Току-що купените са и любими. Никога не е писано или прочетено нещо по-добро от прясно-прясно набавеното. Ето ги засега последните попълнения при мен - днес прекрасни, утре симпатични, вдругиден - може би прашасващи, отстъпващи място на нови; при все че стават и чудеса. Има книги, които се препрочитат. Пожелавам си тези да са от тях.



Жан Ануи, "Антигона".
Всички знаем за Софокъл, а който не знае, може да прерови Интернет или няколко стари енциклопедии и да научи. Същото важи и за самата героиня Антигона. Но за Жан Ануи си струва да се кажат две-три приказки. Френски драматург от средата на ХХ в. и автор на любимата ми, наистина любимата ми пиеса: "Бекет или Божията чест" (някога страхотно филмирана с Питър О"Тул). История за приятелство и предателство, велика работа. От нея нататък каквото и да видя на Ануи, трябва да го прочета. "Чучулигата" също е хубава пиеса (за Жана д"Арк е, наистина си струва). В момента издателство Фама, което има разкошни поредици за френска и руска модерна класика, издава няколко пиеси на Ануи и стана така, че първо си взех "Антигона". Нова версия на старата гръцка трагедия. Ще се чете с удоволствие. Вече прелистих - стражата подсмърча гузно, Креон се гневи, така че не съжалявам за покупката. Може да съм пропуснал панаира на книгата, но това не значи, че не трябва да се запасявам с нови и то добри четива, когато мога.

Михаил Булгаков, "Записки по маншетите".
Всички обичат Булгаков, поне всички, които са чели нещо от него. Той е мъдър, нещастен, ироничен и дори нежен. Да си такъв през двайсетте и трийсетте в Съветска Русия е почти свръхестествен подвиг, но той е успял да бъде именно такъв. Каквото и да кажа за повестите и разказите му, все ще е малко. Абсурдът на онези времена е някак почти опитомен, когато човек се хване да чете било "Майстора и Маргарита", било "Кучешко сърце", било нещо друго от писателя. Може би най-добрата ми покупка. Веселият автор на криминални романи Борис Акунин е прав, когато казва, че колкото и да е русофоб, човек не намразва литературата. Отново благодарение на издателство "Фама". Браво!

Влада Урошевич, "Поезия" и "Митология на съня".
Случайно попаднах на Урошевич в брой на "Литературен вестник", може би преди месец. Ако съдя по името - сърбин. По местожителство - от Скопие. По възраст - кой знае, може би титовист. По занимание - поет. И то толкова добър, че забравям всичко друго. След като прочетох няколкото стихотворения във "Вестника", представени от Роман Кисьов, чудовищата в поезията на Урошевич ми станаха много мили, така че си потърсих повече от него. Оказа се, че в Интернет има негови стихотворения и в оригинал, и във френски превод. Разбира се, за никой нормален българин няма трудност в това да чете стихове, писани в Скопие. Ако някой все пак се измъчва - да научи френски. междувременно Кирил Кадийски в издателство "Нов Златорог" и Роман Кисьов в издателство "Ерго" са "препеяли" изисканите и страшни фантазии на Урошевич като за читатели, намиращи се на изток от Кюстендил. Възхитен съм. На какъвто и български да чета тези стихове, те са ми новата радост от мерената реч. 
Впрочем, там, където се пише вълнуващо, явно има истински литературен език, колкото и да ми е неудобно да го призная.
Единственото ми възражение към "Митология на съня" е абсолютно неприемливият предговор на презрения Любомир Левчев. Мястото на този не е при поетите. Не бива да се цапат хубави томове с отвратителни имена по тях.

Иван Теофилов, "Митология на погледа".
Втората митология напоследък. Иван Теофилов заслужава да бъде гледан отдолу нагоре. Просто е малко по-голям от повечето от нас, четящи и нечетящи. Стар театрал, очарователен поет, човек на хипотетичното родоско време, мой неволен литературен гуру. Преди година-две много бях харесал книгата му "Вселената на яйцето" и може би малко тромаво се бях опитал да я похваля. Няма да успея да бъда по-малко тромав и сега. Мога само да се радвам, че Теофилов записва не само стиховете си, но и разни спомени, афоризми, хрумвания. "Митология на погледа" е нещо като продължение на "Вселената на яйцето". Който я прочете, няма да сбърка, само ще се обогати. Малко ще се разнежи. Дори може да стане донякъде по-умен. Добър ход на издателство "Хермес". 

Тери Пратчет, "Зимоковецът"
Не може само тежка артилерия, така че завършвам с дъвката. Пратчет си е Пратчет - забавен е. Харесвам новия му превод, макар че "Вузев" и "Архонт-В" изостават много от неуморимата преводаческа енергия на безплатния превод в Интернет. Препоръчвам сравнение между печатните издания и файловете на De Cyrvool. 
Иначе това е третата историйка за младата вещица Тифани Сболки (или Болежкова, зависи кой превод четете), нейните несгоди със свръхестествени чудесии и дребния народ Нак Мак Фигъл, безобразните шотландски пиксита или пикТсита. Става и за деца, и за мърльовци като мен. 

В края да не забравя - определено имам нужда от някоя нова книга на Доротея Табакова! Представете си Иван Теофилов и Влада Урошевич да бяха жени и да си говореха ту за улици, ту за гръцки митове. Е, тя така пише. Тоест - има какво да четем, за щастие.

Аз съм на Нация и много ми харесва <3