От години слушам оплаквания колко е трудна, та затова бях много предпазлив и дълго узрявах за идеята да си сложа този литературен таралеж в ... (знаете къде).

Бях наясно, че за да се чете Умбертино се изсква упоритост, обща култура над средното равнище, както и бърз и лесен достъп до тълковни речници и енциклопедии. На някои от условията отговарях, на други - не.

Но рискувах.  

Романът ми потръгна добре - преводът е хубав, историята като цяло е интересна, а езикът е богат, сочен, изразителен (виж характерен цитат в края на постинга).   

Не отричам, че когато справките с бележките в края на книгата станаха прекалено чести и, което е по-лошо, не даваха отговор на всичките ми въпроси, спрях да чета и потърсих отзиви и рецензии за книгата в интернет (само като първа стъпка). Оказа се, че почти няма такива*.

Един от малкото текстове, на които попаднах, ми даде известни насоки - например това, че действието на романа се развива в епохата на Великите географски открития. Прегледах четирите тома на "Световните цивилизаци. История и култура", а във втори том намерих това, което ми трябваше - хронология на събитията от края на 16 и първите 60-70 години на 17 век. 

Понаучих това-онова, малко ми просветна и отново подхванах романа. Вече четях с повече разбиране, а това увеличи удоволствето от четенето поне с една степен.

Вероятно ви е любопитно какъв е този "остров" и какъв е този "предишен ден"? Засега съм разшифровал само първата част от заглавието, и то без символното му значение, а подозирам, че има такова. 

Главният герой е корабокрушенец, който се спасява на безлюден...кораб. Корабът е здрав, има запаси от храна, вода, всякакви стоки и предмети, че даже и колекция от живи екзотични птици в клетки, но в него няма хора. От кораба обаче се вижда остров (въпросният остров от заглавието!), който не може да бъде достигнат, защото е далече, а корабът е неподвижен. Докато живее и изследва кораба, Роберто разказва за своето детство, юношество и зрелост под формата на писма до тайнствена любима...

Четенето на Умберто Еко е едно дълго интелектуално пътешествие с много отбивки и с неясна цел, така че каквото и да напиша за книгата, ще бъде непълно и недостатъчно. Но ето още няколко неща:

1. Голяма част от главите са кръстени на известни научни трактати от онова време (което налага справки с бележките в края на книгата).
2. Някои от главите съдържат диалози между главния герой Роберто и негови познати, чиито теми са свързани с модерни за времето си научни и философски теми (някои са интересни, други - не).

И още, и още...

Ако дотук не съм успял да събудя любопитството ви, едва ли ще успея по-нататък, така че спирам да пиша и слагам точка.

-----------------------------------------  
*"чували сте възклицанието  "ми то сега в интернет има всичко" - израз на един от най-устойчивите съвременни митове...   

Цитат:
През една от първите нощи на кораба Роберто сънува своето корабокрушение.
"Възбуден, сънува корабокрушението си и го сънува като мъж с вдъхновение, за когото и в сънищата, и най-вече в тях, трябва да се прави така, че изказите да разхубавяват мисълта, формите да я оживяват, тайнствените връзки да и придават плътност, дълбочина-  разсъжденията, извисеност - емфазите (?), загадъчност - внушенията, а преображенията - проникновение.
Допускам, че в онези времена и из онези морета са били повече корабите, претърпявали крушение, отколкото другите, които са се завръщали в пристанищата; но комуто се е случвало за първи път, преживяването трябва да е било извор на повтарящи се кошмари, които навикът да извайва образи сигурно е правил картинни като Страшния съд."

(Авторът е администратор на сайта за стари книги knijarnica.com)