Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2015 06:04 - Няколко книги от древен Китай (малка колекция за българи)
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 4618 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 23.11.2016 09:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image



Напоследък позарязах блога си. Изгубих навика да качвам нови стихотворения в него, защото все ми се ще да видят бял свят направо в книга. Но понякога ми се ще да понапиша нещо и след постинга с книги от и за класическа Япония изглежда донякъде подходящо да продължа с такъв за стара китайска литература, издавана у нас – поне докъдето съм я проследил. Все за някого може да е от полза. Не претендирам да съм покрил всичко. Със сигурност имам пропуски, които по-любопитният или задълбочен читател може да поправи в Народната библиотека. Тук ще включа само оригинални заглавия, защото изследвания просто не съм търсил и ги нямам по рафтовете си, с изключение на достъпната „Митология на Китай“ от Мечислав Кюнстлер. Ще пропусна многото издания на „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ, както и на „Дао дъ дзин“ („Книга за Пътя и постигането“) от Лао Дзъ. Те имат най-различни преводи и специално за Лао Дзъ бих препоръчал тези на Ленин Димитров (в по-новите тиражи Люлин Димитров) и Крум Ацев, макар че има и други. Доколкото знам, у нас не са издавани „Аналекти“ на Конфуций, „Пролети – есени“, „Трите царства“, нито, да речем, „Историята на камъка“ от Съма Циен и „Класическото чаепитие“ на Лю Ю (които, както може и да се изненадат читателите на Бари Хюгарт, изобщо не са измислени заглавия). От Конфуций все пак са излизали малки сборничета с избрани мисли, но в не много сериозни издания, превод вероятно от английски. Подминавам „История на китайската мисъл“ от Ан Чън и „За Китай“ на Хенри Кисинджър. Няма да включа и романи от модерни автори, независимо дали става дума за Пърл Бък или за Роберт ван Хюлик. Тоест ще последва един донякъде субективно съставен списък на що-годе достъпни старинни заглавия според принципа „това ми харесва“, защото съм любител на подхода на Авъл Гелий, а у нас, поради разпиляността на информацията, той все още може да бъде не само приятен, а дори и практичен. Всичко, което само съм споменал, може лесно да бъде потърсено в Гугъл по автор и заглавие. Сайтове като „Книжен пазар“ и „Моята библиотека“ („Читанка“) предлагат много на търпеливия търсач. И така:


Ши Най-ан
, „Речни заливи“ (в два тома), прев. от руски Димитър Загоров, изд. „Народна култура“, София, 1956. Исторически и приключенски роман от ХVІІ в. по събития от селски бунтове през ХІІ столетие. В единственото си българско издание двата тома са твърдо подвързани, заедно броят около 1300 стр. и имат не сюжетна линия, а сюжетна мрежа – интересна и объркана, точно като на „Смъртта на Артур“ от Томас Малори. Книгата е рядка и скъпа, добре позната на колекционери и антикварни търговци. В 2016 се появи том първи от ново, този път планирано като тритомно издание на редактирана версия на същия превод под заглавие "Крайречно царство", изд. "Изток-запад".

Пу Сун-лин, „Дракони“, съст. и прев. от старокитайски Бора Беливанова, изд. „Народна култура“, библиотека „Панорама“, София, 1978. Пу Сун-лин (или Пу Сунлин) е автор от ХVІІ-ХVІІІ в., т. нар. „Регистратор на Странните неща“ или „Летописец на Странното“. В „Дракони“ са събрани фантастични разкази за чудеса и необикновени същества, с каквито китайският фолклор е богат. Книжката е повече от забавна. На български има още поне две издания на този автор, вероятно донякъде повтарящи това практически неоткриваемо джобно томче с меки бели корици. Много от заглавията в библиотека „Панорама“ с това непретенциозно оформление са истински съкровища, но са трудни за откриване. С риск да се отклоня – търсенето на подобни книги из кашони и по библиотеки е не само приятно хоби, но и евтин начин да се прочетат великолепни текстове в хубавите преводи от периода на „happy” соца, та дори и достъпна възможност човек да си събере нелоша лична библиотека. 

"Древнокитайски мислители", съст. и прев. от китайски и руски Бора Беливанова, изд. "Наука и изкуство", поредица "Философско наследство", София, 1980. Антология с избрани страници от Лао Дзъ, Лие Дзъ, Джуан Дзъ (онзи с пеперудата) и Уан Чун (това "Дзъ" сигурно означава "учител", ако помисли човек). Книгата е доста представителна и има две по-нови президания, последното е на "Изток-запад" от 2011. 

Тук ще добавя една книжка, която също не съм виждал, за нея научих от коментар под този постинг: Лу Сюн, "Стари истории в нова редакция", изд. "Народна култура", прев. Бора Беливанова, София, 1983. Мога само да предполагам, че съдържанито й донякъде се повтаря в "Класически китайски новели" (вж. по-долу), но може и да греша. 

Каталог на планините и моретата. Небесата питам“, съст. и прев. от старокитайски Бора Беливанова, изд. „Наука и изкуство“, София, 1987. Относително рядко томче с две анонимни учени поеми – може би могат да се нарекат „гномически“, защото съдържат гноме, комбинацията от ерудирана информираност, мъдрост, свещено повторение на важни имена и почтително отношение към традициите на прадедите, толкова типична за конфуцианския дух. Ако изобщо трябва да им търся аналог в европейската стара литература, това ще са поемите на Хезиод, „Митологическа библиотека“ на Аполодор, скандинавската „Хавамал“ или англосаксонския „Уидсит“, които също съдържат концентрат от високата традиция на културите, в които са създадени.

Су Шъ, „Записки от Източния склон“, съст. и прев. от старокитайски Крум Ацев, изд. „Народна култура“, библиотека „Лотос“, София, 1985. Су Шъ или Су Дунпо е сановник, поет и есеист от втората половина на ХІ в. Достатъчно смел, за да пише до имперските власти, че от некомпетентността им страдат цели области. Достатъчно изискан и естествен, за да не си придава прекалена важност, а да се наслаждава на обяда, виното, картини и стихове. Изключително симпатичен човек ще да е бил този господин Су, нищо че е живял преди повече от хиляда години и то чак в Китай. Малкият сборник с негови текстове от библиотека „Лотос“ носи голямо удоволствие. Това е поредица с кремаво-кафяви корици, посветена на древноизточни текстове – от класически Египет и Индия през средновековна Арабия до Япония и Китай. Ако изобщо нещо в НРБ си е струвало, това е книгоиздаването от късния соц.

Ган Бао, „Издирени и записани чудновати истории“, прев. от старокитайски София Катърова, Евгени Карауланов, изд. „Народна култура“, библиотека „Лотос“, София, 1986. Ган Бао е вдъхновителят на Пу Сун-лин (вж. по-горе). И двамата описват всичко онова, за което Конфуций не е сметнал за необходимо да пише: бабините деветини, приказки и слухове за призраци, духове, вълшебни лисици, дракони, подвизите на мъдрите даоси, потресаващи любовни истории и примери за синовна преданост, продължаваща от тоя на оня свят, корупция сред властите в отвъдното, разговори и сприятеляване с нечисти сили – изобщо, най-симпатичната страна на фолклора. Ган живее в ІV в. Спокойно може да бъде сравнен едновременно с Апулей и братя Грим. Книгата му е преиздадена от изд. „Изток-запад“ в 2012.

Книга за промяните. Идзин“, под редакцията на Ю. К. Щуцки, прев. от руски (неизв.), изд. „Квадрат“, София, 1994. Точно така, правилно би било „Книга на промените. И дзин“. Но това е едно от куриозните издания на деветдесетте години, голяма рядкост, с целия чар и всички недостатъци на книгите, излизали в онова доста странно време. Читателите на Филип Дик знаят, че „И дзин“ е гадателна книга, сочеща как да се „четат“ триграмите, уж образуващи се при хвърляне на стъбълца от бял равнец. Един от стълбовете на китайската традиционна култура. Твърди корици. Добър лов! 

Все още нямам Хун Дзъчън, "Корените на мъдростта", прев. неизв., изд. "Изток-запад", София, 2002. Това е първата от "Трите чудни книги на житейската мъдрост" (вж. по-долу "Нощни разговори край огнището") и една от двете, преведени към момента на български. Представлява сборник с морални максими от ХVІІ в. Част от съдържанието й е достъпно тук и книгата може би дори донякъде си прилича по дух със съчиненията на френските моралисти Ларошфуко и Лабрюйер от същото време. 

Поезия на планините и водите“, съст. и прев. от старокитайски София Катърова и Антоанета Николова, изд. „Стигмати“, София, 2005. Може би най-хубавата книга в цялата малка китайска колекция. Преведена на прекрасен български език пейзажна лирика с много хубав предговор и коментар. Вътре има Ли По (или Ли Бай), Тао Юан-мин, Бо Дзюй-и, Су Шъ – изобщо, книгата би се харесала дори на някого с взискателния вкус на Съдията Ди. Оформлението също е много изящно.

Бели облаци. От древнокитайската поезия до японските тристишия хайку“, съст. и прев. от старокитайски и старояпонски Крум Ацев, изд. НБУ, София, 2006. Личната антология със стара китайска и японска поезия на нашия покоен синолог, преводач на Лао Дзъ и редактор на няколко чудесни книги. Много красиво издание с разкошни илюстрации, прекрасно подбрани стихове и задълбочен коментар към тях. Не е неоткриваема и определено си струва. Преиздадена е в 2016 г.

Класически китайски новели“, съст. и прев. от старокитайски (?) Бора Беливанова (?), изд. „Иврай“, София (?), 2006. Все още не притежавам книгата и дори не съм я виждал. Това е донякъде тайнствено издание с анотация от самата Бора Беливанова и включващо както фантастични разкази за свръхестествени същества и необикновени случки от Пу Сун-лин (неясно дали и някои от тези в „Дракони“ от 1978), така и по-древни текстове от периода на династията Тан (тоест VІІ в.). Случайно попаднах на информация за изданието в Goodreads и в books.bg

Ханшан, "Стихове от Студената планина", съст. и прев. от старокитайски София Катърова, Антоанета Николова и Марко Клисурски, изд. "Изток-запад", поредица "Световни поети", София, 2013. Прякорът "Ханшан" означава Студена планина и авторът е станал доста популярен в нашия западен свят. 

Добавям и Уан Юнбин, "Нощни разговори край огнището", прев. от старокитайски Петко Хинов, изд. "Изток-запад", София, 2014. Това е втората от "Трите чудни книги на житейската мъдрост" след "Корените на мъдростта". Третата, "Съкровени записки край прозорчето" от Чън Дзижу, поне засега не е излизала у нас. "Нощни разговори..." е написана в средата на ХІХ в., при последната китайска династия Цин. Представлява сборник с афоризми, морални максими и сентенции, един вид "модерна класика" на неоконфуцианската нравствена философия. 

Ли Бай, „Прокуденият от Небесата“, съст. и прев. от старокитайски София Катърова и Антоанета Николова, изд. „Изток-запад“, поредица "Световни поети", София, 2014. Нещо като продължение на „Поезия на планините и водите“, но тук преводачките са се спрели само на един от великите поети на стария Китай (и може би на на най-прочутия от тях). Ли Бай (или Ли Бо) живее и пише между VІІ и VІІІ в., тоест пак при династията Тан. Удивително е каква вглъбена лирика е писана в далечен Китай, докато на Балканите се е създавала Първата българска държава. Част от песните на Ли се намират и в „Поезия на планините и водите“, други – не. Повтарящите се понякога са редактирани в малко по-нова версия, което може би е било излишно. Но това не пречи книгата да се чете с истинска радост. Ли Бай, Ли Бо, Ли По или Ли Тай Пе е наистина голям поет. 

Пу Сунлин, „Истории за чародейства от кабинета на Приказливия“, съст. и прев. от старокитайски Бора Беливанова, изд. „Фама“, София, 2014. Нова, достъпна на пазара антология, до голяма степен повтаряща неоткриваемата „Дракони“ от 1978, но в нова редакция. Мога само да препоръчам и да пожелая приятно четене. 

Съвсем скоро видях и Цао Сюецин, "Сън в алени покои", прев. от старокитайски Петко Хинов, изд. "Изток-запад", София, 2015. Все още не притежавам книгата, знам само че е голям роман от ХVІІІ в. Впрочем, в своите анахронични шеги със старокитайската литература Бари Хюгарт включва и един "Сън в червената стая" от Цзао Сюе Чин ("Легенда за камъка", глава 19 и по-назад), както го е правил и с Пу Сун-лин, и с Ли По, пък и самото заглавие "Легенда за камъка" отново е шега със старинно заглавие. Може би това е достатъчна препоръка за повечето неспециализирани читатели като мен. 

Не е като да няма трудолюбиви синолози в България, за радост на четящата публика. Малката китайска колекция със сигурност ще бъде допълвана. 




Гласувай:
5
1



1. pnp5q - И още едно издание на някои странни истории -
10.04.2015 11:30
това, до което се докопах аз навремето: :)

http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=437413&title=%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8%20%D0%B2%20%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%20%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F
цитирай
2. mglishev - "И още едно издание на странни истории - "
10.04.2015 15:30
pnp5q написа:
това, до което се докопах аз навремето: :)

http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=437413&title=%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8%20%D0%B2%20%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%20%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F


Лу Сюн, "Стари истории в нова редакция", изд. "Народна култура", прев. Бора Беливанова, София, 1983.
Благодаря, никога не съм виждал тази книжка, ще си я потърся! Ето как излизат ценни неща като се обади човек.

Други хора ми казаха, че и Конфуций все пак има някакви издания на български (нямам повече информация).

А преди дни е излязъл и "Сън в алени покои" от Цао Сюецин - голям роман от ХVІІІ в.

Така че малката китайска колекция ще се попълва още :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5647214
Постинги: 1069
Коментари: 8029
Гласове: 5511
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата