Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2014 14:08 - Скандинавският „шахмат” хнефатафл и легендата за фризийското клане
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 2013 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 12.06 18:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  В 1732 г. шведският естественик Карл Линей споменава в дневника на лапландската си експедиция, че местното население играе нещо, бегло наподобяващо шахмат. Забавлението носи латинизираното име „таблут”, тоест буквално „игра върху дъска” и, също като шаха, е военна абстракция. Дъската е разделена на 9х9 квадрата, от които четирите ъглови и централният представляват „крепости”. Шестнадесет черни пула или „московити”, разположени в четири групи по периферията на игралното поле, обсаждат девет бели или „шведи”, първоначално разположени в центъра. Една от белите фигури е „крал”, чиято стартова позиция е в централната крепост или „тронна зала”. Играта е походова. Целта на белите е кралят да достигне до някой от ъглите, където е в безопасност. Целта на черните е да „убият” краля. Фигурите се придвижват по права линия и само кралят има правото да преминава през центъра или да спира в ъгъл на дъската. Фигурите не могат да се прескачат помежду си. Взимането на пул става, когато противникът го обгради от две страни. Има и още правила, над които продължават да се водят дискусии. Играта е относително лесна за усвояване и с далеч по-малко възможни комбинации от класическия шах – и въпреки численото неравновесие има известен дисбаланс в полза на белите, „обсадени” фигури. Затова лапландците играят най-често серии от по поне две игри пред своя шведски гост. В наше време таблут е станал доста популярен и може да се играе както на фабрично произведена дъска, така и онлайн.    Описаната от Линей лапландска игра с почти пълна сигурност произлиза от и е много близка до по-стари, средновековни игри на дъска от Северна Европа. На редица места във френските, немските и английските рицарски романи от XII-XV в. персонажите от Артуровия сюжетен цикъл играят шах – най-вероятно става дума за кръстоносно влияние в този вид текстове. „Над шах мъдруват старци белобради” и в лагера на Карл Велики според „Песен за Роланд”. В по-изолирани райони като Уелс обаче дори през XV в. героите от епоса продължават да играят не шах, а „гуидбуил” (вж. например „Сънят на Ронабуи” в „Мабиногион”). В ирландски, уелски, английски и скандинавски ръкописи от XI-XIII в. се срещат описания на още няколко различни обсадни игри върху дъска, които шахът постепенно измества като литературен детайл в описанията на придворни забавления и сюжетни мотиви (така например Пръдери, Передур или Пърсивал може да играе било уелски гуидбуил, било шахмат срещу невидим противник на вълшебна дъска - конкретната игра зависи от произхода на текста).    Игрите на дъска с пулове заемат важно място в представите на средновековните скандинавци, що се отнася до приятно прекарване на времето. В „Песен за Харалд Хубавокоси” свитата на краля не просто пие в двора му, но и го прави тогава, когато може да си позволи да мести фигури. Разбира се, стига кралят да не е на война. В „Пророчеството на Вьолвата” от Старата Еда самите блажени богове местят златни пулове във вълшебната крепост Асгард (а ако се върнем към по-далечния паралел между Асгард и Троя у Снори, евентуално бихме могли да търсим някаква близост дори с античното вазово изображение на Ахил и Аякс, играещи зарове).   Една от скандинавските средновековни игри с пулове е „хнефатафл” или буквално „кралска дъска”. Хнефатафл се играе най-често върху поле от 11х11 квадрата и целта отново е белият крал да избяга от двойно по-многобройни обсаждащи черни пулове – от централната „зала” към някоя от четирите ъглови „крепости”. Правилата, частично известни по сагови източници, позволяват да се заключи, че дисбаланс почти няма. В хнефатафл обсадените бели фигури понякога условно се наричат „датчани”, което представлява интерес. Играта е популярна в т. нар. „епоха на сагите”, тоест X-XI в., а е споменавана в извори от XIII столетие, какъвто обикновено е случаят със саговата информация. Доколкото знаем от ирландски, уелски и английски описания и миниатюри, хнефатафл доста прилича на игрите гуидбуил, „фидхел” и т. нар. Aula Evangelii – един любопитен бенедиктински опит да се придаде благочестив смисъл на забавлението в англосаксонските и англо-нормандските манастири, като се припише на играта набор от алегорични смисли, заети от Библията. Знаем, че монашеските устави забраняват подобни игри (забраната се разпростира и над шаха за тамплиерите). Но нищо и никога не е пречело на добрите събратя на отец Тък усърдно да се молят над дъската, пуловете и ключовете от абатската изба. Възможно е някои от версиите на ирландския фидхел да са включвали и зарове.

Находките в предхристиянски погребения от Исландия и Норвегия относително често включват и комплекти от фигури и дъски за хнефатафл или подобни игри. Възможно е някои от дяланите фигури и миниатюрни идоли от кост и бронз (особено популярният дизайн на седнал мъж, държащ раздвоената си брада) да са служили едновременно като изображения на божество, може би Тор, и на "крал" в игри, подобни на хнефатафл. Сакралността на играта е демонстрирана в текстове от Старата еда, където боговете-аси играят на златна дъска, седнали на съдбовните си тронове, а след разрушаването и възстановяването на света новите богове намират същата дъска. Не е изключено на подобни игри да е придаван известен религиозен смисъл, свързан например с предсказания или магическо предизвикване на изхода от сражение - това не само е важна функция например на Один, но е и донякъде подсказано в уелската легенда "Сънят на Ронабуи", където рицарите на Артур надвиват тогава, когато той печели играта на гуидбуил, но губят заедно с неговите неуспешни ходове. Изчезването на дъските за игри като погребални дарове с покръстването на Скандинавия може би е свързано не само с цялостно драматичното отношение на християните към смеха, игрите и забавленията, но и с това, че игрите на дъска са по-скоро асоциирани със старите богове. 
  Обсадното положение на белите „датчани” в хнефатафл позволява и един съвсем пряк литературен паралел от германското ранно Средновековие. Стихове 1063-1169 в англосаксонския епос „Беоулф” съставляват т. нар. „Финсбургски епизод”. По сюжет той съвпада с „Финсбургския фрагмент” – зле съхранена самостоятелна епическа поема, също на староанглийски език, от която са запазени 48 стиха. Двата текста разказват за датския вожд Хнеф, обсаден заедно с дружината си в залата на фризийския владетел Фин. Мотивът за подновяването на стара семейна вражда и битка или обсада на зала е достатъчно устойчив, за да се появи на много места, включително в „Сага за Вьолсунгите”. В случая интересно е тъкмо името на датския предводител: Хнеф, много вероятно близко до названието на играта хнефатафл. Староанглийската дума “Hnaef” не само означава „господар”, но е и лично име (или прозвище, титла) на легендарен персонаж. В изследването си “Finn and Hengest” Дж. Р. Р. Толкин и Алън Блис предполагат, че сюжетът на „Финсбургския фрагмент” и „Финсбургския епизод”, кулминиращ с гибелта на датчанина Хнеф в залата на фризите, е функционирал като епически разказ между VI и XI в. в Англия, а може би и във Фризия. Толкин и Блис наричат този разказ „Фризийското клане”.    Началните позиции на хнефатафл, самото име на играта и изричното упоменаване на обсадените бели като „датчани” позволяват хипотезата, че играта следва незапазен скандинавски вариант на същия епически сюжет (отделна, също толкова легитимна хипотеза е свъзването на хнефатафл с историята на скандинавските богове в центъра на Мирозданието и нападащите ги в края на света великани, ако потърсим сюжетна обвързаност между "Пророчеството на ясновидката" от Старата Еда и исторически засвидетелстваната игра). Възможно е квазиисторическото „Фризийско клане” от периода на adventus Saxonum и разпадането на старите племени връзки от двете страни на Северно море през V-VI в. да е оцеляло в Англия под формата на споменатите два текста, а в Скандинавия да се е превърнало в игра, която пък е претърпяла собствено развитие. И не е изключено появата на гуидбуил, фидхел и Aula Evangelii на Британските острови от Х в. нататък да се дължи на вторично разпространение и трансформация на хнефатафл под викингско влияние, при вече изгубен спомен за общия произход на скандинавската игра и староанглийските наративи. Уелсците и ирландците със сигурност не са консуматори на англосаксонска литература, но попиват много от обичаите на скандинавския нашественик; датски и норвежки влияния над Британия и Ирландия бездруго са добре засвидетелствани както сред келтите, така и сред англосаксите.    Разбира се, днес е невъзможно със сигурност да бъде потвърдено или отхвърлено предположението, че легендарният датски вожд Хнеф от англосаксонската епическа традиция, е дал името си на забавната скандинавска игра. Но предвид огромния, двупосочен (и обикновено насилствен) обмен на хора, идеи, институции и материално богатство, осъществяван през Северно море във викингската епоха (IX-XI в.), не е изключено епосът и играта да са се оказали свързани по повече от един начин, а не само чрез евентуален общ произход. Не е невъзможно както рецитация на стиховете да е предшествала и изложение на правилата на играта пред англо-скандинавските дворове (например в Йорк), така и самата легенда да е ползвана като „обяснение” за произхода на забавлението. Поезията и игрите на дъска са част от придворната култура на викингския период и не е трудно да си ги представим комбинирани. Такава представа може да бъде единствено спекулативна, но не е лишена от основание и би могла да послужи за осветяване на сложните и задълбочени връзки между Англия и Скандинавия в момент, в който новата, феодална цивилизация, идваща откъм Франция, все още не е прекъснала съществуването на по-старата германо-скандинавска култура. 


Статията за теглене от сайта на сп. "Българска наука" (линк).
 



Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5390514
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5482
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата