошо възпитание

...

С това ли да си обясня моята, акцента обаче къде да поставя, ех... ;)
цитирай
11. malchaniaotnadejda7 - :) Благодаря ти!
28.06.2011 13:37
Ще е невероятно, ако именно ти напишеш нещо. Добре. Ще започна от Светоний Транквил.:) Но имай предвид, че не владея латински като теб. А би трябвало... Надявам се има добър превод! Хубав ден, Маноле!:)
цитирай
12. anonymousbulgaricus - Категоричността е категорично ...
28.06.2011 18:07
Категоричността е категорично вредна за историческата наука:) защото тя сама по себе си е условна и е реконструкция на миналото на база..... по-често фрагментарни, непълни и разбира се субективни източници или по-късни интерпретации.

По темата - "Римска" не значи Римска в античния смисъл, а "Римска" в християнския такъв - християнска империя, която е политически измерител и светски щит на християнството, което е оглавявано от Римския папа. Забавното в този калабур е, че първият християнски император мести столицата от Рим във Византион (доколкото традицията определя Константин Велики като такъв, но факт, че следващите силни християнски императори резидират в Константинопол), пък благодарение на папата се запазва името "Римска".
Франция и трябва доста време, умни крале и битки, за да се превърне в това, което описваш и да може френския крал да "бие шамари" на папата и буквално.
цитирай
13. mglishev - Anonymus...
28.06.2011 18:41
Напълно си прав. За категоричността също ще се съглася, за другото - даже охотно. Самият израз "Римска империя" просто си променя значението с времето.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3055376
Постинги: 849
Коментари: 7522
Гласове: 4953
Календар
«  Декември, 2014  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата