Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2011 22:19 - "Литературен вестник" на двайсет години. Честито! Все пак ги доживя.
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 3378 Коментари: 8 Гласове:
10

Последна промяна: 17.02.2011 22:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Преди два месеца и нещо си седим с родителя ми в кухнята, от чиито стени неведнъж са отеквали речи, величествени като в английския Парламент и се чудим кой да прати мат"рял за Литвестник. Той ли или аз. Накрая пратихме отделно, но едновременно. И - ха-ха - мат"рялът не излезе. Ирония на съдбата. С родителя увесихме носове (особено моя милост). После част излезе, част - не. Мина се време, разчу се, че вестникът вече няма да излиза и един-два броя нещо не бяха на линия, аз пък се паникьосах и разгневих, та седнах да пиша яростна инвектива срещу безхаберието, с което се стопанисва националната култура и ценните неща остават незабелязани и неподкрепени. Дето вика старият граф Оксентиерна:
- Синко, дано Бог не ти даде да проумееш с колко малко мъдрост се управляват делата на този свят.

"Литературен вестник", за щастие, продължи да излиза (слава Богу и дано да го има още много, много, много време и да си е все така забавен за четене). Днешният брой, от четвъртък, 17 февруари 2011, е адски добър. Освен това е един вид отбелязване на двайсетгодишния юбилей на вестника. Бях във втори клас, когато започна да излиза и нашите го четяха с кикот заради неподправената литературна пънкария по страниците. Днес сам си се хиля като го чета. Приятно чувство.

Препоръчвам го, рекламирам го, кеф ми е, пък ми е и изгодно - защото както едновременно пратихме мат"ряла с родителя ми, така и едновременно са ни издали. Конфликт на интереси, несъмнено. Но и без нас броят си има своите достойнства, разбира се.

Юбилейният брой започва с новата версия на стария виц за бай Тошо и работниците:
- Как сте, добре ли сте? - шегувал се някога другарят Живков. Е, тук пък на първа страница има нов виц: топло послание до вестника по повод двайсетгодишнината му от везира по културната част Вежди ер-Рашид. Същият ведър господин, който навремето фриволно счупи носа на полицай, а напоследък освен да слива куклени театри с художествени галерии се занимава и с проекти за български Луври, Ермитажи, Долмабахчета и Сан-Сусита се занимава и със съзерцание на притъпяващи съзнанието форми като тези на Мишел Бонев, дегустации на вина и пращане на зам-министри да се разправят с досадни археолози, кинаджии и други културтрегери в окото, та същият, казвам, е снизходил дотам, че благолепно да съизволи, щото да поздрави капъ-куларътата на своето подопечно ведомство, а именно редакцията на "Литературен вестник". 
- Добре сме, добре сме, другарю министър - шегуват се откъм редакцията. - Благодарение на нежната институционална грижа сме добре... ама ще се оправим!
Всъщност съм убеден, че ер-Рашид изобщо не е отварял Литвестник през живота си. Никой и не очаква от скулпторите да са особено четящи, разбира се. Е, Микеланджело е бил четящ, че и пишещ, пък и рисуващ, ама той е мъртъв. Ние пък си имаме жив скулптор, който министерува славно, вместо коляното на Моисей с чук удря носа на полицай с кроше, попийва винце в разни изби по време на откриване на важни археологически или художествени експозиции, бидейки официално болен, поздравява вестници, за които чува за първи път и бърка композитори с режисьори. 

На половината пространство от вестника ги има размислите на авторите и феновете му защо е хубаво тази шестнайсетстранична доза литература да продължи да се взима веднъж седмично. Това са отчасти честитки за двайсетгодишнината, отчасти предупреждения за възможното зейване на културна дупка и отчасти молитви - дано вестникът продължи. 

Не мога да не отбележа, че най-доброто обяснение какво му е хубавото на Литвестник и къде е грешката в чисто пазарното мислене, е на любимия ми жив български прозаик г-н Милен Русков. Някои могат, е казал за подобни случаи магарешкият мислител Ийори. Така е, могат, съгласявам се аз. Браво на г-н Русков. Скоро подарих неговия втори роман на приятелка и нямам никакви основания да се оплаквам от  реакцията. Преди това съм го чел на глас пред други лица и ефектът също не беше лош. Или, както казва един ненадминат кухненски парламентарист: "Велика е световната литература!"
Смирено се съгласявам.

В броя ще си намерите мат"рял и за Орхан Памук, ако си падате по него (аз не толкова, но все пак го чета понякога, колкото да не съм съвсем ретрограден).

Има и сръбска проза. Препоръчвам я. Всъщност предпочитам сръбската проза пред сръбската музика. Изглежда, че същото се отнася и за редакцията на Литвестник.

И последно, но не по значение, разни преводни мат"ряли относно Анджей Вайда (ако не знаете кой е - ще научите от вестника), стихотворения и размисли от поне двама представители на Глишевия клан. Уви! Де обектите на стихотворенията да ценяха добрата поезия, колкото г-жа Малина Томова... 

Броят щеше да е съвършен, ако вместо честитката на Вежди ер-Рашид на предната корица имаше снимка на кокер-шпаньола ми. Той е много умилителен на вид (или поне повече от споменатия министър). 

И така, търсете си "Литературен вестник" по книжарници, РеП-ове и където още се сетите. Броят е добър, юбилеен е, има честитка, а ни има и нас с родата, изобщо пореден триумф на родната култура и изкуство. 

Ура!







Гласувай:
10
0



1. muhaninja - :)))
17.02.2011 22:37
Това за сръбската проза и музика ме разби:)))
А иначе дворецът Сан Суси в Потсдам, е страхотен,както и паркът към него. Два пъти съм ходил и бих отишъл отново, както и в Цвингера в Дрезден. Това са съкровищници!
А за долмабахчетата си прав!
Поздрав!
цитирай
2. анонимен - Лечко не по темата...
17.02.2011 23:06
... но ми стана интересно заради името му - граф Оксентиерна този ли е?
http://en.wikipedia.org/wiki/Axel_Oxenstierna
цитирай
3. mglishev - 1-2
17.02.2011 23:19
Изпитвам черна завист за Сан-Суси :) Инак аз и Долмабахче си го харесвам, ама да е оригинален, цариградски. А не веждиевски, демек ерзац.

Да, този е Оксен(с)тиерна, забележителен тип :)
цитирай
4. анонимен - Ала-бала
18.02.2011 00:12
Дали има шанс вестникът да бъде намерен извън София? По точно в Перник...
цитирай
5. mglishev - Не знам,
18.02.2011 00:34
но човек може да влезе в сайта им, да попрочете малки стари броеве и ако му хареса прочетеното да се свърже с тях и да се абонира.

По-стари броеве: http://www.slovo.bg/litvestnik/
По-нови: http://litvestnik.wordpress.com/
цитирай
6. zelas - Браво, Маноле класика, все едно ...
18.02.2011 02:18
Браво, Маноле класика, все едно чета старите ни майстори на словото. Така не се пише вече, не знам защо. Сухо пишат сега или ако го понамокрят направо става на киша. Може да станеш много голям ако вместо на запад, погледнеш навътре в българското по елин-пелински.

И поздравления на клана Глишеви!
цитирай
7. mglishev - Отдавна съм си решил,
18.02.2011 10:57
че точно аз ще се намърдам между нашите работи и западните. Личен вкус, знаеш.
цитирай
8. mt46 - Някога...
29.07.2011 23:48
са ме публикували там...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5340102
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5477
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата