Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2010 21:28 - "Всичко е литература"
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 5132 Коментари: 14 Гласове:
9

Последна промяна: 13.12.2010 21:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"Всичко е литература" не е мой израз. Преди вече доста години това беше тема на много дълъг спор между мен и гимназиалното ми гадже (понеже бяхме умни деца).

Жените, разбира се, съзряват по-бързо от мъжете и достигат до някои истини по-рано. И тогава, както и сега, обожавах историята и смятах, че когато се представя дадена поредица от събития, особено засягаща действителни личности и процеси, най-важно е да се изложат точно и ясно фактите. Случило се е това и това, причините са такива и такива, поводът е този и този, замесените лица са тези и тези, ефектите са такива и такива. Неизвестните факти следва да се установят по ясни критерии или да се потвърди, че ще си останат неизвестни. По такъв начин разсъждавах на наивните си седемнайсет години, когато не бях трескаво зает с по-приятни занимания, засягащи събеседничката. "Всичко е история", казвах.

Момичето, разбира се, беше на противоположен акъл. Щом трябва да се изложи някаква поредица от събития, трябва от тях да се изведе архетипът. Да се открие нещо общочовешко вътре, да се проследят, а ако трябва - да се дедуцират (сиреч убедително да се измислят) индивидуалните мотиви на замесените лица. Да се търсят принципите на духа (както прави възхитителният Момзен), а не тези на бездушните обществени взаимодействия (както прави Маркс). "Всичко е литература".

Разбира се, онези щастливи времена, когато всичко беше история/литература (а по-скоро трогателни напъни на влюбени дечица да се впечатляват едно друго) отдавна са... история. Така че очевидно тогавашната ми правота се доказва от времето image Но пък сама по себе си историята лесно се превръща в литература, както доказва самото ми изложение в момента. Историята се превръща в легенда, легендата - в мит, както се казва в един хубав филм. Човек определено има склонността да митологизира детството си, а митологията и детството сами по себе си са отлично вдъхновение за всяка литература. И очевидно историята (имам предвид науката история) е много по-достъпна във вид на литература. Нашите представи за миналото на практика са литературни. Познаваме Античността по литературата й - за нас Ханибал, Сципион, Цезар, Цицерон и Александър завинаги ще останат по-скоро категории на духа отколкото изразители на обществени отношения (и слава Богу за това). Познаваме Средновековието през литературата - и то по драматичен начин. Делим се на привърженици и противници на Средните векове поради представите, които наративите са ни създали: от една страна е блясъкът на катедралите, от друга - калта на колибите. Новото време за нас си остава въплътено в героични представи за Географските открития, Реформацията, "Париж си струва една литургия" и революциите. ХХ в.? Сома, Червеният октомври, Сталинград и Хирошима. Помним заглавия от глави на исторически романи, концентрираме вниманието си в детайли, които са най-вече драматични.

Може би начинът, по който изобщо мислим за историята и за обществата, е литературен. В крайна сметка всичко е литература. Но никога не бих признал това пред онова момиче, което със сигурност се е превърнало в отговорна млада дама докато аз си останах... есеист.

Впрочем, това значение на литературата за историческото ни въображение е добър отговор и на един друг въпрос - дали заниманията с изкуствата изобщо си струват на фона на възможността човек да се занимава с история (или с която и да е друга наука). Струват си и още как. Трите най-прекрасни научни дисциплини: историята, философията и теологията са в крайна сметка функции на литературното мислене. Тук някой психолог би се подсмихнал, но и психологията намира най-доброто си приложение именно в литературата. За филологиите няма нужда и да споменавам - не би имало филолози, ако езикът не беше преди всичко инструмент за писане, превеждане и критикуване на романи. "Всичко е литература", наистина.


Тагове:   литература,


Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zelas - Не, Маноле ...
14.12.2010 01:44
... всичко е Любов!
цитирай
2. mglishev - ...
14.12.2010 01:50
че то е същото.
цитирай
3. galenav - Струва си и още как!Скоро гледах ...
14.12.2010 12:31
Струва си и още как!
Скоро гледах един филм за Захари Стоянов. Помислих си, че за историята на българските въстания знаем най- много от Записките. Всъщност не знам дали си го помислих, или беше казано в прав текст в самия филм...
Всичко е литература. И много си струва!
цитирай
4. анонимен - Предполагам, че си запознат
14.12.2010 13:50
но все пак и аз да блесна с нещо, чел ли си книгата на
R. G. Collingwood - The Idea of history

Честно казано на мен ми пръсна мозъка (може пък и да съм точно това нещо и за това така да ми е харесало - не знам) и по някакъв начин успя хем да преобърне, хем да въведе ред в представите ми какво е историята.

Веднъж в един кашон открих, че е преведена и издадена на български като "Идеята за Историята" (изд. Евразия Софияр 1995), но превода ми се видя лош.

Ако не си я чел ще намеря начин да ти заема английския си екземпляр при едно единствено условие - да намериш начин да ми го върнеш, че съм малко чалнат на тема книги.

цитирай
5. mglishev - Именно :)
14.12.2010 13:51
galenav, същност дали ще кажа "литература" или "история" - то е все тая. важното е разказът да е добър; историята има може би малко по-строги правила (но и литературата си има свои).

@4: Няма да те лишавам от книгата ти, най-много да си направя ксерокопие :)
Май за мен три книги изиграха тая роля - "Историци за историята", една много приятна антология, "Апология на историята или Занаятът на историка" от Марк Блок и "Средиземно море" от Фернан Бродел.
цитирай
6. feishtica - Бях страшно впечатлена от последния ти отговор...
15.12.2010 17:47
...в темата на sparotok за примитивните гърци от етиопски произход. Научих доста неща и довтасах тук да се уча на още ум и разум. :)
За литературата - ми тя и Библията тъй почва - с онези думи за словото (с което и мъдростта на Библията май се изчерпва, но това е друга тема.) А словото май е не само в началото, а и винаги и навсякъде.
Подсещаш ме за една много любима книжка на Пратчет - "Вещици в чужбина" и ще си позволя да копирам тук един пасаж от нея.
People think that stories are shaped by people. In fact, it's the other way around…
Stories, great flapping ribbons of shaped space-time, have been blowing and uncoiling around the universe since the beginning of time. And they have evolved. The weakest have died and the strongest have survived and they have grown fat on the retelling . . . stories, twisting and blowing through the darkness.
And their very existence overlays a faint but insistent pattern on the chaos that is history. Stories etch grooves deep enough for people to follow in the same way that water follows certain paths down a mountainside. And every time fresh actors tread the path of the story, the groove runs deeper.
This is called the theory of narrative causality and it means that a story, once started, takes a shape. It picks up all the vibrations of all the other workings of that story that have ever been…
So a thousand heroes have stolen fire from the gods…. A million unknowing actors have moved, unknowing, through the pathways of story. It is now impossible for the third and youngest son of any king, if he should embark on a quest which has so far claimed his older brothers, not to succeed.
Stories don't care who takes part in them. All that matters is that the story gets told, that the story repeats. Or, if you prefer to think of it like this: stories are a parasitical life form, warping lives in the service only of the story itself.*
It takes a special kind of person to fight back, and become the bicarbonate of history.
Once upon a time...
цитирай
7. mglishev - "Фейщица"
15.12.2010 19:13
звучи много симпатично :)

Спароток всъщност е доста приятен за четене, сигурно защото си измисля. Но пък го прави творчески, трябва да му го призная. Инак няма от какво толкова да се впечатляващ - всеки е добър, когато говори за занаята си.
Е, аз Библията си я тача, но и това е друга тема.

Именно, добре го е казал Пратчет. Каквото и да се случи в действителност, рано или късно в паметта ни остават само архетипи - трима братя, най-малка дъщеря, принц на бял кон, такива работи. Това го има и в "Посестрими в занаята" (може би "Съдбовни посестрими" щеше да е по-добре), но не е толкова наготово дадено. Там нали половината Шекспир беше преразказан като за фенове на фентъзи :)

цитирай
8. antivlaks - Мисля ,че Елитис заслужено е Нобелист!
15.12.2010 19:42
"Пишейки ,пленяваме мисълта ! Четейки ,я освобождаваме !"
цитирай
9. mglishev - Добрият стар Одисеас,
15.12.2010 21:06
прав е.
цитирай
10. feishtica - звучи много симпатично :) ...
16.12.2010 15:01
mglishev написа:
звучи много симпатично :)



Хаха, благодаря! Написано на латиница е разгадаемо за малцина. Всъщност и в сайтове, които позволяват никове на кирилица са ме питали що е то "фейщица". :)
цитирай
11. raylight - Всичко е математика
07.01.2011 00:30
всичко останало е литература
цитирай
12. mglishev - :)
07.01.2011 02:36
Добре казано.
цитирай
13. анонимен - уф
04.03.2011 21:28
А какво ми беше съпротивлението на тази мисъл... не е истина. Ама дет'викаш, "'ше дойдеш ти на мойто, ама тогай ще те питам :) " All we need is love, дето каза младежа , и си е "верно". И че е едно и също, е "верно." А история или литература- скапана работа, л-рата и историята са взаимозаменияеми, понекогиш де, за съжале.
цитирай
14. анонимен - уф
04.03.2011 21:38
За математиката- "нема" спор", все пак "всичко е геометрия", ама и голяма част от литературата е "геометрия". Лошо е да се интерпретира кат' геометрия. Не съм против структурализма, даже напротив. Ама...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5335311
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5476
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата