Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2011 16:31 - Българската литература за мен (или по-скоро аз за нея ;))
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 18456 Коментари: 31 Гласове:
10

Последна промяна: 16.11.2011 16:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Човек нито може, нито трябва да забравя кой е и откъде идва. Така че като имам претенцията и аз да стана някакъв писач, трябва да държа сметка за тези неща. Какво ценя в нашата литература?

Първобългарските каменни надписи
Това не е литература. Това са стотина кратки каменни надписа с ограничено съдържание. Но в тях има дъх на древност, нещо мощно и примитивно, има самочувствие и няколко сполучливи, вълнуващи израза, за които бих искал да мога да казвам, че по някакъв начин важат и за мен. 

Приписките
Българските средновековни приписки и тези от турско време. Това са кога кратки, кога по-дълги добавки в полетата на преписваните текстове. Самите текстове най-често са религиозни и обикновено не са изненада за никого. Но добавките на преписвачите понякога съдържат и хумор, и страх, и радости, и скърби, и най-невероятно въображение. Обичам българските приписки. Това са гласове на живи хора. Дори ми се струва, че в чуждите средновековни литератури те са много по-малко и много по-скучни. В някакъв смисъл те заместват светската средновековна литература, каквато практически нямаме.
Познавам човек, който и досега прави приписки в книгите, които притежава. Книга с такива добавки в полето е много интересна за четене - все едно четеш не само текста, но и това, което някой си е мислел, четейки.

Умилителното Възраждане
То се родее с приписките. Няколко от тях все едно са писани от по-късните, възрожденски автори. А нашите възрожденци си измислят езика - всеки пише неподражаемо, жизнено и "сладко". От Паисий до поп Минчо, Вазов, Каравелов и Стоянов. Тази епоха е стихия на българския език, на българското викане, охкане, смях, плач и надежди.

"Всеки българин ще намери на тавана цървулите на дядо си..."
Всички произлизаме от село. Дори и трето поколение гражданин, аз съм наследник на селяни. Елин Пелин, Чудомир, Йовков, Вазов, Борю Зевзека и етнографските материали, събрани от десетки експедиции - те говорят по начина, по който е говорел прадядо ми. Този глас ми е близък, забавлява ме и ме вълнува. Пък и аз също съм прекарал дълги лета на село и намирам шопите, добитъка, прахта и дивия, прегорял пейзаж на Софийското поле за прекрасни. 

Нова България
Това са нещата, писани от нашите общественици от Освобождението до Балканските войни, както и по-късно, но за сщия период. Тук са Симеон Радев и отново Захарий Стоянов, тук са няколко от владиците ни, тук са и някои автори на по-късни спомени като Васил Митаков. И това не е точно литература, но за мен е безценно и вдъхновяващо. Е, тук е и Алеко, но аз, кой знае защо, не съм чак толкова запален по него. Може би не обичам иронията image

"На нож!"
Има няколко книги със спомени, писани от български офицери след Балканските войни и Първата световна. Има ги и разказите на Йовков. Особено надъхваща е "Един от Първа дивизия" от Георги Георгиев. Не знам дали това е литература, но то има голяма енергия. Зареждащо е, наистина.

Ордата
Ретропатриотизъм. Това са писанията на Димитър Съсълов и останалите почитатели на "хунската орда". Чудесно знам, че тези възгледи за далечното българско минало са изключително неточни, но те все пак са привлекателни. Даже много. Петър Карапетров е особено занимателен. Златарски и Мутафчиев също са тук. Да, знам - и това не е литература image

"В часа на синята мъгла"
Обичам поезията, но не и поетите. От мнозина наши автори си харесвам по две-три стихотворения и така оставам. Малко Вазов (патриотичните неща и най-вече "Новото гробище над Сливница", от което наистина ми се плаче всеки път), малко Яворов (македонските), малко Дебелянов (нещата от фронта), много Смирненски (който просто ми допада), малко Емануил Попдимитров ("Лаура"), малко Лилиев, малко Гео Милев и съвсем мъничко Кирил Христов. Може би две-три неща от Далчев. От всекиго по нещо, но дребно. Не съм чак толкова влюбен в Ботев, спокойно мога без Вапцаров, Траянов, Тодоров, Багряна и дори без Пенчо Славейков и Вутимски. 

Литература от социалистическо време - поне по-добрата й част
Обичам сериозните стихотворения на Радой Ралин, "Диви разкази" и "Ламята" от Николай Хайтов, повечето щуротии на Радичков, гадостите на Константин Павлов, стиховете на Иван Теофилов, нещо и от Фотев (но далеч не всичко), есетата на Цветан Стоянов, "Репортажите" и две повести на Георги Марков, приказките и няколко забавни стихотворения на Валери Петков, както и "Балада за Георг Хених" на Пасков. Да добавя няколко фантастични разкази и повести на Павел Вежинов, Любен Дилов-баща, Агоп Мелконян и Любомир Николов. И нищо друго. Нито Димов, нито Талев, нито - Боже, опази - Пеньо Пенев. Изпитвам и някакво странно безразличие към Дубарова. А от Цанев и Дончев ми става противно. Включително и от новите им неща.

Днес
Малко поезия и още по-малко проза. Падам си по стихотворенията на Кирил Мерджански, Рашелия Дилбазова, Александър Шурбанов и още един-двама. По есетата на Александър Шурбанов и Алек Попов. По една нова повест на Любомир Николов ("Десетият праведник") и на Георги Малинов ("Вирт"). И, да, разбира се, по романите на Яна Букова и Милен Русков. Като сериозно смятам, че Букова и Русков са първите българи след Вазов, написали наистина годни за четене романи. Всички други опити за писане отхвърлям като неуспешни.

Преводи
Смятам, че най-големите постижения на литературата у нас са в превода, а не в оригиналното писане. Не че няма прекрасни стихотворения, разкази и повести (разгеле - и романи), създадени на български език; но преводите у нас са имали своя нов Златен век от 70-те до 90-те. Ние имаме целите Омир, Хезиод и Шекспир, преведени добре. Имаме Софокъл, Сенека, Омар Хайям, Бокачо, Рабле, Милтън, Ларошфуко, Такъри, Сароян, Булгаков, Стайнбек и кого ли още не. Това никак не е малко.

Не харесвам нито една българска пиеса - тромави са. Няма нито едно хубаво българско писмо и нито един наистина хубав български философски труд. Тук-там намирам хубави исторически изследвания доколкото и това е някакъв вид литература. От романите за мен четими засега са точно пет - и нито един повече ("Под игото", без да го идеализирам, "Пътешествие по посока на сянката" и трите книги на Русков). Останалото е ако не море, то поне езеро от хубави стихотворения, есета, спомени, разкази, повести и преводи. Май там ни е силата. Народ от миниатюристи image



Гласувай:
10



1. анонимен - Без да чета това, което сте писали ...
16.11.2011 16:43
Без да чета това, което сте писали `за вас си`(както казва заглавието), само споделям, че за мен Българска литература се формира едlа сега, в последните 10-15 години с много малко изключения, които почти задраскват правилото.
Да говорим за литература по времето на соца или преди това - по времето на неграмотността (97 % от населението) е меко казано безмислено начинание.
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - Народ от минималисти, бих казала.
16.11.2011 17:02
Народ от минималисти, бих казала.
цитирай
3. whitebarde - ?
16.11.2011 17:12
анонимний, къде я видяхте литературата през последните 10-15 години? Един Виктор Пасков дето със сизифови мъки издаде "Аутопсия". Друго какво? А ..лично за мен тетралогията на Теллалов е шедьовър, но пък жанрът си е специфичничък.
Какви 97 % неграмотност при соца пък те гонят...и аз не знам. Ако тогава само 3% са грамотните- по царско и цега колко са? О.О3%????
Пък за себе си - аз ..нещо ми бъркат в душицата магарешка Далчев и Траянов. Както и ми допадат Светослав Минков, тук-таме нещо си от Павел Вежинов от Любен Дилов. А от българското село ми призлява. Която и книга да отворя- все опърпани, грозни Нане Стоичковци, които зеват към небето и дирят някаква кръстоска между лястовица и гугущук. И не дай си Боже да я намерят- ще му извият врата на пилето и ще го опапат с леща и чесън. А може и вече да са го сторили...
цитирай
4. mglishev - @1-3:
16.11.2011 17:39
@1:
Без да чета това, което сте писали `за вас си`(както казва заглавието), само споделям, че за мен Българска литература се формира едlа сега, в последните 10-15 години с много малко изключения, които почти задраскват правилото.
Да говорим за литература по времето на соца или преди това - по времето на неграмотността (97 % от населението) е меко казано безмислено начинание.
Преди соца процентите на неграмотност постепенно спадат, а литература има. По време на соца неграмотността почти изчезва, а литература почти няма - парадокс, но факт. Все пак далеч от суетата на СБП тук-там има и по нещо сериозно. Но ако сметнем, че нашата литература се създава чак сега, тогава има ли наистина успешен роман от последно време? И на какво стъпва той, ако има такъв?

@ malchaniaotnadejda7: Нямаше да го кажеш, ако знаеше колко ужасяващи са опитите да се пише хайку на български ;)

@whitebarde: Аз също смятам, че през последните, хайде, не 15, но 5-6 години има раздвижване в литературата ни. Горе съм посочил няколко автора. От Теллалов харесвам няколко разказа и "Да пробудиш драконче", но той стана малко разлат след това. Липсва му стегнатост.
Както го е написал анонимният, 97-те процента неграмотност трябва да е имало преди соца, а не през соца. Което пак не е съвсем точно, но е разбираемо.
Далчев, Траянов и Минков си струват, но тук нещата вече опират до личен вкус.
Българското село е и твоя, и моя участ, дето се вика :) За щастие, освен Нане Стоичковци има разни Другоселци, Серафимовци, Дядо Матейковци, железни шопи от Първа дивизия и други такива, все пак по-човешки образи.
цитирай
5. protogenes - Маноле, за кой ли път си казвам колко ...
16.11.2011 18:18
Маноле, за кой ли път си казвам колко много имам да чета :) Агоп Мелпомян го открих съвсем наскоро и сега чета един сборник с негови разкази. За нещастие поради особености на възрастта, времето ми за четене е малко, книгите - безбожно много, а и както днес имах среща с научния, станаха още повече :D Можеш ли да ми препоръчаш някоя и друга приписка, а защо не и някой дамаскинар?
цитирай
6. alexalexalex - Глишев
16.11.2011 20:08
ако си го изпуснал - намери си Ани Илков - унакално гаден (за мен е съвременния Коцето Павлов). Цвиля от кеф.
За другите неща - горе-долу еднакъв вкус.
цитирай
7. анонимен - wutang
16.11.2011 21:50
Вера Мутафчиева? Бих казал, че пише стабилни исторически романи, но пак не са "голяма литература", каквото и да значи това. Емилиян Станев също е сериозен автор според мен, "Антихрист" щеше да е перфектната книга с философски характер, ако беше една идея по-интересна, но има прекрасна средновековна атмосфера; "Иван Кондарев" не съм чел още. Всъщност аз харесвам доста "Железният светилник" и планирам скоро да начена и останалата част от поредицата. А "Под игото"... хм, не знам, много е приятна, но и тя не е голям роман.

Очаквах по-обширен коментар за поезията обаче, скромен си :D. Аз пък съм доста влюбен в Ботев, нека е клиширано, мъчно ще ми е и без Вапцаров, също нека е клиширано. Напоследък наизустявам Гео Милев, най-вече поемите му - колкото и да е абсурдно! Останалите му неща, честно казано, хич не ги разбирам, но го уважавам невероятно много, заедно с Пенчо Славейков - за мен това са велики творци и литератори и страхотни личности, гордея се с тях. Кирил Христов ме радва, но не съм го чел много, всъщност запознат съм добре само с по-известните ни автори все още, тепърва ще видим.

Нови български неща не чета, въпреки че в къщи покрай наще попадат някви книги, я Николай Табаков, я някой друг, но не са ми интересни. Сигурно най-съвременните ни автори, които чета са Радой Ралин, Мутафчиева и Валери Петров, покрай преводите му, не за друго.
цитирай
8. mglishev - @5-7:
17.11.2011 00:46
@protogenes: Нормално, човек чете, докато е жив или докато ослепее. После почва да диктува епически поеми на дъщеря си :) Дамаскинарите определено не ги препоръчвам. Колкото до приписките - отиваш в някоя библиотека и питаш за "Писахме, да се знае", антология с приписки, съставена от Венцеслав Начев.

@alexalexalex: Ще си го потърся, но на мен гадното не ми е любов, инак и Калин Терзийски е добър в тая част.

wutang написа:
Вера Мутафчиева? Бих казал, че пише стабилни исторически романи, но пак не са "голяма литература", каквото и да значи това. Емилиян Станев също е сериозен автор според мен, "Антихрист" щеше да е перфектната книга с философски характер, ако беше една идея по-интересна, но има прекрасна средновековна атмосфера; "Иван Кондарев" не съм чел още. Всъщност аз харесвам доста "Железният светилник" и планирам скоро да начена и останалата част от поредицата. А "Под игото"... хм, не знам, много е приятна, но и тя не е голям роман.

Очаквах по-обширен коментар за поезията обаче, скромен си :D. Аз пък съм доста влюбен в Ботев, нека е клиширано, мъчно ще ми е и без Вапцаров, също нека е клиширано. Напоследък наизустявам Гео Милев, най-вече поемите му - колкото и да е абсурдно! Останалите му неща, честно казано, хич не ги разбирам, но го уважавам невероятно много, заедно с Пенчо Славейков - за мен това са велики творци и литератори и страхотни личности, гордея се с тях. Кирил Христов ме радва, но не съм го чел много, всъщност запознат съм добре само с по-известните ни автори все още, тепърва ще видим.

Нови български неща не чета, въпреки че в къщи покрай наще попадат някви книги, я Николай Табаков, я някой друг, но не са ми интересни. Сигурно най-съвременните ни автори, които чета са Радой Ралин, Мутафчиева и Валери Петров, покрай преводите му, не за друго.
Вера Мутафчиева ми е смъртоносно досадна. Станев става, но не е за мен. От поетите си потърси Кирил Мерджански и Иван Теофилов - много ги бива. От новите автори пробвай Милен Русков. Адски добър.
цитирай
9. lyuliak - "Няма нито едно хубаво българско писмо"
17.11.2011 06:42
... не си спомням да съм споделяла публично писмата си : )
цитирай
10. анонимен - Подпоручик Ч.
17.11.2011 12:49
Като става дума за съвременната българска литература, ми се струва, че все пак трябва да се спомене Илия Троянов. Разбира се, той е по-скоро германски писател, но е от български произход.
Основен проблем при нашите по-успешни и създали си име автори, чийто талант иначе не може да се отрече, си е за съжаление жестоката национална комплексираност и тих ужас пред културния провинциализъм. Някак си почти неосъзнато те се стремят да задоволят потребността на българина да бъде представен като интегрална част от Запада, колкото и смешно (съответно по-лесно смилаемо) да е това. Особено ясен е този момент в без съмнение забавните писания на Алек Попов за българите в чужбина и техните патила и в хумореските на Михаил Вешим. Хубаво е всичко да се филтрира през "шлюзовете" на хумора, но и това накрая се изчерпва. Като че ли много обичаме да заобикаляме тъмните страни на нашата мила родна действителност, което никак не е хубаво. Така не се стига до автентичност и още по-малко до катарзис.
цитирай
11. mglishev - @9-10:
17.11.2011 16:19
@lyuliak: Много яко казано. Добре, евентуално без твоите писма няма хубави :)

Подпоручик Ч. написа:
Като става дума за съвременната българска литература, ми се струва, че все пак трябва да се спомене Илия Троянов. Разбира се, той е по-скоро германски писател, но е от български произход.
Основен проблем при нашите по-успешни и създали си име автори, чийто талант иначе не може да се отрече, си е за съжаление жестоката национална комплексираност и тих ужас пред културния провинциализъм. Някак си почти неосъзнато те се стремят да задоволят потребността на българина да бъде представен като интегрална част от Запада, колкото и смешно (съответно по-лесно смилаемо) да е това. Особено ясен е този момент в без съмнение забавните писания на Алек Попов за българите в чужбина и техните патила и в хумореските на Михаил Вешим. Хубаво е всичко да се филтрира през "шлюзовете" на хумора, но и това накрая се изчерпва. Като че ли много обичаме да заобикаляме тъмните страни на нашата мила родна действителност, което никак не е хубаво. Така не се стига до автентичност и още по-малко до катарзис.
Лично за мен Илия Троянов е скучен чисто стилово. Хуморът се изчерпва само когато е некадърен. Понякога хуморът може да бъде и много, много остър, но у нас май рядко сме толкова добри. Инак ако ти трябват тъмни страни, автентичност и катарзис - пробвай Калин Терзийски. Има такъв писател, при това нелош. Не е за мен, защото аз пък не си падам по понякога самоцелното сгъстяване на боите с цел задоволяване на мрънкаво-мазохистичния уклон на част от читателите в България. Някъде между хумора, автентичността, желанието за гениалност и естествения диалог трябва да има равновесие, в което авторът просто да пише добре и професионално, така че да вълнува без да му личат сглобките на текста. Мисля, че за себе си най-сетне намерих такъв български автор.
цитирай
12. анонимен - По принцип избягвам като чумаво ...
17.11.2011 22:27
По принцип избягвам като чумаво всичко българско от Втората Световна насам (с дребни изключения като Талев и Хайтов), но наскоро се прежалих и изчетох "Мацакурци" на Асен Христофоров:
http://chitanka.info/text/21610-matsakurtsi
Не знам дали може да се класира чак сред най-добрите български книги на всички времена, но на мен поне доста ми хареса - има нещо от хумора и леко снизходителната симпатия към шопите на Елин Пелин и от тъжната примиреност на Йовков.
Още по-интересна ми беше предвид биографията на автора - внук на съдия и внук на адвокат, възпитаник на Робърт Колидж, учил икономика в Лондон, преподавал икономика у нас. Като живо олицетворение на класовия враг съответно уволнен, лежал 2 години в Белен и практически заточен в Говедарци, където превежда О'Хенри и Дж. Джером...
цитирай
13. анонимен - Подпоручик Ч.
17.11.2011 22:59
mglishev написа:



Лично за мен Илия Троянов е скучен чисто стилово. Хуморът се изчерпва само когато е некадърен. Понякога хуморът може да бъде и много, много остър, но у нас май рядко сме толкова добри. Инак ако ти трябват тъмни страни, автентичност и катарзис - пробвай Калин Терзийски. Има такъв писател, при това нелош. Не е за мен, защото аз пък не си падам по понякога самоцелното сгъстяване на боите с цел задоволяване на мрънкаво-мазохистичния уклон на част от читателите в България. Някъде между хумора, автентичността, желанието за гениалност и естествения диалог трябва да има равновесие, в което авторът просто да пише добре и професионално, така че да вълнува без да му личат сглобките на текста. Мисля, че за себе си най-сетне намерих такъв български автор.


Лигаво-сладникавият уклон, който също може да е самоцел, понякога не е по-малко "мрънкащ". Важното и в двата случая обаче е, че филмирането подсигурява по-голям или по-малък финансов успех, както е при "Мисия Лондон" на Алек Попов и "Дзифт" на Владислав Тодоров. Това естествено не е принципно лошо, а и поне в случая на Попов едва ли може да се говори за каквато и да е некадърност. Просто не ми допада толкоз.
Благодаря обаче за съвета. Името на Калин Терзийски го свързвам с Карбовски, към когото имам противоречиво (съвсем не задължително отхвърлящо) отношение, но това е отделна тема, заслужаваща повече място. Спомням си, че по-рано през тази година мернах "Алкохол" и ми стана любопитно, но по някаква причина не си взех книгата. Виждам, че Терзийски всъщност е писал немалко неща, тъй че като ми се отдаде възможност през зимата, ще се подепресирам самоцелно с творчеството му. ;)
цитирай
14. анонимен - Подпоручик Ч.
17.11.2011 23:05
@12
Благодаря за линка.


цитирай
15. анонимен - Подпоручик Ч.
17.11.2011 23:37
Гледам, че съвсем наскоро е била издадена биография на автора под звучното заглавие "От Лондон до Мацакурци през Белене" от Николай Аретов.
цитирай
16. mglishev - @12-15:
18.11.2011 13:29
Асен Христофоров определено се ядва - и като разказвач, и като автор на спомени. Не е най-великият ни автор, може и да е поостарял, но си го бива. Интересен е, пък и е бил свестен човек.

Терзийски е грамотен тип, добър разказвач и явно човек без предразсъдъци, щом успява да си другарува и с Карбовски, и със стария Левчев (не си падам и по двамата).

И мазохизмът, и лиготията могат да бъдат самоцелни. Както винаги - има си равновесие между тези неща.
цитирай
17. анонимен - Подпоручик Ч.
21.11.2011 20:38
Следното е съвсем периферно свързано с българската литература, но пък е много забавно и "вечно зелено": http://www.youtube.com/watch?v=td7_YvQNozQ
Ако си спомняш, бай Маноле, бях ти препоръчал филма "Ганьо Балкански се завърна от Европа" с Николай Урумов в главната роля и Калоянчев, играещ духа на стария Ганьо. Ако досега не си сколасал да го гледаш, ти го препоръчвам. В някои отношения е по-добър и от оригинала. Може Алеко да не ти допада чак толкова, но това вдъхновено от персоната на бай ни Ганя филмче ще те накара да се попикаеш. Поне по моето скромно мнение става дума за най-сполучливата обществена сатира под формата на филм у нас през последните двайсетина години.
цитирай
18. mglishev - Ей, явно ти е любим :)
22.11.2011 13:05
Подпоручик Ч. написа:
Следното е съвсем периферно свързано с българската литература, но пък е много забавно и "вечно зелено": http://www.youtube.com/watch?v=td7_YvQNozQ
Ако си спомняш, бай Маноле, бях ти препоръчал филма "Ганьо Балкански се завърна от Европа" с Николай Урумов в главната роля и Калоянчев, играещ духа на стария Ганьо. Ако досега не си сколасал да го гледаш, ти го препоръчвам. В някои отношения е по-добър и от оригинала. Може Алеко да не ти допада чак толкова, но това вдъхновено от персоната на бай ни Ганя филмче ще те накара да се попикаеш. Поне по моето скромно мнение става дума за най-сполучливата обществена сатира под формата на филм у нас през последните двайсетина години.


Добре, явно ще се гледа, щом е партийно поръчение.
цитирай
19. анонимен - Подпоручик Ч.
24.11.2011 19:58
Партията е права, когато съгреши дори. ;)
цитирай
20. mglishev - Винаги готов!
24.11.2011 20:57
Подпоручик Ч. написа:
Партията е права, когато съгреши дори. ;)

"Другарю Живков, дори Вие не можете да ми забраните да Ви обичам!"

Обожавам българската литература и нейните титани.
цитирай
21. анонимен - Подпоручик Ч.
24.11.2011 22:14
Мдаа... Интересно, дали около персоната на ББ (подобни наченки сред културни люде имаше вече покрай Царя) ще се зароди нещо подобно на патриотично-коленопреклонния априлски дух.

Иначе как ти се видя филмът?
цитирай
22. mglishev - Има.
25.11.2011 16:04
Подпоручик Ч. написа:
Мдаа... Интересно, дали около персоната на ББ (подобни наченки сред културни люде имаше вече покрай Царя) ще се зароди нещо подобно на патриотично-коленопреклонния априлски дух.

Иначе как ти се видя филмът?


Има такъв дух, да. Култ към личността на ББ. Не е в безумни размери, но си съществува. Вече има песни за него, стихотворенийца, вицове за него. И то повече отколкото за други наши еднодневки. Не знам дали Бойко ще е еднодневка, но точно в момента е притча во язицех - хулят го, обичат го, но не могат без него.

Филмът взе, че ми хареса. Хубаво направен, малко гротесков (друго не съм и очаквал, но предполагах, че ще е по-калпаво направен). Доста по-приятен за гледане от много други тукашни продукцийки. На места дори смислен :) Изкефих се.
цитирай
23. анонимен - Подпоручик Ч.
25.11.2011 21:31
Радвам се, че ти е харесал. Да, действително е гротеска, но това май в момента най-добре ни се отдава. Смесица от поплаци, сарказъм и попръжни.
цитирай
24. syrmaepon - какво му е лошото на миниатюрата ?,обратното може би се доближава до диагноза
28.11.2011 13:21
и понеже е въпрос на вкус - спокойно ще заменя Смирненски с Вапцаров....днес - за съжаление въобще не чета съвременна литература,твърде ми е романтична нагласата ))))))
цитирай
25. mglishev - @23-24:
29.11.2011 11:51
Гусин подпоручик, радвам се, че го гледах. Какво пък, всяко време си има своя език.

syrma, пробвай "Възвишение" и "Захвърлен в природата" от Русков и "Пътуване по посока на сянката" от Букова. Може да ти харесат, наистина ги препоръчвам. Има и живи наши автори, които си струват.
цитирай
26. syrmaepon - Благодаря,
30.11.2011 07:53
може да пробвам,не че въобще съм се отказала,но трябва ми време и нагласа )))
цитирай
27. mglishev - Ако се навиеш,
30.11.2011 11:12
хич няма да съжаляваш. Особено "Възвишение" е наистина прекрасна книга.
цитирай
28. анонимен - В момента чета Русков и се кефя. Б...
12.12.2011 22:08
В момента чета Русков и се кефя. Благодаря
цитирай
29. анонимен - Цензурираните класици
24.12.2011 23:46
Глишев,
наскоро имах удоволствието да прочета една " Цензурираните класици" на Михаил Неделчев. Може би ще намериш вътре неща, които биха ти били интересни, примерно военно временните стихотворения на Вазов. Препоръчвам! :)
цитирай
30. mglishev - :)
25.12.2011 23:47
анонимен написа:
Глишев,
наскоро имах удоволствието да прочета една " Цензурираните класици" на Михаил Неделчев. Може би ще намериш вътре неща, които биха ти били интересни, примерно военновременните стихотворения на Вазов. Препоръчвам! :)


О, да, особено "Песни за Македония" не са никак лоши.
цитирай
31. анонимен - Николай Светлев
29.01.2012 22:20
"Аз, грешният Иван" - една много добра книга. Винаги я препоръчвам където мога. Светлев има и други книги. "Всичкият блясък на злото" не е за хора със слаба психика. :)
От съвременните поети - Борис Христов.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625834
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата