Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2011 14:54 - „Червеният змей” в трийсетте години
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 10224 Коментари: 9 Гласове:
7

Последна промяна: 18.11.2011 13:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Зигридъ Ундсетъ, Пѣсеньта на фиорда, прев. Бориславъ Вечеровъ, изд. М. Г. Смрикаровъ (Библиотека „Свѣтовни романи”, г. 3, кн. 10), София, без дата, 318 с.

 
            Почитателите на викингската епоха познават „Роби за Халифата” на Артур Лундквист и „Червения змей” на Франс Бенгтсон – изключителната книга за подвизите на скониеца Орм Тостесон в началото на XI в. из Скандинавия, Испания, Британските острови и Рус. Тя заслужено е сравнявана направо с Клавеловия „Шогун”. Скоро у нас излезе и „Вледенен” на Рой Якобсен, която впечатлява с тона си, подобен на мрачните исландски родови саги. Най-популярни си остават поредиците „Арн, рицарят-тамплиер” на Ян Гиу и „Викинг” на Тим Северин, известен и със своите въстановки на исторически и легендарни пътешествия. Има ги и забавни куриози като „Радослава и викингският принц” на Кристофър Бъкстън или дори „Викинг” на Кони Мейсън. Освен романи, у нас поне от осемдесетте години са достъпни и няколко превода на оригинални скандинавски текстове от XIII в., както и специализирани изследвания от наши и чужди историци. Викингската епоха и скандинавското Средновековие си имат своите български фенове. Оказва се, че средновековната скандинавска тематика не е била напълно непозната за тукашната публика и през трийсетте години. Това само по себе си е новина.

           

Действието на „Пѣсеньта на фиорда” от Сигрид Ундсет се развива в Норвегия, в последните години от царуването на Хаакон IV и началото на управлението на Магнус VI, тоест в шейсетте години на XIII в. Подобно на „Червения змей” и „Вледенен”, книгата очевидно нарочно е написана почти изцяло в стила на скандинавските средновековни саги. Героите са представяни с имената, родословията и именията си; за подбудите им говорят повече техните думи и постъпки отколкото някакъв опит за авторов психологизъм с описание на чувствата. Използвани са изрази, типични за редица еднотипни ситуации в кралските саги на Снори, както и в исландските родови саги.  Толкова по-любопитно е, че всъщност романът проследява не само семейни конфликти, вендети, двубои, паметни думи и събития като гощавки и събори или съдебни процеси в типичната сагова последователност, а и любовната история на главните герои. Вероятно точно това е накарало Смрикаров да включи иначе доста екзотично изглеждащия като за публиката от трийсетте години роман „Пѣсеньта на фиорда”в издателския си план редом например с „Благословена земя” на Пърл Бък. Куриоз в тогавашните книжарници, книгата е преведена (неуточнено от какъв език, но предвид предаването на имената вероятно е от немски) на онзи романтичен български от епохата между войните, който превръща действието по-скоро в приказка. Може би издателят е сметнал разказа за достатъчно „сагов” в модерния смисъл, та да се впише между книгите не само на Пърл Бък, но и на Джон Голсуърти, Ерих-Мария Ремарк, Вики Баум, Дафни де Морие и Съмърсет Моъм. Струва си да се отбележи, че година преди „Пѣсеньта на фиорда”поредицата „Свѣтовни автори” е включила и „Сага за Йоста Берлинг” (под заглавие „Гьоста Берлингъ”) на Селма Лагерльоф.

 

Пѣсеньта на фиорда”всъщност е приятно четиво. Препреведена на по-модерен български език, би се продала успешно и днес. Но е забавно, че и буржоазните ни баби са можели да въздишат по любовта на Ингуна Стейфинсдотир към младия Олаф Аудунсон, който никога не излиза от дома си без своята секира „Родопазителя”.

 

Бързо вървѣше играта на мечоветѣ,

Синоветѣ на Аслаугъ искаха

Да вдигнатъ Хилдъ на орѫжие

Храбро: где сѫ да ме видятъ?

 

Силна храна дадохъ на моитѣ синове,

Да засиля тѣхното мъжество!

 

Бързо вървѣше играта на мечоветѣ!

Близъкъ е вече краятъ!

У дома живите ме зоватъ,

Изпратени отъ Одинъ,

Отъ дворцитѣ на Хериянъ

Весело ще седна на високия столъ,

Пиво ще пия съ Езиръ.

Изчезна надеждата на моя животъ,

Съ усмивка отивамъ на смърть!

 

– Ехъ, друго е това хоро, не е като сегашното ви тропане и подскачане... Сигурна съмъ, старитѣ пѣсни сѫ много груби за васъ, каквито сте нѣжни копринени кукли!




Гласувай:
7
0



1. protogenes - Хем викингско, хем стар правопис :) ...
03.11.2011 22:25
Хем викингско, хем стар правопис :) Направо като за нас. Ще се чете, няма как, само да довършим другите пет книги. Поздрави, Маноле
цитирай
2. mglishev - Калине,
04.11.2011 17:05
намери си "Червеният змей" на Франс Бенгтсон (от кашони или в chitanka) и "Вледенен" на Рой Якобсен (по книжарници). Това са страхотни книги.
цитирай
3. protogenes - Слушам, гус'ин фелдфебел! :)
04.11.2011 20:24
Слушам, гус'ин фелдфебел! :)
цитирай
4. анонимен - севаст
05.11.2011 15:37
А, тази Песен за фиорда, Маноле, къде може да се намери?
цитирай
5. анонимен - Подпоручик Ч.
06.11.2011 00:24
Бай Маноле, това си се казва малка антикварна находка. Предполагам, че книгата може да се намери и в Народна библиотека. Викингските романи на мен също са ми слабост, тъй че ще се позаинтересувам за това заглавие, след като се върна.
Иначе българското любопитство към Скандинавия и "нордическия характер" си е било налице през междувоенния период и в по-общ план, както свидетелства тази симпатична брошура:
http://anamnesis.info/documents/Sveciq_Norvegiq_1924.pdf
Поздрави и до скоро.
цитирай
6. mglishev - А, тази Песен за фиорда, Маноле, ...
06.11.2011 02:18
sewast написа:
А, тази Песен за фиорда, Маноле, къде може да се намери?
В момента е на нощното ми шкафче :D Инак Подпоручикът е прав и вероятно я има и в Народната, но това са сложни работи. Мога да ти я дам като я прочета.

Подпоручик Ч. написа:
Бай Маноле, това си се казва малка антикварна находка. Предполагам, че книгата може да се намери и в Народна библиотека. Викингските романи на мен също са ми слабост, тъй че ще се позаинтересувам за това заглавие, след като се върна.
Иначе българското любопитство към Скандинавия и "нордическия характер" си е било налице през междувоенния период и в по-общ план, както свидетелства тази симпатична брошура:
http://anamnesis.info/documents/Sveciq_Norvegiq_1924.pdf
Поздрави и до скоро.
Веднага си тегля брошурката. До скоро!
цитирай
7. анонимен - благодаря,
06.11.2011 20:03
Маноле, с удоволствие ще се възползвам от предложението ти.
Тамън хубав повод да се видим и да пием пиво :))))
цитирай
8. mglishev - Браво :)
06.11.2011 22:43
севаст написа:
Маноле, с удоволствие ще се възползвам от предложението ти.
Тамън хубав повод да се видим и да пием пиво :))))
Това да се чува.
цитирай
9. анонимен - Глишевсън, пак поздрав!
13.11.2011 18:40
Съчетанието на викингско и старобългарско (старо-казвам, защото вече имаме нов български като знаем) въвежда подсъзнателна реминисценция към отминалите по-твърди български времена, когато имаше място за среща на българското и викингското. Някъде там - при правописа, на който са писани бойните заповеди за Одрин и Дойран.

Поздрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5511613
Постинги: 1061
Коментари: 8007
Гласове: 5490
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата