Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2013 10:54 - Артур и Беоулф
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 3546 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 19.09.2013 11:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Каква му е Хекуба?“
Въпросът за един милион безанта е дали Артур би могъл да се срещне с Беоулф. Нека помислим за значението на тази възможна или невъзможна среща. Какво й е важното? На първо място – това е литература. Двамата най-вероятно никога не са живяли, поне не извън въображенията на народите, които са родили легендите за тях. Но вътре в тези литератури... е, това са Ахил и Хектор на северния свят. Най-значимите фигури на големите некласически митологии. Разбира се, някой ще се сети за Зигфрид или за Роланд, но Артур и Беоулф са по-големи от самия живот: свръхличности, chevaliers sans peur et sans reproche, идеални във всяко отношение. Така че срещата помежду им, ако е възможна, би била подобна на тези между Рустам и Сухраб, Одисей и Телемах, Арджуна и Кришна, Еней и Латин, Христос и Лазар, Один и Мимир, Хамлет и Лаерт, Фродо и Арагорн, Джон Силвър и Били Боунс, Олд Шетърхенд и Сам Хокинс, Шекспир и Марлоу, Муад’Диб и светата майка, Аякс и Хектор, Йоан Рилски и цар Петър... списъкът може да бъде ужасно дълъг. Една от наистина големите възможни срещи между цели светове и то светове, които историята е противопоставила един на друг, а това не е без значение. Хекуба не ни е безразлична и съдбите на големите персонажи ни вълнуват – иначе нямаше да си струва да четем легенди. В най-лошия случай мисленето и говоренето на подобна тема е упражнение по стил, раздвижване на литературното сетиво. В най-добрия е повод за вдъхновение. Робърт Грейвз, покровителят на поетите, вероятно би бил благосклонен към такъв опит, така че да пристъпим уверено.
Сигурно би било хубаво да можехме да се превърнем в червея в дръжката на Артуровото копие по време на тази среща и да чуем какво биха си казали двамата северни герои. Но възможна ли е тази среща? Буквално – не. Нека повторим: такива личности най-вероятно не са съществували. Но това всъщност не е от значение, защото те не са просто някакви случайно издигнали се величия, а въплъщават два човешки идеала, при това толкова по-значими, колкото по-примитивни са. И всъщност има момент във времето, когато срещата между тях не е изключена, защото в историите и за двамата се появяват едни и същи трети лица, техни съвременници – например прочутият Хенгист, предводител на саксите в Британия. Докато например Зигфрид и като квазиисторически, и като легендарен персонаж очевидно принадлежи на много по-древен период. В „Беоулф“ Хенгист принадлежи на относително близкото минало като някогашен отмъстител за датската чест. В „История на британските крале“ от Галфрид Хенгист е саксонски вожд поколение преди раждането на Артур. От Англосаксонската хроника знаем, че Хенгист загива около средата на пети век. А у Григорий от Тур намираме, че чичото на Беоулф загива в първата половина на шестото столетие, оставяйки героя за свой наследник. Отново от Галфрид научаваме, че Артур живее най-дълго от простосмъртните и умира в средата на шести век. Така че двамата живеят поколение след Хенгист, срещата помежду им е възможна във времето и Артур определено е по-възрастният от двамата. 
След като не е изключена във времето, има ли как да се осъществи тази среща в пространството? Вероятно да: от една страна, литературният Артур царува не само на Острова, а покорява и големи части от континента. И понеже говорим за литература, а не за история, можем да вземем аргументация от всички налични авторитетни източници – авторитетни в случая ще бъдат почитаните старинни книги, от които някои писатели и досега черпят вдъхновение. Така според Малори Артур става император на Рим, но и на Галия, Германия и „Дакия“, а „Дакия“ в западното Средновековие обикновено е ползвана като заместител на Дания. Това личи например в прозвището на схоластика Боеций Дакски, който всъщност е датчанин. Не го смесвайте с късноантичния философ Боеций. Та – Артур може би завладява и Дания, точно както и Фин МакКул (Артуровият герой-близнак от ирландската традиция) завладява страната на лохланите, тоест отново на скандинавците. А Беоулф определено има приключения в Дания и двамата могат да се срещнат там. От друга страна – самият Беоулф пътува много, опознава чужди дворове и обичаи като бащата на всички пътешественици Одисей; а Артуровото гостоприемство в Камелот, Кардуел и Карлиън привлича храбреци от цял свят. Така че Беоулф би могъл да бъде гост на Артур в Британия. Но не само гост – ако се придържаме към тезата, че поемата за Беоулф произлиза от средата на скандинавски изгнаници, на потомците на победените гаути, които се включват в adventus Saxonum, тогава Беоулф би могъл да бъде и нашественик: един от варварите-езичници, които нападат британското крайбрежие, при все че точно тази възможност е най-малко вероятна. Все пак поемата за Беоулф разказва смъртта му и поражението на неговия народ в Скандинавия настъпва едва след нея. Затова можем да си представим срещата по-скоро тогава, когато Артур заминава на някой от походите си на север или пък когато младият гаут пристига в Артуровия двор: макар бритите и германските варвари обикновено да враждуват, поне по време на примирие всички воини са братя, нали така? Но тук вече опираме и до самата възможност за диалог... или до невъзможността му.
И така, двамата се срещат. Но те принадлежат на различни светове. Беоулф е тевтонски герой – мрачен, изпълнен с чувството за смърт и с една горчива мъдрост, според която всяка стара вражда отново може да избухне, всяка стара рана боли, всяка сила е преходна и само посмъртната слава (може би) има някакъв по-траен смисъл. А Артур? Та той не е един. Има много образи на краля. Всъщност има много Артуровци. Един е неуловимият квазиисторически водач на бритите от пост-римския период, борецът срещу саксите, защитникът на свиващото се в себе си островно християнство. Друг е триумфиращият император, домакинът на Кръглата маса, куртоазният монарх от френските романи. Трети е рогоносецът, старият келтски крал, излъган от жена си и най-добрия си воин. Съвсем различен – може би примитивният бог, мистично пребиваващ ту тук, ту в отвъдното. При всички случаи Артур е многолик и сложен. Противоречив е, същински Протей. Може би за Беоулф Артур би бил подобен на Локи – бляскав, мъдър и пълен с изненади. С кого от тези Артуровци би се срещнал нашият прям скандинавец? От това зависи и какво биха могли да си кажат двамата. Разбира се, това зависи и от стила, който изберем за описание на срещата. Този на уелските бардове или на разказвачите от „Мабиногион“ би бил пълен със загадки, но с измамно делничен тон като „Сънят на Ронабуи“. Този на англосаксонските поети – несдържано елегичен. Най-неподходящ би бил този на исландските саги с неговата съвършено подвеждаща обикновеност или пък на френските романи, които съдържат само сянка от силата на старите митове. Може би ирландските разкази за Фианата са с най-подходящата атмосфера на неизвестност и напрежение, подходяща за описание на разговора между младия тъжен воин и стария изменчив властелин. 
Всъщност и двамата са хора на оръжието. Ризницата на Беоулф е кована от самия Уейланд, тоест от Воланд, все още непосетил Москва. Мечът на Артур е изработен на Авалон. Огърлицата на Беоулф прилича на тази, която някога някой е откраднал от готския крал Ерманарих или дори от самия Уоден (или Один, или Вотан, както предпочитате). Копието на Артур никога не пропуска целта си. Предметите, притежавани от двамата имат свои имена и своя история. И двамата са крале – във всеки случай Беоулф става крал. И двамата са последните крале на своите народи, преди над тях да се спусне мракът на поражението. Тоест – и двамата са рожби на един и същи копнеж по по-доброто минало. Те са и почти съименници: Артур почти със сигурност е наречен с дума, която на уелски означава „мечка“, а Беоулф е „Пчелен вълк“ или по-скоро „Звяр за пчелите“, тоест отново мечка. Кой знае, възможно е да разположим срещата им в Уорик, близо до Ардънския лес – места, чиито имена все още носят спомена за Мечката може би като свещено животно. Да не говорим, че недалеч е и Уинчестър, който според някои автори е някогашният Камелот. Пък и самото споменаване на Ардънския лес подсеща едновременно за Шекспир и Зелазни, а това само по себе си е привлекателно. Няма как да избягаме и от мисълта за Толкин, който споделя мнението, че Уинчестър е Камелот; който обича град Уорик; и който пише за Артуров поход към Германия в стил, близък до този на англосаксонските поети. 
Разбира се, трябва да стане дума за преходността. Светът е крехък и тук сме за кратко. Животът изтича между пръстите ни и трябва да постигнем нещо, докато все още е тук. Но какво да постигнем? Слава? Не на всяка цена; не и без полза за народа, за свитата и клана. Но и тази полза не би била вечна. Нищо, дори когато знаем това, трябва да продължаваме да събираме с шепи пясъчна стена срещу идващите вълни. Би могъл да се получи прекрасен диалог между умерения оптимист Артур, който намеква и за отвъдния свят и умерения песимист Беоулф, който се съгласява единствено с някоя и друга дума за Бога, нищо че сам е езичник. Или пък, напротив, Беоулф трябва да е човекът на силата, човекът на действието – а Артур мълчаливо да сочи залеза, за да покаже било настъпващата нощ, било надежда, която не е от мира сего.
Но Артур никога не е сам. С него винаги има блестяща свита рицари: там са сенешалът Кей със своите просташки маниери, изисканият Гауейн, наивният Пърсивал, непорочният Галахад, гостуващият и винаги замислен Тристан, дори късно присъединилият се двузначен Ланселот - да не говорим за мрачния Мордред или веселия Гарет. Името им е Легион. Как биха посрещнали те Беоулф? Гарет – дружелюбно, както всичко в живота. Кей – с насмешка. Пърсивал, Гауейн, Ланселот и Тристан – най-вероятно със спокойна добронамереност. А Беоулф знае как да се държи в кралски дворове, както личи и от епизода със срещата му с датския владетел. Би отвърнал на Кей с още по-жестоки подигравки, би седнал редом с останалите, би говорил красиво пред краля и дори би поздравил кралицата (варварството не изключва учтивостта, даже я формализира в още по-голяма степен). Да, вероятно маниерите му ще са малко провинциални, но на това особено Гарет от Готварницата и Пърсивал Глупака всъщност биха се зарадвали. Шутът Дагонет и глумливият Кей биха забавлявали Беоулф така, както в Дания го е забавлявал злословещият Унферт. Разказът за смъртта на Беоулфовия приятел Хандшьо би била посрещната почтително като новината за раняването на бедния Грифлет. Верният Беоулфов оръженосец Уиглаф би бил подобаващо настанен при по-младите рицари-придружители на големите Артурови шампиони.
Разбира се, турнирите са немислими. Беоулф не би схванал що за чудо е това. Неговата стихия е сражението, а не показността. Никакви особени погледи към дамите, никакви шалове и ръкавици. Шести век е. Навън се смрачава. Разговорът трябва да бъде сериозен. Но в паузите между две разливания някоя и друга песен винаги е добре дошла.  



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sparhawk - интересен материал
19.09.2013 18:30
ала в историите за Артур винаги други са ми били интересните образи - Гауейн, Ланселот, Галахад, разбира се Мерлин, та дори и зловещите Мерлин и Моргана... Самият крал ми е повече като символ, отколкото като реален образ.
Беоулф за съжаление познавам от два филма, кой от кой по-тъпи. Но идеята е сладка ;)
цитирай
2. germantiger - Благодаря и го линквам в групатам ми към вибокс7
19.09.2013 22:08
Великолепно - поне за мен!

Четох го с наслаждение присъщо на младостта, наслаждение и наивност - приятна.

Не бях усещал издълго!

...

Зова те да продължаваш или с тези, или с други твои хрумки за тези титани.
цитирай
3. mglishev - :)
19.09.2013 23:26
sparhawk написа:
интересен материал, ала в историите за Артур винаги други са ми били интересните образи - Гауейн, Ланселот, Галахад, разбира се Мерлин, та дори и зловещите Мерлин и Моргана... Самият крал ми е повече като символ, отколкото като реален образ.
Беоулф за съжаление познавам от два филма, кой от кой по-тъпи. Но идеята е сладка ;)


Така е, Артур обикновено минава за по-скучен на фона на рицарите си, а всъщност е по-страшен в бой от тях и затова не се сражава в турнири (това - по Тенисън), има страшна любовна история със сестра си Елейн (по Малори) и не може да умре (по всеобщо мнение). Въобще не е скучен.
Има хубав филм за Беоулф с Джерард Бътлър, нарича се "Беоулф и Грендел" и горещо го препоръчвам.
цитирай
4. germantiger - ...
20.09.2013 12:03
Споменатия от теб филм с Бътлър не ме впечатли.

Разбира се, за друг зрител може да е на ниво, нп.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8624715
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата