Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12.2015 14:23 - Свети цар Тривелий и безценното кисело мляко
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 3308 Коментари: 6 Гласове:
3

Последна промяна: 07.12.2015 11:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Свети цар Тривелий и безценното кисело мляко

(Хроника, сиреч летопис правдивий)

 

 

В лето Господне 6208 от сътворението на света, 1453 от създаването на Рим, 12 427 от основаването на поредната българска държава, 384 000 000 от появата на homo macedonicus, 78 от Хиджра или просто 700 от Рождество Христово над многото българи се възцари кана сюбиги Тервел, син на Исперих от славния род Дуло. Впрочем, според хиперточния древнобългарски календар годината беше тъдъм бадум, сиреч Година на Малкия прилеп, но това няма голямо значение за настоящата правдива, потресаваща и патриотична повест. Дядото на Тервел беше оня знаменит мъж, наречен Кубрат, който някога прие светото кръщение и помогна на римско-византийско-гръко-неясно какъв император Ираклий временно да си върне свещения град Йерусалим от персите. Заради този подвиг Кубрат заслужено се прочу като основоположник на прогресивното за времето си кръстоносно движение и получи патрицианска титла. Синът му Исперих малко позанемари семейното християнство и дори понаби римо-византо-гръко-неясно каквите си съседи, и им отне Мизия, което тогавашната международна общественост не осъди, защото още не беше формирана. Но внукът Тервел прие фамилната традиция и християнската вяра съвсем сериозно, постави ги на научно-патриотична основа и се хвана да надмине дядо си.

image
(Кана сюбиги Тервел разбърква айрян с бойния чук "Заквасителят", стенопис от Треклянската пещера, ок. 722 г.)


По онова време православие още нямаше, защото още нямаше и Русия. Християните си бяха просто християни и това им беше напълно достатъчно, макар че някои от тях се мъчеха да носопеят литургията на старогръцки, а други – на латински. Излишни усилия, тъй като в началото на Средните векове класическото образование беше западнало, но литературният старобългарски още не бе изобретен и затова горките хора бяха принудени да се мъчат с досадните антични езици. Тервел, който беше донякъде безразличен към този проблем поради несъмнения си езиков (а не езически) талант, бе насочил всичките възвишени мисли на героичния си ум към по-важни неща.

В 705 г. от Р. Хр. нашият владетел любезно върна римо-византо-гръко-неясно каквия император Юстиниан ІІ на власт, заради което на сън му се яви духът на дядо му Кубрат и му рече: 
– Браво, внуче, добре си тръгнал, давай все така! 

Тервел се зарадва на насърчението свише и извърши втория си голям подвиг, като присади обратно носа на Юстиниан. Тук трябва да се отбележи, че имащите проблеми с идентичността си и оттам фрустрирани жители на Константинопол в пристъп на антифалическа истерия бяха отрязали носа на императора си. Добре че не му отрязаха друго. Навременната намеса на Тервел представляваше голям пробив в медицинската наука и всъщност бе първият голям успех в ринопластиката, пластичната хирургия и индустрията на красотата, която и до днес е български монопол в лицето на прословутия д-р Енчев. Духът на времето обаче беше религиозно-суеверен и затова ромеите схванаха успешната операция по трансплантиране на нос като чудо. Затова те тутакси канонизираха Тервел още приживе, нарекоха го „свети Тривелий“ и украсиха Константинопол с билбордове с надписи: „Благодаря Ви, д-р Дуло!“. Пред вратите на временната му константинополска квартира се изви опашка от куци, кьорави, сакати и изобщо недъгави от всякакъв вид, така че новоизпеченият светец трябваше да отделя по два часа всеки следобед за медицински консултации и напътствия относно здравословния начин на живот. Византийците, които бездруго предпочитаха узото и маслините пред сланината и ракията, бяха ужасно щастливи. 
 

 image
(Св. цар Тривелий Български бди над християнска Европа, миниатюра от Разкошния часослов на дук дьо Бери, братя Лимбург, Франция, ХV в.)
 

Благодарният Юстиниан беше толкова радостен от стечението на обстоятелствата, че предложи на свети Тривелий да го направи патриарх на Константинопол. Тривелий обаче не беше глупав и знаеше, че това означава да премине от хазарки на момченца, а мъжественият му български дух се противеше на подобни противоестествени гръцки нрави. Затова каза: 
– Слушай, Джъстин (той наричаше така Юстиниан), моите недопокръстени българи никога няма да се подчинят на патриарх, па бил той и Вселенски, а за гръцки да не говорим. Дай някаква друга титла и да си ходя, че се позадържах. У дома си е най-хубаво.

Тогава Юстиниан обяви свети Тривелий за кесар и му подари хубав кесарски печат с надпис и съответните одежди, а всички знаят, че кесарят си е цезар, тоест цар, сиреч император, което ще повече зарадва нашия юначен, но нелишен от известна суетност владетел. Освен това му даде и нотариален акт за района на Стара Загора. Двамата се тупаха по рамото, прегръщаха се, произнесоха много речи, размениха си подаръци, и-мейли, телефони и покани за гостуване, пък се разделиха. Няколко години по-късно, май беше към 708 г. от Р. Хр., Юстиниан се опита да си вземе Стара Загора обратно, но Тервел го накара да преосмисли ненавременното си решение. Ето защо в Заарата днес много малко хора знаят гръцки. В 711 Юстиниан пак я беше закъсал, защото неговите хора искаха този път да му вземат не само носа, но и цялата глава. Свети цар Тривелий прати своя храбър пълководец Елемаг (известен от достоверните комикси в сп. „Дъга“) на помощ на Джъстин ІІ, но същевременно заръча на своя човек да не бърза много. Елемаг съответно си направи една разходка до Анхиало и забавянето беше достатъчно византийците да си свършат работата. Така безславно приключи династията на Ираклий, а Анхиало остана за българите. По този повод боилският съвет реши, че Тривелий вече ще се казва Четиривелий, защото е четирикратно по-велик от всеки дотогавашен български владетел. Четиривелий обаче обмисли това трезво и каза, че три пъти е напълно достатъчно, а да си светец приживе и първи български цар би трябвало да задоволи всяка амбиция. Боилите бяха възхитени от тази умереност и гласуваха извънредна винетка по конете и колесниците. С парите построиха в Плиска голяма базилика, всъщност най-голямата в християнския свят и я нарекоха на управляващия ги жив светец, който смирено преряза лентичката при откриването. Византийците напразно завиждаха със своята жалка „Св. София“.

 image
(Св. цар Тривелий с бойния чук "Заквасителят" в лявата си ръка, благославящ българите с десницата в типичния прабългарско-метълски знак. Миниатюра от Стокхолмския рунически препис на "Българската анонимна летопис", ок. 1200 г. Обърнете внимание, че десният му палец е разцепен в битка, което позволява владетелят да образува типичния свещен знак IYI с една ръка.) 


Тук е мястото за едно малко хералдическо уточнение. Всеки знае, че българският флаг е бяло-зелено-червен трикольор. Това е така именно от времената на свети цар Тривелий. Българите по ония времена имаха навика целогодишно да носят бяло-червени мартенички за берекет, здраве и потентност. Някои от тях вплитаха в мартеничката си и конски косъм, взет от тогавашното бойно знаме, конската опашка. Конят на свети цар Тривелий беше зелен, защото той, безпаметно влюбен в жена си Чигес, беше боядисал животното, за да й се понрави с широтата на нравите си (още повече, че тя имаше красиви зелени очи). Така че мартеничката на владетеля беше бяло-зелено-червена и поданиците му взеха този обичай от него. Оттогава датира и прочутият български израз: „Важното е, че конят е зелен!“ Което иде да подчертае още веднъж дълбоката връзка на древните българи с природата и зелените технологии. Но нека никой не смята, че тогавашните българи са били млади и зелени! Млади по дух – това да. Но инак те бяха и си остават един от двата най-древни народа на света, делейки тази чест само с македонците, които и бездруго също са българи. 

Не сме забравили за киселото мляко! Но няма как да не разкажем, че в 716 г. от Хр. свети цар Тривелий сключи изгоден търговски договор с византийците, което спря контрабандата на безбандеролни гръцки стоки като рецина и узо. Бяха разбити няколко нелегални канала на славянски бежанци и пафлагонски икономически мигранти. Изобщо, българо-византийските отношения процъфтяваха при свети цар Тривелий, който, като трижди велик владетел, прокара и безплатно 3G в Плиска. Щеше да прокара и 4G, но от прабългарския национален Тервелком (или Тервелкон със зелено лого) припомниха на господаря, че се е отказал от името Четиривелий. Така българите си останаха на 3G. Пилотите на трите прабългарски МиГ-а заявиха, че могат да се справят с още едно g, но нещата си останаха така и хвърковатите колесници заминаха на ремонт при братското племе на ляхите. 

Все още не сме забравили за киселото мляко! Но как да пропуснем, че на следващата, 717 г. от Р. Хр., тъкмо когато свети цар Тривелий режеше лентичката на нова станция на плисковското метро към укрепителния вал Еркесия, по зеления Тервелкон дойдоха тревожни новини от Константинопол! Знае се, че владетелят възкликнал:

– Е, не ме оста'ате е'но метро 'а открия! 
Сетне яхна зеления кон и препусна на помощ на съседите. Известно е, че гърците не могат да си оправят сами бакиите, ако не ги спасява някой български юнак. Така си е още от времената на пра-прабългарина Александър Македонски, който също като Кубрат е пердашил персите в полза на гърците.
 

Свети цар Тривелий стигна Констинтинопол и видя хубавия град под арабска обсада. Някога Херодот беше казал, че персийската войска в Гърция била два милиона души. Прекалил е, защото на страха очите са големи. Някогашната армия на Ахеменидите надали е достигала повече от сто хиляди души. Но сега край Босфора на лагер имаше почти двеста хиляди араби, честна божидарска! Даже някои от тях се бяха заели да облагородяват района и вече поставяха улично осветление и откриваха дюнерджийници, както това беше на мода сред мюсюлманите по онова време. Докато обмисляше бойния си план, свети цар Тривелий каза:

– Браво бе, тия резняци си правят и светло, и вкусно. Колкото от тях оцелеят, ше ги настаня на гето в Плиска, да ми правят дюнери и фенери.

Сетне ги нападна, разби ги и изпълни обещанието си. Плисковското гето е най-старият пример за успеха на европейските интеграционни политики към ислямските малцинства. Третият византийски император за последния месец махна с ръка и възкликна:

– Българите пак удариха кьоравото!

И наистина, няколко години по-късно, в битката при Поатие франкският майордом Карл Мартел (по-известен като Киро Чука заради една своя символна връзка с България, за която ще стане дума по-долу) последва примера на свети цар Тривелий и също наби арабите, а после настани оцелелите от тях в околностите на Париж. Такъв беше българският принос към културното разнообразие и толерантността по онова време.
 

Време е за киселото мляко. След 718 г. от Р. Хр. свети цар Тривелий напуска историята и навлиза в легендата. Не че оттук нататък приключенията му стават по-малко достоверни. Просто величието им е такова, че обикновената историческа проза не би могла да се справи с него. Затова се обръщаме към свещените текстове от „История божидарская“, подкрепена с археологически анализи на тамплиерски обекти от Пекин през Плиска до Париж. Това са трите „п“-та на Тривелиевото тривеличие!
 

Историята беше такава. Майордомът Карл си беше поръчал керван с кисело мляко от степите на братска Евразия. Огузтюркските комуникации по онова време обаче бяха силно разстроени от хазарски и аварски разбойнически нападения. Печенегите, куманите и монголите още не бяха поели шефство над тревното море и там цареше пълен хаос. Затова керванът с кисело мляко на майордома Карл се беше изубил някъде из леговищата на аваро-хазарските шайки. Воден от добра воля, свети цар Тривелий, който помнеше гибелта на баща си Исперих в хазарски ръце, реши да въздаде справедливост и да върне киселото мляко на законния му собственик. Той събра конницата си и препусна на север. Залови известно количество скитащи се протомаджарски и постхунски негодяи, подложи ги на умерени мъчения (банята им беше непозната и те смятаха потапянето в каца с топла вода и билки за опит за удавяне) и така изтръгна от тях тайната на местонахождението на безценния хранителен ресурс. Препусна нататък и скоро достигна аварския Ринг, който превзе с щурм и викове „На нож!“ Аварите така и не се възстановиха от нанесения удар и не беше трудно по-малко от век по-късно Крум Страшни и Карл Велики (внук на Мартел) по приятелски да си разделят затъналата в отчаяно пиянство аварска държава.
 

За настоящия летопис обаче най-важното е, че свети цар Тривелий освободи кервана с кисело мляко и три синджира остготски, лангобардски и гепидски робини. Кервана изпрати до страната на франките като знак на трансгранично европейско сътрудничество, а робините проводи по домовете им. Това беше още един успех на българските служби срещу трафика на жени. 

Майордомът Карл беше възхитен и благодарен. Той пръв нарече свети цар Тривелий „Спасител на Европа“ и по-късно заповяда написването на изискана драма в пет действия и три картини на латински език в чест на спасяването на Константинопол, киселото мляко и момичетата. Нашият свят герой пък беше очарован от жеста и прати на Карл своя боен чук, наречен „Заквасителят“. С това оръжие свети цар Тривелий си беше разбърквал айряна, но Карл го използва смело за размазване на арабски глави в битката при Поатие. Впрочем, франкският успех в това епохално сражение се дължи както на добрия български пример, така и на факта, че от дългия път киселото мляко бе станало на слабоалкохолен кумис, който вдъхнови хората на Карл за воински подвизи. В резултат майордомът каза, че питието си е направо чук и прие съответното прозвище, което на старофренски звучи като „Мартел“. Оттам и името на прочутата марка френски коняк, останала за спомен от франко-българската дружба. 

В България пък боилският съвет тържествено откри мандра „Свети цар Тривелий“ край Мадара. Там векове наред се правеха най-хубавите българско кисело мляко, кумис, айрян и мътеница, както свидетелстват надписите на Мадарския конник. За съжаление, партизаните изгориха древната мандра в навечерието на печалния Девети септември 1944 от Р. Хр. Въпреки това величавата памет на свети цар Тривелий не изчезна и българите я тачат и до ден днешен.


Казах!




Гласувай:
5
2



1. mglishev - :)
08.12.2015 09:31
leonleonovpom2 написа:
Както никой не е по- голям от хляба, така и няма как, някой да е по голям от България?!
????


Това ще е вярно, само ако България е хляб.
цитирай
2. mglishev - Не само с хляб се живее,
08.12.2015 22:02
живее се с истината и човек трябва да умее да си направи гаврата с лъжците,
ама това патрЕотите не го разбират.
цитирай
3. didanov - ами можеш да отвориш българския вариант
08.12.2015 23:39
на Шарлито, ако искаш да се гавриш така. Опитах се да приема написаното от худжествената му стойност, но като знам как убедително и на какво ниво можеш да пишеш, това ти беше доста под нивото според мен - свободно есе за 8-9 клас по история.
цитирай
4. mglishev - Никой не е длъжен да щади
09.12.2015 01:57
патриотичните чувства на възрастни господа, които не знаят защо е писан даден текст, но държат да изкажат недотам сложното си мнение. Изобщо, чувствата на средния българин не трябва да бъдат щадени, защото той не е нищо друго, освен немощен филистер.
цитирай
5. olgaivanova - Ама верно голям досадник си, leonleonovpom2!
11.12.2015 11:01
Защо го е написал, защо го е написал!? Ми, за разтуха и упражняване на остроумие, вероятно. Аз много се забавлявах. Намирам повечето каламбури са страшно находчиви.
цитирай
6. mglishev - "Ама верно голям досадник си, leonleonovpom2!"
12.12.2015 13:12
olgaivanova написа:
Защо го е написал, защо го е написал!? Ми, за разтуха и упражняване на остроумие, вероятно. Аз много се забавлявах. Намирам повечето каламбури за страшно находчиви.


Благодаря, най-сетне една нормална реакция :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5270954
Постинги: 1059
Коментари: 8002
Гласове: 5460
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата