Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.03.2015 11:34 - За Трети март прелиминарно
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 6553 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 04.03.2015 03:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Честита Баба Марта на всички ни. Тази неопределена фигура във фолклора - нито римски Марс, нито триумфираща с младостта си пролетна богиня, а по-скоро някакъв дух на отиващата си зима, макар и здрав, бял и червен (впрочем, цветове на смъртта, както биха отбелязали Цочо Бояджиев и Робърт Грейвз). Странно същество е тази Баба Марта, но да я оставим за друг път. 

Всъщност смятам да изложа няколко мисли за идващия национален празник. Той е след два дни и пак ще се развихрят разни "за" и "против"... и много, много грубиянщини. Може би ще изненадам част от приятелите си с този постинг. 

Хайде дори кремлофобите да не ругаем Трети март. Той все пак не е девети септември. 

Да, това е датата на едно предварително споразумение, тоест на нещо, което е повече от примирие, но е по-малко от истински мирен договор. Да, дори руската делегация, която го е подписвала в Сан Стефано, е знаела, че текстът ще издържи ден до пладне, но не го е казвала пред благодарните българи. Да, още преди началото на тази (пред)последна руско-турска война Александър II е приел, че Австро-Унгария и Великобритания няма да позволят създаването на една голяма нова държава на Балканите чрез руско оръжие. Да, Русия се е стремяла към Проливите и се е надявала България, при това една малка, излъгана България да й стане удобно оръдие за тази цел. Да, Русия си е направила един либерален експеримент с Търновската Конституция и вредното еднокамарно законодателно тяло, което още влачим поради един доста криворазбран егалитаризъм. Да, от 1885 г. до днес България не е видяла нищо добро от Русия (като изключим само намесата й в 1908-1909 около Независимостта и железопътния дълг). Да, всичко това е така. 

Но всичко това няма нищо общо със самия Трети март. 

На тази дата все пак е подписан мирен договор, от чиято основна постановка не отстъпва и Берлинският: че ще се създаде едно българско княжество. Ура! Най-сетне българите ще имат своя държава. И тя ще бъде под тяхно управление. Да, на тази държава са очертани нереалистични граници, довели до една вредна мечта, която е струвала на България хиляди и хиляди човешки животи. Да, тази държава едновременно е формално зависима от Османската империя и поне първоначално под руска окупация. Но това все пак е началото на истинската модерна политическа история на България. Икаме или не, ние нямаме реална политическа и институционална приемственост от Второто българско царство. В този смисъл България е много млада държава. По-млада от Съединените Щати, да речем. По-млада от Белгия. По-млада от Италия и Германия. И преминала през много повече, а и по-дълбоки конституционни, политичеки и институционални изменения. Ние днес дори нямаме много общо с уредбата на Княжеството от 1878 г. И това, за съжаление, ни личи. 

Но и това няма много общо със самия Трети март. 

От подписването на Санстефанския до сключването на истинския, Берлински мирен договор работата по създаването на модерната българска държава вече е започнала. И, да, в този процес участват много руски поданици. Мисля, че дори за най-откритите кремлофоби (към които смятам, че се числя) е нормално да се замислят за ценността на Санстефанското споразумение. Без войната, довела до него и без самото него българската свобода може би щеше да се отложи  още поне едно поколение напред във времето. А съседните страни нямаше да ни изчакват в развитието и апетитите си. 

Няма нищо унизително в това да си дадем сметка, че дължим Освобождението на серия от разумни и невинаги съобразени с българското щастие ходове на Руската империя. Отърсила се от шокиралото я поражение през Кримската война, Русия спомага за избухването на Априлското въстание, чийто страшен изход е предизвестен. Това не омаловажава героизма на въстаниците и води до война, оказала се в крайна сметка нужна за нашата свобода. Между края на въстанието и началото на мобилизацията Александър II, който е една от много малкото симпатични личности начело на Русия, действа за възможен компромис относно Балканите с обяснимо недоверчивите правителства на Австрия и Англия. Да, това означава, че Берлинският договор е бил хладнокръвно замислен още преди самата война. Но можем да поставим въпроса и съвсем по нашенски: а без хич? 

Комбинацията от поредна руско-османска война, мълчаливо търпение от страна на Великобритания и Австро-Унгария, предварително споразумение в Сан Стефано и окончателен мирен договор в Берлин трябва да бъде разглеждана цялостно. Никоя от въвлечените страни не е доволна - нито Русия, нито Турция, камо ли пък новосъздадена България. Но е постигната крачка напред: българите все пак ще имаме своя собствена държава. Народът се превръща в нация с правителство и войка. Този народ, тази млада нация има възможността най-сетне сама да започне да кове съдбата си. И ако съдим по Съединението само седем години по-късно, това начало е било добро. А то просто нямаше да бъде възможно без Трети март. 

Всички следващи ужасни несправедливости на Русия към България са факт. Но те са друга история. Те не са Трети март. 

Една добра критика на Санстефанския договор не е отхвърлянето му просто на основание, че е подписан от Русия или че Русия тогава е "продала" България. Не, това би било наивно мислене и за да се отървем от него, ще трябва да препрочетем Симеон Радев, а и Хенри Кисинджър. Тогавашна Русия на хуманния монарх Александър II е все пак почти типична европейска империя от края на XIX в. със своите предимства и недостатъци. И е направила просто възможното - да, в свой интерес. Резултатът обаче обективно е съществуването на България. То не е идеално, но това вече е главно наша отговорност. 

Добрата критика на Санстефанския договор би трябвало да отбележи, че всъщнот по-подробните начала на българската модерна държавност произтичат именно от Берлинския договор. Но заради осакатяващите страната граници не можем да празнуваме на първи юли. Тъй че все пак Трети март си остава по-приемлив. 

Но задължително ли е националният ни празник да е годишнина от политичеко събитие и то - свързано с друга държава, при това поне от 1913 насам единствено вредяща на страната ни? Разбира е, че не е задължително. Много хора смятат, че 24 май е по-подходяща дата за национален празник. И на пръв поглед звучи добре.

Но 24 май е една календарна грешка. 24 май по нашия нов стил всъщност съвпада със стария 11 май, когато възрожденците ни са почитали паметта на св. св. Кирил и Методий. Така че празникът на Солунските братя би трябвало да се празнува на 11 май. Дотук добре, но и тази дата не е особено удачна, защото е избрана (в Пловдив, в 1857, ако не греша), защото на 11 май просто една до друга стоят две единици, както двамата братя стоят заедно на иконите. Тоест денят е произволно избран. Църквата всъщност почита паметта на светците в дните на успението, тоест на смъртта им - 6 април за св. Методий и 14 февруари (точно така) за св. Кирил. Така че 24 май е просто едно старостилно упорство да се чества остаряла датировка на произволно избрания 11 май. Но какво да се прави - традиция. Пък и кирилицата несъмнено е хубаво нещо.

 Трети март е нещо сигурно. Това не е датата на освобождение на цяла България. Такава дата никога няма да уловим. Между сключването на Санстефанския и Берлинския договор не си представяйте някаква четиримесечна българска власт в Македония и Беломорието. Но Трети март си остава това: началото на модерната българска държава. От този ден нататък българското княжество вече е факт. Да, институциите му се оформят постепенно, но процесът започва от този ден. Това не е малко. 

Пък и не е добра идея да започваме непрекъснато отначало. Денят е налице с все фактите. Няма нищо лошо в това да го честваме. 

Дори можем да го правим напук на сегашна, Путинова Русия. Тя е сталинистка, лицемерна, псевдоправославна, псевдославянска, азиатска, дегенеративна и несъмнено тиранична. На този фон царуването на либералния като за страната си Александър II, поставено в края на цивилизования XIX в., изглежда доста по-човечно и привлекателно. Не е случайно, че при всички шеги и разкрасявания на съветските и комунистическите паметници у нас през последните години никой не посегна на Царя Освободител, на Докторския паметник или на Руски паметник. Защо? Ами защото нормалните хора презират грозотията, кича, мегаломанщината и съветската наглост, но запазват естествена търпимост, ако не и почит към доста по-симпатичното деветнадесето столетие. И към изкуството на Арналдо Дзоки, разбира се. 

Така че с Трети март всичко е наред. Дайте да го почетем, както си му е редът, а после да помислим и за крайно необходимата лустрация. 



Гласувай:
7



1. alchemist - Разбира се, че Путин не е решението, ...
01.03.2015 18:59
Разбира се, че Путин не е решението, но отвратените от "ценностите" с либерален и (скрит)тоталитарен оттенък, го предпочитат. Аз пък си мисля, че и Русия, и т.нар. Запад, са от един дол дренки - пропити от лицемерие и фалш. Защо да залитаме по "чужди и горчиви ягоди", а не се стегнем?
цитирай
2. leonleonovpom2 - Хубав анализ!
02.03.2015 00:49
И да не се дават отрицателни измерения на времето, както се опитват някой!
В историята то също ги няма!
Казано с други думи, да не се прави оценка на Сан Стефано от по-късни позиции-дати и събития Нямат общо с него Той , договорът от Сан Стефано има общо нещо само с нашата възродена за Трети път държава - ако се изключи Сан Марино, най старата съвременна Европейска държава със сегашното си име!
цитирай
3. rummi - радвам се, че прочетох пост за 3 март,
02.03.2015 11:57
който е лична гледна точка и анализ на датата. поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625977
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата