Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2010 17:22 - Джон Милтън за причината на бунта на Сатаната и за "възвеличаването" на Сина
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 8380 Коментари: 17 Гласове:
5

Последна промяна: 18.08.2010 18:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Чели ли сте "Изгубения Рай" на Джон Милтън? Прекрасна епическа поема за Грехопадението, писана през ХVІІ в. Може би най-доброто произведение на Реформацията изобщо. Авторът е англичанин, разбира се пуритан, служител на Английската Република при Кромуел, автор на две "Защити на английския народ" по повод обвиненията на цяла Европа за убийството на Чарлс І, изключително начетен човек и най-вече забележителен поет и благочестив християнин - според обичаите на страната си.
            "Изгубеният Рай" е май единственото произведение на Милтън, преведено у нас (ако бъркам, някой ще ме поправи). Преводът е конгениален с оригинала, дело на нашия може би най-сериозен англицист Александър Шурбанов - негов е и преводът на "Кентърбърийски разкази" на Джефри Чосър.
            Поемата разказва за бунта и падението на Сатаната и неговите ангели и за отмъщението му - изкусяването на прародителката Ева да вкуси от забранения плод.
            След "Изгубения Рай" Милтън пише или по-скоро диктува и "Възвърнатия Рай" ("Paradise Regained"), където описва земния живот на Христа. Неговата най-популярна творба обаче си остава първата поема.

В книга V на "Изгубения Рай", ст. 600-615:

О, чуйте вие, ангели, чеда на светлината,
престоли, власти, княжества, могъщества и сили,
изслушайте повелята Ми, дето ще пребъде.
Днез Аз родих Тогова, Който ще Се нарече
Мой Син единствен и на тази свята планина
помазах Го, и ето Го сега до Мойто дясно
коляно. За върховен ваш глава Го назначавам
и Се заклевам в Мен Си - всички колена небесни
пред Него да се преклонят като пред Господ-Бог.
Под Неговата пълномощна власт живейте всички
в съгласно единение като една душа,
завинаги честити. Който не послуша Него,
не слуша Мен, руши съюза, тъй че начаса,
от Бога и блаженството отвергнат, ще пропадне
в най-черен мрак, в бездънна пропаст, място, отредено
за него без спасение, без отдих и предел.


772-802

Престоли, власти, княжества, могъщества и сили,
ако величествените ви звания все още
не са названия без смисъл след заповедта,
с която друг един обсеби цялостната власт
като засенчи всички нас под новото си име
на Цар помазан, заради Когото е и този
среднощен поход и така припряният ни сбор,
с една цел само - да обмислим как е най-добре,
с каквито нови почести успеем да измислим,
да срещнем Този, Който иде, за да бъде срещнат
с коленопреклонение, невиждано до днес,
несъразмерно за един, но двойно по-несносно
за Него и за образа Му нововъзвестен
(но може би решения по-мъдри ще повдигнат
ума ни, тъй че да отхвърлим игото обидно),
нима ще приведете врат и кротко ще склоните
покорни колена? О не, ако добре ви знам
и ако вие знаете кои сте - синове
и жители на небесата, досега от друг
непритежавани и даже и неравни, равно
свободни, че различието в чин и сан не е
в разрез, а в съответствие с тази свобода.
Кой може с повод или с право да се възцари
върху онези, прочее, които нему с право
са равни, може бипо блясък и по власт по-низши,
ала по свободата равни? Или да наложи
закон и указ върху нас, които без закон
не сме грешили, и затуй да става Господ наш
и за прославата си сам да злоупотреби
с онези царски звания, които ни отреждат
да бъдем повелители, а не слуги на друг?


и 853-871

Създадени били сме, казваш, при това от втора
ръка, по пълномощие, което бил прехвърлил
Отецът на Сина Си! Странно гледище и ново!
Чия доктрина е това и кой е бил свидетел
на Сътворението? Ти нима си спомняш как
си бил направен, как Творецът ти е дал живот?
Не знаем ний да сме били различни в друго време
и друг пред себе си не знаем - самосътворени
от силата си животворна, щом кръгът затворен
докрая се е извъртял, ний зрялата сме челяд
на тези небеса, ефирни техни синове.
Могъществото ни е наше, нашата десница
ще ни научи на дела високи, за да видим
кой на кого е равен тук. Тогава ще узнаеш
дали възнамеряваме да приближим с молби
престола на Всесилния и да го обкръжим
в уплаха или със заплаха. Тази новина,
това известие носи на Царя си помазан
и бягай, докато не те е сполетяло зло.
 

 

 


са изложени причините за бунта на Сатаната срещу Бога. Накратко казано, Милтън излага тези причини така: Бог Отец събира ангелите, за да ги извести, че поставя за техен Цар Своя Син. Това кара Сатаната да се възмути, че над него е поставена нова власт и да пожелае властта в Небесата за себе си. Сетне той заявява, че никой от ангелите не помни собственото си сътворяване, нито време, в което да не е съществувал - следователно ангелите са вечни, тоест равни на Бога. С което именно подбужда поставените под своя власт сонмове към бунт.

            Доколкото съм чувал обаче, според Преданието (за съжаление не мога да цитирам авторитетен християнски източник) бунтът на Сатаната и неговите сонмове започва, защото Бог кара ангелите да се поклонят на човека (тоест на Адам). Тоест Дяволът не е само Божи враг заради бунта си, а и изначално човешки враг. Това Милтън пропуска. Всъщност според него първоначално Сатаната е безразличен към хората и се обръща срещу тях едва след прогонването си от Небесата, тъй като се е оказал безсилен в бунта си.
Според посочените в "Древен Израел" (Анжело Раппопорт, "Древен Израел", изд. Мириам, София, 1997, прев. от английски Иван Робибанов, т. І, гл. VІ)юдаистки източници излиза, че еврейското Предание сочи като причина за бунта на Сатаната (наричан още Самаел) именно нежеланието му да се поклони пред Адам - а според ортодоксалните еврейски и дори ислямски източници Бог създава Вселената и я увенчава с човешкия род (както можем да намерим и у един сравнително късен християнски автор - Джовани Пико дела Мирандола в "Реч за достойнството на човека"). Засега смятам, че тук Милтън си е позволил поетическа волност, която никак не подхожда на благочестивия му замисъл едновременно да докаже пред света, че Реформацията не унищожава изкуството, а го прочиства от излишни неща и да покаже на самите пуритани, че не всяко изкуство е нечестиво. Разбира се, възможно е грешката да е и в мен.
            Освен това поставянето на Сина за Цар вече след Сътворението (поне на Небесата) противоречи и на Никейския Символ на вярата (който Английската Църква приема в римския му вариант дори след Реформацията), и дори на Уестминстърската Изповед на вярата, приета от английския Парламент в 1647 г. - там изначалността на Св. Троица също е приета за догма.
Коментарът на издателя (за Penguin) към ст. 603 гласи, че изразът на Милтън:

 


"This day I have begot whom I declare my Son..." ("Днес Аз родих Тогова, който ще Се нарече / мой Син..." у Шурбанов) 

 




е метафоричен и обозначава не сътворяването на Сина, а издигането Му като небесен властник. Приложен е и цитат от трактата "Christian Doctrine" (I, 5), четен и от Милтън, според който подобно тълкувание се подкрепя от Втори псалом. (
http://www.pravoslavie.bg/Библия). Текстът на псалома обаче гласи, че става дума за въставането на земни царе и за издигането на Царя конкретно над Сион. Сиреч в случая псаломът е неприложим в защита на Милтъновия текст - разбунтуваните ангели не са земни царе и действието не се развива на хълма Сион. Изглежда, че или английският издател греши по отношение на мнението на Милтън по този въпрос, или (по-вероятно) старинният английски трактат, внушил тези стихове на Милтън, допуска момент във времето (след Сътворението на света, но преди Въплъщението), в който Синът да е по някакъв начин издигнат над ангелите. В такъв случай Милтън, както и авторът или авторите на "Christian Doctrine" не вярват в изначалното природно/физисно/субстанциално равенство на Троицата, а Я подреждат йерархически в представите си. Което донякъде наподобява арианството. Със сигурност в това конкретно отношение у Милтън има ако не чист унитаризъм, то поне йерархизация на Троицата.
            В иначе обстойния си коментар българският преводач пропуска ст. 603. Допускам, че тъй като първото българско издание е осъществено в 1981, за Шурбанов въпросът дали Синът е физисно равнопоставен на Отца или не, е изглеждал отвлечен и без значение за рецепцията на Милтъновия текст.

