Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2015 08:14 - Дипломатическият ход около титлата на цар Калоян: реалност или историографски мит?
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 1961 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В текста си "България след Покръстването" преди няколко години изказах съмнение в разпространеното историографско схващане, че св. княз Борис-Михаил е сменял владетелската си титла. Аргументите са езикови и са изложени там. Допълнителен въпрос, който си струва да бъде зададен във връзка с името на владетеля-покръстител, е дали при замонашаването си в 889 г. той е приел още едно ново, този път монашеско име. Тъй като нямаме такава изворова информация, може би е разумно да се запитаме дали името "Михаил" не е взето именно в 889, при самото монашеско подстрижение. Доколкото тогава византийският император Михаил ІІІ вече не е бил жив (той умира в 867), това вероятно е слаба хипотеза, тъй като е най-вероятно княз Борис да е приел именно неговото име, а това не би имало смисъл, ако към датата на преименуване на българския монарх  византийският Михаил вече не е между живите. Едно малко по-трудно защитимо обяснение би било, че при замонашаването си Борис взима от уважение името на василевса, при чието управление е покръстена България. Във всеки случай остава въпросът за евентуалното приемане не на обикновено християнско, а на монашеско име от страна на княза. 

--------- 

Тук обаче ми се иска да се спра на друг проблем в българската средновековна историография. Тя, както знаем, изобщо не е лишена от спорни моменти и на места дори номенклатурата и номерацията на владетелите е неясна. В случая интересуващият ме въпрос е този за т. нар. "дипломатическа игра" около титлата на Калоян (1197-1207). 

Учебникарската, конвенционална "истина" е, че в 1204 кардинал Лъв помазва и коронова Калоян за "крал на българите и власите", а комбинативният владетел благодари на папа Инокентий ІІІ, че е бил обявен за "император на българите и власите". По този начин и папата, и монархът защитават своите официални възгледи за състоялата се церемония и остават еднакво доволни. 

Струва ми се, че тук става въпрос за неразбиране на един чисто езиков въпрос. Търновската канцелария пише до Рим на гръцки език, а там писмата са превеждани на латински. В гръцкия на практика няма как да се изрази понятието за суверенен монарх с друга дума, освен с βασιλευς. Вярно е, че съществува византийският (или гръцко-сицилианският) латинизъм "ρεξ или "ρηξ, имащ за цел да отрази типологичното различие между византийския император и западните крале, но този термин всъщност не намира особено голямо разпространение и най-вероятно не е бил познат в Търново. Още повече, българските владетели поне от Симеон Велики (893-927) нататък претендират да са царе (βασιλεις) и поне св. цар Петър І (927-969) е безпроблемно приеман за такъв включително и от ромеите. Истината е, че византийският двор не държи толкова много на самата титла, колкото на това съответният чуждестранен владетел, който я носи, да не претендира за власт над Константинопол. Ето защо Византия прави разлика между Симеон и сина му Петър, приемайки втория за цар, но не и първия. В своите писма до Рим цар Калоян неслучайно се позовава на политическа приемственост от Петър. По същия начин ромеите не виждат проблем да титулуват Карл Велики "император", стига да не е "император на римляните", защото "римляни" поне на теория би трябвало да са тези от Константинопол. В края на краищата, "βασιλευς" не е особено впечатляваща титла в класическия, античен гръцки, който в Константинопол е четен съвсем свободно от образованите сановници около трона. Тази дума обозначава и съвсем незначителни владетели от Омировия период, както и всевъзможни варварски царе. Ето защо с времето тя прониква без никакъв по-специфичен ореол и в България. Това позволява и на византийските, и на българските средновековни автори да наричат "царе" и съответно "βασιλεις" какви ли не екзотични монарси, включително "амира царя", тоест първите османски султани, като например Мурад І. 

Същевременно по времето на Калоян и Инокентий на запад още не се е разпространила традицията българският владетел да бъде наричан "император". От времената на Покръстването и контактите между Борис-Михаил и папа Николай се е запазила традицията българският монарх да бъде титулуван "rex Bulgarorum", крал на българите. За латинските скриптори всеки владетел априори е "rex", което е най-нормалният, неутрален начин да бъде изразен суверенитетът му. Изключение са императорите - съответно в Германия и Константинопол, но понякога и те са наричани простичко "крале". Българските владетели ще започнат да бъдат наричани "императори на България" или "императори на Загора" в латински и изобщо западни извори едва след Йоан ІІ Асен (1218-1241) заради неговото действително изключително положение и претенции на Балканите. 

Самата дума "βασιλευς" e схващана от латинските скриптори като еднакво преводима и с "rex", и с "imperator", защото например англосаксонският крал на Англия Едуард Изповедник (1042-1066), последен от уесекската династия, се нарича в хартите си basileus Anglorum, без да претендира за императорска титла. Възможно е това да е някакъв спомен от наследството на гръкоезичния кентърбърийски архиепископ Теодор от Тарс (668-690) и претенциите за ученост на английската Църква. 

С това искам да кажа, че може би цялата концепция за "дипломатическа игра" около титлата на цар Калоян е просто историографски мит. Ако подходим към въпроса откъм езиковата му страна, не е изключено да се окаже, че двете страни просто са използвали наличните удобни думи в употребяваните от тях езици. Понакога хиперинтерпретациите на средновековните реалности са излишно усложнени. 

Въпросът може би малко се усложнява от допълнителния пункт за титлата на архиепископ Василий Търновски. Но като си припомним, че на гръцки няма как точно да се изрази латинския термин "primas", а подчинени на Рим в този момент са поне четирима латиноезични патриарси (на Венеция, кръстоносните номинални на Антиохия и Йерусалим и от няколко месеца - новопоставеният латински патриарх на Константинопол), би трябвало и това различие в употребените думи "primas" и "πατριαρχης" да не представлява всъщност никаква сложна "дипломатическа игра" или "игра на престиж". 

Разбира се, това също е само спекулация, но, струва ми се, напълно рационална. 



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6060652
Постинги: 1079
Коментари: 8045
Гласове: 5551
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата