Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2013 03:13 - Макбет по време на Бурята
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 2819 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 16.11.2013 04:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Не може само с бунтове да се живее, трябва и малко театър. Пък и нали целият свят е сцена. 

Заведоха ме на Шекспировия "Макбет" (благодаря, Руми!). В Мола :) Знам как звучи. Работата е там, че National Theatre излъчват живи представления по цял свят, а у нас салоните, в които това удоволствие е достъпно, са в молове. Нищо, сега пък мога да се похваля, че съм гледал самия Кенет Брана на живо, при това без да мърдам от България. Бъдещето комай настъпи. 

image

Обичам Брана. Хареса ми още като Хенри Пети във филма от 1990. И досега се надъхвам с монолога му при Азенкур. Говорил съм си с приятели и близки, че си падам по сър Кенет в Шекспирови пиеси, но че той сякаш не обича силни партньори (примерно в "Отело" нямаше кой да каже и копче на неговия страховит Яго, а "Много шум за нищо" с Ема Томпсън си беше направо скучен филм. Дори "Хамлет" с него не ми е чак толкова на сърце). Е, сега беше различно. 

Първо, режисурата е споделена с Роб Ашфърд. Все едно да има двама крале на Шотландия, нали така? По-голямо партньорство от това - здраве му кажи. 

Второ, Алекс Кингстън като лейди Макбет и чернокожият Рей Фиърън като Макдъф правят страхотни роли. Страстта между Макбет и жена му, чудовищната сила на волята (и лудостта) у кралицата, страданието на Макдъф и ненавистта между него и Макбет могат направо да се пипнат с ръка. Но внимателно, защото парят. Тъй че - този път няма как да обвиним Кенет Брана в егоцентризъм. Разбира се, той пак произнася всяка дума така, сякаш тя е полусурова пържола. Огромно удоволствие е да се слушат тзи плътни "sssleeppp" и "ssspeakkk" от устата на Брана.

Гледал съм самурайския преразказ "Тронът в кръв" на Куросава и модерния, "босненски" на вид "Макбет" с великолепния Патрик Стюарт. Това тук беше много по-традиционна постановка. Шотландците носеха килтове и говореха с шотландски акцент. Музиката напомняше за Хайленда. Но никак не беше скучно. 

Пиесата е поставена в църква в Манчестър. Дългият кораб на храма, високите прозорци, порталът и олтарната абсида правят мястото още по-подходящо за тази бърза, кървава и примитивна трагедия. Разпределението на зрителските места от двете страни на кораба пък прави действието да изглежда като част от англосаксонски съдебен процес, защото публиката е настанена като в Камарата на общините - в неудобни, дълги редици. Сякаш виждаме пред себе си не драма, а разследване по нея. С все съдебните дуели, при все че сценичната фехтовка беше нарочно забавена. Явно се играеше умората на боя. А трите високи прозореца над входа на църквата, от които вещиците (или Тройната богиня на Робърт Грейвз в най-ужасното си превъплъщение) излизаха като статуи, ангели и дяволи едновременно, направо подсещаха за страшния портал от "Името на Розата".

Представлението си е направо възпитателно, а всички цинични мисли на Макбет за властта, печеленето и задържането й идват съвсем навреме. Човек би могъл да гледа и да се чуди дали действието случайно не се развива на някой софийски площад в наше време. Възпитателно е да се гледат историческите драми на стаия бил Шекспир в размирни дни. А "Макбет" е точно историческа драма, напук на неумели класификации. Освен нея, "Ричард Втори", "Ричард Трети", "Хенри Шести" във всичките си части и "Крал Джон" също могат да свършат работа за българския зрител, който има нужда да пораздвижи ума и сърцето си. 

Чудя се откъде мога да си намеря "Макбет" с Иън Маккелън за сравнение. 

Сега чакам "Кориолан" с Том Хидълстън през февруари. Харесах Хидълстън също като Хенри Пети (заедно с Брана двамата направо образуват един Хенри Десети, а напоследък ми намериха и криминално сериалче, в което участват и двамата. Казах ли "благодаря, Руми"?). Имам и прекрасен спомен от пак "босненския" стил на "Кориолан" с Ралф Файнс. Така че подозирам нова доза настръхване на косите. Още повече, сега "Кориолан" също не е пиеса, която може да се гледа без човек да мисли за площада навън. Дано до февруари нещата стоят по-другояче.



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - прекрасен си!
16.11.2013 08:36
държа те под Лупа:)
цитирай
2. bleckram - Наистина е прекрасен.
17.11.2013 17:33
Наистина е прекрасен.
цитирай
3. mglishev - Макбет -
17.11.2013 20:11
със сигурност :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625701
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата