The Story of Kullervo, 2015 

 

* * * 

 

Това излиза на сайта на Амазон. Около 300 страници, с твърди корици, към края на август 2015. Ще бъде сборник с Толкиновите материали, свързани с финската "Калевала" (преведена у нас от Нино Николов). Кулерво е героят от финския национален епос, който, заедно с германо-скандинавския Зигфрид/Сигурд, вдъхновява Толкин за създаването на трагичния Турин Турамбар, чиято история съществува в няколко версии. От 31-а до 36-а "руна" или песен на епоса е разказано как необузданият Кулерво извършва куп лудости и накрая преспива със сестра си, която не е разпознал; от мъка тя се удавя, а той се нанизва на меча си (докато Зигфрид или Сигурд убива дракон). Толкин е адаптирал съответната част от "Калевала" като разказ в проза (по подобие на превода си на "Беоулф") и е написал няколко есета за Кулерво. В 2010 разказът и част от материалите към него вече са били публикувани, както можете да прочетете ето тук. Новото, самостоятелно издание в твърди корици ще включва повече текстове. 

 

Любопитно в случая е, че изданието не минава през The Tolkien Estate, съставител и редактор не е Кристофър Толкин, а проф. Verlyn Flieger, която е редактирала и коментирала изданието от 2010 за "Tolkien Studies" #7. Информацията е потвърдена и от небезизвестния авторитет по Толкинови въпроси Карл Хостетър. 

 

Интересно дали Толкин е предпочел "романтичен", тоест висок или "народен", тоест наивен стил за адаптацията си. Българският превод на "Калевала" от 1989-1992 е издържан в нарочно наивен тон, който може би не е познат или пък не е допадал на Толкин с неговата обикновено приповдигната проза (и поезия). Разбира се, зависи какви английски преводи на "Калевала" е познавал Професорът. Това представлява интерес в очакваното издание. Отделно от това, много от имената в "Калевала" звучат по начин, който вероятно е вдъхновил благозвучието на елфическите езици (например "Илмаринен", а и "Кулерво"). Ето един откъс от 36-а руна в българския превод на епоса: 

 

 

 

Кулерво, че Кулервойнен сабичката си извадил, в острието се загледал, в блясъците му железни. Сабичката си попитал няма ли да позахапе хубаво месце у грешник, черна кръв не ще ли пийне.   Сабята добре разбрала собствения си стопанин. Отговорила веднага: „Като нищо ще захапя хубаво месце у грешник, черната му кръв ще пийна, с плът невинна попреяла, попрепила с кръв безгрешна!“   Кулерво, че Кулервойнен, в синкавите си чорапки, дръжка сложил на земята, острие — върху сърцето, паднал върху свойта сабя, сам посрещнал острието, сам смъртта си там намерил, сам догонил гибелта си.

Още един скъпоценен камък от съкровищницата на творчеството на Толкин, представен на публиката десетилетия след кончината на автора. Запознаването с материалите на професора върху епоси на северните народи позволява наистина по-дълбоко вникване в атмосферата на Средната земя и особено в "по-митологичния" "Силмарилион" и първите части на "Недовършени предания".