Може би заради комикса "Господарят на пръстените" на списание "Дъга" от Сотир Гелев в началото на деветдесетте Хамлет изглежда като Арагорн. Като онзи Скиталец Арагорн от рисуваната история. И си спомням, че се замислих доста сериозно над този въпрос, когато вече покойният ми учител по литература ме беше попитал за това. 

Хамлет е висок мъж, мършав, но силен физически. Много жилест. Има черна коса, твърда като телена четка, може би малко прошарена, макар че е по-скоро млад. Знам че това не е нит Шекспировата, нито романтичната представа за датския принц. Моята си е. 

Той е облечен като за път: в удобни, може би чисти, но стари дрехи от сивозеленикав дебел плат. Къса туника и бричове, може и наметка с отметната назад качулка. Високи до коляно кафяви ботуши от телешка кожа - скъпи, но покрити със засъхнала кал. Носи някои полезни неща по джобовете, на колана и зашити в ръкавите си: неизбежния, макар и много остарял едноръчен, двуостър меч с класическия кръстообразен ефес от тринайсети век и италиански кинжал, защото пътищата от Витенберг до Елсинор са несигурни; кесия датско сребро (някои от монетите може да са фалшиви, защото принцът понякога е разсеян... или пък снизходителен); кремък, огниво и анахронична дълга лула с пакет тютюн; манерка с нещо сгряващо, все пак дори Хамлет е датчанин, а те пият добре; на шията - верижка с два заключващи се портрета на майка му Гертруда и на онова момиче, как беше, Офелия (редно е да е там). Портрет на бащата, стария крал не е нужен, защото на всяка монета е изсечен ужасният му профил с якия нос и мощната брадичка, вижда се и горжетът на бронята. На фалшивите лицето дори е по-добре различимо. Възможно е някъде Хамлет да крие дори нещо като още по-анахроничен протестантски молитвеник, ако не е криптокатолик, което също не е изключено. Няколко сгънати листа пергамент или дори хартия, но не и пера и мастило, тъй като няма как да се носят - пергаментът (хартията) е просто за всеки случай. Не е изключено Хамлет да има навика да си води бележки от време на време, но не отдава прекалено голямо значение на това. Свикнал е да разчита на Хорацио за такива неща. Все пак, някакви интелектуални навици не са изключени - един от гост-преподавателите във Витенберг, защо не, може да е бил и д-р Фауст. От него на принца му е останал главно интересът към задълбочени разговори, но и това не е малко. 

Истината е, че Хамлет има приятен баритон и може не само добре да пие, но и -ако е в настроение - да пее стари героични балади или просташки песни. Жените биха го харесвали, ако не се притесняваха от навика му скептично да присвива очи насреща им. Свикнал е да си плаща удоволствията, без да е лош човек или циник. 

Фехтува се повече от добре. Язди посредствено и не умее да стреля нито с лък, нито с аркебуз, но пък е умел в прескачането на ровове и огради. 

Не обича да фамилиарничат с него, ако не го е позволил сам, но и не е излишно надут. Не е лишен от амбиция, но предпочита честта си. Обожава идиотски разкази и величествени истории. Пада си по театъра. Не е стиснат. Противно на всички мнения, изобщо не е колеблив, нито налудничав. Напротив, това е рядко рационален човек, способен и на светкавични, прости, ефективни действия - стига да е убеден, че е прав. Но обича да се самонаблюдава и не му е приятна мисълта за сериозна грешка. Може би това е единственият му голям недостатък на фона на всички прибързани, весели психопати наоколо.