Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2012 01:48 - Жени и харти в средновековна Британия (ХI-XV в.): свидетелки и дарителки в документите
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 2750 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 10.10.2012 02:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Това са бележки по частен въпрос от юридическата история на Британските острови, който напоследък е доста засяган в публикации на западни медиевисти. Интересът към участието на жени в издаването и приподписването на официални документи е част от така наречените „джендър изследвания“, тоест изследвания на отношенията между половете – в случая, в историческа и юридическа перспектива. Настоящата тема е само повърхностен обзор, по-скоро популярно представяне на проблема за навлизането на жените в средновековните официални документи. 

1. Хартите

Харти (англ.: charters, лат. chartae) са всички средновековни документи за установяване или отстъпване на владение или конкретни права. Съответстват на българските дарствени грамоти. Харти в Англия се издават от VII в., отначало само като дарения от англосаксонските крале в полза на църковни институции. За целия англосаксонски период (до средата на XI в.) всички харти са подписвани от основния дарител и приподписвани от негови подчинени и други свидетели в низходящ рангов ред. Хартите и изобщо употребата на писмени официални документи произлизат от църковни практики, които епископатът наследява от старата римска администрация. Приподписването от много свидетели пък е принос на германското обичайно право, характерно за англосаксите и представлява влияние на обичая всяко обществено действие да бъде засвидетелствано от максимален брой отговорни лица, които могат да потвърдят действителността на описаното в хартата действие – дарение, договор или друго. Най-често става въпрос за дарения и първоначално, както беше споменато, само за такива от крале към абатства и епископи. 

Поне до нормандското нашествие (1066 г.) харти на Британските острови се издават само в Англия. Шотландия, Уелс, Ирландия и по-малките острови в Ирландско море не познават официалния писмения документ като средство за овеществяване на дарение. Англосаксонските, скандинавските и келтските обичаи са се наложили в това отношение дори над т. нар. Келтска църква, която, за разлика от римската, няма тясна връзка с практиките на античната администрация. 
Харти на Британските острови извън Англия се появяват едва от началото на XII в. нататък – първо в Шотландия, а постепенно и в Уелс и Ирландия с териториалната експанзия на англо-нормандската аристокрация. В самата Англия нововъведение са хартите с правни статути на бурговете, издавани от англо-нормандските крале. 

2. Жените

В самата Англия поне до 1150 г. всички запазени издавани харти са подписвани и приподписвани единствено от мъже. В Шотландия тази граница може да се изтегли към средата на XIII в. До голяма степен това се дължи на факта, че отговорните позиции, които водят до участие в публичния живот, са в ръцете на мъже. За средновековното общество би било абсурдно жена да бъде шериф на графство или епископ. 

Разбира се, съществуват влиятелни жени: най-вече това са кралиците и абатисите на девическите манастири. Кралицата в англосаксонското общество обаче не е носителка, а само преносителка на суверенитета, а абатисите на практика само стопанисват даренията, които са направени за манастирите най-често чрез епископа. Доколкото поне до XII практически не съществуват самостоятелни орденски институции (особено на изолираните Британски острови), а още по-малко – девически ордени, подобна зависимост на абатисите от епархията е обяснима: жените са разглеждани като юридически непълнолетни. Заслужава си да се отбележи, че например в Шотландия и Ирлания обаче абатите на мъжки манастири нямат подобна зависимост от местния епископ. 

Обикновената вдовица в англосаксонското общество също се връща под юрисдикцията на родителите, братята или пълнолетните си синове; овдовялата кралица без пълнолетни наследници попада под юридическата закрила на пълнолетните членове ат мъжки пол на кралското семейство. Поради всички тези причини англосаксонските и келтските жени, дори когато разполагат с фактическо влияние, не се явяват като авторки и свидетелки на дарствени харти. Монетите с образ на кралица на реверса не бива да ни заблуждават: съпругата на монарха се появява на монетите не защото тя заповядва отсичането им (което е прерогатив на суверена), а защото е част от династията. Непълнолетните наследници и подчинените крале (subreguli) също са изобразявани върху пенсовете и манкусите от англосаксонския период. 

Разполагаме със сагов материал от XIII в., според който още две-три столетия по-рано скандинавските вдовици се радват на относителна юридическа самостоятелност, притежават и предават имуществата си без външна намеса. Любопитно е, че нямаме данни за подобно положение в относително сродното англосаксонско общество; единствено в т. нар. „Област на датския закон“, временно окупирана от викингски нашественици се срещат самостоятелни вдовици, свободно разпореждащи се с недвижима собственост (но и стремящи се да си намерят нов „закрилник“, както можем да видим например в „Сага за Олаф Трюгвасон“ от кралския свод на Снори). 

3. Френското влияние

За разлика от Британските острови, феодална Галия предлага много случаи на самостоятелни наследнички: вдовици и дъщери, абатиси и светски дами, аристократки и буржоазки, нормандки, французойки и каталонки – в романскоговорящите области между Пиринеите и Лотарингия жените имат много възможности за участие в най-видимите страни на феодалния живот (със забележителното изключение на кралската власт, разбира се). Най-късно в XII в. жени самостоятелно наследяват, управляват, даряват и предават цели фиефи, което често бива надлежно описвано – включително и в официални документи, приподписвани от относително малък брой приближени служители. 

Първите две поколения англо-нормандски завоеватели (1066- ок. 1100) най-често не познават случаи на наследяване по женска линия или на самостоятелно женско управление на завладян фиеф в Англия. Несъмнено, причината за това е все още не напълно установеният характер на самите фиефи – продължителната на места англосаксонска и англо-датска съпротива правят оставането на фиефите в женски ръце практически нецелесъобразно поне до издигането на първите големи нормандски замъци, което – извън Лондон – съвпада с началото на XII столетие. 

Най-късно с възкачването на Анри д’Анжу или Хенри II (1154-1189) започва и широкото разпространение на участие на жени в издаването и свидетелското приподписване на дарителски харти в Англия. Причините за това са няколко. Самият Хенри е граф на Анжу преди да стане английски крал; трите области на Анжу са една от най-гъсто урбанизираните зони в средновековна Франция, с градове като Льо Ман, Тур и Анже, а в градовете с техните комунални права и правото на жени да притежават и предават собственост е относително широко застъпено (и постепенно ще се разширява). Съпругата на Хенри II е небезизвестната Елеонора (или Алиенор), наследствена херцогиня на Аквитания, успешно развела се по свое желание (!) с френския крал Луи VII и една от най-забележителните личности на западното Средновековие изобщо. Още преди първия си брак, както и в краткия период между развода и сватбата си с Хенри тя издава и потвърждава грамоти в собствените си владения около Гийена, Югозападна Франция. Въпреки по-късните й обтегнати отношения с Хенри, личността й е един от факторите за навлизането на жени като приемливи свидетелки и авторки на харти в Англия. Освен това голяма част от бароните на Хенри и Елеонора са нормандци, анжуйци и поатусци – тоест произхождат от онези френски области, които са най-силно свързани с новата куртоазна култура на XII в., в която благородничката получава не само известна лична тежест с по-скоро романтичен характер, но и част от правата на сюзерен и земевладелец. 

4. Разнообразяване на ролите

В XIII в. типовете харти, издавани в Англия, се умножават. Появяват се харти на частни лица, най-често повтарящи типовете кралски дарения към Църквата. В тях много често фигурират вдовици, при това като авторки, а не само като свидетелки на дарението. Най-често вдовицата отдава част от или цялото си имущество на конкретна религиозна институция по свой собствен избор и се превръща в един вид пазител на това имущество до смъртта си. По същество такава харта е един вид завещание. С развитието на новите типове светско благочестие през XIV-XV в. понякога група състоятелни възрастни жени заедно се посвещават на служба на Бога, отдавайки имотите си на даден орден и превръщайки се в consorores, „посестрими“ на монаси и монахини, без да им се налага да приемат всички ограничения на монашеските обети. Наблюдава се, че подобни сестринства са разделени по съсловен признак: обикновено в дадено сестринство членуват или само аристократки, или само жени от града: вдовици на членове на градските гилдии. Свидетелските подписи в тези харти най-често са на мъже: роднини, съдебни пристави, нотариуси и свещеници, често на епископска служба.

Появяват се и харти на кралиците на Англия. Докато хартата, издавана от краля остава силно консервативна по форма и съдържание под влияние на устойчивите традиции в канцеларията, хартите на английските кралици показват по-голямо разнообразие при поводите, по които се издават, по оформлението и действието си. Кралицата не може да издаде документ, удостоверяващ притежание, права или титла – не и преди възкачването на Мери Тюдор като суверен. Кралицата обаче може да установи с грамота създаването на благотворителен фонд, издържащ се от определени доходи в собствената й листа (или „касетка“). Много често подобни благочестиви начинания се превръщат в действителен източник на популярност за кралската двойка и нотариусът на кралицата същевременно се явява главен изпълнител на милостинята, раздавана повече или по-малко щедро от касата на кралското домакинство. В известен смисъл кралицата на Англия през XIII-XVI в. действа като лице на кралската милост. 

В XIII-XVI в. подобни харти се появяват в Шотландия, Уелс и Ирландия. След 1190 г. са засвидетелствани в Херфордшър и Кармартен, издавани от частни лица в полза на местни енории и метоси на големи манастири, а след 1292 – и в Пембрук и Карнарвън, вече издавани от представителки на новата нормандско-камбрийска аристокрация. След 1285 са засвидетелствани благотворителни харти на кралици на Шотландия, а след 1330 – и на частни лица от големите градове в Шотландия: Единбург и Глазгоу. В Ирландия, в района на английско господство около Дъблин са запазени екземпляри от XIV в. на харти, в които абатиси участват вече и като приподписващи свидетелки, редом с епископи, графове, съдии и шерифи. Като куриоз може да се отбележи, че жени започват да се включват и в полусветски сестринства, осигуряващи благотворителни и медицински услуги към Ордена на хоспитала на св. Йоан, а във военното законодателство през XV в. се появяват изрични споменавания на жени, които дължат специален натурален данък в гъши пера и паричен данък върху продажбите на домашна бира за издръжката на кралските войски във Франция. Което означава наличие на относително голям дял вдовишки стопанства, самолично управлявани от енергични и инициативни жени извън аристокрацията и абатствата.



Гласувай:
8
0



1. анонимен - ужасТ,
10.10.2012 02:07
добре че не съм се родила в средновековието... Жената като домашен любимец...
цитирай
2. mglishev - Напротив,
10.10.2012 17:13
подписи съществуват поне от седми век. Гербовете са по-късно явление (от около XII в.; и не се отнасят до частните лица).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6133055
Постинги: 1082
Коментари: 8058
Гласове: 5565
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата