Ето и две-три хубави неща за четене, ако човек държи малко да си проясни главата, да се позамисли над настроенията и тревогите си, а може би дори да вземе добър пример, да се разведри и да изпита чисто читателско удоволствие. На начетените се извинявам, че пак припомням топлата вода. Може би все пак е необходимо на фона на всичката самопомощ и "приложна психология". И така!

Сенека, "Нравствени писма до Луцилий". Дебел сборник с писма от философа до неговия приятел, който е тръгнал да прави политическа кариера, но вечер му се чете и нещо хубаво. Сенека е любезен, шегува се, наставлява, припомня, успокоява и забавлява. Лека домашна философия, която грамотният роб-грък да ти чете, докато си пиеш фалернското, замезваш с маслини и си мислиш колко си възвишен. 

Сенека, "Диалози". Това са по-дълбоки води. Това са си вече кратки трактати за това как е редно да се постъпва, как да се овладеят страстите, скръбта и страхът, как да не се робува на напразни надежди и амбиции, а винаги да се преминава през всичко със спокойствие и лека насмешливост. В крайна сметка човек може да се изравни със самите богове, ако духът му не се смущава от опасности и заплахи. 

Сенека, "За благодеянията" и "За снизходителността". Малка книга, но най-доброто от спокойния, ведър и изящен стоицизъм на нашия римлянин. Тези два къси "диалога" или трактата може и да не "променят мисленето" ви, но ще ви трогнат и ще ви направят наистина по-ведри. Да не говорим за радостта от самото четене на хубав текст, който е лек и достъпен, макар да звучи сериозно. Това не е философия за скучаене над нея. Това е философия, която ненатрапчиво възпитава в смелост, спокойствие и добро настроение. Това е дао-то на Запада, дзен на средиземноморския свят :) 

Боеций, "Утешението на философията". Когато варварският крал на Италия, стъпил с подкованите си ботуши върху рухналия мрамор на Римската империя, хвърли уважавания стар консул Боеций в затвора и се кани да го обеси, какво прави Боеций? Сяда да напише "Утешението на философията" в килията за последните оставащи му седмици живот. И описва как самата тя, божествената дама Философия се явява пред него и му припомня защо всичко е наред, колко хубаво е устроен светът и как, в крайна сметка, нещата ще се наредят, ако се довериш на Бога, оставиш Съдбата да върши своето и не се плашиш. Книгата е тъничка, тук-там в нея има нелоши стхове, защото Боеций е бил и малко нещо поет. И си струва да бъде прочетена. 

Така де, малко истинска храна :)

Между другото драмите с етичните терзания на Сенека, са доста сериозни ако ги четем с нов поглед, въпреки, че са далеч от мистичното оръжие на жреческите гръцки писания преди него. Спомням си, че там за пръв път проумях, че човек винаги трябва да започва от себе си... каквото и да било и със себе си да мери, разплаща и гради. Целия Сенека трябва да се прочете и да се върви от него насам.

Боеций пък ми е много любим сред мистиците! От него доста е научил и черпил и Казандзакис: "След като не можем да променим реалността, трябва да променим очите, с които я гледаме."

Можеш да добавиш и Марк Аврелий, "Към себе си".