 

 



Тагове:   Милтън,


Гласувай:
5
0



1. анонимен - глишев
18.08.2010 20:13
вися в бг наука))) и умирам от смях. и идея си нямах колко сте забавни историците)))
мани го милтън, дай за иранската връзка, че е по-интересно.
(все по-голям фен ставам на римската теза)
цитирай
2. mglishev - Е, браво.
19.08.2010 02:33
Пускам блога, гледам има коменатри и си викам, че ще е по същество. А то - лафче.
цитирай
3. анонимен - Легендата за това, че Бог е накарал Сатаната и Ангелите
19.08.2010 08:05
да се поклонят пред човека я слушах в лекция на един етнолог, която си бях изтеглил от интернет (ей сега се изтрепах да му търся името, но за жалост не успях). Според него тя е от персийски произход. Тожва което казваше в лекцията звучеше приблизително така:

Когато в началото Бог създаде ангелите той им каза да обожават единствено него. И първият след ангелите – Луцифер - така дълбоко и напълно бил обикнал Бог, че намерил това за напълно естествено.
Тогава Бог създал човека. – когото обявил за най-висшето от своите същества. Затова накарал всички същества да се поклонят в знак на почит пред човека. Тогава Луцифер, поради любовта си към Бога и заради подчинението на първата заповед на Бога, която Бог му бил дал, видял че не може да се поклони пред човека. И поради този акт на неподчинение Бог го изгонил от Небесата. Проклел то да съществува без да вижда съществото, което най-много обичал – Бога и го изхвърлил на ямата на ада.

Всъщност идеята е че Сатаната върши делата си не от омраза от от любов към бога.
цитирай
4. mglishev - Горе-долу
19.08.2010 10:02
това гласят арабските и еврейските източници. Предполагам, че еврейските са първостепенни. Персите имат малко по-друг фолклор. Там най-малкото антагонистът не е подчинен на Създателя, а му е равен.
цитирай
5. malkiatprintz - Интересна трактовка. Не съм чел ...
20.08.2010 07:33
Интересна трактовка. Не съм чел Милтън, макар че отдавна се каня да го направя. Само в последното, което пишеш: "Там най-малкото антагонистът не е подчинен на Създателя, а му е равен", поне при манихейството, което също идва от там - Богът ражда Ормуз и Ариман, като те двамата са антагонисти един спрямо друг, но йерархически са под Твореца. Поздрави.
цитирай
6. sparhawk - а при арабите
20.08.2010 10:16
мисля нямаше демони, а джинове. Честно казано, на мен ми харесва трактовката на Вачкова, според която наличието на зли същества в теологичната система намеква за нейното народнясване :) справка превъплъщенията на бога в Египетските митове и опростяването им до "битка" на Хор, Озирис и Сет.
Прочее мисля, че в хиндуизма всички богове за превъплъщения на Брахма, или се лъжа?
цитирай
7. mglishev - При арабите
20.08.2010 15:38
джиновете са "земни" или "огнени" духове. По същество - паднали ангели. Впрочем, прав си за народнясването :)
Колкото до египетските митове, там народнясването е просто естествената форма на съществуване на митологията. Всъщност - на трите паралелни митологични корпуса.
За индуизма нищичко не знам :)

@5: Да, но някак зороастрийският Творец е неутрален. Между другото, има павликянска приказка (записана от Йордан Иванов), в която Христос и Дяволът са братя.
Прочети поемата на Милтън, много е хубава.
цитирай
8. sparhawk - Освен павликяните
21.08.2010 10:42
и мормоните вярват, че са братя...
иначе аз някога отдавна се интересуват от всякакви митологии. За антагонизъм като че опозицията космос-хаос ми е допадала най-много :Д
цитирай
9. mglishev - Мормоните...
22.08.2010 00:21
... са срам за човешкия род :) Те просто не знаят в какво вярват. Тяхното дори не е митология, то са брътвежите на бай Джоузеф.

На тебе, Ястребе, най ти е допаднал Хаосът в центъра на Амбър ;)
цитирай
10. sparhawk - ммм
22.08.2010 10:09
самият Амбър беше доста по-хаотичен :Д
цитирай
11. eloiz - А не е ли възможно да става въпрос за нещо друго?
27.08.2010 14:19
Милтън да посочва опасността именно от нарушаването на идеята и принципите на Светата Троица? Не съм чела поемата на Милтън, то тук като че ли изобщо липсва третият елемент от тринитарността на Божеството - Свети Дух, което напълно унищожава хармонията, "поврежда" битието? Вменяването на човешки чуства на същества, които са част от Бога по предположение не е ли вид загуба на божественост? Може би двете поеми - "Изгубеният рай" и "Намереният рай" всъщност символично представят двете големи епохи от историята на човечеството - Старият завет и Новият завет, времето на Кесаря и времето на Божието царство?
цитирай
12. mglishev - Това казвам и аз,
27.08.2010 15:17
Ястребе :)

Елоиз, това с двете поеми е вярно. А Милтън инак очевидно не е бил толкова теолог, колкото поет.
цитирай
13. анонимен - от вОДЕСос - до mglishev - Стар студентски виц ... ако го знаеш прощавай !
30.09.2010 03:23
Екзаменатора:
- Кажете колега ? - Знаете ли нещо за "Изгубеният рай" !?
Отговор: - Ам-и-и Милтън го н-а-аписва след сватбата си.
В: - А нещо относно "Намереният рай" ?
О: Следва бърз отговор - Разбира се след, като жена му умира ! :))

Всичко най-добро приятел !
цитирай
14. mglishev - Сега го чувам :)
01.10.2010 22:36
Добър е.
цитирай
15. анонимен - Относно причините за бунта на Луцифер
19.11.2010 20:33
"Доколкото съм чувал обаче, според Преданието (за съжаление не мога да цитирам авторитетен християнски източник) бунтът на Сатаната и неговите сонмове започва, защото Бог кара ангелите да се поклонят на човека (тоест на Адам)."
Подобна теза може да съществува в "Преданието", но не е християнска, така че е логично да не може да се цитира християнски източник.
Обясненията за бунта на Сатаната са широко разпиляни из Библията, но общо взето се покриват с Милтъновите. Сатаната се възгордял от високото си положение, възмутил се от още по-високото положение на Божия Син, пожелал да заеме мястото на Бога, не искал да се подчинява на установения ред. (Няколко кратки справки: Книга на пророк Исая, глава ХІV, стихове 12-14; Книга на Откровението, глава ХІІ, стихове 7-12) Общо взето автентичната християнска литература не излиза с единно мнение по въпроса дали бунтът на Сатаната се случва преди или след създаването на човека, но самото твърдение, че първата им среща е сцената със змията (тук Милтън и Библията пак са на едно мнение) предполага, че Сатаната вече е бил във война с Небесата.
цитирай
16. mglishev - :)
07.01.2011 21:47
Ако Преданието е истинско, то е християнско. Както знаем, Писанието е част от Преданието ;)
цитирай
17. анонимен - backlink building service
18.08.2011 19:17
This is very interesting, You're a very skilled blogger. I've joined your feed and look forward to seeking more of your magnificent post. Also, I've shared your website in my social networks!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5452776
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5487
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата