Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2011 16:13 - Западната империя и Рим след Лудвиг Благочестиви: от Лотар до Фридрих I Барбароса
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 1469 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 28.06.2011 02:25


             При Лотар и късните Каролинги императорските прерогативи на франкските крале временно западат в междуособиците между различните клонове на династията, но в IX-X в. папският авторитет все още не е достатъчен, за да доведе до значителен превес над свещената монархическа институция. Известно време никой не се допитва до Рим за законността на претенциите си, просто защото такава не е и търсена: кралете и „тираните” идват и си отиват във Франция, Германия и Италия. Едва при Отоните ще се окаже, че наследството на Карл Велики не е забравено. Карл и Лудвиг са поставили основите на ново разбиране за Римска империя: тя е властта над някое от кралствата на Карл плюс властта над Италия, закрилата над Рим и правото на краля-император да издига сам епископи. Нещо повече, при Отоните, Хоенщауфените Люксембургите и Хабсбургите императорът ще придобие не само правото на епископска инвеститура, но и това да създава университети, както и да помазва и коронова крале (та дори понякога папи). Отоните създават короните на Полша и Чехия, благославят помазването на Харалд Датски и освен това санкцията за превръщането на Юг Капет от дук на Париж в крал на „галите” идва от архиепископа на Реймс и Ото II.

            XI-първата половина на XII в. бележат най-ниската точка в съществуването на средновековната Западна империя. Това е и периодът, в който окончателно се формират държавите на Св. престол около Рим, тоест светската власт на римския първосвещеник. Същевременно оаче тогава се налага кралското върховенство над Църквата в Германия (с клетвите за вярност на графовете-епископи към суверена) и се оформя последователността от стъпки по издигането на западния император: избран за крал на Германия от електорите-херцози и архиепископи, временно титулуван „римски крал”, владетелят трябва да получи Желязната корона на Италия в Милано или Павия, а след това – и императорската в Рим. Конфликтът между Григорий VII Хилдебранд и Хайнрих IV, прочут с покаянието пред замъка Каноса и временният триумф на Папството над светската монархия засягат най-вече прерогативите на империята в самата Италия и не слагат окончателен край нито на споровете между двете големи религиозно-политически институции на Запада, нито на развитието на средновековната имперска идея в Западна Европа. Но е факт, че универсализмът на Папството се налага като практика, а и като политическо кредо именно тогава: XI в. е епохата на разпространението на римските епископски съдилища, тоест на завръщането на Курията и писаното право по римски образец навсякъде из западния свят. Тогава е началото на Великата схизма с взаимните отлъчвания между Рим и Константинопол (и римската реторика няма да пропусне да отбележи съвпадението между началото на възхода на Запада и на византийските нещастия със Схизмата). Неизбежна е папската санкция за свещената война на нормандците срещу англосаксите, отново папската (донякъде неохотна, но умело използвана) инвеститура на нормандската династия в Сицилия, а, в крайна сметка, авторитетът на Св. престол стои в основата и на Кръстоносните походи към Светите земи (когато отново папата призовава западните владетели да се притекат на помощ на източните християни, макар и схизматици). Неслучайно новият разрив между Папството и Западната империя ще настъпи тъкмо при Фридрих II, който търси алтернативни пътища (неодобрени от Рим) за възвръщане на Светите земи и е единственият западен император, който реално достига Йерусалим, получава го във владение и се провъзгласява за крал на града – като по този начин потвърждава светския, имперски прерогатив на закрила над Светите земи. Поклонничеството към Палестина започва с подвизите на „императрицата” св. Елена, майка на Константин Велики, „възвръщането” на страната под християнска власт е (макар и временно) дело на Ираклий, а покровителството над местните християни и поклонниците принадлежи на Карл Велики. Фридрих II, който за разлика от Барбароса успява да достигне града, следва примера на императорите от миналото и така легитимира властта и авторитета на самата императорска институция над Светите земи, над кръстоносните армии и над поклонническото движение. А и, разбира се, императорът в случая е и крал на Сицилия, а сицилианската корона е особено тясно свързана със самата основа на кръстоносните кампании. Ангажиментът за възвръщането на Светите земи е оспорван между двата западни носителя на римското наследство – Папството и империята.

            Хоенщауфените Фридрих и Фридрих II отново налагат, макар и не безпроблемно, императорската институция при издигането на епископи в Германия, Сицилия и Неапол. Фридрих Барбароса определено е в позицията да създава крале – също като Отоните. В 1189-1190 г. по време на Третия кръстоносен поход двама владетели търсят от Барбароса санкция за монархическите си претенции: Тодор-Петър или Калопетър Български и Левон II от Киликийска Армения (който ще търси корона и от Хайнрих VI, и от Алексий III Ангел, и от папа Целестин III – изобщо от всички авторитети, разполагащи с имперския и същевременно религиозен прерогатив да издигат крале). При Барбароса императорският двор заговаря за свещеност или святост на империята (с което надминава дори иначе гръмката реторика на византийската традиция). Изразът „тази наша свещена Римска империя” след векове ще бъде схващан вече като име на държавата, което по-скоро е недоразумение.  Нещо повече, по време на разрива с Ломбардската лига и Александър III императорът ще накара капитула на германските епископи да издигне антипапа, с което ще постави под въпрос изключителността и неделимостта на апостолическия авторитет. Имперските теолози величаят владетеля като нещо повече от крал, като „цар и първосвещеник”, подобен на библейския Мелхиседек. Самото обръщение към владетеля е „апостолическо Величество”, което открито подражава на папската титла „апостолически Отец”.

            В Западна Европа между VIII и XIV в. текат разнопосочни процеси. По едно и също време английският крал Джон се обявява за „васал на св. Петър”, а империята временно губи позиции в северна и централна Италия, но престижът на „римския крал” се увеличава с все по-големия контрол на короната над Църквата в самата Германия и влиянието над Полша, Чехия, Лотарингия, Фризия, сицилианската корона и земите на Бургундия-Арелат. След политическия вакуум от VIII в. последователно се налагат периоди на имперска реставрация и надмощие, на конфликти, както и на огромен папски авторитет: и в двата случая се утвърждава единримски политически универсализъм, неизменно свързан с Рим и Италия, който далеч надвишава тесните граници на феодалните владения и по никакъв начин не се съобразява с претенциите на Константинопол. И Св. престол, и тевтонските императори прилагат римско право, издигат епископи и крале, покръстват народи във и извън стария лимес на западните провинции и се стремят към обединение на християнския свят, налагане на „Божия мир” и освобождаване на Светите земи.



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5505095
Постинги: 1061
Коментари: 8007
Гласове: 5490
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата