Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05 07:10 - Оцеляването на Византия, първи вариант
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 1941 Коментари: 12 Гласове:
6

Последна промяна: 29.05 16:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
(Упражнение по алтернативна история)

Трудно е да си представим в какъв вид и точно по какъв начин би могла да оцелее Византия. Ето един възможен опит за алтернатина история. Тук отправната точка, от която започват различията с реалните събития, е 1261 г., когато ромеите си връщат Константинопол от латините. Тя не е единствената възможна.

Запазване на азиатската граница и отказ от Гърция
Между 1261 и 1289 г. василевсът Михаил VІІІ Палеолог не води особено активна политика на Балканите и търси помирение с папата, неаполитанците и Венеция веднага след като си е върнал столицата. В резултат той не отслабва азиатската си граница и не разширява владенията си към континентална Гърция (както е станало в действителната линия на историята). Успява да сключи мир със западните сили без да му се налага да сключва Лионска уния през 1274. Това събитие така и не се случва. Османският бейлик също така и няма да възникне, защото малоазийските акрити не са пожертвани във войни. Но е вероятно на мястото на неслучилия се османски бейлик - може би малко по-късно от историческата 1289 - да възникне друго турско владение със същите амбиции.

Да речем, че (за да се получи алтернативна история) Палеолозите не се избиват в безсмислени граждански войни и дори намират някакъв мирен начин на съществуване с българите и с все по-амбициозните сърби. На практика това означава в 1300-1350 сърбите направо да си поискат Солун, а българите - вероятно да се полакомят и за Одрин.

Но Византия все пак трябва да оцелее, за да имаме изобщо тема. Допускаме, че стените на Солун и Одрин удържат амбициите на балканските владетели. Допускаме, че експедицията на каталаните от началото на XIV в. не се превръща в катастрофа за Византия, а си върши добре работата и в Азия, и в Тракия. Допускаме, че и в алтернативната история също се появява благородният Зелен граф на Савоя, който спасява тук-там по някоя крепост за ромеите.

В резултат към 1400 г. имаме що-годе жизнеспособна малка Византия, простираща се от Солун до Цариград, в добри отношения с Кипър, Грузия, Унгария и Трапезунд, а на това отгоре България и Сърбия също съществуват, макар че вероятно Унгария ги притиска сериозно от север.

На изток има не-османски бейлик, който ври и кипи под напора на демографски нужди и е заплашен от идването на Тамерлан. В 1402 битката при Анкара пак се състои с познатата ни победа за Тимуридите и турски Анадол се успокоява за известно време.

Можем да допуснем, че през 1444-а полско-унгарският крал Владислав ІІІ и византийският император Йоан VІІІ побеждават българския цар Фружин в малко изменена версия на битката при Варна (като на унгарска страна се сражава и видинският "цар" Константин, а на византийска - Александър, брат на Фружин). В резултат Унгария се сдобива с две васални владения на Балканите (Търново и Видин), а ромеите си връщат Пловдив.

Да не забравяме, че византийско деспотство в Мистра изобщо не се е образувало – защото в тази алтернативна история ромеите не се стремят към реставрация на властта си в Гърция. Морея лека-полека е станала венецианска, ако, разбира се, неаполитанците не пречат на интересите на Сияйната република по тези земи.

Нов живот за старата империя
Към 1460 под благото управление на все още живия Константин ХІ Драгаш Палеолог (щастливо женен за грузинка - по Сфранцес) в Константинопол работят италиански преводачи, гръцки професори идилично гостуват във Венеция, Флоренция и Рим, а ромеите започват да внасят първите печатни машини от Германия и Италия. Унгарската сила и постоянната венецианска и савойска "помощ" с пари и хора правят Византия все по-зависима от Запада, което кара Енеа Силвио Пиколомини да потрива доволно ръце от Светия престол. Португалия започва експедициите си покрай западноафриканския бряг, както и в действителността.

В 1470 новият византийски император (някой от племенниците на Константин или пък негов собствен син) е принуден да сключи уния с Рим. Във Византия тутакси избухва гражданска война между православните и униатите. Православен претендент за престола бяга в Сърбия, която, естествено, не е униатска. Сърбите, част от българите и византийските православни започват някаква затънала в местни династични проблеми, неясна борба срещу Унгария и унията. От което нова турска сила се възползва, за да превземе, да речем, Галиполи. Резултатът е, че към 1480 Унгария окончателно анексира България и сключва примирие със сърбите. Света гора е жестоко опустошена от венециански моряци. Оцелелите монаси бягат или на Патмос, или в Метеора. В Константинопол се възцарява поредният униатски император, женен за наследничка на рода Куртене или Бриен, поддържан от сериозен венециански гарнизон. Турците, естествено, са победени и връщат обратно Галиполи преди да успеят да завладеят Тракия. Единствената православна страна на Балканите остава Сърбия, макар че и тя надали е онази Душанова империя от средата на ХІV в., а по-скоро представлява конгломерат от каращи се владения. Започват Великите географски открития и Колумб заминава към залеза.

Към 1500 г., когато Америго Веспучи тъкмо е открил новия континент на запад, папата и венецианците се опитват да възстановят директно Латинската империя, като сменят Палеолога с удобен западен принц и вкарат латински патриарх в Константинопол. Московското Велико княжество се провъзгласява за царство, а тамошният митрополит е обявен за патриарх, защото Москва вече не вижда Константинопол като център на православния свят. Йерусалимската патриаршия санкционира руските действия като каноничен акт, макар че ромеите безрезултатно протестират. Във Византия избухва поредната гражданска война, генуезците в константинополското предградие Пера са изклани и този път западните сили схващат, че е по-добре да оставят на мира гръцкия император, налагайки му само уния с Рим.

Общо взето, империята на Романия се е превърнала в заден двор на италианската политика. През ХVІ в. ромеите застават на страната на Хабсбургите при опитите на Австрия и Испания да завладеят Италия и да покорят Рим и Венеция. Унгария, която така и не е била постигната от османско завоевание, е сериозна сила и застава срещу Хабсбургите. В резултат унгарското кралство приема Реформацията, а отвратеното от ересите на Запада гръцко монашество настоява василевсът да скъса унията. Българите се бунтуват срещу унгарските реформистки пастори и често ги връщат в Будапеща в чували. Венеция сключва мир с Хабсбургите и Византия, изтегля гарнизона си от Константинопол и настъпва тържество на православието. Междувременно турски Анадол е почти изцяло покорен или от Иран, или от Египет. По-скоро от Иран, защото тамошната нова династия, както пише Робер Мантран, е особено експанзивна. Малтийският орден така и не става Малтийски, защото си остава Родоски. Кипър обаче действително минава във венециански ръце. 

При липсата на сериозна заплаха за християните в Средиземно море (нали не съществува османски флот) Испания завладява Мароко, Алжир и Тунис във войната си с берберските корсари. След това, разбира се, отново се насочва срещу другата морска сила - Венеция. След поредния испанско-венециански конфликт, венецианците предават Крит и част от Морея на испанците. Крал Филип ІІ сключва търговско споразумение с василевса Константин ХІV и не му се пречка в религиозната политика, защото е зает да сформира Великата армада срещу Англия (и да събира злато и сребро от Америка и бреговете на Тихия океан). Ромеите се споразумяват с иранските Газневиди да задържат Кизик, Халкедон и Лампсак на азиатския бряг на Мраморно море срещу символичен трибут. Трапезундското царство е анексирано от Газневидите, а Грузия става ирански васал. По същото време испанският посланик в Константинопол изразява подкрепата на Испания за българските православни бунтовници срещу унгарските протестанти. Византия помага и на сърбите да започнат нова война с Унгария.

Към 1600 г. България получава от притеснените унгарски власти собствен вицекрал в Търново, възстановени са православното изповедание и славянската литургия, а всички митрополити се утвърждават в Константинопол. Митрополитът на Търново по традиция се нарича „патриарх“, но няма кой знае какви функции. Вицекралят, разбира се, е маджарин и протестант. Сърбия е все същото амбициозно кралство, донякъде консолидирано в изпитанията, но с поостаряла армия – предимно кирасирски тип кавалерия, почерпила нещо от унгарския начин на воюване. Византийците реално нямат военна сила извън градските милиции и някакъв малък наемен корпус от немци и италианци в Константинопол.

Докато остатъкът от Европа се наслаждава на Трийсетгодишната война, империята на Романия съществува относително безпроблемно. Към средата на ХVІІ в. цените на пшеницата се стабилизират, а стойността на земята започва да се вдига и отчайващата бедност на императора вече не е чак толкова ужасна. В тесните граници между Солун, Одрин и Константинопол цари относителен вътрешен мир и дори известно самодоволство, защото империята все още е тук, където се срещат владенията на толкова могъщи съседи като Унгария, Газневидски Иран и испанската монархия. Френският историк Шарл Дюканж пише ласкателна „Византийска история“ на латински език и я публикува в Париж през 1611 г. Православието е възстановено след неприятните униатски години, а Западът тъне в религиозни конфликти.

В Константинопол се срещат редица нови сгради и паметници, силно повлияни от италианските ренесансови и маниеристки моди, а в няколко нови малки храма дори се откриват фрески и платна на италиански художници, както и на гърка-униат Доменико Теотокопуло от испанското владение Крит. Столицата наброява около триста хиляди жители (колкото при смъртта на Мехмед ІІ в реалната история). По-голямата част от аристокрацията освен със служебни постове и поземлени владения може да се похвали и с определени търговски позиции в различните средиземноморски пристанища – от Александрия до Гибралтар. Константинопол отдавна не може да диктува в политиката, но отново е станал източник на вдъхновение за изискан живот. Взаимното обогатяване на италианската и гръцката култура през ХV и ХVІ в. е дало своите плодове и сега контетата в Италия предпочитат да носят византийски, а не френски или испански костюм. Гръцката литература е развила нови светски жанрове, като приключенската и любовната новела се радват на особен успех. Балдасар Кастильоне посвещава трактата си „Придворният“ на византийския престолонаследник Андроник. Богословската мисъл е запазила острия си полемичен дух. Императорът заръчва да се издаде и в неговата столица съчинението на Джеймс І „Дарът на владетелите”, още повече, че за щастие английският крал е писал на гръцки. Тази малка книга служи за съживяване на старите централизаторски амбиции на династията, както и за прокарване на новия европейски абсолютизъм сред ромеите; те, общо взето, нямат нищо против. В Константинопол на мястото на огромния стар Хиподрум е издигнат спретнат, неголям театър в стила на Себастиано Серлио и Андреа Паладио от Мантуа и Флоренция. Останалата част от руините служи на мечтателните души за фон, на който да мечтаят за дните на Юстиниан и Теодора. Към 1680 митрополитът на Солун изгражда Тесалийската академия, където излага случайно намерените от работници в лятното му имение антични торсове. В столицата е открит модерен университет по немски образец – с медицински факултет, заемащ се с аутопсии. През цялото време още от Михаил Псел насам, разбира се, в Константинопол и Солун не са преставали да четат не само светите Отци, а и Омир, Еврипид и Софокъл. По селата пък процъфтяват елегиите и баладите на гръцкия народ. Основният износ на империята по това време е единствено виното (дошло на мода в някои по-изискани испански кръгове, „изменящи на родните сортове заради гръцката смола”, както ги подиграва дон Луис де Гонгора в стиховете си), както и известно количество луксозни платове. От униатския период религиозният живот се обогатява с революционно ново изкуство в западен стил. След дълги спорове православната Църква се съгласява да приеме полифонията и органовата музика, макар че по-изолираните манастири си спестяват това нововъведение, наложило се най-вече в големите градски храмове. Империята не е особено могъща, но е пълна с политически страсти и яростно защитавани моди; всъщност не се отличава кой знае колко от коя да е италианска ренесансова държавица. Гръцки авантюристи се включват в испанските океански експедиции и донасят в Константинопол екзотични разкази и стоки от Антиподите. Между 1650 и 1661 г. Орденът на хоспиталиерите от Родос и василевсът на ромеите дори съвместно владеят карибските острови Свети Мартин, Свети Христофор, Свети Вартоломей и Светия Кръст от името на Луи XIV, но са принудени да продадат тези отдалечени парчета земя на френския владетел. От този епизод остава само придворната титла „Велик дук на морето Океан“, давана по традиция на секретаря на константинополската митница.

Към продължението.






Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krumbelosvet - ?
29.05 14:24
Когато загива Европа и България, трябва да е много мъдро да разсъждаваш как Е МОЖЕЛА да се спаси Византия. Аз не можах да схвана тая мъдрост.
Да си призная, нямах и търпение да дочета. Иначе има много интересни факти, непознати на лаиците.
цитирай
2. mglishev - Можех и да не обърна внимание...
29.05 16:20
krumbelosvet написа:
?
Когато загива Европа и България, трябва да е много мъдро да разсъждаваш как Е МОЖЕЛА да се спаси Византия. Аз не можах да схвана тая мъдрост.
Да си призная, нямах и търпение да дочета. Иначе има много интересни факти, непознати на лаиците.


... но пък и нищо не ми коства да обясня. Първо, Европа не е "загивала", освен ако нямаш предвид някакво сегашно "загиване" (каквото според мен няма). Второ, България е унищожена още доста преди Византия в истинската история и не е точно унищожена в алтернативната версия, тоест си някак извън темата - освен ако пак нямаш предвид някакво сегашно "загиване" на България, в който случай ще си малко по-прав или права, но пак ще си извън темата. Другаде достатъчно се занимавам с нашите работи. А днес случайно е 29 май, историческа дата, която засяга и България, и много други страни. Точно затова съм писал за Византия. Хубаво е човек да може да погледне отвъд малката си камбанарийка и да си позволява свободата да разсъждава и по отвлечени теми, ако не иска да оглупее. Въображението е инструмент, който трябва да се ползва, а алтернативната история е хубаво упражнение.

Лош вкус е да коментираш, когато нямаш време да дочетеш.
цитирай
3. krumbelosvet - Да,
29.05 19:23
за сегашното загиване си мисля, и това не е моя камбанария, а на 500 милиона бели хора.
Май историците имат правило, че в историята няма "ако". В по-нормални времена бих проследил ИНТЕРЕСНИТЕ ДЕТАЙЛИ, които хубаво описвате. Сигурно имате кабинет. Аз, уви, тепърва ще се сдобивам с такъв.
НАПЪЛНО СТЕ ПРАВ за лошия вкус да коментираш без да дочетеш, но май правилно съм схванал, че вие не виждате днешното ЗАГИВАНЕ на нашата раса. Това ме провокира.
Моля за извинение. Искрено уважавам знанията ви в област, в която съм гост.
цитирай
4. ganini - Мисловни игри...
29.05 22:13
Пътувал съм из сегашна Турция и съм се чудил на акъла на "великите императори", как са изпуснали тази златна земя, където човекът не е притеснен от климата, като скандинавците, от дивотията, като Русия и от простотията, като в България. 30 народности са живяли там, но какво е станало, че са паднали под ударите на ятагана и полумесеца ми е необяснимо... Може би им е обещано данъчно облекчение (десятък), или данъчно освождение, ако приемат исляма?
цитирай
5. krumbelosvet - Нямаше ли чума?
30.05 08:11
Нямаше ли чума? И стимуланти за полководците и войската? Хашиш и др. Нали се разбра, че прословутите "свръхестествени" речи на Хитлер, например, са плод на стероиди. Може би и блицкрига е техен плод. Запомнил съм свидетелство на очевидец, че османлиите се нахвърляли на християнската войска "като вълци на овце". Тия ВЕЛИКИ ОБРАТИ НА ИСТОРИЯТА дали са възможни без ВИСШ и СВРЪХДАЛЕЧЕН промисъл? Но нашата лична и обща работа е друга...
Ние, българите, добре познаваме "руската дивотия" и "собствената си простотия", но Византия и Запада познаваме главно чрез поети, художници и безсрамни придворни ласкатели и псувачи (срешу нас). Добре, че ни наводниха британски туристи, та видяхме и чужда дихотия. Имало е период, в който английски поети и есеисти са говорели за народа и страната си не по-ласкаво, отколкото някои днешни бъгари за своя народ и страна...
цитирай
6. syrmaepon - "Запазване на азиатската граница и отказ от Гърция"
30.05 10:07
Ако европейците се учат от грешките на предшестващите ги, може и това да се случи...но не виждам изгледи за поумняване.
цитирай
7. didanov - Интересна тема
30.05 18:49
За пръв път чета за алтернативна история. ..още по-интересно би ми било да прочета какво би станало ако не бяхме падали под византийска и османска властпоздрави
цитирай
8. mglishev - @4. ganini:
31.05 22:17
ganini написа:
Мисловни игри
Пътувал съм из сегашна Турция и съм се чудил на акъла на "великите императори", как са изпуснали тази златна земя, където човекът не е притеснен от климата, като скандинавците, от дивотията, като Русия и от простотията, като в България. 30 народности са живяли там, но какво е станало, че са паднали под ударите на ятагана и полумесеца ми е необяснимо... Може би им е обещано данъчно облекчение (десятък), или данъчно освождение, ако приемат исляма?


Византийците са изгубили Анадола с войни. В 1071 селджукското нашествие води до битката при Манцикерт, в която ромеите отнасят страшно поражение. После те губят азиатските си провинции чак до Мраморно море. При Кръстоносните походи и при царуванията на Комнините, от около 1100 до 1180 г., си връщат няколко малоазийски района. След Четвъртия поход, който срутва Византия в 1204, в тези точно области се запазва гръцкото царство в Никея, което възстановява късната Византия през 1261. Но двайсетина години след възстановяването си, към 1289, новата империя вече е толкова малка и толкова слаба, че не може повече да опази същите тези азиатски райони. В резултат се образува владението на Осман и турските отряди започват да търсят път през Дарданелите. А вече на Балканския полуостров няма кой да ги спре.
цитирай
9. mglishev - @7. didanov:
01.06 12:46
didanov написа:
Интересна тема
За пръв път чета за алтернативна история. ..още по-интересно би ми било да прочета какво би станало ако не бяхме падали под византийска и османска власт. поздрави


Клишето, че историята не познава "ако", не е вярно :) Всъщност има страхотни литературни упражнения по такива алтернативни теми. Добри преподаватели също понякога карат учениците или студентите си да се замислят над алтернативни сценарии. Може и да не е само от националната история - или пък да я засяга косвено. Въпросът е да не се прави "едно към гьотире" и чисто пожелателно, а да се подбере повратен момент, да се мотивира защо той е подбран, там да се промени едно обстоятелство и след това останалите външни събития да се запазят, доколкото е логически издържано, като в познатия свят. Идеята е да се представи различна възможност за развитието на дадено общество. Примерно България без османска власт или персийска победа над атиняните, победа на Централните сили в Първата световна... или каквото се сетите. Това развива разбирането на учениците за сложността на историческата материя, пък и показва по-добре връзката между ролята на личностите и историческите процеси.
цитирай
10. mglishev - @3-5. krumbelosvet:
01.06 12:52
Всъщност такива упражнения имат и известно отношение към сегашни политически проблеми. Тоест не са безполезни :) Ако става дума за преподаване пред студенти по история, политология, журналистика или пък за сценарии, които могат да ъдат превърнати било в тема на практически насочена конференция, било в книга, ще се сетите, че тук има и полезен ефект. Поразсъждавайте над това.

Иначе Византия е добре позната на специалистите, а може да бъде добре позната и на по-широка публика - без тия преувеличения и измислици, за които говорите. Въпросът е само да има желание за кадърна популяризация у по-сериозни автори и интерес към малко по-задълбочено четене у публиката. Тогава би си проличало, че съдбата на всички балкански народи е свързана.
цитирай
11. krumbelosvet - Съгласен
05.06 15:38
Съгласен, че може да се правят ПОЛЕЗНИ съвременни паралели. Но ако вие го правите, защо толкова прикрито? Човек не започва да чете с мисълта, че трябва да търси с лупа скрита мисъл.
цитирай
12. mglishev - Ама откъде накъде
07.06 07:23
ще се държи на който и да е автор сметка защо бил направил нещо така, а не иначе? Ами може пък и читателят да си намери по-итересен за него текст или да вземе да научи нещо ново, знам ли.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5383792
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5481
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата