Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2013 15:17 - Защо има толкова много различни деноминации* в християнския свят?
Автор: antoninus Категория: История   
Прочетен: 4609 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Това е седемнайста глава от книгата на Марк Финли "Открития в пророчеството"

Нашата тема тази вечер от поредицата "Открития в пророчеството" е "Защо има толкова много различни деноминации в християнския свят?" След като Бог е един и Библията е една, защо има толкова много църкви? Как са се появили те? Ако погледнем в някоя енциклопедия, ще установим, че съществуват твърде много различни деноминации. Защо? Как мога да намеря истината в този лабиринт от църкви? Обикновения човек, объркан от този дълъг списък от църкви пита: "Къде е истината?"
Библията ни дава великолепно обещание. Тя ни убеждава, че Бог е верен. Моля, прочете с мен Амос 3:7: "Наистина Господ Йехова няма да направи нищо без да открие своето намерение на слугите си пророците." Харесвам думата "наистина". Не - "Може би", "Вероятно", "Мисля така". Бог казва "наистина", "сигурно".Това звучи твърдо и определено. Бог казва, че наистина няма да направи нищо без да яви своето намерение на слугите си - пророците. Бог е разкрил бъдещето на християнската църква предварително. В книгата "Откровение" е пророкувана християнската история. Там Бог ни представя четирима конници, които яздят през небето. Те препускат на фона на пейзажа на историята. Те препускат през облаци прах и чрез тези конници Бог описва нашите дни, описва християнската история. По този начин Бог ти дава отговор на въпроса: "Защо има толкова много различни деноминации?"
За тези конници четем в книгата "Откровение" 6 глава. Първият стих започва със следните думи: "И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата". Кое е Агнето? Това е Исус Христос. Така че тук ни се представя Агнето - Исус Христос, Което отваря печатите на историята. Тук откриваме обяснението на Исус за наличието на толкова много различни деноминации. Тук научаваме за тайната на тези четирима конници. Ако успееш да разбереш тайната на четиримата конници и тайната на печатите, ти би могъл да разбереш, защо има толкова много деноминации. В книгата "Откровение" ни е разкрито бъдещето на християнството. Тези различни деноминации, които са произлезли от християнството, не могат да обвинят Бог, че не е верен. Те ясно са описани в библейското пророчество. Агнето отваря първия печат и пророк Йоан на остров Патмос поглежда във видение в небето и вижда конник, който язди бял кон. Откровение 6:1 казва: "И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата и чух едно от четирите живи същества да казва със глас като от гръм: "Дойди и виж!" И видях на небето бял кон и яздещият на него имаше лък. И даде му се корона, и той излезе побеждаващ да победи." Спомняте ли си, че изучавахме символите от книгата "Данаил". Често в библейските пророчества Бог ни представя символи, за да ни обясни бъдещето. В Данаил 2 глава ние учихме за големия образ. За златната глава, гърди и ръце от сребро, медните бедра и железни крака. Учихме също, че тези четири метала злато, сребро, мед и желязо представят четири царства. Научихме и за зверовете от Данаил 7 глава - лъв, мечка, леопард, змей. Те също представяха царства. Тук ни се описват четирима конника. Библейските пророчества започват от времето на пророка. Пророчествата на Данаил започват обикновено от неговите дни и ни довеждат до края на историята. Пророчествата на Йоан започват от неговото време - това е първи век. Тук Йоан описва Християнската църква като конник яздещ на бял кон. Описва християнството от първи век като една мощна сила. Той описва християнската вяра като побеждаваща. Сигурно сте чували, че в Древен Рим, когато римляните извоювали победа, римският генерал винаги се завръщал яздещ на бял кон. Този бял кон бил символ на победата. След римския генерал вървели неговите войски, но в средата между римските армии вървели победените и пленени армии. Така че, всеки усърден изследовател на Библията би разбрал, че белия кон е символ на победа. Този кон символизира побеждаващата вяра на Новозаветната църква. Продължаваме нататък и в Откровение 19 глава ни се описва Исус, Който язди на бял кон, когато идва втори път.
imageТова е отново символ на победа. Така, че белият кон винаги е символ на завоевание и победа. Белия цвят също е символ на чистотата на вярата. В Откровение 12 гл. Библията ни говори за истинската църква, за Христовата невяста, която е облечена в бяло. Така, че белият кон е символ на завоеванието, белият кон е символ на чистата вяра. Бог препуска през първите векове яздещ на бял кон, новозаветната църква завладява, Божието Слово пронизва сърцата. Душите се променят, живота се преобразява. Има ли по-добър символ да се представи завоеванието на новозаветната вяра, да се представи Новозаветната християнска църква, която препуска от Ерусалим към Азия, от Галатия към Филипи и Коринт. Която препуска към Рим, Испания. В действителност тази завоевателна християнска вяра, която е представена чрез белия кон, завладява дори домът на Цезар според Посланието към Филипяните 4 глава. Да, това е една чиста вяра. Библията казва в Колосяни 1:23: "Ако останете основани и твърди във вярата и без да се помръднете от надеждата, открита вам в благовестието." Апостол Павел казва, ако тази вяра остане чиста, Христовата невяста носи бели неопетнени дрехи, ако тя притежава вярата на апостолите, "ако останете основани и твърди във вярата и без да се помръднете от надеждата, открита вам в благовестието, което сте чули и което е било проповядвано на всяка твар под небесата." Според Апостол Павел чистото евангелие е това, което е основано на ученията на Христос и на Библията - то щеше да бъде проповядвано на всяка твар под небесата. В първи век евангелието наистина се движи с голяма мощ, Божието Слово навлиза в различни етнически, езикови групи. Апостол Петър обръща в истината езичникът Корнилий. Скопецът от Етиопия става първият човек, който занася евангелието в Африка. Тези християни от Етиопия запазват своята вяра през вековете. Да, евангелието се разпространява навсякъде, преодолява всякакви етнически и географски граници. Библията казва в Деян. 5:14: "И още по-голямо множество повярвали в Господа, мъже и жени се прибавяха." Един езически автор е написал следните думи: "Вие сте навсякъде, в нашите войски, в нашите университети, вие сте навсякъде." Християнската вяра е проникнала до основите на империята. Тяхното мото било - Деян. 5:29: "Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеци." В първи век много римски войници приемали Христос. Има една история за това, как 40 стражи се обърнали към Христос и не желаели вече да пренасят жертва, заради това били откарани в Северна Италия и там ги съблекли до кръста и им казали: "Избирайте! Или ще пренасяте дим от тамян или ще замръзнете до смърт." Завели ги до едно замръзнало езеро. Край брега римските армии се греели на лагерния огън и се хранели с топла супа и им говорили: "Ако се предадете и се откажете да сте в Христос, тогава ще можете да дойдете и да се стоплите на огъня, можете да се нахраните с топла супа." Но тези мъже образували един кръг и в тази мразовита нощ с премръзнали крайници започнали да пеят: "Ние сме 40 борци за Теб, о, Христе. На Тебе да бъде слава, почит и хваление до вечни векове". Те пеели през нощта тези думи. Те пеели: "Ние ще бъдем верни на Тебе, Господи!" Но както пеели един от мъжете решил да се предаде. Той не можел да издържа повече на студа, отделил се от кръга и извикал: "Предавам се. Съгласен съм да пренасям жертви на Цезар." Но останалите продължавали да пеят: "Ние сме 39 борци за Теб, о, Христе. На Тебе да бъде слава, почит и хваление. Ние ще ти останем верни и предани и няма да пренасяме жертви на Цезар." Но както пеели: "Ние сме 39 борци за Теб, Христе", предводителят на римската охрана съблякъл своята дреха и се отправил от огъня към леда, където се намирали тези 39 мъже. Те започнали отново да пеят: "Ние сме 40 борци за Тебе, о, Христе."
Векът, в който живеем, е век на християнство на компромиси. Това е век на отстъпилото християнство. Много често хората предпочитат популярното християнство на компромисите, но причината, поради която новозаветното християнство разтърси света, причината поради която тя е обрисувана като ездач на бял кон, който препуска през света е, че мъже и жени били ревностни за Христос. Те били ревностни да извършат това, което Бог казвал в Своето слово. Те предпочитали да умрат, отколкото да обезчестят Исус. Но Библията казва, че след този бял кон, който язди през небето и завладява, се отваря втори печат. Християнската църква завладява света, затова Сатана възприел ожесточена съпротива срещу нея. След отварянето на втория печат се появява ездач на червен кон, който държи меч в ръката си. Библията казва в Откровение 6:4: "И излезе друг кон, червен, и на яздещият на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото човеците да се избият един друг и даде му се голяма сабя."
image
По време на първия период от християнската история, който обхваща времето от 31 г.сл.Хр. до 100 г.сл.Хр., в християнската църква съществувала апостолската чистота. Тя напредвала и завладявала. Сатана се изправя със сила срещу тази църква. Червеният кон и ездачът, който държи сабя обляна във кръв, символизира ожесточените преследвания, които щеше да преживее църквата. Днес можем да прочетем за тези християни, които станали мъченици за своята вяра и за римските армии, които ги преследвали. Понякога християните били хвърляни на лъвове в Колизеума. Там се събирали между 20-40 хил. души. Понякога захващали с вериги китките на християните, а с друга ги завързвали за глезените. В другия си край веригите били завързани за коне. Единият кон от едната страна, а другият - от другата. И те казвали на християнина: "Или ще се поклониш на Цезар, или ще ударим с камшик тези коне и тогава единият ще потегли в едната посока, а другият - в другата." Тогава християнинът казвал: "Господи, животът ми е в Твоите ръце." Удряли конете и тогава ръцете се изтръгвали от ставите, също и краката, плътта се разкъсвала. Но християните предпочитали да умрат, отколкото да се откажат от своята вяра. Един християнски писател от миналото казва: "Кръвта на мъчениците е семето на евангелието. Колкото повече от нас убивате, толкова повече души Бог довежда, за да заемат нашите места." И така, когато християните били преследвани по време на ранните векове, когато били оковани във вериги, когато били разкъсвани от лъвове, те оставали верни на истинския Бог и църквата продължавала да се разраства. Сатана разбирал, че трябва да сменя своята тактика. Времето на червения кон се простира от 100 г. до 323 г.сл.Хр., това е период на кървава вяра. Сатана знаел, че трябва да предприеме нещо, което да попречи на верността и израстването на църквата. Това, което Сатана не можел да постигне чрез преследването, кръвопролитието и меча, огъня, затвора или смъртта, решил да постигне по друг начин. И така, третият печат се отваря и ето, черен кон препуска през небето. Чуйте, какво се казва: "И когато отвори третият печат, чух третото живо същество да казва: "Дойди и виж!" Видях и ето, черен кон и яздещият на него имаше везни в ръката си. И чух глас, който казваше: "Един хиникс пшеница за динар.""

image

Знаете, че според Библията Исус е хлябът на живота. "Един хиникс пшеница за динар." Няма повече истински хляб. Истинският Христос бе заменен с фалшивия. Периодът на Черния кон е период на компромиса. "И три хиникса ечимик за динар." Истинската духовна храна липсва. Този период според Библията е период на компромиса. Църквата се претегля на везните и се оказва недостатъчна. Това, което Сатана не успява чрез насилие, той знае, че ще постигне, като въведе езически доктрини в църквата, като накара църковните водачи да направят компромиси с истината, като въведе заблуди в църквата, които ще удавят нейното свидетелство. Деян. 20:28-30. Библията ни говори за това, как апостол Павел събирал около себе си църковните водачи. Той поглежда в бъдещето и казва: "Внимавайте на себе си и на цялото стадо, да пасете църквата на Бога." Той казва на тези ранни водачи: "Пасете Божията църква! Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци." С други думи: "След моята смърт ще навлязат свирепи вълци." И те наистина дошли. След преследванията от страна на римската армия, след преминаването на периода на червения кон, ще навлязат свирепи вълци, които няма да жалят стадото. А също "и от самите вас". Апостол Павел говори на християнските водачи, "от самите вас ще се надигнат човеци, които ще говорят извратено, ще отвличат учениците от себе си." Апостол Павел казва, че в бъдещето ще се появят заблуди в религиозните учения, които ще наводнят Християнската църква. Сатана не постига своите цели чрез преследване. Божият народ остава верен и твърд. Чрез преследване Сатана не успя да накара хората да отстъпят от Словото, но той щеше да се опита да направи това чрез въвеждане на заблуди в църквата и това наистина става, приятелю. Църквата все повече и повече нараства, но Сатана работи мощно за въвеждане на фалшиви доктрини. Библията казва в Данаил 8:12: "И Той тръшна на земята истината, стори по волята си и успя." Какво се случило с истината в този период на черния кон, когато църквата щеше да бъде претеглена на везните и намерена недостатъчна? Истината щеше да бъде хвърлена на земята и щеше да бъде стъпкана. Спасението, което става само чрез Христос, щеше да бъде заменено от изискванията на църквата. Ранните християни вярвали, че спасението е единствено чрез Исус Христос и жертвата на кръста. Но по-късно са се появили други начини, например чрез закупуване на индулгенции за изкупване на греховете. Да, приятелю, учението на Исус Христос щеше да бъде заменено с човешки учения. Църквата щеше да постави допълнителни изисквания към своите последователи. Точно в тези ранни векове е направено отстъпление от Божиите заповеди. Човешки учения заемат тяхното място. Четвърти век след Христа, когато Римската империя се разпада и варварски племена я завладяват, те донасят със себе си своята езическа религия. Много християнски водачи желаели да привлекат езичниците и затова били готови да направят компромиси. Какви компромиси в същност са направили? Нека да ви дам един пример. Ако ви попитам: "Кой е това?", вие ще отговорите: "О, това е в катедралата "Св. Петър", това е статуята на Св. Петър."
imageНо знаете ли, че това първоначално е била статуята на Юпитер. Погледнете короната. Това е короната символизираща слънцето. Езичниците са се покланяли на Юпитер и затова по-лесно било да запазят статуята, но да променят само името й и от Юпитер да стане Свети Петър. Но Библията ясно казва, че не бива да се покланяш на каквито и било изображения. Тя казва: "Не си прави кумир или какво да е било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята. Да не им се кланяш нито да им служиш" (Изход 20:4,5). Библията е ясна. Тя казва: "Не използвайте изображения за поклонение, защото ако правите това, вие им предавате святост, която принадлежи на Бог. Покланяйте се на Бог. Не позволявайте на умът ви да бъде ограничаван от един образ, от едно изображение. Бог не присъства в никакъв образ." Но тъй като езичниците се покланяли на изображения, християнските водачи, за да ги привлекат, започнали да внасят изображения в църквата. Те им дали нови имена според християнската традиция, но когато църквата прави компромиси, тя губи своята сила. Тя била претеглена на везните и била намерена недостатъчна. Една от заповедите твърди ясно и казва: "Не си прави кумир!" В противоречие с простотата на евангелието и силата на Библията в църквите започнали да изобразяват образи, въвели икони. Църквата загубила своята сила. Нека да кажем няколко думи и за съботата. Тя подобно на заповедта "Не си прави кумир!" е една от Десетте заповеди и била част от първоначалните учения на апостолската църква. А ето какви са те: Книга 7, част 2: "О, Господи Всемогъщи! Ти си създал света чрез Исус Христос. Затова си определил ден за спомен.” Тези учения говорят, че Бог е създал света за шест дни, че Бог Си починал на седмия ден и че съботата е този седми ден. Но в ранните векове езическият римски император Константин Велики пожелал да обедини империята и така установил първият неделен закон в 321 г.сл.Хр. и в него нарекъл неделята "почитаем ден на слънцето." И така, в първите векове денят на слънцето, който бил езически ден за поклонение, бил въведен като мярка на компромис. Във времето на черния кон, когато църквата била претеглена и намерена недостатъчна, изображения се появили в църквите, човешки традиции заменили Божиите заповеди, индулгенциите заменили спасението чрез Исус Христос. Всичко това е било предсказано от пророк Йоан и Данаил. В този век на компромиси езическият ден на слънцето заменил истинската библейска събота. Приятелю, това станало точно така, както Библията предсказала. Сега нека отворим историческите книги, за да прочетем, какво се казва за този период. Никога не бихте могли да разберете, защо има толкова много различни деноминации, ако не разберете, какво се е случило през този период. В книгата "Развитие на Християнската доктрина" на стр. 372 един историк е записал, че за да препоръча новата религия (т.е. християнството) на езичниците, Константин Велики въвел във нея елементи от езическите религии, към които езичниците били привикнали. По този начин той смесил християнството с езичеството. В книгата "История на Източната църква" на стр. 148 се казва: "От едната страна на монетите на Константин било написано името на Христос, а от другата бил изобразен богът на слънцето. Константин станал християнин, но от едната страна бил неговият образ, а от другата - образът на бога на слънцето. Да, приятелю, Бог ни е дал една заповед и тя е записана в Изход 20:11: "Помни съботния ден да го освещаваш... Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го освети." Съботата е Божия заповед. Тя е била написана от Божия пръст върху каменни плочи. И така, ние виждаме, че са направени компромиси в ранните векове, за да бъде по-лесно за езичниците да влязат в църквата. Това ни казва историята, приятелю?
Вижте, какво е записано в книгата "История на Източната църква". Не съм написал аз тези твърдения. Това са ясните твърдения на историята. Страница 148: "Запазването на езическото име "Дие Солис" - "Ден на слънцето" е мярка от страна на обединението за езическо и християнско мнение, чрез което първият ден на седмицата бил въведен от Константин да бъде спазван от подчинените му - били те езичници или християни." Този ден бил наречен "Почитаем ден на слънцето". В опита си да направи християнството приемливо за езичниците, които идвали в църквата, Константин се обединил с църковните водачи и така те развили идеята, че е приемливо да се извършва поклонение в първия ден на седмицата. Това е станало със съгласие с църковната институция, а не с Божиите изисквания. Неделята е просто една мярка на компромис. Ние четем, какво казва Бог в Бит. 2:3: "И благослови Бог седми ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил." Преди още да е имало евреи, във времето на сътворението Бог е благословил и осветил седмия ден, защото си починал в него. Никакви човешки учения, нито обединението на Константин и църковните водачи могат да променят законът на Десетте заповеди. Никакъв авторитет не може да промени онова, което Бог е направил. По време на периода на черния кон в църквата навлезли заблуди. Чуйте, какво се казва в "Католическата енциклопедия", том 4, стр. 153: "След като промени денят за почивка от събота, или седмия ден на седмицата, в първия, църквата направи третата заповед да се отнася за неделя като ден, който трябва да се почита свято, като Божии ден." Навлезли заблуди като: спасение чрез църквата вместо чрез Христос; поклонение пред изображения, вместо поклонение пред Бог; спазване на човешки, вместо Божиите заповеди; неделята - денят на слънцето заменил съботното поклонение.
Чуйте, какво казва Бог в Езекиил 22:26. В старозаветни времена, когато поклонението пред слънцето се практикувало често, пророк Езекиил казал следните думи, които се отнасят също и за периода на черния кон: "Свещениците престъпваха закона ми и оскверняваха светите ми вещи, не правеха разлика между свято и скверно." Бог казва, че в старозаветни времена свещениците престъпвали закона. Те правят това и сега, приятелю! Не правят разлика между чисто и нечисто. "И криеха очите си от съботите ми и аз съм осквернен всред тях." Бог призовал старозаветните мъже и жени, които искали да Му останат верни, да се върнат обратно към закона. Той призовал мъжете и жените във времето на черния кон обратно към вярност. Мътни потоци на заблуди залели църквата. От 323 г до 538 г.сл.Хр. е период на компромиси, период на черния кон. Но след това се отваря четвъртия печат и Библията описва този печат - Откр. 6:7,8: "И когато отвори четвъртия печат, видях и ето, блед кон и името на яздещият на него беше "Смърт" и адът вървеше подире му. И даде му се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор, и със земните зверове."
imageВиждаме един блед кон. След черния кон на компромиса идва смъртнобледия кон и яздещият на него е със смъртен поглед. Компромисът е станал толкова дълбок, отстъплението е станало толкова голямо, че Бог обрисува църквата като духовно мъртва. Представяте ли си това, приятели, от чистата апостолска вяра на белия кон и триумфа на християнството, опръсканата с кръв вяра на мъчениците, като преминава през периода, в който Сатана въвежда човешки учения и заблуди, църквата е представена като духовно мъртва - това е историята на християнската църква във времето на Средните векове. В мисъл и живот новите християни се бяха превърнали в същите стари езичници. Влизането им в църквите не само че не изличило езичеството, но напротив множество кръстени езичници твърдели, че езичеството е унищожило моралната сила на организираното християнство и го довело до състояние на безсилие. Какво се е случило? Езичниците дошли в църквата, настъпило отстъпление от Библията и така християнството загубило своята сила и вярата се превърнала в мъртва вяра. В продължение на 400 години от 100 г.сл.Хр. до 500 година църквата се разпадала и вярата замирала. Така започнал периода на мрачното Средновековие, което обхваща времето от 500 г.сл.Хр. до 800 г.сл.Хр. Библията била прикована към манастирски стени, малко хора могли да я четат. През тези мрачни векове имало преследвания на всички, които не желаели да вървят с официалната църква. Това е един период на традициите. Период, в който няма духовен възход. В един от най-разбираемите документи за християнската църква Джеймс Уири казва, че християнството се превърнало в официално установена религия в Римската империя и заело мястото на езичеството. Християнството по времето на Средновековието може да бъде наречено "Кръстено езичество". Мрачна сянка паднала над църквата. Паднал мракът на компромиса, заблудата и духовната смърт. Единственият начин, по който Бог могъл да опише това състояние, бил чрез ездач яздещ на блед кон. Чуйте, какво казва един немски теолог в книгата "Папата и съветите", стр. 117: "Така както всеки следващ слой на земята покрива предходния, по същия начин в църквата се натрупали един на друг слоеве от измама и фалшификации. Християнството през Средните векове вече не било както християнството през първите векове. То не било истинското библейско християнство, което признава Библията за Единствен Водач и Исус Христос - за Единствен Спасител, което признава кръвта на Христос като единственото средство за спасение и Божият закон като основа на живота." Не, приятелю, всичко това се пременило. Всичко това било заменено от официална църква чрез обединение на църквата и държавата. Но като ехо един въпрос достигал през тези мрачни векове: "Ще бъде ли Божията истина потъпкана завинаги? Ще изгрее ли някога отново светлината на Истината?" Библията казва в Притчи 4:18: "Но пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява, догдето стане съвършен ден." Пътят на праведните е като изгревът на слънцето. Както то изгрява сутрин и прогонва тъмнината, колкото повече се издига над хоризонта, толкова по-светло става. Бог обещава, че така земята ще бъде осветена от славата на истината. Той обещава, че Синът на правдата - Исус Христос, ще се издигне и ще прогони тъмнината. Той обещава, че ще възкреси верните мъже и жени, чието съзнание е било основано на Библията. Мъже и жени, които ще стоят в светлината на истината отново. Светлината на истината ще проникне в мрака. Всред мрака на Средновековието Бог в 13 век започва да издига верни мъже и жени. Мощната църква обединена с държавата започнали да се борят срещу тях.
imageВижте тези инструменти за изтезания. Когато бях в Русия, посетих един музей на атеизма. Една от причините да се породи атеизма е, че когато изучаваме историята на Средновековната църква и гледаме инструментите за изтезания, откриваме, че църквата е изтезавала тези, които са вярвали в Бог и в Библията и следователно не може да има Бог, след като някаква църква преследва хората, които вярват в Библията толкова много. Тези инструменти за изтезания се намират в Санкт Петербург. Между тях имало скоби, които били поставяни на краката на хората и с тях ги разкъсвали. Между тях има и вериги, с които ги оковавали. Средновековната църква правила всичко това. Комунистите използваха това като аргумент, за да проповядват атеизъм. Дами и господа, всеки един от нас, който знае нещо за историята на църквата, осъзнава, че наистина е имало подобни преследвания. Аз благодаря на Бог за тези верни мъже и жени, чието съзнание е било основано в Библията, които са пожелали да останат твърди в истината. Чуйте обещанието, което Бог дава в Юда 3: "Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за вашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите". Какво казва Бог? "Да се подвизавате за вярата, която веднъж завинаги бе предадена на светиите." В първия век виждаме една чиста църква. Тя била преследвана. След това дошъл компромисът. А после идва бледият кон - духовната смърт. Следват 700 години на мрак и след това светлината на истината започва да свети. Слаби лъчи осветляват мрака в началото. И Бог казва, че има такива, които се подвизават за вярата, която веднъж завинаги бе дадена на светиите. Това са тези, които искали да се върнат към истината. Тези, които искали да стоят твърди за истината, "защото - продължава мисълта си Юда, - са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане. Нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от Единственият владетел и Господ наш Исус Христос." Наистина, щеше да има компромиси, но някои щяха да останат твърди за истината. те щяха да счупят оковите на мрака, щяха да бъдат верни на Бога. Някои от тези верни мъже и жени, които Бог издига изсред тъмнината се наричат "валдензи". Те чувствали, че трябва да се върнато обратно към Библията. Те разбирали, че спасението става така, както казва Библията, а не така както казват човешките учения. Валдензите били жестоко преследвани. Те се преместили в Северна Италия и живеели в планините. В продължение на много часове те непрестанно преписвали Божието Слово. Тези хора се събирали заедно, отваряли Библията и преписвали на ръка Писанията. Криели части от Библията в дрехите си. Библията била нещо твърде скъпоценно за тях. Преоблечени като търговци, те пътували из цяла Европа и когато се срещали с някой, който се интересува, му давали препис на някои от своите скъпоценни ръкописи. Пътували от един университет в друг и разпространявали ръкописите всред студентите, които се интересували. Съвсем скоро на много места бил запален огънят на истината. Навсякъде в Европа започнало духовно съживление. Официалната църква преследвала валдензите. Много често, когато те се намирали в пещерите, вътре в някоя от тях бил запалван огън и валдензите излизали навън, за да не се задушат от дима, но на вън те били зверски убивани. Въпреки това, тези хора запазили своята вяра в Бога. Те предпочитали да използват каменни маси, да стоят във влажните пещери на студено и да преписват Библията. Отдавам слава на Бога за тези валдензи. Тяхното духовно наследство ни говори днес. Тези свидетели призовават и нас да бъдем верни на Библията, да стоим твърди за истината в нашето поколение. Бог издигал хора като Джон Уиклиф. През 1370 г. той казал, че Библията и само Библията е правило за неговата вяра. Той казал, че няма да предаде съзнанието си на църквата. През 1400 г. Бог издига друг човек. "Покорност на Бог" става негово мото. Той казва: "Моят разум е пленен от верност към Бога. Каквото и да ми казва свещеник или църква, ако те не е в хармония с Божията воля, то аз бих предпочел да следвам ученията на Библията." Ян Хус бил роден и живял в Чехословакия. "Бог казва, че трябва да се покланяме на Него, а не на човеци" - са неговите думи (Деян. 5:29). Ян Хус казва: "Аз живея живот на вярност към Бог. Живот на подчинение на Него." Той призовавал мъже и жени обратно към покорност, обратно към вярност. Затова един ден той бил заловен и поставен на клада. Екзекуторите дошли, за да го изгорят. А той им казал: "Вземете пламъците и ги приближете към лицето ми. Ако се страхувах, аз нямаше да съм тук."
Братко и сестро, ние дължим много на мъже като Ян Хус, чийто девиз бил "Покорност на Бог". Това завещание от миналото говори днес. Бог възстановява истината. През 1370 г. Уиклиф казва: "Авторитетът на Библията и само на Библията, а не на традициите." 1400 г. Хус казва: "Покорност на Бог и само на Него, а не на църквата". В 1570 г. Бог издига друг човек Мартин Лутер. Той чувствал, че не може да се освободи от вината като се опитва да върши добри дела. Чувствал, че не може да се освободи от нея като върви на колене на стълбите, като пости в продължение на много дни. Лутер казва: "Само ако бях съвършен, щях да бъда спасен." Но когато изучавал Библията, Бог му разкрил, че спасението е само по благодат и то е Божий дар и не може да се изработи. Лутер започнал да разбира, че нищо, което човеците правят, не може да ги спаси. Той осъзнал, че спасението е по благодат и единствено по благодат. И тогава на вратата на тази църква във Витенберг Лутер заковал своите 95 тезиса или 95 причини, поради които купуването на индулгенции за опрощение на греха било погрешно. Аз хваля Бог, че е издигнал този човек Мартин Лутер, който казва, че спасението произлиза единствено от Исус Христос. Приятелю, следвай мисълта ми внимателно. В периода от 100 г. до 500 г.сл.Хр. църквата направила отстъпление. В ранните години на 14 век Бог започнал да извежда църквата от отстъплението. Какво става, когато сте в тъмна стая и излезете на светлина. В първия момент не можете да виждате, защото очите ви трябва да се адаптират. Светлината е добро нещо, но когато блесне изведнъж тя заслепява. Били необходими 400 години на християнската църква, за да извърви пътя от белия кон до бледия кон на отстъпничеството. Божият план бил да приведе постепенно църквата през този период, който започнал в 1300 год. и продължил 450 години. Бог желаел да възстанови отново истината в църквата, да установи едно движение в 90-те години на 19 век точно преди Неговото второ идване. Всеки един от тези мъже е една тухла в стената на истината, която Бог строял. Но вие питате: "Защо има толкова много различни деноминации?" Защото последователите на тези мъже спрели и не желаели да вървят по-нататък. Те не разбирали Божият план. Бог не можел да даде цялата истина на един единствен човек. Мартин Лутер казал: "Аз заставам тук. Умът ми е пленен от Божието Слово. Христос е моят единствен Спасител и аз хваля Бог за това. Аз хваля Бог, защото Бог "толкоз възлюби света, щото даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот" (Йоан 3:16).
Нека да ви задам един въпрос? Дал ли е Бог цялата истина на Мартин Лутер? Не, Бог не направи това. Все още много истини трябваше да бъдат разкрити, защото Бог извеждаше Своята църква от периода на мрачното Средновековие. Лутер вярвал, че може да се използва държавната власт, за да се накарат хората да повярват. Но Джон Калвин се появил и в Женева той заявил, че съзнанието трябва да бъде свободно. Хората от Европа били свикнали с обединението на църквата с държавата. Например днес Швеция е лютеранска държава по закон. Лутер вярвал в единството между църква и държава. По този въпрос той не притежавал истинската светлина. В Средновековието Римската църква била обединена с държавата. Калвин забелязва опасността от това, затова призовава към религиозна свобода. Забелязвате ли, Бог възстановявал истината. "Авторитетът на Библията" - казвал Уиклив, "Покорност само на Бог" - казвал Хус, "Спасение по благодат" - казвал Мартин Лутер, "Свобода на съвестта" - казвал Калвин. Но лутераните все още вярвали в кръщението на бебета. Те не разбирали значението на това и затова Бог трябвало да издигне друг, който да продължи по-нататък. В 1650 г. имало много баптисти в Европа. В САЩ Бог издигнал Роджър Уйлямс. Той казвал: "Почакайте, няма нищо подобно в Библията относно кръщението с попръскване. Кръщението трябва да се извършва така, както при Исус - чрез потапяне." Виждате ли, какво правил Бог. Защо има толкова много деноминации? Ето защо, приятелю! Около Уиклив се събрали хора и образували религия, около Хус се събрали хора и образували друга религия, други се събрали около Лутер и станали лутерани, други казвали: "Ако това е добро за Калвин, то е добро и за мен". Те станали калвинисти. Други се обединили около идеята за кръщение чрез потапяне и станали баптисти. Сега започнахте ли да разбирате? В продължение на 400 години църквата била в тъмнина. Бог издигнал велики мъже на вярата. Когато те откриели някоя нова подробност на истината, Бог желаел те да продължават. Понякога ми казват: "Марк, ти в какво вярваш? Кого следваш?" В известен смисъл съм последовател на Уиклив, защото аз вярвам единствено в Библията. Вярвате ли това тази вечер? Колко от вас вярват? Последовател съм и на Хус, защото вярвам в подчинението на Бог, а не на хора. Моето мото е: "Покорност на Бога". Вярвам, че спасението не е резултат на дела, а единствено чрез вяра в Исус Христос и в този смисъл съм лутеран. Разбира се, вярвам и в свободата на съвестта и в този смисъл съм последовател на Калвин, защото аз вярвам в религиозната свобода. Когато църква и държава се обединят, започват преследвания. Толкова много вярвам в кръщението чрез потапяне, че тази и следващата събота ще извършваме кръщение на хора чрез потапяне. Бог възстановявал истината. Матей 28:19,20: "И кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всичките дни до края на света". Кръщението на бебета е една традиция. То е просто едно човешко учение. Исус казва: "Това учение трябва да бъде възстановено преди края на времето. Всички библейски доктрини трябва да бъдат възстановени." Цялата истина, която е била загубена в периода на черния кон и Средните векове трябва да бъде възстановена. Затова Бог започнал да издига мъже и жени, които да направят това. През 1705 година Бог издига Джон и Чарлз Уесли в Англия. Виждате, Лутер наблягал на спасение чрез Исус Христос, но братя Уесли идват и заявяват: "Ако живееш благочестив живот, ако си християнин, Христос не е само твой Спасител, но е и твой Господ. Той не е само Онзи, Който е умрял за теб, но Той желае да живее в твоя живот. Той желае да те преобрази, желае да те направи съвсем различен. Христос поставя един стандарт. Християнинът трябва да живее по-различно от света." Това е вестта на братята Уесли. "Излезте изсред тях и бъдете различни." Те поставили стандарт. Призовавали към посвещение. В известен смисъл аз съм и техен последовател. Кои в същност са последователите на Уесли? Това са методистите. Разбирате ли, какво става. Лутераните спрели при Лутер и не желаели да продължат. Калвинистите спрели при Калвин. Баптистите спрели на друго място. Но какво желае Бог? Бог иска от теб и от мен да вземем по малко от истината от всеки един от тези мъже, за да може цялата истина да бъде възстановена. Божият народ днес събира тези бисери на истината. Той стои на раменете на тези велики мъже. Исус казва: "Измини целият път до мен, приятелю, не само половината. Не спирай по средата. Не приемай само учението за спасение чрез вяра, не отхвърляй кръщението чрез потапяне, не спирай до там като отхвърлиш високите християнски стандарти, върни се обратно при Библията, излез от периода на черния кон, от периода на смъртнобледия кон."
Приятелю, Исус идва скоро. В продължение на 400 години църквата била в отстъпление - от 100 до 500 г. В годината 1300 Бог започнал да установява истината. През 18 и началото на 19 век популярно вярване било, че Христос няма да дойде в продължение на 1000 години, че на земята ще настъпи Милениум или хиляда години на мир. Църквите не живеели с мисълта за Христовото идване. Бог трябвало да издигне някой, така както издигнал Мартин Лутер и "спасението чрез вяра", така както издигнал хора, за да призовават към кръщение чрез потапяне и другите истини. Така в първите години на 19 век трябвало да бъде възстановена истината за Второто идване на Исус Христос. Това може да се прочете от историята. В това време Бог издигнал мъж на име Уйлям Милър. И той започнал да проповядва като се основавал на пророчествата на Данаил и Откровение. Той проповядвал, че Исус Христос ще дойде скоро. Някои казват: "Не е ли сгрешил тук?" Сгрешил е. Но по целия свят хората били развълнувани поради факта, че пророчеството се изпълнява и Христос ще дойде. Така както Лутер, Уесли и Калвин имали грешки в своите учения, също имал и Милър. Но той имал чувството, че Исус идва скоро. И така, идеята за Второто идване на Христос била възстановена в християнството. В първите години на 19 век ние виждаме този плам, с който очакват Христовото идване. Но, почакай! Ще издигне ли Бог едно последно движение, което ще възстанови Неговата истина. Исус казва в Йоан 14:15: "Ако ме любите, ще пазите Моите заповеди." Уиклив възстановил част от истината, но продължил да спазва езическият първи ден. Хус възстановил част от истината, но продължил да спазва първия ден. Също и лутераните, калвинистите, методистите и дори последователите на Милър. Ранните адвентисти спазвали първия ден. Щеше ли Бог да издигне едно движение, което да събере цялата истина. Движение, което да казва като Уиклив: "Библията и само Библията", "Покорност на Бог" като Хус, "Спасение чрез вяра в Христа" като Лутер, "Религиозна свобода" като Калвин. Движение, което да вярва в кръщението чрез потапяне като баптистите, което да признава високите християнски стандарти като методистите. Движение, което да проповядва, че Христос идва скоро като милеристите и адвентистите. Движение, което да притежава всички бисери на истината. Едно движение, което ще бъде отвъд всички тези деноминации, извън църквите. Едно съдбоносно Божествено движение. Приятелю, Божието Слово предсказва, че ще има последно възстановяване на тези истини, които са били загубени. Че Божият закон ще бъде издигнат. Истината за смъртта ще бъде възстановена; истината, че тялото е храм на Бога. Бог ще има едно последно движение на тази земя. Хора от различни вероизповедания и деноминации, хора които приемат цялата истина от Библията. Хора, които ще се върнат обратно към вярата в Исус и Неговите учения. Един народ, който ще казва както в Матей 15:9: "Обаче, напразно ми се покланят като преподават за поучения човешки заповеди." "Напразно Ми се покланят" - това движение щеше да отхвърли поклонението в деня на слънцето. То щеше да възстанови истината. Исая 58:12-13: "И ще те нарека поправител на развалините." В стана на истината щеше да има пролом, но последното Божие истинско движение щеше да стои на раменете на реформаторите. То щеше да възстанови изгубената истина. Щеше да поправи разрушението в Божия закон. "Дръпни ногата си в събота. Престани да оскверняваш Моя знак." Бог щеше да има движение, което ще пази съботата. То щеше да призове мъже и жени обратно към Библията както Уиклив. Щеше да призовава хората обратно към подчинение на Бог като Хус. Щеше да ги призовава към спасение чрез вяра в Христа като Лутер. Това спазващо съботата движение щеше да призовава към религиозна свобода и разделяне на църквата от държавата. То щеше да проповядва както Уесли, че има стандарти, които Бог ни призовава да спазваме, за да се отделим от света. Това движение щеше да кръщава хората чрез потапяне както баптистите. То щеше да възстанови истината за смъртта. Библията учи, че Бог ще има движение в последното време. В книгата "Откровение" Бог описва, че истината щеше да бъде възстановена. Описва едно движение, което се носи от ангели посред небето. Това е последното Божие възстановяване и проповядване на истината. "И видях друг ангел, че летеше посред небето." Той носи вечното благовестие, благовестието, което бе загубено. Благовестието, с което се правеше компромис и което бе примесено със заблуда. Това благовестие щеше да бъде прогласено на всички, които живеят на земята, на всеки народ, люде, език и племе. Това не е някаква вест, която се предава шепнешком. Това не е вест само за една група хора. Не е вест, която трябва да бъде изолирана. Но това благовестие, което достига до всеки народ, люде, език и племе. "И каза със силен глас: "Въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди."" Това съдбоносно движение прогласява евангелието - спасение чрез вяра, Библията и единствено Библията. То проповядва часът на съда, идването на Христос и здравната вест. То призовава за поклонение на Този, Който е направил "небето, земята и водните извори". А кой е Този, Който "е направил небето, земята, морето и водните извори"? Това е Творецът. Как се покланяме пред Твореца? Като спазваме съботния ден, който е знак за сътворението. Тук има един призив към всички християни да дойдат в пълнотата на истината, да дойдат и да станат част от Божието последно движение. Библията казва в Йоан 10:16: "И други овце имам, които не са от тая кошара. И тях трябва да доведа. И ще чуят гласа Ми и ще станат едно стадо с един Пастир." Исус каза: "Имам и други овце". Ти може би си пълен с вяра баптист, методист или лутеран и Бог те призовава да продължиш напред. Да не спираш там, където си. Бог те призовава в Своето последно съдбоносно движение. Аз съм адвентист от седмия ден, но не съм такъв по рождение. Бях отгледан в чудесно католическо семейство, бях възпитаван от свещеници и монахини. Но когато изучавах Библията разбрах, че Господ има едно последно съдбоносно движение в този свят. Движение, което щеше да стои на раменете на Уиклив и щеше да казва: "Библията и само Библията." Което щеше да проповядва покорност на Бог както Хус, спасение чрез вяра в Христос както Лутер. Движение, което щеше да казва както Калвин, че държава и църква трябва да са разделени. Което щеше да проповядва кръщение чрез потапяне както баптистите и Второто идване на Исус Христос както Милър. Появи ли се движение, което да възстанови истината за съботата? Приятелю, чуй какво казва Библията. Откр. 14:12: "Тук е търпението..." Какво означава думата "търпение"? Издръжливост. Тук са тези, които са издържали. Тук е възстановяването на истината в нейната пълнота. Тук е търпението на светиите. Ти питаш: "Къде е Божият народ днес? Как да го разпозная? Как да разпозная това движение? Стихът в Откровение 14:12 продължава: "Тук са тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса." Бог щеше да има едно последно движение, което да възстанови истината. По чуден начин Бог води хората днес.
Преди много години аз ходех от врата на врата, за да направя малко религиозно проучване. Почуках на една врата и когато ми отвориха, казах: "Правя религиозно проучване и искам да ви задам няколко въпроса. Какви са вашите религиозни предпочитания?" Отговориха ми: "О, нямаме религиозни предпочитания." "Не сте католици?" "Не!" "Не сте баптисти?" "Не!" "Не сте лутерани?" "Не! Нямаме никакви религиозни предпочитания." Тогава аз казах: "Е, по-добре да прескоча вторият въпрос от моята анкета." "Не, не, задайте го -казаха те." "Посещавате ли църква редовно, понякога или почти никога?" "Посещаваме всяка седмица." "Но, почакайте. Вие ми казахте, че нямате никакви религиозни предпочитания?" Тогава ми казаха: "Всяка седмица ние посещаваме различна деноминация, ние търсим истината." Тогава им казах: "Приятели, провеждам поредица от лекции. Елате и вижте, какво прави Бог!" Те посещаваха лекциите всяка вечер и след това ми казаха: "Марк, това което чухме тук е истина. Не можем да го отречем. Ние открихме народ, който вярва във великите библейски истини." Това са последните дни и Бог събира парченцата на истината, защото идва час да бъде изявена мощно славата както тази на белия кон в първи век, който завладя света с новозаветната вяра. Белият кон ще се появи отново, приятелю. Преди края на времето евангелието ще достигне до края на света. Бог ще възстанови истината в този свят. Бог има едно последно движение от адвентисти, които спазват съботния ден, ще бъде благословено от Светия Дух и земята ще бъде изпълнена с Божията слава. Днес Бог води мъже и жени към тази истина. Не е случайно, че си тук. Не е случайно, приятелю. Не е случайно, че си прочел тази статия. Защо измежду стотиците и хилядите хора от твоя град, Бог е поставил в твоето сърце желание да отговориш на тази покана. Защо стана така, че твоят приятел те покани? Защо ти идваше вечер след вечер? Защото Бог те е призовал. Това е съдбоносен момент за теб, приятелю! Бог говори на теб. Той докосва твоето сърце. Ти можеш да спасиш за Христос своя съпруг, своята съпруга. Ти можеш да повлияеш на цялото си семейство. Не е случайно, че си тук.
В дните на древния Рим имало една удивителна скулптура на човешко лице - очите били хлътнали на вътре, носът бил изпъкнал, косата стигала до раменете, но устата привлича вниманието. Когато гледаш тази скулптура, ти забравяш за очите и носа и вниманието ти се насочва към устата. Името на тази скулптура е "Старият човек на Истината". Съществува легенда за нея, която разказва следното: В живота на всеки човек идва време, когато Бог го потупва по рамото. Идва време, когато човекът на истината проговаря. Когато това стане, не позволявай на истината да ти се изплъзне. Не оставяй човекът на Истината да си отиде, защото легендата казва, че може би никога повече няма да се върне.
Приятелю, Бог ти говори. Ти научи много истини от тези библейски лекции. Бог говори на твоето сърце и сега е времето, когато трябва да се раздвижиш. Сега е времето да приемеш тази истина. Живеем близо до пришествието на Исус. Приятелю, аз не съм адвентист по рождение. Но единственото, което можех да направя, за да имам чиста съвест, беше да кажа: "Господи, ако ме водиш, аз ще те следвам." Би ли желал да сведеш глава с мен тази вечер за да се помолим.
"Отче Мой, благодаря Ти, че ни доведе в истината. Благодаря Ти за последното съдбоносно движение в тези последни дни. Благодаря Ти, че истината, която бе загубена е възстановена и ние можем да бъдем част от Твоя народ - адвентисти, които спазват съботния ден и обичат Исус сега и във вечността. Амин."

__________
* деноминация - голяма, установена религиозна група



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: antoninus
Категория: История
Прочетен: 796427
Постинги: 231
Коментари: 504
Гласове: 832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031