Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2012 16:05 - Богдан Русев, "12 приказки от Белегаст + 3 нови приказки от света на Лора Фей" (закъснял позитивен отзив)
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 2981 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 08.12.2012 02:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Богдан Русев, "12 приказки от Белегаст + 3 нови приказки от света на Лора Фей", София, 2009, изд. Сиела, 196 с., корична цена 12 лв., на Панаира 2 лв., възможни са и други цени.

Като бях ученик, харчех поне половината си джобни за книги-игри. Родителството беше против, аз бях за, пък и очевидно не спряха да спонсорират нездравите ми хлапашки увлечения, защото може и да са решили, че все пак е по-добре да чета глупости вместо да не чета нищо. Половината клас четеше книги-игри. Другата половина бааавно се плъзна към чалгата. Не че нещо, ама... 

Какво бяха (и са) книгите-игри? Ако знаете за какво става дума - пропуснете този пасаж.
Нещо като интерактивни романчета, обикновено с героичен сюжет. Британско изабретение с добра съдба на българска почва през деветдесетте години. Читателят движи хода на действието, разбира се, в някакви рамки, зададени от автора. Четеш, че героят е на кръстопът и избираш дали да продължи напред, наляво или надясно - в зависимост от решението си прочиташ различен епизод от книгата, на различна страница, получаваш възможност за нови избори... В крайна сметка героят може да умре, да спечели нещо ценно или да стигне до задънена улица. Много е забавно. Това ни беше забавлението, когато компютърните игри още не бяха красиви. Имаше книги-игри за по двама-трима играчи едновременно (един трябваше да чете на глас), имаше пиратски, индиански, рицарски, спортни, криминални, научнофантастични. За деца си беше супер, но това вече го знаете. Имаше там битки с мятане на зарчета, абе отлична зарибявка. По-интересното е, че част от книгите-игри бяха и добра литература. Не се шегувам, настина си ги биваше. Някои автори имаха стил и списваха страхотни прилючения с атмосфера - гъста, с нож да я режеш. Вълшебен нож, то се знае. 

Един от тези по-кадърни автори постепенно наистина стана писател. Думата ми е за Богдан Русев, който написа доста неща, след като порасна и спря да се занимава с детски забавления, но който все пак тръгна именно от тях. Имаше две негови книги-игри, които бяха по-добри от повечето на пазара в края на деветдесетте: "Приказки от 1001 кули" и "Приказки от Храма на чудесата" (естествено, с неподходящи и крадени корици на западни издания).


image

Разбира се, тогава г-н Русев се подписваше с англоезичния псевдоним Робърт Блонд, а 1001 нощи и арабската приказна антология "Храм на чудесата" са му били на бюрото. В първата книга-игра героят (читателят) трябваше да завърти кръчма в измислбения град Белегаст. Имаше си всичко - данъци, сбивания, пиянски компании, делови преговори. Даже и мутри си имаше, така че човек трябваше да чете внимателно и да внимава при кого ще си застрахова кръчмата срещу пожар и обир. Икономическа симулация ли беше, фентъзи ли беше, не знам. но беше добра книжка. А измисленият град... е, Белегаст беше страхотно описан. Не, не описан, а загатнат. Нямаше бели кули на възбог и шарени знаменца на шпилове, но си беше разкошен. Като Минас Тирит, като Багдад на Харун ер-Рашид, като Анкх-Морпорк, като Ланхмар, като Пидруид, като градовете, които всеки сам си е измислял. Във втората книга (или игра), Храмът на чудесата всъщност беше цирк.

image

Като за фентъзи - що-годе необичайно. Но не много, защото клоуните винаги са си и малко зловещи, особено когато четеш Стивън Кинг. Та, читателят-пубер трябваше да развърти цирка на печалба, да се конкурира с други циркове, да спаси града от някакво ужасно зло и даже да се срещне с Мъртвите богове на Белегаст. Бррр,.. последната част от "Приказки от Храма на чудесата" си я биваше, наистина. Бих казал, че Русев е започвал да пораства. Още му се е пишело фентъзи, но вече не малоумно, не с мечове, а някак поетично, може би малко превзето, но във всеки случай приятно за четене. Това трябва да беше в 1999-2000 г. 

image

В 2006 или някъде нататък Русев, вече успешен редактор, писател и преводач, издаде нещо съвсем различно: "12 приказки от Белегаст". Тогава не си ги купих, не знам защо. Може би още ми беше криво, че вече няма книги-игри. Дванайсетте приказки бяха просто сборник с разкази, последно издихание на гения, преди да е затънал в блатото на средната възраст. Така си мислех тогава. 
В 2009 Русев добави още три приказки и така те станаха общо петнайсет. Преиздаде ги (браво на "Сиела" за това), а май ги и продаде. Което е повече от чудесно. 

image

Минаха още три години и най-сетне си ги купих. Оня ден, на Панаира, залежала бройка, вече намалени. Хубава тъмносиня корица, вътре има и малко черно-бели илюстрации. Книжката е привлекателна на вид. Самите приказки не толкова ме връщат в детството, колкото ме карат да си мисля, че, по дяволите, някой вече е свършил добра работа, а самият аз още нищо свястно не съм написал. 
И тъй, фантазният град Белегаст. Някъде из Севера, но с необичайно топъл климат. Пълен с интересни и опасни хора (да, разбира се, всички са красиви), някъде между пирати, нашественици, богове и демони. Разположен над залив, на четири хълма, с невъзможни институции и леко стиймпънкарски на вид - с барутните си топове, дирижаблите си и неправдоподобните институции събрани от кол и въже между страниците на кой знае колко много други книги. 

Ако човек е на сантиментално-кървавите петнайсет (или на трийсет, или на сто) и му се чете фентъзи без много мечове, но със сериални драми, по нещо напомнящо Нийл Гаймън или Филип Пулман, подходящо направо за филмиране, неграфоманско, събрано в едно спретнато томче, носещо в текста ясни следи от игрови замисъл - да заповяда. За тези, които са чели игрите на Ал Торо - ще намерите нещо подобно като стил у нашия познайник Русев/Блонд в неигровите му разкази за Белегаст.
На пръв поглед това е сборник с разкази, но са така навързани, че се е получило нещо като роман. Трите допълнителни приказки стоят добре заедно с първоначалните дванайсет. Книгата на Русев сигурно още се намира тук-там. И определено си я бива. Има си очарование, при все че героинята (тук вече е героиня) е нещо като чекист - с хладен разум, горещо сърце и чисти ръце. Чисти... след много сапун, защото всъщност е нещо като убийца. Добре де, не убийца, а ченге. Не точно ченге, а част от стражата. Ама не и от стражата, ами... о, какво да ви разправям, я си потърсете книгата и я прочетете! 



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. saportok - Изглежда много интересно, обаче е ...
09.12.2012 19:25
Изглежда много интересно,обаче е фентъзи.Все пак си го записвам,и веднага щом изуча тракологията,ще го прочета!
цитирай
2. mglishev - Бъркаш!
10.12.2012 01:03
saportok написа:
Изглежда много интересно,обаче е фентъзи.Все пак си го записвам,и веднага щом изуча тракологията,ще го прочета!


Белегаст е древна столица на атланто-трако-българите и изучаването на митологията й е съществен дял в трако-велико-българистиката! Фентъзито не е нищо повече от тракийски фолклор.
цитирай
3. saportok - Изглежда много интересно, обаче е ...
10.12.2012 08:57
mglishev написа:
saportok написа:
Изглежда много интересно,обаче е фентъзи.Все пак си го записвам,и веднага щом изуча тракологията,ще го прочета!


Белегаст е древна столица на атланто-трако-българите и изучаването на митологията й е съществен дял в трако-велико-българистиката! Фентъзито не е нищо повече от тракийски фолклор.

Убедихте ме,господин mglishev,ще си я купя!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7194693
Постинги: 1082
Коментари: 8064
Гласове: 5590
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата