Оригинален текст и български превод (на Л. Николов), последван от мой опит. Музиката е на The Tolkien Ensemble.



Дж. Р. Р. Толкин:

We heard of the horns in the hills ringing,
the swords shining in the South-kingdom.
Steeds went striding to the Stoningland
as wind in the morning. War was kindled.
There Theoden fell, Thengling mighty,
to his golden halls and green pastures
in the Northern fields never returning,
high lord of the host. Harding and Guthlaf,
Dunhere and Deorwine, doughty Grimbold,
Herefara and Herubrand, Horn and Fastred,
fought and fell there in a far country:
in the Mounds of Mundburg under mould they lie
with their league-fellows, lords of Gondor.
Neither Hirluin the Fair to the hills by the sea,
nor Forlong the old to the flowering vales
ever, to Arnach, to his own country
returned in triumph; nor the tall bowmen,
Derufin and Duilin, to their dark waters,
meres of Morthond under mountain-shadows.
Death in the morning and at day"s ending
lords took and lowly. Long now they sleep
under grass in Gondor by the Great River.
Grey now as tears, gleaming silver,
red it then rolled, roaring water:
foam dyed with blood flamed at sunset;
as beacons mountains burned at evening;
red fell the dew in Ramas Echor.



Л. Николов:

Дочухме в хълмовете рог да пее
и мечове блестяха в кралство южно.
Към Каменния град жребци летяха
сред утро вихрено. Войната пламна.
Там падна Теоден, синът Тенгелов,
и в златен дом и степ не се завърна
далеч на север в родните Предели
водачът наш. И там Гутлаф и Хардинг,
Гримболд могъщ, Дунхере, Деорвине,
Херфара, Херубранд и Хорн, и Фастред
загинаха във бран сред край далечен -
в Могилите Мундбургски пръст ги крие
край техните съюзници гондорски.
Ни Хирлуин Прекрасни към крайморски дюни,
ни стар Форлонг към китните долини
сред родния Арнах ще се завърне
с победа; ни стрелците му високи
Делфин и Дуилин към планините,
где на Мортонд тъмнеят езерата.
Прекрасна смърт сред утро и сред залез
ги покоси. И нека да почиват
в тревата на гондор покрай Реката.
като сълза е днес, и среброструйна,
а бе тогава в кървави талази;
сред залеза пламтяха планините;
червена бе в Рамас Ехор росата.



Моят опит:

За рогове знаем, ревящи сред хълми,

за блясък стоманен, бран в Южното кралство.

Като вятър сутрин влитаха конете

в Страната от камък. Пламтеше войната.

Там Теоден падна, на Тенгел потомък,

Във златни чертози и пасбища злачни

не ще се завърне на север със слава

водачът на воинства. И Хардинг, и Гутлаф,

Дунхере, Деорвине и дръзкият Гримболд,

Херефара, Херубранд и Хорн, още Фастред

биха се; бяха убити в бой сред земята далечна:

в могили там, в Мундбург положени бяха

редом със верни властели от Гондор.

Ни Хирлуин Красив пак крайморските хълми,

ни старият Форлонг долините цъфтящи

на родния Арнах отново ще видят –

не ще се върнат в слава; ни стрелците снажни

Деруфин и Дуилин в предела планински

край води дълбоки в Мортонд ще се върнат.

Гибел тях ги грабна в утро и по заник –

знатни и незнатни. Сън дълбок заспаха

под тревите тучни в Гондор край Реката.

Сива сякаш сълзи, със сребро проблясва

днес, а беше пурпур някога водата.

Пяната кипеше в кръв по залез, както

клади планините вечерта огряха;

във Рамас Ехор бе кървава росата.

Звукът на горски рог се носеше из хълмовете,
мечове проблясваха в Южното царство.
Нощни коне летяха като вятър към каменната крепост.
Война бе пламнала. Теоден, син на Тенглен, тя първи покоси
нивга в пищни зали и тучни пасища ще се не връща,
нашият Водач и Властелин.

И още Гутлаф и Хардинг,
Гримболд могъщ, Дунхере, Деорвине,
Херфара, Херубранд и Хорн, и Фастред
се биха и паднаха там, в таз далечна страна:
в могилите Мундбургски те сега почиват
редом с другари мили, благородници от Гондор.

Нито Хирлуин Прекрасни ще се върне към брега на морето,
нито Форлонг Старши към цъфналите долини на Арнах,
никой не ще влезе триумфално в страната си,
нито Делфин и Дуилин, стрелци стройни,
пак ще се огледат в тъмните планиниски води на Мортонд.

Гибел страшна всеки сполетя в утро младо и по заник.
И веч отдавна гният те в полетата на Гондор до Голямата река
чиста като сребърна сълза е тя сега, а бе тогава като жар червена
Разпенена и искряща като изгорени от залеза хълмове.
Тя пръскаше червена роса пред стените на Рамас Ехор.

възможни са всякакви версии на упражнението по превод.