Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2014 23:30 - Роден в София
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 1714 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 15.09.2014 02:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

               image

                 След като цяло лято се ядосвах покрай яловите страсти на политиканството и не написах почти нито едно стихотворение, зает с глупостите на мъртвородените местни кандидат-демократи, все пак послушах баща си. Отидох в бившия царски дворец за последния възможен ден на изложбата „Метаморфози” на Огюст Роден. И не се оплаквам. Да, чух от познати художници, че там има само гипсови отливки, но какво от това? Кой тук ще ми предложи онова, което съм имал нужда да видя – дори без да съм наясно със себе си?

                 Това ще бъдат няколко пасажа с впечатления на варварин в градината. Не претендирам за повече. Човек е това, което е и възприема света по мярата, на която е способен. В този случай варваринът е щастлив, изпълнен с онова рядко срещано чувство на радост и благоговение, толкова различно и от безразличието, и от незначителността на наследената маломерност. Игрословицата е толкова близо: край Роден човек се ражда за нов или по-скоро за отдавна забравен свят.

                 Спокоен съм за всички, видели бронза, мрамора и гипса, без значение дали тук или в Париж. Които не са – те имат шанса или да летят до Франция, или просто да идат до Галерията за чуждестранни изкуства зад „Св. Александър Невски” и да хвърлят поглед върху сянка от това величествено въображение, което ми се стори, че разпознах днес.

                 Не съм специалист. Не съм познавач. Само мога да кажа, че вървях сред металните и гипсовите тела на Роден като новопокръстен гот или удивен вандал из руините на Рим. Душата, заситена с кръв и интриги, наистина намира нов или по-скоро отдавна забравен свят на истинско и скръбно величие сред тези мощни тела, които по необясним начин изразяват духа. Роден е подобен на много други автори от края на XIX и началото на ХХ в.: вече може би вече не точно вярващи християни, но все още способни да подчинят вдъхновението си на същите универсални импулси като Данте, Микеланджело и Милтън.

                 Торсовете са внушителни, мускулите и капките непокорно разтекъл се метал идват от Рая и Ада едновременно. Струва ми се, че огромният и непостижим замисъл на Роден е не само за Порта на Ада, но и за врати на Небесата, за прозорец към Чистилището. Духовното движение, изобразено в непокорни ръце, рамене и варварски лица е продължение на старите храмови врати от Флоренция. Роден е чел много и в прочетеното е видял повече от нас. Бих искал да мога да видя неговата огромна Адова врата, увенчана от спокойната, но и безнадеждна фигура на Мислителя – неспособна нито да остане навън, нито да влезе tra la perduta gente, но неизменно внушаваща желанието да мълчим и да не смеем дори да потупаме изгубения, замислен гигант със съчувствие по рамото. Искам да видя завършени безбройните летящи или падащи тела на пороците (човешко, толкова човешко…). Може би завършекът на Роденовите фигури са леките и светли илюстрации на Салвадор Дали за Дантевия „Рай”. Ето християнството, което винаги съм търсил – това на няколко неудържими художнически фантазии.

                 Рисунките ме оставят безразличен, но не враждебен. Минотавърът и неговата любима в няколко версии са почти комични, много гръцки в най-класическия смисъл на думата. Мъжът не може да не разпознае себе си в кръглите, щастливи и безумни очи на рогатия, нецивилизован глупак, радостно прегърнал кокетно погнусяващата се, но все пак непобягваща дриада. Гледайки Роден, зрителят все пак може да отдъхне: Омировият, примитивен, но и нелишен от авторефлексия човек, благородният дивак е още жив.

                 Позволих си да се разпозная – не какъвто съм, а какъвто трябва или поне желая да бъда – в няколкото крачещи мъже (върху безупречна коринтска колона от бронз или пък в гипс). Един и същи образ на голия, самотен св. Йоан Кръстител: предшественик, пророк, оратор, може би поет, та дори политик и философ, вървящ без последователи, ме трогна, така че се връщах към него. Античността, еврейската вяра и Новият завет са се срещнали в яките ръце и в очите на Роден така, както в работата и писането на едва неколцина неудържими мъже преди него. Щастлива бе нашата среща. Удоволствието за някакви си три евро беше огромно, а неочакваното смирение от такъв сблъсък с истинските неща всъщност буди радостна дързост. Роден е приятел на всички ни. 




Гласувай:
9
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5385213
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5481
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата