Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2018 17:56 - ПИСМЕНОСТТА НА ГЕТИТЕ, ГЕНИЯТ НА УРФИЛ
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 4528 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.04.2021 13:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Откъс от: Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни. 3.010 kg.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105

 

https://m.helikon.bg/193818-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE-XII-%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8.html

imageГетите от Долна Мизия и Малка Скития, които бяха главната опора на Константин, стават федерати и получават автономия в Северна България. По това време през 310 е роден Урфил, син на гетска фамилия, някога изселена от Мала Азия - Кападокия. Той е бил ученик на Теофил, който е присъствал на Никейския събор и подписал там взетото решение, както научаваме от Сократ (380-440), ГИБИ 1 41:

„…А последният символ на вярата, заедно с допълнението, бил обявен в Цариград... Тогава към него се присъединил за пръв път и Урфил, епископът на готите. По-рано той бил приел никейския символ на вярата, като последвал Теофил, който присъствал на Никейския събор и се подписал като епископ на готите.”

Оттук виждаме, че и Урфил бил приел никейския символ на вярата и обвиненията срещу гетите в арианство са измислени.

Той намира писменост за гетите, наречена глаголица, и превежда необходимите църковни книги на езика на народа си. Глаголя на старобългарски значи говоря. Глаголица ще рече геворелница, тоест отражение на говора. Съпоставяйки глаголицата с някои други стари азбуки от таблици 8.1 и 8.2, виждаме, че тя е самобитна азбука.

До тридесетгодишна възраст Урфил е бил учител, като е писал на латински, гръцки и гетски. Константин изцяло подкрепя тази дейност, възлагайки на патриарх Евсевий Цезарийски (339-341) да постави добре упражнени краснописци да препишат на хубав пергамент петдесет лесночетими и предназначени за употреба подвързани екземпляри от онези молитвеници за богослужение и за четене, които той намери за добре. Константин обичал Урфил и го наричал нашият Моисей. Филосторгий записва името му Урфил. Оригиналното съобщение на Филосторгий за Урфил, ГИБИ 1 31, беше вече приведено по-горе. Теофан Изповедник, ГИБИ 3 229, дава още една интересна подробност за това събитие:

„...А готите, нападнати от хуните (376), поискали помощ от Валент (28.III.364 - 9.VIII.378) чрез своя епископ-арианин Урфил, който преди това по времето на Констанций (II, 324-337 цезар, 337-361 август) бил заедно с арианите Евдоксий и Акакий. Той направил готите ариани.“

Йоан Златоустий (347-14.IX.407) в послание 123-о до Олимпиада, свидетелства, че той лично е ръкоположил Урфил за епископ: „…Онзи прославен мъж Буила, когото неотдавна ръкоположих за епископ…”.

Изписването на името от Йоан Златоустий звучи по-скоро като буил, тоест воевода, а не като лично име. По-късно Созомен (ок. 400-450) ще констатира към средата на V век, ГИБИ 1 51:

„...Вече се покръствали племената около Рейн, келтите, а също и най-отдалечените измежду галатите, които живеели до океана, готите, и тези, които по-рано им били съседи покрай бреговете на Истър. Последните отдавна били приели Христовата вяра, но сега станали по-кротки и по-разумни."

А това, че Урфил съпровожда бедстващите готи до Мизия и Тракия, съдейства пред император Валент да ги приеме, което и става, и им дава и упование чрез новата, поне за някои от тях, религия и закони, написани на техния език, прави съпоставката с Моисей много сполучлива.

Интересно е съобщението, че Валент е арианин. По ирония на съдбата той ще загуби живота си убит от готи-ариани, както видяхме в предишните глави.

Забележете, че Филосторгий, който е роден в Кападокия около 368, говори за събития, станали в неговата родина, като съвременник на тези събития. Затова сведенията му са особено ценни. Тези сведения доказват, че готите са гети, живеят в гетска земя, а тъй като гетите са стар тракийски народ, то и готите са стар тракийски народ, а не германци, както се твърди от западноевропейските историци 14 века след това. Забележете, по времето на Константин Велики гетите, които се наричат готи, имат писменост, а щом езикът на вандали, остроготи, бесигети и гепиди е един и същ, то всички тези народи получават писменост и стават християни – ариани.

Готското пратеничество е било по времето на Константин, тоест преди 337, така че да е имало време да се създаде азбука и да се направят преводи, които да бъдат високооценени от Константин, и се е застъпвало с патриаршеството на Евсений Никомедийски 339-341, за да бъде ръкоположен от него. Това означава, че азбуката на Урфил е създадена някъде около 330 и 340 година.

Солунската легенда, Иванов (1970), е написана, за да ни предаде биографични данни за Константин-Кирил. Текстът обаче се състои от три части, които би следвало да се отнесат към различни времена:

1. Така например там е казано, че Константин се е родил в Кападокия и учил в Дамаск и че духът го призовал в голямата патриаршеска църква в Александрия да отиде в земята на славяните, наречени българи, и да им даде закон. Той минал през Кипър и Крит и пристигнал в Солун, където му се предявили буквите. Тази част се отнася по-скоро за Урфил, роден и образован в Галатия и Кападокия, отколкото за Кирил. А и апостол Павел също е роден в Мала Азия, в Киликия, и е посещавал Дамаск, където е получил видение и станал християнин. Патриарх Йоан не е имало по времето на Борис и Симеон:

Методий I 843-847,
Игнатий 847-858,
Фотий 858-867,
Игнатий (за втори път) 867-877,
Фотий (за втори път) 877-886,
Стефан I 886-893,

но по времето на Урфил или малко след това – Йоан Златоустий (398-404).

2. За първи път славяни нахлуват заедно с българите на Заберган на юг от Дунава през 548, така че преди това не може да се говори за славяни в Солунско.

3. В легендата се говори и за война на българите за Солун – такива има много, но българи контролират Солун по времето на Кубер и Мавър, около 679, при Аспарух - преди 687 и при Пресиан – след 836.

По това време в Армения, района, от който произхожда Урфил, кипи огромна просветителска дейност. При арменския владетел Тиридат III и свети Григирий Просветител през 301 християнството е обявено за държавна религия в Армения преди Константин да стори това за Рим. През 366 на събора във Вахаршапат Арменската църква обявила независимостта си от Капададокийската църква, като постановила предстоятелят ѝ да бъде избиран от арменски епископи. През 404 арменският монах Месроб Мащоц, царски секретар и ученик на патриарх Нерсес Велики, съставил арменска азбука. Месроб Мащоц и Схак превеждат на арменски Библията и Литургията, които са запазени и до днес. През 551 бил съставен арменски календар, а от 11 юли 552 започнало арменско летоброене. А сега нека сравним глаголицата с арменската, грузинската и етиопската азбуки, публикувани от Фридрих (1979) на стр. 375, 376, 322, съответно. Виждаме, че калиграфски те имат много общи черти.

Интересно! Тъй като арменската азбука е съставена по-късно от тази на Урфил, то тя е по-скоро повлияна от труда на Урфил, а не обратното, както погрешно смятат някои историци днес.

Учителят на Юстиниан пише негова биография, в чието резюме на латински четем:

„Това е резюме на книга, съдържаща житието на император Юстиниан (1.IV.527 - 13/14.XI.565) до тридесетата година на неговото царуване, написано с илирийски думи и букви от Богомил, пастор или абат на манастира Свети Александър Мъченик в Дардания, близо до град Призрен, родна земя на същия Юстиниан, а въпросната книга е на съхранение в библиотеката на илирийските монаси, последователи на ордена на Свети Васил на планината Атон, тоест на Свещената планина в Македония, над Егейско море. Този Богомил, дългогодишен учител на Юстиниан, бил направен епископ на Сардика и е наречен от латините и гърците DD (Domnio), мъж благочестив и верен на опазването на святата вяра.“, превод на български: Сотиров, Георги (2016). Съдържанието на тази книга е било известно на Христаки Павливич 1844, на Г. С. Раковски и на много български книжовници от това време.

Така, че в 6-ти век Юстинан, като национален герой на българите е имал биография написана на езика, който се е говорил по това време от българите на Балканите с илирийски букви, тоест на глаголица.

Бенедектинският, алемански монах и универсален учен Валафрид Страбон, живял от 808 до 18.8.849, пише, че готите, които са гети от скитски род, имали по негово време приведени свещени книги и извършвали богослужение на родния си език в град Томи - забележете, преди да се появи Кирилицата в епископията на Урфил 4 века след него, Walafried Strabo (840). Архидякон Тома пише в 13 век

„…готите от гр. Томи използват глаголица…“, Racki, Fr. (1984).

Виждаме колко е силна традицията на жителите на град Томи да запазят азбуката на Урфил, даже до падането на България под византийско робство.

Нека спрем вниманието си на фиг. 8.1. Виждаме Башчанската плоча от 11 век, изпълнена с готски текст, и мястото, където е намерена. По адриатическото крайбрежие на Хърватия глаголицата е наречена готика. Тя се запазва чак до миналия век предимно като вид тайнопис в някои манастири. В сегашни дни тя се използва само в църковнославянския, а също и като локално писмо на католическата епархия Крижевци в Хърватия.

Именно споменът за глаголицата, жив до днес в названието ѝ „готика“, е доказателство, че това са били буквите на готите, създадени от Урфил.

Йероним (340-30.9.420) превежда от езика на гетите и издава на латински и един философски трактат на Етикус Истрос, „произлизащ от благороден скитски род“, както казва Йероним за Етикус. Според Йероним Етикус Истрос е живял през IV век в Малка Скития, тоест в дн. Добруджа. В Добруджа по това време има град Истрия, така, че името означава Етик от Истрия. Според Йероним Етикус е написал труда си с писмени знаци на една азбука, която Вутке препечатва на една страница, дадена тук на фиг. 8.2. От този единствен лист ми е трудно да установя, към коя азбука спадат посочените знаци. Обаче глаголица е разпространената азбука в Далмация, така че най-вероятно е Йероним да е разпространял глаголицата в Далмация поради което е възникнала и легенда, че глаголицата е създадена от него. Храбан Мавър (780-856) в книгата си „За изобретяването на езиците“ публикувана през 856 пише:

„...След еврейската-, гръцката- и латинската азбука, азбука била изнамерена от философът и космографът Етикос. Родом скит от благородно потекло, азбука, която достопочтеният презвитер Йероним непрестанно разпространявал в свой вариант чак до родината на самия Храбан, понеже възжелал да увеличи известността на тия букви с мощта на своята ученост и трудолюбие“, Пейчев (1979), Peytscheff (1982).

Забележително съобщение! Забележете годината на публикуването му, 856 – преди въвеждане в България на Християнството от цар Михаил за държавна религия и на Кирилицата от Климент Охридски за официална писменост. Виждаме също, че Етикос разпространявал „свой вариант“ на тази писменост. И наистина, калиграфската форма на глаголицата е известна в няколко варианта: фиг. 8.3 показва оригиналната глаголица, вляво, и нейни варианти използвани в западния Балкански полуостров, където е работил Етикус.

Щом Йероним превежда съчинение на Етикус, написано с глаголица, то е било на езика на гетите. Значи високообразованият Йероним е знаел гетски. Тогава защо да не преведе и библията на Урфил, написана с глаголица на латински и да я нарече съвсем естествено Булга на името на народа, който вече масивно е заселен в Малка Скития, днешна Добруджа, заедно с гетите?

Глаголицата е съвършено отражение на структурата на славянските езици, виж таблица 8.1. Няколко примера от текстове, написани на готика, са дадени на фигури 8.3 и 8.4.

Както виждаме от Таблица 8.1, глаголицата има 41 знака. Кирилицата записва същите звуци, които записва глаголицата, но с други знаци. Тя е точно отражение на същите звукове. С времето съвременната българска азбука е опростена, като с това писмената норма е диктувала и промяна и уеднаквяване на говора в различните райони. Това е довело до обедняване на българския език за добро или за лошо.

В главата за Кирил и Методий ще видим, че Климент Охридски е дал нов вид на буквите, които са използвали Кирил и Методий и техните ученици преди да дойдат във България. И тъй като не познаваме други български азбуки освен глаголицата и тъй наречената кирилица, стигаме до извода, че гениалният Кирил се е възползвал от опита на Урфил, използвал е неговата азбука, за да създаде книжнина на народите, говорещи българо-славянски езици, а масовото образование в България, въведено от Борис, Симеон и Климент Охридски, се е извършило на глаголица с нов шрифт, използващ и онова подмножество от вече съществуващи пелазгийски знаци използвани от гърците, тъй като много книжовници в България тогава вече са пишели български с недостатъчната за него гръцка азбука.
image
image
image
image
image
image
image
image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

 

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image

 






Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959917
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031