Из "Morkinskinna" ("Книгата на Гнилата кожа", ХІІІ в.),
(в:) "Староисландски саги и митове", НК, Сф, 1989.
Превод от староисландски Михаил Минков

Може би любимият ми фрагмент от старата скандинавска литература. Илюстрацията е снимка на каменната глава от Берген, портрет на Ейстейн І Магнуссон (р. 1088, крал на Норвегия 1103-1123 заедно с братята си), герой на разказа. Правописът на българския превод е напълно запазен.




 

Разказ за Ивар Ингимундарсон

От нещата, които сега ще разкажа, може да се забележи какъв прекрасен човек е бил крал Аюстейн и колко предан и изобретателен се е показвал, като е търсел да разбере какво измъчва любимците му.

При крал Аюстейн живеел един човек, който се казвал Ивар и бил син на Ингимундур, исландец по произход и от знатен род, умен човек и добър скалд. Кралят го ценял много и се отнасял към него с обич, както се вижда от този разказ.
Братът на Ивар се казвал Торфинур. Той също отишъл в чужбина при крал Аюстейн и там бил уважаван от много хора заради брат си. Обаче му докривяло, че не го сматат за равен на брат му и че трябвало да се осланя на него, затова не му харесало при краля и се заприготвял да отпътува в Исландия.
Преди братята да се разделят, Ивар поръчал на Торфинур да занесе вест на Одню Йоансдотир да го чака и да не се омъжва. Казал, че тя му е най-скъпа от всички жени. После Торфинур отпътувал и пристигнал благополучно, обаче решил да поиска Одню за себе си и я получил.

Малко по-късно Ивар пристигнал от чужбина и научил за това; сметнал, че Торфинур е постъпил зле спрямо него, и всичко му опротивяло; върнал се при краля и у него бил пак на почит като преди.
Ивар бил много опечален и когато кралят забелязал това, извикал Ивар на разговор и го попитал защо е така тъжен:
- Преди, когато бяхте при нас, ни забавлявахте с думите си по най-различни начини. Питам за това и понеже знам, че не сме ти направили нищо лошо, а и ти си толкова умен, че не ще се усъмниш в нещо, което го няма. Кажи ми сега какво има.
Ивар отговорил:
- Това, което стана, господарю, не мога да го разкажа.
Кралят казал:
- Тогава аз ще отгатна. Да е имало някакви хора, които не са ти допаднали?
- Не е това, господарю - рекъл Ивар.
Кралят попитал:
- Да не би да ти се струва, че получаваш от мен по-малка почит, отколкото би желал?
- Не е това, господарю - рекъл той.
- Да си видял някакви работи в нашата страна - попитал кралят, - които да са ти се сторили много неприятни?
Той казал, че не било това.
- Гадаенето вече ни затруднява - рекъл кралят. Да ти се ще да владееш някакви имоти?
Той отрекъл.
- Да има някакви жени във вашата страна - попитал кралят , - по които да копнееш?
Той отговорил:
- Така е, господарю.
Кралят казал:
- Недей да се измъчваш за това. Щом се запролети, замини за Исландия. ще ти дам пари и писмо с печат от мен до хората, от които зависи работата, и не очаквам да има такива, които да не отстъпят пред моите приятелски молби или заплахи и да не дадат жената. Ивар отвърнал:
- Това не може да стане.
Кралят казал:
- Няма начин да не може. И на друг човек да са я дали, аз още повече ще настоявам и щом искам, ще ти я взема за жена.
Ивар отговорил:
- Нещата стоят по-сложно, господарю. Брат ми е женен за нея.
Тогава кралят казал:
- Да се откажем от тая работа - рекъл той. - Виждам тогава друго разрешение. След Коледа ще тръгна по гощавки; ела и ти с мен и ще видиш там много изтънчени жени и стига да не са от кралско потекло, ще ти взема някоя.
Ивар отвърнал:
- Тежка е моята работа, господарю, понеже всеки път, когато видя хубави жени, си спомням за онази жена и мъката ми само расте.
Кралят казал:
- Тогава ще ти дам власт и имоти, както вече ти предложих, за да се забавляваш с тях.
Той отвърнал:
- Нямам желание за това.
Кралят казал:
- Тогава ще ти дам пари - ходи да търгуваш, в които земи искаш!
Той отвърнал, че не му се ще.
Тогава кралят казал:
- Сега вече съм доста затруднен, понеже опитах всичко, което можех. Остава само едно нещо, но то има съвсем малка стойност в сравнение с онова, което ти предложих, и все пак не се знае кое може да помогне най-много. Идвай при мен всеки ден, когато масите са вдигнати, стига да не обсъждам неотложни дела, и ще си бъбрим с теб. Ще говорим за тази жена колкото искаш и каквото ти дойде на ум. Аз ще отделям време за това, защото се случва понякога на хората да им олеква, когато разкажат за мъката си. Освен това никога няма да си тръгваш без подарък след среща с мен.
Ивар отвърнал:
- Ето това искам, господарю, и благодаря за разпита.

Така и направили: винаги когато кралят нямал трудни дела за обсъждане, разговарял с Ивар за онази жена. Това помогнало много и Ивар се отърсил от мъката си неочаквано бързо. После се развеселил и си възвърнал предишното радостно и веселяшко настроение. И останал при Аюстейн.

 

сагите са много интересни. чел ли си на Снуре Стюрлюсон "саги за кралете на севера" любимата ми биография е на Харл Хардрад. исландските саги също са интересни, особено за Ейрик Червенокосия.

над бюрото са ми :)

добро решение

цялата германо-скандинавска книжнина е на удобно разстояние за справки.

Аюстейн е бил първият психотерапевт.

Пагане

От кюретата ще да го е научил тоя трик.

А случайно да ви е минавало през ум, че тоя твърде симпатичен народ - кой знае защо избрал да живее в предверието на Ада? - сигурно не е имало друго място, нали? - е трябвало да си съчинява и фолклор (в най-широкия смисъл на думата) както е трябвало да си изгражда житие-битие от всички отломки от предишните житиета-битиета от другите места отдето се е събрал и дошъл. И че всъшщност при него няма истински фолклор - всяко нещо си има автор и дата на сътворяване, както и извори на заимстване и че нерядко тия извори стигат и до античния свят. А? Древни траки и исландци,а? Не се прехласвайте много-много; по-трезво гледайте! Ако наистина искате да се занимавате с история, а не с художествена литература...
Пенчо Кубадински

такава простотия не може да хрумне на мен.