Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12.2012 22:23 - Цената на Шекспир
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 2555 Коментари: 4 Гласове:
10

Последна промяна: 07.12.2012 13:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Днес баща ми отишъл на Панаира и купил "Великите трагедии". Разгледах книгата - хубав, дебел том - и не съм доволен. Не от автора и текстовете му, естествено. Може да е изтъркано, но аз Шекспир си го харесвам. Той е като катедрала - влизаш вътре, за да се снимаш, да си помислиш какво ли се е чувало между колоните и излизаш, за да хапнеш нещо. Така че гледам на Шекспир, както турист гледа към Нюрнберг. Това не е прост консумеризъм. По-скоро е туристическа любов. Един авер даже ми вика, че съм вече маниак с тоя Шекспир. Не знам, може. За мен той е същото като Виена, като приказките с един-двама по-близки приятели, като православието, като телешкото, като виното сира и като циците на последното ми гадже - привлекателен. Вкусен. Така че не мога да бъда недоволен от Шекспир. 

Недоволен съм от тома. Първо - безобразно е скъп. Трийсет лева не са много, гледано откъм Сириус, но в България не са малко. А и на Панаира на книгата просто трябва да има по-сериозни отстъпки. Специално за тази книга почти няма и това е страшно грубо от страна на "Изток-запад". После - кога най-сетне нашите издатели ще спрат да се крият зад малките тиражи (тоест зад оправданието, че публиката е тъпа) и зад ДДС-то и ще почнат да издават една и съща интересна книга в няколко разфасовки? Твърди корици за тузарите, меки корици за домакините и меки корици малък формат - за студенти, ученици, просяци и интелектуалци? "Бард" държаха "Пражкото гробище" на Умберто Еко само в твърди корици дълго време. После пуснаха и меки, след като изцицаха каквото можаха от твърдите. А малък формат? Защо човек да не може да държи любимото си класическо произведение в джоба на якето и да го чете на спирката? Защо да не можеш да връчиш на непрокопсания си син някоя велика книга в екземпляр, за който няма да те е яд? Чете ми се, да речем, "Изгубеният Рай" на Милтън. Знам, че има страхотен български превод, но той е дебел, твърдокор, стар и рядък. Имам го у дома. Но не бих тръгнал да го влача по метрото. Вече не. Сега ми трябва малък Милтън, джобен Милтън. И цял. А такъв на български няма. Не защото не е преведен и не защото не е велик. А защото, видите ли, издателите не мислят. Не рекламират. Не вярват в публиката си. Кълна се в каквото поискате, не само на мен ми се четат хубави автори. Познавам много хора, които още нямат Киндъли, а все пак не искат да мъкнат тъпи кримки в джоба. Че какво, по дяволите, пречи на човек да му се дочете и Аристотел в обедната почивка? Превземки ли са това? Не са. Пък и превземки да бяха, това е пазарна ниша. Моля, издайте най-сетне евтини, малоформатни, мекокори цели текстове на класиците - за нас, бедните сноби. Правете пари от желанието ни да си водим бележки с моливче по ъгълчетата на Чосър и Рабле за по пет лева. 
Та така и с "Великите трагедии" на Уилям от Стратфорд в нов превод на Александър Шурбанов. "Хамлет" вече веднъж беше издаден, сега го последваха "Отело", "Крал Лир" и "Макбет". Ами прекрасно. Човек може и да иска да прочете нещо такова в паузата между два товара тухли. Част от бившите ми ученици са точно такива - бачкащи студенти, хамалози с Платон и сандвич в джоба. И аз бях такъв. И Свинтила е бил такъв. В известен смисъл още съм такъв. Ами издавайте, вашта кожа, и евтино, и малоформатно. Какво да кажа за "Царството на славяните" от Мавро Орбини? Основен източник за Паисий. Но осемдесет лева! За Бога! Някой някога ще прочете ли това? Малцината, които си я купят, ще я сложат до гарафата за коняк и ще я държат за пред гости. А ние, дето искаме да четем Орбини (и дето можем да го четем), ще зяпаме гладно през витрината. 
Отделно, но пак за тома - той не е добре подлепен. Да, корицата е здрава и красива, но вътре в нея тече период на полуразпад. Продават ти запечатан, скъп, претенциозен, красив екземпляр... отваряш го и след две разгръщания две коли се отделят от тялото. Е, не е редно. 
И пак отделно, и пак за тома. Имената на персонажите са в бледо червено. Разбирам, че така книгата малко заприличва на средновековна, но Шекспир не е средновековен, а ранно модерен автор. Какви ги говоря, съвсем си е модерен даже. Така че тези писарски вкусове не са на място. Пък и не е хигиенично за окото. Човек с недотам добро зрение просто ще се затрудни да разбере кой произнася дадена реплика - Гертруда ли, Хамлет ли, Полоний ли... Хайде, нямаме нужда от подобен кич. 

Толкова за самия том. Хайде сега второ - за превода. Обичам Александър Шурбанов някак задочно. Той ме насочи към "Беоулф" с един свой предговор. Той ми е дал Чосър и Милтън. Прекрасен преводач, но и отличен поет. Добър есеист. Казват - вдъхновяващ преподавател. И все пак неговият Шекспир е тромав. Някога, в антологията "Английска поезия" на издателство "Обсидиан", прочетох може би най-хубавия превод на мрачния LXVI-сонет. Най-близък до английския текст. Днес обаче чета "Хамлет", "Макбет" и останалите две велики трагедии... и малко се разочаровам. Все пак, Валери Петров, с все грешките си, остава по-поетичен, по-свободен от Шурбанов. Дали старият професор не се е превърнал в педант? Дали не жертва българския заради английския? Във всеки случай Валери Петров със своето: 

- Привет, Макбет! Привет, Гламиски тане!
- Привет, Макбет! Привет, Кодорски тане! 
- Привет, Макбет, от който крал ще стане! 

е много по-въодушевяващ от новото, сухо и куцащо:

- Привет, Макбет, който ще стане крал.

Бедната Шекспирова рима, бедната поанта, бедният читател. Бедният актьор, ако това се постави на сцена. А "Макбет" е бърза пиеса, ренесансов екшън. Там aгpесията, задъханата стъпка и римата са си на място. Съжалявам, това не е моят Шекспир. Такива места са много в превода. Оставам при не чак толкова красивите, но по-енергични преводи на Валери Петров. 

И все пак, едно е хубаво. Hа български вече не само имаме целия Шекспир, с все сонетите, поемите и пиесите, ами го имаме в няколко превода. Човек може да си избере и да чете по свой вкус - свой си Шекспир. Това е добре. Това е повече от добре, то е направо привилегия. 

А ако ни се прище да си припомним монолога на Хенри Пети насред парка - е, тогава сигурно ще сме заделили пет кинта за евтино английско издание, щом нашите местни титани на будителския бизнес не искат да ни дадат това дребно удоволствие: 



If we are mark’d to die, we are enow To do our country loss; and if to live, The fewer men, the greater share of honour. God’s will! I pray thee, wish not one man more. By Jove, I am not covetous for gold, Nor care I who doth feed upon my cost; It yearns me not if men my garments wear; Such outward things dwell not in my desires. But if it be a sin to covet honour, I am the most offending soul alive. No, faith, my coz, wish not a man from England. God’s peace! I would not lose so great an honour As one man more methinks would share from me For the best hope I have. O, do not wish one more! Rather proclaim it, Westmoreland, through my host, That he which hath no stomach to this fight, Let him depart; his passport shall be made, And crowns for convoy put into his purse; We would not die in that man’s company That fears his fellowship to die with us. This day is call’d the feast of Crispian. He that outlives this day, and comes safe home, Will stand a tip-toe when this day is nam’d, And rouse him at the name of Crispian. He that shall live this day, and see old age, Will yearly on the vigil feast his neighbours, And say “To-morrow is Saint Crispian.” Then will he strip his sleeve and show his scars, And say “These wounds I had on Crispian’s day.” Old men forget; yet all shall be forgot, But he’ll remember, with advantages, What feats he did that day. Then shall our names, Familiar in his mouth as household words - Harry the King, Bedford and Exeter, Warwick and Talbot, Salisbury and Gloucester - Be in their flowing cups freshly rememb’red. This story shall the good man teach his son; And Crispin Crispian shall ne’er go by, From this day to the ending of the world, But we in it shall be remembered- We few, we happy few, we band of brothers; For he to-day that sheds his blood with me Shall be my brother; be he ne’er so vile, This day shall gentle his condition; And gentlemen in England now-a-bed Shall think themselves accurs’d they were not here, And hold their manhoods cheap whiles any speaks That fought with us upon Saint Crispin’s day.















П. П. 
---------

Нибелунгите
12:50 имаха и по-евтина версия - "само" 28 лв. Не вярвам много от тях да отива за преводача...

Да не говорим за безумната цена от 45 лв. за луксозното издание на "Персевал". Писал съм постинг за книгата, тя си струва, но кой, по дяволите, има тези пари? 

Парадоксалното е, че в момента мога да си ги купувам, защото работя в IT-сферата, а не с текстове. Ако работех с текстове (за което съм се подготвял години наред), щях да бъда по-зле платен и просто нямаше да мога да си позволя книгите, които щяха да бъдат мои работни инструменти. Порочно. За да можеш да си в крак с публикациите на старинни и изобщо хуманитарни заглавия, трябва да работиш в съвсем друга сфера. 

Това обрича студентите историци, филолози и прочие да нямат книги; обрича и преподавателите им да нямат книги; да не говоря за пенсионерите, които може и да имат вкус към четенето, но трябва и да ядат нещо, все пак. Ето затова трябва да има и издания с меки корици, и издания в малък формат, и луксозни издания. Тогава просто повече хора ще могат да си купят нещо стойностно, а за издателите ще има оборот. И пак тогава, евентуално с повече гарантирани приходи за издатели и повече развързани читателски кесии, би било по-лесно нови автори да пробиват на пазара. 

А за облагането на книги с 20% процента ДДС в България просто не ми се говори. Истинско безобразие. 

Но не е само данъкът и не е само кризата, несигурният пазар и прочие. Например "Рива" издава прекрасни преводни исторически трудове - но с огромни цени за меки корици. Самите книги лесно се разпадат, невинаги са достатъчно добре преведени и наистина е безумно да имаме 30 лв. цена на луксозния Шекспир... при 35 лв. цена за съвсем не луксозното издание на "История на Италия". Тоест става дума и за безумна издателска политика. 

Част от отстъпките на Панаира говорят за това: книги от 2006-2009 са били първоначално продавани на корична цена от 12 или 18 лв. (а преди няколко години 12 лв. имаха по-голяма стойност от сега), а днес, зле продадени поради надутите цени, се предлагат за по 2 или 5 лв. Какво значи това? Че издателите се пробват с дебели цени и като видят, че нещо не върви, хем отказват да експериментират с нови автори, хем продължават отчаяно да държат високи цени на нови издания, хем продават стари, залежали бройки от нелоши книги с нищожна печалба и огромно закъснение. 

Да не говорим за бавния темп на преиздаване на класиците, което води до изкуствено поддържане на пазар за стари (не антикварни, просто остарели) издания. 

Не съм спец, но съм бачкал в книжарница, бачкал съм и в издателство, а освен това от години следя книжния пазар като купувач. Държавата може и да има безумна политика към книгоиздаването у нас (тя към какво ли няма), но и самите издатели вършат самоубийство. 

За да има работещ пазар, нужни са: 
- поне малко по-ниски цени на книгите;
- новите издания да са и луксозни, и с твърди, и с меки корици, и в малки формати. разнообразие на "разфасовките";
- преиздаване на класиците;
- малко повече риск при издаването на нови български автори;
- цените да отговарят на изданието: не може меки корици и непретенциозен печат на зле преведена проза да струват 35 лв. при 30 лв. за твърди корици, скъп печат и професионален превод на поезия. 

Въпрос на политика. Всъщност - и въпрос на бизнес-ориентация.



Гласувай:
10
0



1. germantiger - Поздрави
07.12.2012 11:48
За книгите в две "разфасовки" си прав - преди години реших да си купя на български Песен за нибелунгите - най-накрая да го видя и на български.

Имаше два варианта - единия към 40 лв, другия към 60.

Иначе получих пак преди 2 години като подарък на български (отново най-сетне при положение, че съм ги чел споменатите книги бол години назад на небългарски няколко езика), та КОрабът на глупците на Брант ми е подарък от една дама - предполагам и там е дала над 50 лева - грехота за бгусловията.

Давам много за книги, за компове толкова не давам на година колкото за книги, но примерно 54лв военен атлас от американски автори на небългарски в бг книжарница - взех го, но бяха само 2 бройки, другата и досега "седи".

Прав си за цените и разфасовките, а увода ти е духовит и блестящ!
цитирай
2. mglishev - Нибелунгите
07.12.2012 12:50
имаха и по-евтина версия - "само" 28 лв. Не вярвам много от тях да отива за преводача...

Да не говорим за безумната цена от 45 лв. за луксозното издание на "Персевал". Писал съм постинг за книгата, тя си струва, но кой, по дяволите, има тези пари?

Парадоксалното е, че в момента мога да си ги купувам, защото работя в IT-сферата, а не с текстове. Ако работех с текстове (за което съм се подготвял години наред), щях да бъда по-зле платен и просто нямаше да мога да си позволя книгите, които щяха да бъдат мои работни инструменти. Порочно. За да можеш да си в крак с публикациите на старинни и изобщо хуманитарни заглавия, трябва да работиш в съвсем друга сфера.

Това обрича студентите историци, филолози и прочие да нямат книги; обрича и преподавателите им да нямат книги; да не говоря за пенсионерите, които може и да имат вкус към четенето, но трябва и да ядат нещо, все пак. Ето затова трябва да има и издания с меки корици, и издания в малък формат, и луксозни издания. Тогава просто повече хора ще могат да си купят нещо стойностно, а за издателите ще има оборот. И пак тогава, евентуално с повече гарантирани приходи за издатели и повече развързани читателски кесии, би било по-лесно нови автори да пробиват на пазара.

А за облагането на книги с 20% процента ДДС в България просто не ми се говори. Истинско безобразие.

Но не е само данъкът и не е само кризата, несигурният пазар и прочие. Например "Рива" издава прекрасни преводни исторически трудове - но с огромни цени за меки корици. Самите книги лесно се разпадат, невинаги са достатъчно добре преведени и наистина е безумно да имаме 30 лв. цена на луксозния Шекспир... при 35 лв. цена за съвсем не луксозното издание на "История на Италия". Тоест става дума и за безумна издателска политика.

Част от отстъпките на Панаира говорят за това: книги от 2006-2009 са били първоначално продавани на корична цена от 12 или 18 лв. (а преди няколко години 12 лв. имаха по-голяма стойност от сега), а днес, зле продадени поради надутите цени, се предлагат за по 2 или 5 лв. Какво значи това? Че издателите се пробват с дебели цени и като видят, че нещо не върви, хем отказват да експериментират с нови автори, хем продължават отчаяно да държат високи цени на нови издания, хем продават стари, залежали бройки от нелоши книги с нищожна печалба и огромно закъснение.

Да не говорим за бавния темп на преиздаване на класиците, което води до изкуствено поддържане на пазар за стари (не антикварни, просто остарели) издания.

Не съм спец, но съм бачкал в книжарница, бачкал съм и в издателство, а освен това от години следя книжния пазар като купувач. Държавата може и да има безумна политика към книгоиздаването у нас (тя към какво ли няма), но и самите издатели вършат самоубийство.

За да има работещ пазар, нужни са:
- поне малко по-ниски цени на книгите;
- новите издания да са и луксозни, и с твърди, и с меки корици, и в малки формати. разнообразие на "разфасовките";
- преиздаване на класиците;
- малко повече риск при издаването на нови български автори;
- цените да отговарят на изданието: не може меки корици и непретенциозен печат на зле преведена проза да струват 35 лв. при 30 лв. за твърди корици, скъп печат и професионален превод на поезия.

Въпрос на политика. Всъщност - и въпрос на бизнес-ориентация.
цитирай
3. germantiger - ...
07.12.2012 16:34
Не съм се замислял сериозно за поставените от теб въпроси като издателска политика!
Браво и за опита ти в издателство и книжарница, имам един познат сега работи във варненската "Славена" - ще има какво да поговоря с него, подбуден от постинга ти!

Някои преводачи дори им се дължат пари от издателствата - един на който няма да споменавам името (макар в блиога ми да съм го споменал) и чийто преводи са в поредица мои постинги - на него "еди-кое" си авторитетно бгиздателство му дължи пари, а човека си е светило дори в Германия и тук в бг рядко стъпва.

Един търновлия познат работи в Рива - и за него ми даде теми за разговор - на Рива имам История на Прусия от Керотре и История на Австрия от Воцелка!

И поздравления за този ти "тип" твои постинги така да ги нарека - понякога в блога ти списваш за литература, за драматургия дори, ценно е!

...

P.S.
Преди 2 години предложих безплатно забележи на едно издателство да съм военен консултант и да му предложа военна литература за превод - повярвай ми - изключителни заглавия мога да предложа пред които дори Манщайн и Гудериан бледнеят (а пропо книгите им не ме впечатлиха преди десетилетия още навън четени). Посочих грешките на бгиздателството в техни книги, похвалих ги заслужено и за хубавото и за почина да издават такава литература и накрая както споменах се самопредложих БЕЗПЛАТНО!
За пореден път се сетих, че човек не трябва да се самопредлага и да цени нивото си в живота, особено не трябва да помага на полуидиоти - отговор от издателите нямах, а вече и не ща ;)

И все пак - за Рива - браво!
цитирай
4. mglishev - А, безплатно - не!
07.12.2012 16:45
Трудът се заплаща.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6760916
Постинги: 1082
Коментари: 8061
Гласове: 5579
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата