Постинг
29.09.2013 11:36 -
Chushingura (1962) или "Четиридесет и седемте ронини" на Хироши Инагаки с Тоширо Мифуне и Такаши Шимура
Автор: mglishev
Категория: Изкуство
Прочетен: 3271 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 02.10.2013 02:18
Прочетен: 3271 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 02.10.2013 02:18
Chushingura или "Четиридесет и седемте ронини" (1962), с любимите Такаши Шимура и Тоширо Мифуне.
Има го в Замунда и е със съвсем прилични вградени английски субтитри.
Докато чакам тази година да излезе новото филмово недоразумение по хубавата стара история за бавната вендета на 47-те, гледах японската лента и страшно се изкефих. Като по учебник е. Всичко е вътре - замъци, обноски, капещ вишнев цвят, моралният упадък на шогунските служители, залезът на воинското съсловие и дискретният възход на камигата, малко странен хумор, дилемата на несъвместимите задължения, любовта, честта, смъртта и други такива спътници на самурайското битие. Направо коментар към "Рицарят, Смъртта и Дяволът". Филмът не е бавен, но въпреки това продължава три часа и половина. Направо си е епос като полския "Потоп". Отделни кадри напомнят на укийо-е, рисувани по мотиви от историята за 47-те. Много фина работа. Към края на филма това изображение от Кунийоши направо е поставено пред камерата с декор и актьори:
За незапознатите - около 1700 г. високопоставен служител на шогуна оскърбява провинциален японски феодал; онзи, естествено, гневно вади меч срещу по-висшестоящия на публично място, заради което му е заповядано да се самоубие, а кланът му е разпуснат. Няколко десетки от ронините на закрития клан дебнат сгоден момент за отмъщение срещу високопоставения служител и напук на чувствата си се преструват на мирни граждани. От това забавяне се поражда доста голямо напрежение, защото обществото, малко или повече, очаква вендетата да започне всеки момент. Авторитетният по всички въпроси на бушидо Цунетомо коментира, че внимателното планиране на отмъщението на 47-те издава тяхната прекалено голяма амбиция да успеят на всяка цена, а не толкова желанието им да окажат почит на загиналия си господар. Същевременно гробовете на 47-те и днес са популярно място за поклонение. Историята им е съвсем истинска, но постепенно е придобила литературно значение - многократно е драматизирана в театрите, разказвана е в хроники и новели, а в двайсети век е филмирана няколко пъти. Сега, разбира се, Холивуд се кани да осакати и нея, но лично аз се каня да си потърся и останалите японски филми по този сюжет, правени от петдесетте до осемдесетте, защото не ми се гледа кич, а нещо по-добро.
Японските костюмни драми от 50-те и 60-те (пък и поне до 1990) изобщо са си епоха в киното - и очевидно далеч не само Куросава си струва да се гледа. "Харакири" (1962) е на Масаки Кобаяши; Chushingura, който сега препоръчвам - на Хироши Инагаки; Ugetsu monogatari (1953) е на Кендзо Мидзогучи и взима Сребърния лъв във Венеция, а Jigokumon (1953) е на Теиноске Кинугаса и обира както "Оскар" за най-добър чуждестранен филм, така и наградите на BAFTA и Кан.
Има го в Замунда и е със съвсем прилични вградени английски субтитри.
Докато чакам тази година да излезе новото филмово недоразумение по хубавата стара история за бавната вендета на 47-те, гледах японската лента и страшно се изкефих. Като по учебник е. Всичко е вътре - замъци, обноски, капещ вишнев цвят, моралният упадък на шогунските служители, залезът на воинското съсловие и дискретният възход на камигата, малко странен хумор, дилемата на несъвместимите задължения, любовта, честта, смъртта и други такива спътници на самурайското битие. Направо коментар към "Рицарят, Смъртта и Дяволът". Филмът не е бавен, но въпреки това продължава три часа и половина. Направо си е епос като полския "Потоп". Отделни кадри напомнят на укийо-е, рисувани по мотиви от историята за 47-те. Много фина работа. Към края на филма това изображение от Кунийоши направо е поставено пред камерата с декор и актьори:
За незапознатите - около 1700 г. високопоставен служител на шогуна оскърбява провинциален японски феодал; онзи, естествено, гневно вади меч срещу по-висшестоящия на публично място, заради което му е заповядано да се самоубие, а кланът му е разпуснат. Няколко десетки от ронините на закрития клан дебнат сгоден момент за отмъщение срещу високопоставения служител и напук на чувствата си се преструват на мирни граждани. От това забавяне се поражда доста голямо напрежение, защото обществото, малко или повече, очаква вендетата да започне всеки момент. Авторитетният по всички въпроси на бушидо Цунетомо коментира, че внимателното планиране на отмъщението на 47-те издава тяхната прекалено голяма амбиция да успеят на всяка цена, а не толкова желанието им да окажат почит на загиналия си господар. Същевременно гробовете на 47-те и днес са популярно място за поклонение. Историята им е съвсем истинска, но постепенно е придобила литературно значение - многократно е драматизирана в театрите, разказвана е в хроники и новели, а в двайсети век е филмирана няколко пъти. Сега, разбира се, Холивуд се кани да осакати и нея, но лично аз се каня да си потърся и останалите японски филми по този сюжет, правени от петдесетте до осемдесетте, защото не ми се гледа кич, а нещо по-добро.
Японските костюмни драми от 50-те и 60-те (пък и поне до 1990) изобщо са си епоха в киното - и очевидно далеч не само Куросава си струва да се гледа. "Харакири" (1962) е на Масаки Кобаяши; Chushingura, който сега препоръчвам - на Хироши Инагаки; Ugetsu monogatari (1953) е на Кендзо Мидзогучи и взима Сребърния лъв във Венеция, а Jigokumon (1953) е на Теиноске Кинугаса и обира както "Оскар" за най-добър чуждестранен филм, така и наградите на BAFTA и Кан.
Тагове:
Японската вишна - Сакура, разцъфтя!
Обречените от Фукушима-1. 17 облъчени с ...
Кой ще чуе хилядата стиха?
Обречените от Фукушима-1. 17 облъчени с ...
Кой ще чуе хилядата стиха?
Търсене
За този блог
Гласове: 5672
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата