Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2011 04:20 - Клишета у Толкин или клишета за Толкин?
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 2962 Коментари: 7 Гласове:
9

Последна промяна: 01.08.2011 11:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Имам си поне още една подобна тема - за куртоазията в Средната земя и жените на Толкин. Но нещо не ми писва да го ръчкам тоя въпрос, пък и в един разговор стана дума за това. Което не е зле: хората още си четат Толкин и си приказват за него, браво.

Та, нали, изходната позиция е ясна - Толкин или сам нищо не разбира от жени, или пък просто писането му е пуританско, викторианско и остаряло и при него няма нищо убедително за отношенията между мъже и жени. Всичко е романтично до доскучаване.

Същевременно обаче самият той е казвал, че не е така, че изобщо не взима предвид никакви романтични и куртоазни клишета, когато пише (което пък аз донякъде отричам, нищо, че самият той си го твърди) и според него героите му се държат съвършено естествено, при това не само според приказната или митологичната логика на Средната земя, а и според нормалния, битов здрав разум. Самият той се влюбва бързо и еднократно, чака три години преди да предложи брак, а се жени (доживотно) в навечерието на заминаването си към фронта в 1915 или 1916, така че ако не друго, то поне собственият му опит донякъде е свързан с писането му (но пък той би отрекъл и това, изобщо мненията му за собственото му писане са сложна и донякъде противоречива работа). Във всеки случай самият Толкин в никакъв случай не приема, че отношението на героите му към жените е клиширано и неубедително.

И май наистина е прав в това отношение. 
Да, в много фентъзита след Толкин има много секс. Направо си има порнография. 
При Професора тия работи не се коментират: Сам Майтапер се сдобива с десетина хобитчета и без да ни се обяснява как точно е награбил Роузи Памуксън за въздебелшкото кръстче. Толкин спира пред вратата на спалнята (все пак "Властелинът..." е замислен първоначално като продължение на "Хобитът", тоест като детска книжка, пък и авторът, средата и епохата му са си консервативни), но значи ли това, че старият Джон Роналд не разбира нищо от жени или пък че нарочно прави героите си романтизирани и фалшиви? Тъй де, проявил е достатъчно качества, за да привлече и задържи жена, по-възрастна от него с три години и да се превърне в успешен съпруг и в баща на комай четири деца. И в много, много продаван писател, така че може би все пак е искал (и успял) да каже и някакви не чак дотам клиширани неща.

У Толкин има развод (говорили сме си за това. Доста модерно като за във фентъзи). В "Алдарион и Ерендис. Моряшката съпруга" на Ерендис й писва и тя просто зарязва Алдарион (а той, честно казано, си го проси, при все че и Ерендис не е цвете за мирисане). От това безотговорно, разпаднало се и доста по модерному немитологично семейство съответно се пръква непоносима, арогантна, може би потисната дъщеря без особено високо мнение за семейния живот. Е, къде е тук клишето? Ако Толкин беше само един адаптатор на митове, Ерендис щеше да е доволна да чака ли, чака, тъчейки и бродирайки докато Алдарион се върне с торба злато и елмази и куп интересни историйки. 
На това отгоре Ерендис не е вечно млада и хубава като архетипната Одисеева Пенелопа - Ерендис остарява. И се притеснява, че най-добрите й години си отиват. Остарява без мъж. Става сприхава. А и Алдарион не е като Одисей - на Одисей не му се пътува: той не иска нито да ходи на война срещу Троя, нито пък да се бави по обратния път. Просто така му се случва. Докато Алдарион се чуди как да си намери работа по-далеч от дома. 
Все едно Толкин е хванал "Одисея"-та на Омир и я е обърнал с хастара навън. От мита се е получила историята на едно модерно, немитологично, нещастно семейство. А някъде в дъното е старата свекърва, която иска да бави внучета. На ти сега внучето Анкалиме, бабо Алмариан! Битовизмът тук е почти български.

Някой сега ще се сети за обратната история - тази на Арагорн и Арвен от "Легенда за Арагорн и Арвен". Ето го клишето, ето го сякаш митът, противоположен на историята на Алдарион и Ерендис: Арвен чака буквално десетилетия (ако не и над век) докато Арагорн бааавно, твърде бавно се добира до короната. И е безсмъртна. И тъче знаме (или погребалния саван на Лаерт, не е ли все тая). Да, тук има митологичен елемент - героят получава жената едва когато се сдобие и с корона/земя, а пътят към това е доста дълъг. Двете си вървят заедно. Но това само мит ли е? Не отговаря ли този мит на обикновеното ежедневие? Всеки мъж рано или късно си дава сметка, че ще се сдобие с жена, едва когато си създаде известно материално положение. Колкото по-високо се целиш, толкова повече трябва да постигнеш - и Арагорн го прави. И то по изричното предупреждение на Елронд: дъщерята на Полуелфа ще даде безсмъртието си не за някаква дреболия, а само на крал, който обедини Севера и Юга. Кой баща не иска най-доброто за дъщеря си? 
Колкото до уговорката да се чакат - за Арагорн и Арвен тя изглежда доста нагласена, но в биографията на самия Толкин такова чакане се е случило в действителност. Някъде между 1912 и 1915 той определено напомня на своя Арагорн, отдалечен от жената, която иска. И за която ще положи доста сериозни усилия. Случайно или не, тук фикцията и реалността доста си приличат.

Можем да се сетим и за историята на Берен и Лутиен (която съществува в доста версии): бащата определено не иска недостойна партия за дъщеря си и поставя някакви безобразни условия пред кандидат-зетя. На младата, луда и влюбена дъщеря й писва и тя зарязва баща си. Мит? Архетип? Да, разбира се, но пак от тези митове, които не само миришат на достоверност, ами от време на време се повтарят и в ежедневието (и, разбира се, завършват с раздяла, деградация или нещо от тоя род - впрочем, Берен и Лутиен все пак са си Живите мъртъвци на Белерианд). 

Историята на Мрачния елф Еол и жена му Аредел от "За Маеглин" в "Силмарилион" също е и митологична, и битова. В крайна сметка несполучлив брак (бездруго полунасилствен) и жената бяга от него. Мъжът пък не може да се примири с това. И тук синът, роден от брака се превръща в не особено симпатичен персонаж: както и при Анкалиме, отношенията между родителите влияят пряко върху характера на детето. Както дъщерята на Алдарион предпочита баща си, така и синът на Аредел избира майка си. Единият родител е изоставен, а детето и в двата случая действа не само едва ли не по фройдистки, а избира и средата на по-издигнатия си родител: в единия случай Анкалиме предпочита столицата Арменелос пред кошарите в Емерие, а в другия - Маеглин тръгва към блестящия Гондолин (който предава пак заради неутолена лична страст), вместо да остане в горите на Еол. Децата са меркантилни същества... Къде е тук клишето? Къде е романтичното, нагласено, пуританско положение? Къде е наивността на Толкиновите герои?

Най-сетне, при Толкин има дори нещо като брак по сметка. Или по-скоро брак според социалното положение, донякъде примирен брак. Еовин, разбира се, иска краля. Иска Арагорн, героя-победител. Кое момиче не си е падало по суперзвезда? Но Еовин е само от Еорловия род, който е благороден, но не чак колкото Елендиловия. И Еовин накрая се примирява със съпруг, който е от нейния социален слой. Фарамир направо го казва: "Не съм крал". Другаде вече съм споменавал за това, че кралският род на Рохан и родът на Наместниците са в еднаква степен нископоставени спрямо Елендиловата династия (тези свещени Меровинги на Средната земя). В един момент Еовин прави просто възможния, единствено мъдрия житейски (а не романтичен и обречен на трагизъм) избор. При това го прави доста бързо. По този въпрос Толкин сам коментира, че според него (и според опита му) истинският избор на сърцето не е бавен - човек просто казва "да" или "не". Арвен също казва "да" на Арагорн дълго преди действително да му е станала жена. Дългата "сапунка" може да бъде проточена във времето, но не и в намеренията, когато са замесени зрели хора, смята Професорът. С това всеки може да избере дали да се съгласи или не по свой вкус и опит. 
Фарамир, разбира се, също е герой и аристократ, но освен това е достъпен, за разлика от Арагорн. 
Пак другаде съм казвал, че при Толкин обикновено тъкмо жените са тези, които правят избора между "да" и "не". Което донякъде може да мине за романтично и куртоазно клише, но би могло да мине и за модерна черта на Толкиновите жени (ако Рохан и Гондор бяха реални, а не романови феодални монархии, Еовин щеше отдавна да е омъжена за Боромир без много приказки, а на съвета на Елронд щеше да присъства Фарамир - Боромир все пак е наследник на Наместничеството). Кой както иска, така може да чете историята на Еовин - дали като типична фентъзи/митологична история за опитомяването на валкирия/амазонка от страна на поредния герой или като историята на една всъщност модерна жена, която израства от мечти за принц на бял кон до нормалната реалност на успешния съпруг. Всъщност това може би е просто още един пример за митологичен мотив с битово реалистична страна. Нали митовете са като майтапите - добре че ги имаме, за да си казваме чрез тях истини.

Решаващата роля на Толкиновите жени е най-ясна при Роузи Памуксън, която доста набързо вкарва Сам в пътя, казвайки му, че е съсипал цяла година (докато Сам е спасявал света, както мъжете често смятат, че правят). Роузи е тъкмо модерна жена - от първата половина на ХХ в. Тя решава. И решава в полза на брака. Консервативно и властно. Това е една позабравена модерност, присъща обаче на консерватизма на Толкин. Един все пак модерен консерватизъм. Преди сексуалната революция, но след индустриалната.
Забавно е, но ми се струва, че на фона на митологичния блясък на Средната земя всеки път забравяме, че Толкин до мозъка на костите си е пропит с буржоазност. Дори кралете му са буржоазни, това е толкова английско. А буржоазните нрави, естествено, са сянка и имитация на феодалните, донякъде смекчени. Арвен, Ерендис, Еовин, Лобелия, Лутиен и Роузи, та дори и Галадриел всъщност са колкото фентъзи/митологични героини, толкова и доста самостоятелни жени, напълно съвместими с консервативна, буржоазна Англия от първата половина на ХХ в. Присъствието на точно тази буржоазно-пасторална Англия от късната колониална епоха в Средната земя не свършва с Графството. Лобелия, разбира се, би могла да мине за мис Марпъл. Но и Еовин е очарователна англичанка по своему - опърничава на младини и внезапно помъдряваща. И коя друга е Лутиен, ако не чернокосичката мисис Идит Толкин? А ако някой попита за Галадриел - божичко, та нейната непреклонна властническа воля напомня за Елизабет I, но и за желязната Маргарет Тачър, ако щете. Разбира се, лейди Тачър би бомбардирала Мордор.

Във всеки случай смятам, че у Толкин ги има далеч не само клишетата на мита, а и реалните битови ситуации на модерността. Да, езикът и културата на героите са архаични и те почти не извършват сексуални действия "в кадър" (ако не броим целувката на Фарамир и Еовин), но решенията им са по-скоро модерни. Героините на Толкин са едновременно средновековни и куртоазни, но и модерни и буржоазни. На пръв поглед противоречие? Да, именно на пръв поглед. Най-куртоазните жестове: свалянето на шапка, държането на врата, подаването на ръка днес минават именно за буржоазни. Грейналият шлем с плюмаж е отстъпил на бомбето, мечът - на бастуна. А някогашните дами с островърхи шапки и шлейфове шестват по страниците на Толкин, понесли едва ли не ръкоделия и дамски чанти. 
Мисля, че Edwin Muir се е подвел, когато е писал за "Oбзървър", че героите на Толкин са момченца, които нищо не знаят за жените. Подвел се е по повърхностни неща, защото Толкин просто е по-добре възпитан от Лоурънс и съответно героите и героините му не се държат като лейди Чатърли и любовника й. Да не забравяме: Толкин се опитва да пише едновременно и за деца. И аристокрацията на ХХ в. вече няма нищо общо с поведението на средновековната аристокрация, която е модел за Толкиновата. По-скоро буржоазията преди 60-те години на ХХ в. все още напомня по нещо онези царствени воини и онези благородни жени, описвани от Толкин. Толкин, както и например Честъртън (да добавим тук и Киплинг за цвят) са автори, които обожават Средните векове, очевидностите и добрата стара Англия. И са буржоазни, буржоазни, буржоазни... Страстите им са овладяни, а не несъществуващи и не отричани. Но и в никакъв случай не са декадентски. Точно както и куртоазните страсти са овладяни, а не несъществуващи. Средната класа, към която принадлежи и Толкин, отлично е попила уроците на Средновековието. И това си личи в Толкиновото творчество.

У Толкин от сексуалните поведения на модерността сякаш липсва само изневярата. Фарамир не се превръща в Ланселот, нито Еовин - в Гуиневир. Това е може би останало от викторианското наследство у Професора. И дотам. Жените му може и да са наши баби, но и нашите баби са били млади. Това са жени от плът и кръв, каквото и да разправят разни критици. Овладяната страст не трябва да бъде бъркана с липса на страст.

Не твърдя, че Толкин съзнателно е искал героините му да бъдат буржоазни. Просто самият той е от средната класа и честното му английско въображение на мъж от средната класа, повлияно от огромната му филологическа култура създава такива героини. Напротив, Толкин е искал героините му да са аристократични, с онзи архаичен, ранносредновековен, по германо-скандинавски примитивен аристократизъм, който в никакъв случай не е декадентски и който самият автор по много причини никога не би нарекъл куртоазен. Което обаче е отново буржоазна представа. Самото противоречие между куртоазно и ранносредновековно поведение (и особено паралелът между куртоазност и декадентство) съществува може би повече в представите на английския ХХ в. отколкото в самата средновековна реалност.



Гласувай:
9
0



1. bol6oesposibo - Толкин пише хубави книги.
01.08.2011 16:24
цитирай
2. mglishev - :D
01.08.2011 17:21
bol6oesposibo написа:
Толкин пише хубави книги.


Е, да, това е така, не бих го оспорвал :D
цитирай
3. анонимен - И инцест има
02.08.2011 18:09
Ниенор-Ниниел и Мормегил я свършват тая работа, заслепени от драконовата магия на златния червей на Ангбанд. Ниенор е бременна, узнавайки истината. Това налага извода, че очевидно до коитус се е стигнало.

P.S. Що дезертира от knigigri.net?
цитирай
4. mglishev - :)
02.08.2011 18:23
анонимен написа:
Ниенор-Ниниел и Мормегил я свършват тая работа, заслепени от драконовата магия на златния червей на Ангбанд. Ниенор е бременна, узнавайки истината. Това налага извода, че очевидно до коитус се е стигнало.
P.S. Що дезертира от knigigri.net?


Това за инцеста е така и не само е така, ами си заслужава и отделна тема.
П. П. Засега не мога и там да се занимавам. Иска ми се, но няма кога. А ти кой си?
цитирай
5. анонимен - Ниенор-Ниниел и Мормегил я свър...
02.08.2011 20:31
mglishev написа:
анонимен написа:
Ниенор-Ниниел и Мормегил я свършват тая работа, заслепени от драконовата магия на златния червей на Ангбанд. Ниенор е бременна, узнавайки истината. Това налага извода, че очевидно до коитус се е стигнало.
P.S. Що дезертира от knigigri.net?


Това за инцеста е така и не само е така, ами си заслужава и отделна тема.
П. П. Засега не мога и там да се занимавам. Иска ми се, но няма кога. А ти кой си?


Хубаво, че имаш занимавка, че безделието води до косми между прустите :P. Чете ли новата книга на Уейн, наскоро излезе, но аз още не съм се добрал до нея :(.

Lachdanan
цитирай
6. mglishev - Не съм
08.08.2011 13:30
я чел още :)
цитирай
7. minevv - da
10.12.2013 09:45
толкин е един от 10 автора за света.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5340089
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5477
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата