Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2015 09:45 - Лудият арабин Алхазред на Лъвкрафт: историческата личност
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 1833 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 21.11.2015 10:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
(На светлата памет на Адриан Лазаровски, 
който преведе космическия ужас на български език.)

Зловещият Хауърд Лъвкрафт (1890-1937) е баща на една от най-трайните съвременни легенди: тази за страшната книга "Некрономикон" или "Законът на мъртвите", приписван на лудия арабски поет Абдул Ал-Хазред или Алхазред. Хорър-фантастиката на Лъвкрафт буди готически страх от немислими и враждебни към човека космически сили, чиито прояви смразяват сърцата и подлудяват умовете. "Старите богове" и особено спящият мъртвешки сън на дъното на океана Кхтулу са любим повод за литературен трепет у стотици хиляди ценители по света. Самият автор е донякъде неприятна личност с печален живот и още по-печална смърт, но талантът му е вън от съмнение. Пък и биографията му в случая допълва изкуството. Много автори на фентъзи се вдъхновяват от чудовищното въображение на Лъвкрафт и заемат по нещо от страховитите му образи. Най-добрите "намигания" към света на Лъвкрафт вероятно са тези на Роджър Зелазни и Нийл Геймън. 

Лудият арабин Алхазред е рожба на Лъвкрафт; поетът-некромант и ужасната му книга са художествена измислица. Но изглежда, че Алхазред има нещо като исторически прототип.
Абу Али ал-Хасан ибн ал-Хасан ибн ал-Хайтам ал-Мисри (965-1040) е арабски математик и астроном, роден в Басра и починал в Кайро. В него няма нищо зловещо - напротив, той е един от онези средновековни арабски учени, създали славата, на която някога ислямският свят с основание се е радвал. В средновековна Западна Европа е известен като "Физикът" и също като "Вторият Птолемей". 

Едно от съчиненията на Ибн ал-Хайтам е "Китаб ал-Манажир" или "Книга за перспективата". Това е амбициозен труд по оптика. В ХІІ в., когато Кръстоносните походи засилват контактите между Западна Европа, Византия и ислямския свят, италианският монах Герардо или Джерардо от Кремона (1114-1187) живее в испанския град Толедо, където са осъществени много от преводите на арабски трудове на латински език. Джерардо също превежда усърдно и една от книгите, минали през ръцете му е оптическият труд на ал-Хайтам. Джерардо озаглавява една от частите на книга "Liber de crepusculis", тоест "Книга за мрака" или "Книга на сенките" и това заглавие се запазва във всички по-сетнешни латински преписи и дори в печатните издания от втората половина на ХV в. нататък. Името на арабския автор преминава на латински като "Alhazen", Алхазен. 

В "Книга за мрака" от Алхазен няма нищо, свързано с мъртвите, със зли космически сили или с черна магия. Това е просто един старателно съставен трактат на добросъвестен учен, изследващ разпръскването на светлината, преминаването й през материята, отразяването, разсейването и поглъщането й, както и образуването на сенки. Съчинението е добило огромна популярност сред латинскоговорящото монашество и в известна степен е повлияло на философските и богословските идеи на Шартърската и Парижката школа през ХІІ и ХІІІ в., когато е било на мода монасите да се увличат по нови латински преводи на арабската рецепция на Аристотел и по пристигащи от Кастилия и Сицилия арабски изследвания. Оптиката сама по себе си става едва ли не помощен дял на богословието и води до направо поетични идеи за природата на светлината като израз на Божията същност и воля. Светлина, повече светлина искат монасите, абатите и епископите, повлияни от интелектуалните центрове в Южна Европа и може би няма да е преувеличено, ако допуснем, че грамадните витражни розети и високите прозорци, пропускащи разноцветни лъчи, сякаш пречупени през скъпоценни камъни, в готическите катедрали на ХІІІ и ХІV столетие се появяват именно защото Джерардо от Кремона е превел "Книга за перспективата" на Алхазен. Интересно е дали в този трактат може да се търси и влияние върху по-сетнешната италианска ренесансова живопис, която открива физическата перспектива (нещо, практически невъзможно за ислямските миниатюристи заради ограниченията в свободата им на работа, въпреки достиженията на учените арабски математици като ибн ал-Хайтам). 

Иронично е как тази всъщност буквално светла страница от историята на цивилизацията се пречупва в творчеството на мрачния Лъвкрафт - може да се каже, както бялата слънчева светлина се пречупва през витражите и попада разноцветна в тъмния кораб на готически храм. Хауърд Лъвкрафт е начетен човек и дори се справя с малко латински. Заглавието на "Книга за сенките" (или "За мрака") от Алхазен не му е непознато, но той вероятно не е чел самия текст. Това му е позволило да даде воля на вображението си и да създаде образа на разтърсения от срещата си със сили отвъд доброто и злото Алхазред. В края на краищата ето как дори една непрочетена книга, за която само сме чували, може да бъде вдъхновявяща по неочакван начин. 

Но ето какво казва лудият поет: 

Не е умряло туй, що вечно ще остане — дори смъртта умира в безброй епохи странни.



Гласувай:
4
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7195452
Постинги: 1082
Коментари: 8064
Гласове: 5590
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата