Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2013 20:58 - Прав ли е Хьойзинха? (XV в. като обяд със стриди)
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 1940 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 21.03.2013 01:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"Погледът ми при писането на тази книга беше като че ли устремен към дълбините на вечерно небе, но небе кървавочервено, тежко и пустинно, със заплашителна оловна сивота, осветено с фалшиво, медно сияние.

Йохан Хьойзинха, "
Залезът на Средновековието

 
Пишейки в 1919, веднага след края на Първата световна война, когато "векът е разглобен", Хьойзинха може би не е успял (или не е искал) да избяга от сравнение със собствената си епоха. За него западноевропейското петнайсето столетие е време на края, а не на началото на една цивилизация. На север от Алпите, в Бургундия и околните страни той не намира свежестта на Ренесанса, а само последните, закъснели, даже загниващи плодове на Средновековието.
Б
ил ли е прав? 
На пръв поглед наивен въпрос: та това е Хьойзинха. Авторитетът му е повече от заслужен, ерудицията - безспорна. Наистина, петнайсети век е епохата на мъртвешкия танц, болезненото благочестие, страха от смъртта, въплътен в изкуството (особено в страшните скелетални надгробия) и религиозните трактати. Нашият автор вижда в разкоша на придворните обичаи само кухота и безжизненост, които противопоставя на свежия италиански устрем към достигане и дори съревнование с класическата Античност. Неговият петнайсети век отстъпва пред по-ранните столетия на разцвет за рицарските и църковните добродетели. Хьойзинха отказва да прокара мост между петнайсети и шестнайсети век. Тук можем съвсем справедливо да се запитаме дали пък шестнайсетият предлага основания за повече търсене на оптимизъм във високата култура - без да го подценяваме. 

Дали късноготическите форми на придворната и духовната култура са "безжизнени" и "кухи" между 1401 и 1501 е повече въпрос на лична интерпретация отколкото на строго класифициране. Този текст предлага моите лични основания да виждам века съвсем различно от Хьойзинха - и то не без помощта на неговите прекрасни примери. 

Политическият век 
Франция преминава през най-страшните си поражения в Стогодишната война, но излиза по-силна от всякога - и дори си позволява да се намеси отново в съперничествата на италианските държави. Бургундия проблясва и изчезва в капризите на династичните промени - и в крайна сметка, въпреки впечатляващото звучене на хабсбургските титли, ползата отново е за Франция. Сред залеза на рицарството и значението на монархическите бракове Франция, Бургундия, Фландрия, Ниските земи и западните части на Германия забогатяват видимо. И то не само аристокрацията. Градовете стават истински центрове на финансова мощ и гордост, заявена чрез архитектурата. Градските управи си съперничат с катедралите. Междувременно, въпреки повтарящите се епидемии, постепенно се отдалечават безумните години на Черната смърт (1346-1351) и населението отново започва да нараства. Войните на века са водени свирепо, ту по рицарски, ту по наемнически, но винаги с широта на жеста, която изключва потиснатост, каквато "оловната сивота" на Хьойзинха предполага. Не бива да забравяме, че участниците в тези войни и бракове често са луди, но почти винаги са млади и изпълнени със стръв и към власт, и към разкош, и към всички съпътстващи ги сладости на живота. Отчаян стремеж да се вземе повече преди смъртта? Може би. А може би и чиста joie de vivre. Средновековието, дори и късното, предлага достатъчно примери на наивна радост от удоволствията. 

Литературният век 
Несъмнено оптимистичен. В Стоте новели и в Стоте нови новели (произлизащи тъкмо от бургундския двор) преобладават весели истории, неприлични детайли, симпатични разказчета за преяждане, изневери, пътешествия, походи и кражби, в които ще намерим много от Бокачо и от по-късния Рабле, но почти нищо - от задаващата се фаталистична трезвост на Маргьорит дьо Навар. Монсеньор дукът на Бургундия и неговите придворни с удоволствие споделят опита си като рицари, като прелъстители и наблюдатели на своето време. И като участници. В новелите им няма нищо "кървавочервено, тежко и пустинно". Напротив, тонът е пролетен, ненаситен и сякаш щастлив. Непресторена жажда за живот, при това с много по-малко условности в сравнение с по-старата куртоазна литература. Мъртвешкият танц е оставен на манастирските автори, които също не са пропуснати в поредицата новели от дижонския двор. А все по-богатите на смисли стихове от века - като например тези на Вийон, но и на повечето му съвременници - може и да не са неизменно бодри, но това не прави тона им по-малко жизнен; дори Шарл д"Орлеан не е лишен от енергичност, въпреки старомодните условности, на които сякаш се подчинява. Фаблиата само ще спомена - Чосър би им се възхитил. А с появата на книгопечатането старият куртоазен дух намира прелестен израз в несломимия дух на Малориевите странстващи рицари. 

Век на композитори и художници 
Гийом Дюфе и братя Лимбург са напълно достатъчни, за да няма нужда от повече примери за щастливата светлина на петнайсетия век. А те дори не са изключения. Извън Разкошния часослов на дук дьо Бери (първите самостоятелни пейзажи на север от Алпите!) има безброй немски и холандски олтарни композиции, чиято хубост далеч не е само в позлатата, а най-вече в изобразените лица и жестове; телата се отърсват от тържествената си, може би иконична, средновековна скованост - дори без италианско посредничество. Богородиците стават все по-привлекателни (което може би е кощунствено за православния неофанариот днес, но е щастие за туриста и гордост за католика), все по-нежни, а нещо от готическата усмивка на по-ранните столетия оцелява в замечтаните изражения на тези аристократични светици. Музиката, оказва се, се развива съвсем паралелно и в Италия, и на север в петнайсети и шестнайсети век. 

 
image




Век на машини и кораби
О, да, това тъмно Средновековие... Същото, което използва вятърната мелница поне от средата на дванайсети век; и часовниковата кула от не много след това. Но дванайсетият век, ще възрази Хьойзинха, е време на разцвет, а петнайсетият - на крушение. И все пак - Гутенберг печата Библията, кастилците - своите кралски харти, а Какстън - "Смъртта на Артур" тъкмо в това скръбно столетие на "фалшиво, медно сияние". А в последните му десетилетия първо португалските и след тях - италианските и кастилските моряци доста смело опъват платна към хоризонтите на дотогава малкия свят. 

Такъв е моят петнайсети век, когато погледна извън злощастните Балкани и дори извън щастливата Италия. Съвсем не е същият като този на Йохан Хьойзинха, при цялото ми възхищение от него. Не успявам да видя нищо "кухо", "оловно" или лишено от живец в стремежа към прекрасен живот, присъщ на тогавашното, все още относително невинно общество. 





Гласувай:
5
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5928252
Постинги: 1079
Коментари: 8043
Гласове: 5548
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата