Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2012 02:58 - Сказание за воеводата Дракула
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 20881 Коментари: 20 Гласове:
10

Последна промяна: 27.12.2012 20:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Сказание за воеводата Дракула

За Драго с неговите невероятни пътувания

  

image

 

 




Имало в Мунтянската земя един воевода, християнин от гръцката вяра, на име Дракула по влашки, а на наш език – Дявол. Бил много зъл и мъдър, както по името, така и в живота си.

            Дошли веднъж при него турски пратеници и като влезли и му се поклонили по своя обичай, а не свалили капи от главите си, той ги попитал: „Защо правите така – при велик господар сте дошли, а така срамно се държите?” Те отвърнали: „Такъв е обичаят ни, владетелю, както и на цялата наша страна”. Той пък им казал: „И аз искам да утвърдя вашия обичай, та крепко да го спазвате”. И заповядал с малки железни гвоздеи да им набият капите на главите, пуснал ги и им рекъл: „Като си идете, кажете на господаря си, че ако той е свикнал да търпи такъв позор от вас, то ние не сме свикнали. Друг път да не праща хора с този обичай при владетели, които не искат такова нещо, а да го държи за себе си.”

            Турският цар много се разгневил от това, отишъл с воинство срещу Дракула и го нападнал с големи сили. Той пък, като събрал колкото войска имал, ударил турците през нощта и избил много от тях. Но като не можел да направи нещо повече срещу големите сили с малката си войска, се върнал. Започнал сам да оглежда тези, дето се върнали с него от боя. На когото бил ранен отпред, оказвал големи почести и го правел рицар, а който бил ранен в гърба, заповядвал да го набият на кол през задника, казвайки: „Ти не си мъж, а жена”. Когато пак тръгнал срещу турците, казал на цялата си войска: „Който мисли за смъртта, да не идва с мен, а да си остане тук”. Като научил това, царят си отишъл с голям позор, изгубил безчислени войски и не посмял да го нападне.

            Царят проводил при него пратеник, който да поиска данък. Дракула посрещнал пратеника с големи почести, показал му цялото си богатство и казал: „Не само ще дам данък на царя, но ще ида да му служа с цялото си воинство и с цялата си хазна. Съобщи на царя как ще дойда при него, да не би той да заповяда някой да причини зло на мен и моите хора, а пък аз бързо ще те последвам при царя, за да му донеса данък и сам да се явя пред него.” Като чул от пратеника си, че Дракула иска да му дойде на служба, царят оказал големи почести и богато дарил пратеника си. И много се радвал, защото тогава воювал с източните народи. Бързо известил по всички градове и области никой да не причинява зло на Дракула, а даже да му оказват почести, когато дойде. А Дракула събрал цялото си воинство, тръгнал с царски пратеници и навсякъде го приемали добре.  Пътувал през страната пет дни, внезапно се обърнал назад , започнал да граби градове и села, пленил и посякъл много хора, някои турци набил на кол, други съсичал на две и изгарял – та даже и младенци. Нищо не оставил, опустошил цялата страна, а останалите, тоест християните, взел и ги преселил в своята земя. Като натрупал голяма плячка, пуснал пратениците, почел ги и им казал: „Като си идете, кажете на своя цар какво сте видели – колкото можах, толкова му служих. Ако му е угодна такава служба, пак ще му служа, колкото ми стигат силите.” Царят не могъл да му направи нищо и останал срамно победен.

            Дракула така намразил престъпленията в страната си, че не оставял жив и едного, който е извършил някакво зло – кражба, разбойничество, някаква лъжа или неправда. И велик болярин, свещеник, монах или обикновен човек, колкото и голямо богатство да имал, не можел да се откупи от гибел – толкова страшен бил Дракула. На едно място имало извор и кладенец, където се събирали много пътища от разни посоки, минавали много хора и пиели от кладенеца, защото водата била студена и сладка. Той заповядал да поставят голяма, чудна златна чаша при този кладенец на пустото място. Който искал да пие, пиел от тази чаша и я оставял на място и докато Дракула бил жив, никой не посмял да вземе чашата.

            Веднъж разгласил по цялата си земя, че заповядва при него да дойдат всички стари, немощни, сакати и бедни. Събрало се бизчислено множество нищи и скитници, чакащи голяма милост от Дракула. Той разпоредил всички да се съберат в една голяма постройка, издигната точно за това и дал заповед да им се даде доволно ядене и пиене. Те яли и се развеселили. Сам той отишъл при тях и им рекъл: „Какво още искате?” Всички те отговорили: „Бог и Твое Величество знаете, та – каквото Бог те научи.” Казал им: „Искате ли да ви отнема мъките от този свят и да направя така, че от нищо да не се нуждаете?” Онези, очаквайки нещо голямо от него, му казали: „Искаме, господарю”. Той пък заповядал да затворят вратите на постройката и да запалят огън – и всички те изгорели вътре. А Дракула казал на болярите си: „Да знаете защо направих така: първо, за да не се срамуват хората и никой в моите земи да не е беден, а всички да са само богати. Второ – освободих ги, за да не страда никой от тях от нищета или недъг на този свят.”

            Веднъж от унгарската страна при него дошли двама латински монаси, просещи милостиня. Той заповядал да ги разведат на няколко места, призовал при себе си единия от тях, показал му около двора си голям брой хора, набити на кол и разпънати на колело, а сетне попитал: „Добре ли постъпвам, какво мислиш за тези на коловете?” Онзи отговорил: „Не, господарю, зле постъпваш, без милост наказваш. На владетеля подобава да бъде милостив. А тези на коловете са мъченици.” Дракула повикал другия монах и го попитал същото. Онзи отвърнал: „Ти, господарю, си поставен от Бога да наказваш злодеите и да жалиш добродетелните. А тези са вършили зло и са получили според делата си.” Дракула пак повикал първия и му казал: „Защо си излязъл от килията и манастира си, та ходиш при велик владетел, без да знаеш нищо? Сега сам каза, че тези са мъченици. И теб ще те направя мъченик, за да бъдеш мъченик с тях.” И заповядал да го набият на кол през задника, а на другия наредил да дадат петдесет златни дуката, казвайки му: „Ти си разумен мъж.” После разпоредил почтително да го отведат с кола до унгарската страна.

            Веднъж дошъл някакъв чужд търговец от унгарската страна в неговия град. И по заповед на Дракула търговецът оставил колата с товара си си на градската улица пред двореца, а сам преспал в двореца. Някой дошъл и откраднал сто и шейсет златни дуката от колата. На другия ден Дракула казал на търговеца: „Иди си, още тази нощ ще си върнеш златото”. Сетне заповядал да търсят крадеца по целия град, казвайки: „Ако не се намери крадецът, ще погубя целия град”. И наредил през нощта да сложат от собственото му злато в колата като добавят един златен дукат. Търговецът станал, намерил златото, преброил го веднъж и два пъти, номерил, че една монета е в повече и отишъл при Дракула, казвайки: „Господарю, намерих златото и ето, има една монета, която не е моя, а е в повече.” Тогава довели и оня крадец със златото. Дракула казал на търговеца: „Иди си с мир. Ако не ми беше дал монетата, готов бях и теб да те набия на кол с тоя крадец”.

            Ако някоя жена изневеряла на мъжа си, Дракула заповядвал да й разрежат срамното място, да й одерат цялата кожа, да я вържат заедно с одраната кожа на стълб насред града, а после да я провесят на площада. На девици, които не съхранявали девството си, а и на вдовици, които правели така, отсичали гърдите, одирали им кожата заедно с цялото срамно място, нагрявали железен ръжен, забивали го в срамното място и той се подавал от устата. Така вързана, блудната оставала гола и без кожа, докато й се разпаднели плътта и костите или докато птиците я изядат.

            Веднъж като яздел по пътя, видял един сиромах със съдрана лоша риза и го попитал: „Имаш ли жена?” Онзи отговорил: „Имам, господарю”. Дракула казал: „Заведи ме в дома си да я видя”. Видял младата му, здрава жена и попитал мъжа: „Не си ли засял лен?” Онзи отговорил: „Господарю, имам много лен”. А Дракула казал на жената: „Защо си нехайна към мъжа си? Той е длъжен да сее, да оре и да те пази, а ти си длъжна да изработиш светла и хубава дреха за мъжа си, пък дори и риза не си му направила. Пък имаш здраво тяло. Ти си виновна, а не мъжът ти. Ако не беше засял лен, той щеше да е виновен.” И Дракула заповядал да й отсекат ръцете, а сетне да я набият на кол.

            Веднъж обядвал под труповете на мъртъвци, набити на кол в голям брой около трапезата му. Ядял и се наслаждавал сред тях. Слугата, който поставял ястия пред него, не могъл да изтърпи тази миризма, запушил носа си и извърнал глава настрани. Дракула го попитал: „Защо правиш така?” Онзи отвърнал: „Господарю, не мога да търпя тази смрад.” Дракула заповядал да набият и него на кол, казвайки: „Там ще си нависоко, смрадта няма да стига до теб.”

            Веднъж при него дошъл пратеник на унгарския крал Матеаш, голям болярин, по род поляк. И Дракула му заповядал да седне на обяд с него между труповете. Пред тях лежал дебел и висок кол, целият позлатен. Дракула попитал пратеника: „Защо съм наредил да направят такъв кол? Кажи ми.” Пратеникът много се уплашил и рекъл: „Господарю, мисля така: някой велик човек е съгрешил пред тебе и искаш да го убиеш някак почетно, а не като тези.” Дракула казал: „Право го каза. Ти си велик господар, кралски пратеник. За тебе отредих този кол.” Онзи отвърнал: „Господарю, ако съм извършил нещо, за което се полага гибел, постъпи както искаш. Ти си праведен съдия – не ти, а аз съм виновен за смъртта си.” Дракула се засмял и рекъл: „Ако не ми беше отговорил така, наистина щеше да се озовеш на този кол.” Оказал му много почести, надарил го добре и на раздяла му казал: „Умееш да бъдеш пратеник от велик владетел до велик владетел, научен си да говориш с велики владетели, сиреч не си дързък, а първо си се научил как да беседваш с голям владетел”. Такъв обичай имал Дракула – когато при него идвал неумел царски или кралски пратеник, който не знаел как да отговаря на уловките му, го набивал на кол, казвайки: „Не съм виновен за смъртта ти, а или твоят господар, или самият ти. Не казвай нищо срещу мене. Ако господарят ти, който знае, че имаш малко ум и не си научен, а те е пратил при велик владетел като мен, значи твоят господар те е убил. Ако ли пък сам си проявил такава дързост, без да си се научил, то сам си се убил.” За такъв пратеник заповядвал да направят висок, позлатен кол и нареждал да набият пратеника на него, а на господаря пишел да не праща при мъдър владетел неразумни и неразсъдливи пратеници.

            Майстори изработили за него железни сандъци, а той напълнил сандъците със злато и ги положил насред една река. И заповядал да бъдат посечени майсторите, за да не знае никой за хитростта му – никой освен съименникът му, Дяволът.

            Веднъж унгарският крал Матеаш тръгнал срещу него с воинство. Дракула излязъл насреща, срещнали се и се сражавали. Дракула бил хванат жив, предаден от своите заради някаква крамола. Отдели го при краля и по негова заповед го хвърлили в тъмница. Дракула прекарал дванайсет години във Вишеград край Дунав, на четири мили от Будин. Кралят поставил друг воевода над Мунтянската земя.

            Когато този нов воевода умрял, кралят пратил да кажат на Дракула в тъмницата, че ако иска да бъде воевода на Мунтянската земя, както преди, ще трябва да приеме латинската вяра, а ако ли не – ще умре в тъмницата. А Дракула възлюбил сладостта на временния свят вместо вечния и безкрайния, отпаднал от православието, отстъпил от истината, оставил светлината и приел тъмнината. Уви, не могъл да понесе временните мъки в тъмницата, осъдил се на вечни мъки, оставил православната наша вяра и приел латинското прелъщение. Кралят му не само му върнал воеводството над Мунтянската земя, но и сестра си му дал за жена. От нея Дракула имал двама синове. Живял още около десет години и така свършил в това прелъщение.

            За него казват, че и в тъмницата не изоставил злия си обичай, а ловял мишки и купувал птици от търговци и така ги наказвал – едни набивал на кол, на други отсичал главата, а на някоя птица оскубвал перата и така я пускал. Научил се да шие и от това се прехранвал в тъмницата.

            Когато кралят го извадил от тъмницата и го довел в Будин, му дал дом в Пеща срещу Будин. Още преди Дракула да се срещне с краля, станало така, че някакъв разбойник се скрил в дома му и така си спасил живота. Преследващите разбойника дошли, започнали да го търсят и го намерили. Дракула станал, взел меча си, излязъл от двореца си и отсякъл главата на стражника, който държал разбойника, а самия разбойник пуснал. Другите побегнали, отишли при съдия и му разказали станалото. Съдията с всички тях отишъл при краля, жалвайки се срещу Дракула. Кралят пратил хора при Дракула, питайки: „Защо извърши това злодеяние?” Онзи отвърнал така: „Никакво злодеяние не съм извършил, стражникът сам уби себе си: всеки, който влезе с такова насилие в дома на велик владетел, загива така. Ако на идване се беше явил пред мен, а аз бях открил разбойника в дома си, то или бих го предал, или бих измолил живота му.” Разказали за това на краля. Той се разсмял и се удивил от ума на Дракула.

            Краят му бил такъв: когато отново се намирал в Мунтянската земя, страната му била нападната от турци, които се захванали да грабят. Той ги нападнал и турците побегнали. Войската на Дракула започнала безмилостно да ги съсича и преследва. От радост Дракула се изкачил на един хълм, за да види как гинат турците и се отделил от войската си. Намиращите се наблизо решили, че е турчин и един от тях го пробол с копие. Като видял, че загива от своите, Дракула погубил петима от убийците си с меч, но мнозина го пронизали с копия и така издъхнал.

            Кралят взел сестра си и двамата й синове в Будин, в унгарската страна. Единият от тях заживя при кралския син, а другият – при Варадинския епископ и умря при нас, а третият, най-стар син на Дракула, Михаил, видяхме тук, в Будин, защото беше избягал от турския цар при краля. Още преди да се ожени, Дракула се бил сдобил с този син от някаква девойка. По волята на краля Стефан от Молдова постави в Мунтянската земя някакъв воеводски син на име Влад. Този Влад от младини бил монах, а после свещеник и игумен в някакъв манастир. Сетне се разстригал, станал воевода и се оженил за воеводовата жена, която управлявала известно време след Дракула и убития Стефан Молдовлашки. Та за тази вдовица се оженил Влад. И сега този Влад, дето по-рано бил калугер и игумен, е воевода в Мунтянската земя.

            За първи път написах това в 6994 (1486) година, на тринайсетия ден на февруари.
В 6998 (1490) година, на двайсет и осмия ден от януари пък го преписах аз, грешният Ефросин.

 

 

 

---------

 

 

 

Превод от староруски: Манол Глишев, 4 декември 2012.

Л. А. Дмитриев, Д. С. Лихачев, Изборник (Сборник произведений литературы древней Руси), Москва, 1969.

 

„Сказание за воеводата Дракула” се състои от ред анекдотични епизоди за „мунтянския” (трансилванския) воевода Влад, известен с прозвищата Цепеш, тоест Набивача на кол или Наколвача и Дракула, тоест Дракона. Руският автор научава тези анекдоти в Унгария. В края на текста авторът сам споменава за престоя си в Унгария, вероятно със спътници. Вероятно се намира там през осемдесетте години на XV в., вече след смъртта на Дракула. Възможно е авторът да е Фьодор Курицин, дяк на великия княз Иван III и московски пратеник в Унгария и Молдова, поставен начело на мисия до унгарския крал Матиаш Корвин и молдовския воевода Стефан Велики в 1482-1484. Анекдотите от текста са известни и по немски и италиански източници от същия период.

 

Мунтянската земя или Мунтения (Планинска област) е название на източната част от Влашката низина.
Влад III Цепеш (1456-1462 и 1476-1477) наследява прозвището Дракул от баща си Влад II (1436-1446). По-старият Влад членува в немския рицарски орден на дракона, но постепенно прозвището се асоциира с влашката дума
“drac” – дявол.

Турският цар в текста е османският султан Мехмед II Завоевателя (1451-1481). Войната между Влад Цепеш и Мехмед е през 1461-1462. Областите, разграбени от Влад Цепеш са в днешна Северна България.

Унгарският крал Матеаш в текста е крал Матиаш Корвин (1458-1490), син на Янош Хуняди.

Дракула е пленен от маджарите в 1462 и вероятно сведението за предателство във войската му е достоверно.

Вишеград е унгарски кралски замък край Буда.

Воеводата, който временно управлява Влашко и Трансилвания докато Влад Цепеш е в плен, е неговият брат Раду Красивия.

Всъщност Влад Цепеш умира едва година след освобождението си от затвора, през 1476.

Влад Цепеш загива в сражение с турците на 1 февруари 1477. На негово място за воевода е поставен съперникът му Лайот Басараб.

Варадин, днес Орадя в Румъния.

Михаил – Михай Злия, воевода на Влашко (1508-1510).

Стефан от Молдова – Стефан III Велики, молдовски воевода (1457-1504), сват на московския велик княз Иван III.

Влад – Влад IV Монаха, син или брат на Влад Цепеш, трансилвански и влашки воевода от 1481.

Ефросин – преписвачът на текста е монах в Кирило-Белозерския манастир, основан в 1397 в най-крайните североизточни предели на тогавашна Московска Рус. 


Сказанието в сп. ЛитерНет: http://liternet.bg/publish2/anonim/drakula.htm




Гласувай:
10



1. anonymousbulgaricus - Поздравления за превода! Най-в...
04.12.2012 11:20
Поздравления за превода! Най-важното от цялата история за мен, извън "екшъна" е отношението на православните към неправославните и как през 15 век се е разбирало православието вече като "гръцка вяра"! Въпреки, че по това време църквите във Влашко са подчинени на Охридската архиепископия, след падането на Търновската патриаршия, а в Русия вече има богусложение на кирилица и български духовници на високи места. Все пак, обаче много хора пропускат, че Киевската и Московските митрополии винаги са били в диоцеза на Вселенската патриаршия, а не на някоя от българските.

Поздрави!
цитирай
2. mglishev - Мерси,
04.12.2012 12:10
почти по същото време има и друго отношение към католиците, например в писмата на Димитър Кидон. Шарена епоха.
цитирай
3. germantiger - БРАВО ГЛИШЕВ!
04.12.2012 12:49
Поне аз за първи път чета подобно инфо на бг език и в блог.бг!

Браво за идеята, първенството, но най-вече за същността на постинга!

Ще го популяризирам сред няколко познати в скайп и в сайта вибокс7.
цитирай
4. kapito - Дали наистина толкова зло е било. . .
04.12.2012 13:55
Дали наистина толкова зло е било...
цитирай
5. анонимен - Е,
04.12.2012 14:02
хайде, не е революция в нАуката, просто е забавно.
цитирай
6. zelas - Хубав превод, и то от старо руски - ...
04.12.2012 15:38
Хубав превод, и то от старо руски - поздравления.

Чудя се зашо инглизина Чарлз реши да се пише роднина на Владо Цепеш?
http://www.youtube.com/watch?v=8_ikR49Q-fk
цитирай
7. mglishev - Е, то староруски, среднобългарски...
04.12.2012 17:22
... е все тая. Преводът не е много труден сам по себе си.
цитирай
8. anonymousbulgaricus - Че те всички династии европейски са ...
04.12.2012 17:58
Че те всички династии европейски са умотани. Принц Чарлз е рода и със Самуиловата династия и с Асеневци също мисля.... За Дракулешите връзката идва мисля точно през Влад ІV Монаха. Някъде 15-16 поколения назад...Обаче, забележи - владетел, който оставил името си в историята - тясно свързан с българската история пишещ на разбираем български - виж му грамотите и вместо да се борим за нещо истинско и реално с истинска връзка там сме го харизали на "романизираните даки" дето дошли от планините в един хубав ден и си спретнали държавици.... А тази история е обща и е българска до голяма степен!
цитирай
9. mglishev - Да, примерно
04.12.2012 18:18
населението, което Дракула ограбва, изпосича и отвежда в плен, е основно българско.
цитирай
10. get - - Мglishev ! - нещо повече да знаете във връзка със ... ??
04.12.2012 18:35
... този ви цитат ?!
mglishev написа:

Влад III Цепеш (1456-1462 и 1476-1477) наследява прозвището Дракул от баща си Влад II (1436-1446). По-старият Влад членува в немския рицарски орден на дракона, но постепенно прозвището се асоциира с влашката дума “drac” – дявол.

- И най-вече повече инфо, за "Ордена на Дракона" ?! - откъдето идва и прозвището на Влад III син на Влад II ?!
- Друго, което ме интересува ! - нали сте медиевист !? - каква е тази борба между плантагенети и капетинги (като на първите, е родствен и Владислав III Варненчик, доколкото знам) ?! - и има ли това отношение към смъртта на бащата на Влад Дракула ?

- С уважение ?!
цитирай
11. anonymousbulgaricus - И това също:) една от причините за ...
04.12.2012 18:43
И това също:) една от причините за демографските проблеми в Лудогорието и Добруджа по това време в далеч по-голяма степен са изселванията, които влашките воеводи правят на българско население на север от Дунав отколкото османското нашествие.
цитирай
12. mglishev - Орденът на Дракона
04.12.2012 21:49
е основан от в 1408 от краля-император Сигизмунд. Целта му е да обедини в едно военно и религиозно братство всички васали и съюзници на императора, разбира се, срещу османската заплаха. Сигизмунд се опитва да води голяма политика: прави опити да помири Англия и Франция, влага огромни усилия за преодоляването на западната схизма, води кръстоносен поход към Никопол в 1396, оказва добър прием на българския царски син Фружин и до края на живота си продължава да насърчава антиосманските усилия на сърби и власи. За съжаление няма данни Фружин да е бил приет в ордена.

Влад II, бащата на героя от горното сказание, е член на ордена и затова е наричан "Дракул", тоест Дракона. Самият Влад III е по-популярен като "Цепеш", тоест Набивача на кол (абе - Нацепвача). Прякорът му "Дракула" или "Драгуля" е във връзка с прозвището на баща му - един вид, Влад III Цепеш Дракула е "син на Дракона", тоест на Влад II Дракул.

---------

Не знам какво общо има тук враждата между Капетинги (плюс Валоа) и Плантагенети - освен дето май Сигизмунд включва в ордена си и младия Хенри V, дето портретът му ми краси блога :) Французите и англичаните си воюват поне от средата на XII в., което е съвсем самостоятелна тема.

Владислав III Ягелон не е Плантагенет, а далечен потомък на унгарския клон от неаполитанското разклонение на първата анжуйска династия - от която са произлезли и Плантагенетите. Тоест примерно Владислав и бащата на Ричард III са, да речем, шести братовчеди, което си е нормално за европейските династии :)

Чувствам тука някакво желание да се изкара цялата поредица конфликти от XV в. "война за българското наследство" ;)

Всичко това ме подсеща да си кача материала за кастилско-португалската война.
цитирай
13. anonymousbulgaricus - Както каза Глишев - шарено е и раз...
05.12.2012 10:33
Както каза Глишев - шарено е и различно. Но, безспорно вътрешнохристиянските вражди имат тежко политическо измерение. В крайна сметка има православни и то не малко, които предпочитат да останат минимум пасивни, ако и не да предпочетат османците спрямо католиците. Католиците пък са характерни със своята агресивност и ненавист към православните. Вижда се също и как цели общности от християни-еретици с лекота приемат съвсем доброволно исляма и т.н.

Влад мисля първо е православен, а след това като минава през унгарския затвор става униат и то е кратичко, защото го убиват. Чумата и религиозните драми в християнския свят са далеч по-сериозна причина за липсата на достатъчно мобилизация и силен център в анти-османската съпротива на Балканите, отколкото политическата разпокъсаност всъшност - въпреки, че и тя си изиграва своята роля!
цитирай
14. anonymousbulgaricus - Е, то един друг "летописец...
05.12.2012 10:34
Е, то един друг "летописец" курдиса Одоакър за българин...
цитирай
15. get - - Медиевист си ... плюс специализация "зап. европа" ... Защо ставаш мнителен ?!
05.12.2012 13:15
mglishev написа:

Не знам какво общо има тук враждата между Капетинги (плюс Валоа) и Плантагенети - освен дето май Сигизмунд включва в ордена си и младия Хенри V, дето портретът му ми краси блога :) Французите и англичаните си воюват поне от средата на XII в., което е съвсем самостоятелна тема.
...
Чувствам тука някакво желание да се изкара цялата поредица конфликти от XV в. "война за българското наследство" ;)

- Най-малкото правя наследство-алюзия м/у испанско и българско "наслество" - нещата са на друга основа ?! - но ако ще бъдеш мнителен, няма повече да те притеснявам с въпроси ?! - за да не ме обвинят, че правя некоректни внушения ... и п"у"дсказвания ... тролене ?! - вече изпаднах веднъж в тази глупава ситуация - втори път няма да повтарям грешката си ?!
- Само ще попитам ?! - Защо някои хора държат да декларират ВИСОКОГЛАСНО - Московската и Киевската митрополии са към Вселенският диоцез - без да ги питам(е) ?! - вероятно защото са чели Историческите трактовки на Вулгарис по въпроса ??! - "Ох неразумни и юроде ... " не е толкова исторически труд, колкото памфлет-апологетика и то на религиозна основа, който някои по не знам си какви причини ни внушават, че било предимно произведение с исторически характер ?!
- Съжалявам, за многословността и спирам ?!

- С уважение ! - Гет
цитирай
16. mglishev - Чак мнителен :)
10.12.2012 18:54
Бъзичкам се, защото ми се струва, че вече знам в какво русло текат идеите на нет-историците :)

Иначе за Московската митрополия е вярно, но например Молдовската е под търновски авторитет, както изглежда, включително през петнайсети век. Някакъв остатък от авторитета на Второто българско царство и столицата му в бившите гранични области.
цитирай
17. get - - Хм, не знаех че сте и ясновидец :) !!
10.12.2012 23:16
mglishev написа:
Бъзичкам се, защото ми се струва, че вече знам в какво русло текат идеите на нет-историците :)

Иначе за Московската митрополия е вярно, но например Молдовската е под търновски авторитет, както изглежда, включително през петнайсети век. Някакъв остатък от авторитета на Второто българско царство и столицата му в бившите гранични области.

- Крайно ме заинтригува, тази нова за мен, терминологична постановка относно църковната власт ? - "търновски авторитет" !!?

- Не можах да чуя мнението ви относно трудът на Евгений Вулгарис ... за духовната власт от Вселенската патриаршия(фанариотска) над Киевска и Московска митрополии ?!
- Може би написана поради следният факт ? - цитирам от сайта на РПЦ :
На 9 сентября 1775 года своим указом Святейшему Синоду, императрица Екатерина II повелела учредить в образованных Новороссийской и Азовской губерниях новую епископскую кафедру — Славонскую и Херсонскую. Славонская и Херсонская епархия была учреждена в память древних епископов-мучеников, что подчеркивало ее преемственность от Херсонеса Таврического, СТАВШЕГО В СВОЕ ВРЕМЯ КРЕЩЕНСКОЙ КУПЕЛЮ Православия на Руси(!?).
Название же было дано из-за множества славян, переселившихся в Новороссийский край из турецких и австрийских земель. ... и те без значение от произхода им се водят гърци, защото - щом си православен(извън имперските граници) значи си грък !
- Въздигнат е на практика, вторият по степен сан след руският патриаршески !? - което пък води до погребването на Вулгарис в Александро-Невската лавра ... където не погребват, кой да е !?
- А дали, така топлото отношение към Вулгарис от страна на РПЦ, не е акт на благодарност ... за подкрепата на наченатата още от Иван Грозни политическа доктрина "Москва трети Рим" ?! - която при Екатерина Втора(т.е. времето на Вулгарис) е добила съвсем обозрими черти ?!

- Но всъщност, всичко което е изредих е безинтересно - защото казахте, "вече знам в какво русло текат идеите на нет-историците" - Така да е !!:((
цитирай
18. anonymousbulgaricus - Гет, да освободя глишев от нуждата ...
11.12.2012 13:07
Гет, да освободя глишев от нуждата да ти отговаря на глупостите. Вулгарис, за който съм готов да се обзаложа, че никога не беше чувал, преди да го споменем в една тема и да го коментираме с други хора, няма нищо общо с Московската митрополия и въобще създаването на православната руска църква.

Както българската църква преди да стане самостоятелна е в диоцеза първо на папата, а после на константинополския патриарх, така и руската църква до създаването на патриаршията е митрополия в диоцеза на константинополския патриарх и това е елементарно проверим факт, като липсата на такава проверка и инсинуациите, които въртиш, оспамвайки поредната тема и сменяйки и смисъла и съдържанието са си само в твоята глава.

Както ти е казал Глишев, молдовската църква остава под търновски авторитет, а след свалянето на търновската патриаршия, влашкия воевода Мирчо подчинява влашката църква на Охридската архиепископия, която се възприема в този исторически период като втора по ранг архиепископия и дефакто е предстоятел на българската църква до закриването и през 18 век, което пък поражда съвсем други процеси и църковни и граждански с необратимо влияние за балканските народи! След това идват и Вулгарис и Екатерина Велика!

Концепцията "Москва трети Рим" е от векове преди Екатерина, тя е развитие на чисто българския продукт за Търново трети Рим и минава в Русия през последната официална наследничка на всички балкански православни династии в едно дама, която става майка на първия руски цар! Ако не ти е известно столица на Русия от Петър натам не е Москва и няма как да бъде трети Рим по време на Романови по тази причина! Твоите хора комунистите връщат столицата в Москва, че и възстановяват патриаршията там!

А си говорехме за Влад Цепеш!!!

цитирай
19. get - - С господина ... носещ нихилистично-анонимен нейм, мисля стигнахме до мълчаливото ...
11.12.2012 15:25
... "споразумение" че ? - Между нас не съществуват неща, за които да си говорим ?!!
- Поради поведението му !!
- Изразяващо се в нападки: по приьома "ad hominem" ... тоест отправени квалификации, като - расист, антисемит ... вероятно сега ще бъда квалифициран, като антиклерикал(?);
- поради това, че измества същността на разговора върху незначителни или нямащи отношение към същественото факти и обстоятелства наричано още й - ad hominem tu quoque;
- подмяна на тезис ... и ред още други приьоми характерни за ДЕМАГОГИЯТА ?!

- Много неща са ни изестни ?! - например за "дамата" майка на руски цар(?):)) София Палеолог/Драгаш ?!

- За мястото и ролята на Елефтериос Вулгарис ... известен още и като Евгений Булгар - ни е известно и защо толкова го чества руската патриаршия ... която сама възложи върху си "патриаршеско величие" ?!
anonym написа:
... руската църква до създаването на патриаршията е митрополия в диоцеза на константинополския патриарх и това е елементарно проверим факт ...


- Но с демагози, които в старанието да прикрият проблематиката(болезнена) и същественото в една тема ... като ни засипват с водопад от слова-нищоНЕказване ... Безпредметно е да се говори !!

- С*богом, господине !
цитирай
20. анонимен - Мерси,
11.12.2012 18:18
Анонимус. Плюли сме си в клаиатурите, така да се каже.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625115
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата