Постинг
12.01.2018 10:01 -
Знаменит благодетел на българската просвета
"И нека духът на покойния дарител д-р Петър Берон бди над Българската мъжка гимназия в Одрин вечни времена"
Дума 12. Януари 2018 , брой: 8 Кирил Момчилов
В пантеона на българските възрожденци д-р Петър Берон заема достойно място. Народът ни го знае най-вече с неговия "Рибен буквар" - първата българска енциклопедия, издадена за обучение на децата.
Тръгнал от килийното училище в Котел, Петър Хаджи Берович (1800-1871) ще стигне до Кралското научно дружество в Лондон, пред което е докладван трудът му "Причините за земния магнетизъм". Дълъг е списъкът на научните области на знанието, десетки хиляди са страниците на френски, немски и гръцки език, в които ученият-енциклопедист излага своите виждания, дава обясненията си за всички явления в природата и обществения живот.
Петър Берон ни е оставил идеи и разработки, които и до днес не са реализирани. Неговото оригинално мислене го е направило учен-новатор, експериментатор и изобретател едновременно.
Показателни в това отношение са специалните глави от труда му "Кратка физика", публикуван в третия том на осемтомната му "Панепистемия": "Нова система парни машини", "Подморски телеграф без жици" и "Причините за земния магнетизъм".
Идеята за безжична съобщителна връзка бе реализирана след неговата смърт, а разработките и предложенията в областта на машинната механика виждаме в съвременната топлотехника и топлофикацията.
Петър Берон провеждал опитните си изследвания със собствени уреди и апарати. Както свидетелстват съвременниците му, той живеел много скромно, бил предан почти до самозабрава на своите научни знания, не харчел повече от седем- осем франка на ден. Той правел тази икономия, за да принесе някаква полза на бедното свое отечество и бедното човечество.
Какъв по-добър пример за саможертва в името на науката, за благото на човека от живота и делото на големия българин д-р Петър Берон!
От историята знаем за жестокото убийство на д-р Петър Берон на 21 март 1871 г. в дома му в Крайова, Румъния. Издъхнал 25 дни преди крайовският съд да се произнесе в негова полза по делото срещу Папазови за имението му "Скорила".
Приживе казвал:
- Безкрайно злочест ще умра, ако видя преди това, че България ще бъде лишена и от моя малък подарък подир смъртта ми!
Едва се успокоила душата му и специална комисия от законните му наследници и ръководни личности от Българската добродетелна дружина решила имението да бъде продадено, като получената сума се внесе в "един неотчуждаем фонд под името "Фонд на д-ра Петра Берон за издържание българска мъжка гимназия в Одрин". Средствата ще са под разположение на Светата българска екзархия.
Днес и децата от първи клас знаят, че Петър Берон е съставил и издал през 1824 г. прочутия по българските земи "Рибен буквар". Като велик реформатор и пръв педагог той ратува за откриване на български училища, в които да се преподава на майчин език; вместо буквена метода въвежда звучната; препоръчва и взаимната метода, която се прилага за първи път в откритото през 1835 г. училище в Габрово.
- Когато аз перво видях по другите места чи децата начеват да четат на книги, писани на техния язик, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразни муки теглят горките деца - изповядва се Петър Берон.
На малцина от читателите навярно е известно неговото завещание, с което той завещал имота си на българското училище със завета да се построят сгради и да се поддържат български гимназии, които да разпространяват просветата и културата по всички кътчета на Тракия.
Първото българско училище в Одрин е открито през 1846 г. в махалата "Калето", но гръцките духовници го опожаряват. В 1851 г. в "Калето" заможният българин Найден Чорбаджи Кръстев построява българско училище.
В Одрин се учели деца от целия вилает, както и от други селища на Тракия. С особена обич и внимание учениците разгръщали "Рибния буквар", написан от бъдещия дарител и патрон на гимназията. До учебната 1881-1882 г. училището било начално, след това се откриват последователно от I до IV клас. На основата на четирикласното училище от учебната 1894-1895 г. имаме "Българска мъжка гимназия на д-р Петър Берон в Одрин". В нея приемали ученици на възраст от 9 до 20 години и то не само от Тракия, но и от Македония и България. Освен двете сгради в квартал "Топ Капъ" с пари от фонда била купена още една - до "Балък пазар".
След дълго ходене по мъките най-после на 19 април 1898 г. със султански ферман било разрешено строителството на нова сграда. Дебърски майстори преустроили и зданието на "Балък пазар". Издръжката и управлението на гимназията се осъществявали от Българската екзархия със средства от "Фонд на д-р Петър Берон".
По време на стихийния пожар през 1905 г. в Одрин, когато изгаря цял квартал, изгоряла и сградата на Българската мъжка гимназия. Пет години по-късно, през пролетта на 1910 г., започнал строежът на голяма сграда за гимназията и пансион към нея. По време на водосвета при полагането на основния камък директорът на гимназията Антон П. Стоилов казал в словото си:
"Издигат се паметници на царе, на пълководци и други велики хора, но по-велик паметник от този на просветата и на благодеянието не може да бъде. Нека великият дух на покойния благодетел д-р Петър Берон, който с благодеянието си зида паметник в сърцата и душите на всички български поколения, които ще черпят просвета и възпитание в този храм на науката за българите от Одрин и цяло Одринско, бди над него. Дано този храм за просвета на българския православен народ просъществува за вечни времена!"
Уви! Още по време и след Балканската война гимназията и пансионът били превърнати от турските власти във военна болница. Сградата и дворът стават собственост на турската държава...
От началото на ХХI век Съюзът на тракийските дружества подхвана една лелеяна мечта - "Тракия без граници", за укрепване и разширяване на добросъседските отношения с Турция и Гърция. Какво по-хубаво от това да възкресим българската мъжка гимназия "Д-р Петър Берон" в Одрин! Гимназията да стане Балкански колеж за изучаване на български, турски и гръцки език, за подготовка на специалисти в областта на икономиката и международните отношения! Фар на просветата и културата не само за Тракия, но и за цяла обединена Европа!
Дума 12. Януари 2018 , брой: 8 Кирил Момчилов
В пантеона на българските възрожденци д-р Петър Берон заема достойно място. Народът ни го знае най-вече с неговия "Рибен буквар" - първата българска енциклопедия, издадена за обучение на децата.
Тръгнал от килийното училище в Котел, Петър Хаджи Берович (1800-1871) ще стигне до Кралското научно дружество в Лондон, пред което е докладван трудът му "Причините за земния магнетизъм". Дълъг е списъкът на научните области на знанието, десетки хиляди са страниците на френски, немски и гръцки език, в които ученият-енциклопедист излага своите виждания, дава обясненията си за всички явления в природата и обществения живот.
Петър Берон ни е оставил идеи и разработки, които и до днес не са реализирани. Неговото оригинално мислене го е направило учен-новатор, експериментатор и изобретател едновременно.
Показателни в това отношение са специалните глави от труда му "Кратка физика", публикуван в третия том на осемтомната му "Панепистемия": "Нова система парни машини", "Подморски телеграф без жици" и "Причините за земния магнетизъм".
Идеята за безжична съобщителна връзка бе реализирана след неговата смърт, а разработките и предложенията в областта на машинната механика виждаме в съвременната топлотехника и топлофикацията.
Петър Берон провеждал опитните си изследвания със собствени уреди и апарати. Както свидетелстват съвременниците му, той живеел много скромно, бил предан почти до самозабрава на своите научни знания, не харчел повече от седем- осем франка на ден. Той правел тази икономия, за да принесе някаква полза на бедното свое отечество и бедното човечество.
Какъв по-добър пример за саможертва в името на науката, за благото на човека от живота и делото на големия българин д-р Петър Берон!
От историята знаем за жестокото убийство на д-р Петър Берон на 21 март 1871 г. в дома му в Крайова, Румъния. Издъхнал 25 дни преди крайовският съд да се произнесе в негова полза по делото срещу Папазови за имението му "Скорила".
Приживе казвал:
- Безкрайно злочест ще умра, ако видя преди това, че България ще бъде лишена и от моя малък подарък подир смъртта ми!
Едва се успокоила душата му и специална комисия от законните му наследници и ръководни личности от Българската добродетелна дружина решила имението да бъде продадено, като получената сума се внесе в "един неотчуждаем фонд под името "Фонд на д-ра Петра Берон за издържание българска мъжка гимназия в Одрин". Средствата ще са под разположение на Светата българска екзархия.
Днес и децата от първи клас знаят, че Петър Берон е съставил и издал през 1824 г. прочутия по българските земи "Рибен буквар". Като велик реформатор и пръв педагог той ратува за откриване на български училища, в които да се преподава на майчин език; вместо буквена метода въвежда звучната; препоръчва и взаимната метода, която се прилага за първи път в откритото през 1835 г. училище в Габрово.
- Когато аз перво видях по другите места чи децата начеват да четат на книги, писани на техния язик, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразни муки теглят горките деца - изповядва се Петър Берон.
На малцина от читателите навярно е известно неговото завещание, с което той завещал имота си на българското училище със завета да се построят сгради и да се поддържат български гимназии, които да разпространяват просветата и културата по всички кътчета на Тракия.
Първото българско училище в Одрин е открито през 1846 г. в махалата "Калето", но гръцките духовници го опожаряват. В 1851 г. в "Калето" заможният българин Найден Чорбаджи Кръстев построява българско училище.
В Одрин се учели деца от целия вилает, както и от други селища на Тракия. С особена обич и внимание учениците разгръщали "Рибния буквар", написан от бъдещия дарител и патрон на гимназията. До учебната 1881-1882 г. училището било начално, след това се откриват последователно от I до IV клас. На основата на четирикласното училище от учебната 1894-1895 г. имаме "Българска мъжка гимназия на д-р Петър Берон в Одрин". В нея приемали ученици на възраст от 9 до 20 години и то не само от Тракия, но и от Македония и България. Освен двете сгради в квартал "Топ Капъ" с пари от фонда била купена още една - до "Балък пазар".
След дълго ходене по мъките най-после на 19 април 1898 г. със султански ферман било разрешено строителството на нова сграда. Дебърски майстори преустроили и зданието на "Балък пазар". Издръжката и управлението на гимназията се осъществявали от Българската екзархия със средства от "Фонд на д-р Петър Берон".
По време на стихийния пожар през 1905 г. в Одрин, когато изгаря цял квартал, изгоряла и сградата на Българската мъжка гимназия. Пет години по-късно, през пролетта на 1910 г., започнал строежът на голяма сграда за гимназията и пансион към нея. По време на водосвета при полагането на основния камък директорът на гимназията Антон П. Стоилов казал в словото си:
"Издигат се паметници на царе, на пълководци и други велики хора, но по-велик паметник от този на просветата и на благодеянието не може да бъде. Нека великият дух на покойния благодетел д-р Петър Берон, който с благодеянието си зида паметник в сърцата и душите на всички български поколения, които ще черпят просвета и възпитание в този храм на науката за българите от Одрин и цяло Одринско, бди над него. Дано този храм за просвета на българския православен народ просъществува за вечни времена!"
Уви! Още по време и след Балканската война гимназията и пансионът били превърнати от турските власти във военна болница. Сградата и дворът стават собственост на турската държава...
От началото на ХХI век Съюзът на тракийските дружества подхвана една лелеяна мечта - "Тракия без граници", за укрепване и разширяване на добросъседските отношения с Турция и Гърция. Какво по-хубаво от това да възкресим българската мъжка гимназия "Д-р Петър Берон" в Одрин! Гимназията да стане Балкански колеж за изучаване на български, турски и гръцки език, за подготовка на специалисти в областта на икономиката и международните отношения! Фар на просветата и културата не само за Тракия, но и за цяла обединена Европа!
Изненадващо е, че в народ като нашия, в ...
Намалете бройката на хора, които не прои...
Гнусна лъжа на един путински плъх
Намалете бройката на хора, които не прои...
Гнусна лъжа на един путински плъх
Следващ постинг
Предишен постинг
Напиши нещо за дарител комунист. ( благодетел и комунист не се връзват, може би има някой дарител)
цитирайschumpov написа:
Напиши нещо за дарител комунист. ( благодетел и комунист не се връзват, може би има някой дарител)
Вапцаров и Хаджийски, а и много други дариха най- ценното- живота си.
При социализма съзнателните даряваха труд за родината.
Не зная доколко е бил комунист Васил Атанасов (геолог) род. 1933 г. но събира своя лична колекция в продължение на почти 50 години. Включва 1360 образци минерали, кристали, руди и полезни изкопаеми от България и от света. Дарява колекцията си на Регионален исторически музей, Ловеч. На нейна основа е създадена Музейна сбирка „Васил и Атанас Атанасови“. Удостоен със специалния баралеф за дарител на годината на Община Ловеч (2006).
Вапцаров дари стиховете си, а живота му беше отнет, защото той работеше за отнемането на чужди животи. ( прочети нещо, не повтаряй клишета). За дарените стихове също е клише ( предполагам че публикациите му са плащани), но така е прието да се казва.
цитирайschumpov написа:
Вапцаров дари стиховете си, а живота му беше отнет, защото той работеше за отнемането на чужди животи. ( прочети нещо, не повтаряй клишета). За дарените стихове също е клише ( предполагам че публикациите му са плащани), но така е прието да се казва.
Като поет Вапцаров не е оценен приживе. Не повтаряй пропагандни клишета.
"Какво по-хубаво от това да възкресим българската мъжка гимназия "Д-р Петър Берон" в Одрин! Гимназията да стане Балкански колеж за изучаване на български, турски и гръцки език, за подготовка на специалисти в областта на икономиката и международните отношения! Фар на просветата и културата не само за Тракия, но и за цяла обединена Европа!"
Цялата статия е чудесно написана. И колко лесно е да подчертая нейния финал!
Интересувам се дали е издадена пълна биография на този велик родолюбец.
Поздрави!
П и е р
цитирайЦялата статия е чудесно написана. И колко лесно е да подчертая нейния финал!
Интересувам се дали е издадена пълна биография на този велик родолюбец.
Поздрави!
П и е р