Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2016 12:54 - Бележка за “мрачните” картини или Естетически морализъм по никое време
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 1514 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 25.02.2016 13:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
По-добре човек да е самурай сред градинари,
отколкото градинар сред самураи
.”

    Пиша това заради няколко души, които демонстрират тревога едновременно от предполагаемо “мрачните” ми вкусове и от навика ми да коментирам главно лоши новини. 
image
(Картина от Дон Кен, 2015)

    Нямам окуражителни думи за хора, които лесно се отчайват. У нас нещата, съвсем трезво погледнато, са страшни. България действително отива към разруха. Имам обаче окуражителни думи за хора, които виждат нещата, каквито те са, но въпреки всичко не се отчайват. И аз съм си казвал, че няма какво да се извърши тук, но май не съм бил прав. Работата е в наши ръце. Няма защо да се лъжем, че тук животът е нормален и че има справедливост. Животът в България е стресов и постоянно застрашен от връзкари и мафиоти. Това е факт, а не някаква лична идея - и смея да го кажа, въпреки че собствената ми съдба досега е била по-скоро ласкава. Единствените, които можем да променим цялата грозна несправедливост в страната си, сме самите ние, с усилия, които могат да костват и най-вероятно ще костват човешки животи. Който се е отчаял, може да напусне България - това е съвсем разбираемо. Който обаче не я е напуснал, няма оправдание за бездействието си. Целенасочено ни обезнадеждават тези, които лъжат, че всичко е наред или пък че няма какво да се направи. Аз казвам друго: че нищо не е наред и че има какво да се направи. Тук трябва да се лее кръв. И това не е метафора. Вътрешната агресивност, готовността и нагласата за това е, грубо казано, еволюционно предимство. Сега е време за хора с хищно мислене. 

image
(Питер Брьогел Старши, "Карнавалът преди коледния пост във Виена", 1559)

    А дадена репродукция на картина си е просто предмет за удоволствие. Всъщност не намирам вкусовете си за мрачни и се опитвам да не ги смесвам с нашите си български работи. Просто харесвам контрасти и романтични сюжети (свикнете с мисълта, че “романтичен” далеч не значи само “любовен”). Това или няма нищо общо, или има много малко общо с нашите тукашни проблеми. Изкуството, дори да е стряскащо, всъщност придава на живота приятно разнообразие от всекидневието. Смесването на каквато и да е картина или художествен текст с нашите тукашни работи издава вътрешното отчаяние на съответния уплашен човек, а не на ценителя. В действителност няма обективна връзка между “черния” вкус и битовите тревоги - или дори да я има, тя е обратнопропорционална. Нали знаете, сладко обичат тези, на които всичко им горчи. А горчиво обичат онези, които вътре в себе си усещат сладостта на живота. Вкус към лекото, наивното и беззъбото забавление развиват вече надвити хора, които искат на всяка цена да си заровят главите в пясъка. Припомнете си учебникарския факт, че трагедията е висок жанр и вкусът към нея се отхранва предимно сред енергични хора, склонни към големи усилия. Отчаяние не изпитвам и не проповядвам. Напротив, чувствам се весел, спортно озлобен и пълен с идеи и възможности. Ето защо не ми пречи да гледам добри трагедии или мрачни картини от кадърни художници и дори да черпя от тях удоволствие и енергия, а не тревога. По същата причина преведох “Битката при Молдън” и се възхищавам от този стих: 
                               Доблестен - духът, сърцето - смело в нас сега да бие,                                сигурен умът да бъде, силите кога не стигат
    Предлагам същия подход. Розови еднорози на цветни полянки и кончета, тичащи по плажове не обичам. Намирам ги за кич, подходящ единствено като терапия за слаби и измъчени хора без душевни сили. Ако ще гледам снимка на котенце, предпочитам то да разкъсва мишка, а не да гледа в обектива с глупави сини очички. 

image
(Мемориалната катедрала в Копенхаген)

  Чувал съм приятели да ми казват, че примерно трагични текстове като "Възвишение" на Русков, "Хамлет" или "Беоулф" им създават негативно настроение и са безполезни. Мисля, че е точно обратното. Тези текстове (както и една по-мрачничка картина, да речем) би трябвало да са интересни сами по себе си - стига да са добре направени, разбира се. А ако изобщо допуснем, че имат отношение към всекидневието ни, то те “служат” (доколкото всъщност изкуството “служи”, а не господства над друго освен собствената си ценност), за да създадат и насърчат особен вид решителност, та даже са по своему разведряващи. Но такава способност за възприемане изисква и съответната вътрешна нагласа. Черен хумор, ако щете (любимите ми произведения са пълни с него и той е удивително окуражаващ). И друг път съм имал повод да споделя убеждението си, че поезията и живописта не са само забавление, нито дори възпитание, а по-скоро предават емоции и състояния. Това са самостойни занимания за пълнолетни хора. Игра на стъклени перли. Но ако започнем да търсим нещо “практично” в тях, то не може да бъде евтино. Спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Затова ще си гледам картините и ще си чета трагедиите, а като дойде време за друго, ще правя и другото. Смея да препоръчам същото поведение. 



Гласувай:
2
1



1. mihala - И все пак тематиката е в основата на ...
25.02.2016 14:18
И все пак тематиката е в основата на изразяване, дали живопис или драма, но във всички случаи е повлияна от нагласата на автора т.е. настроението.Когато обаче настроението е обхванато от масовото такова, то неминуемо се повлиява от това на околните.Когато си далеч от първата линия и не е възможно да промениш нищо, за което вярваш,че е правилно, тогава настъпва ,може би раздвоение на личностното отношение към заобикалящото.Тогава не си в състояние да промениш нищо за да получиш удовлетворение от себе си, от това,че си разумна личност.
цитирай
2. mglishev - Не разбрах коментара :)
26.02.2016 16:45
@mihala
цитирай
3. sestra - Развеселяващ текст :)
26.02.2016 22:10
С безнадеждност в скобите: свикнете с мисълта, че “романтичен” далеч не значи само “любовен”. Това, че Романтизмът няма нищо общо с любовна мечтателност е изглежда най-трудната за привикване мисъл.
Но мен ме радват тези размисли, точно като моите по тази тема.

цитирай
4. mglishev - Добре прочетен :)
28.02.2016 03:46
sestra написа:
Развеселяващ текст :) С безнадеждност в скобите: свикнете с мисълта, че “романтичен” далеч не значи само “любовен”. Това, че Романтизмът няма нищо общо с любовна мечтателност е изглежда най-трудната за привикване мисъл.
Но мен ме радват тези размисли, точно като моите по тази тема.


Окуражаващ коментар :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5511527
Постинги: 1061
Коментари: 8007
Гласове: 5490
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата