Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2016 18:51 - Закъснели отзиви: Волтер, Лиудпранд,Том Холанд, Кенет Кларк, Загаевски
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 1446 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 26.02.2016 18:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Човек не бива да забравя собствения си блог, нито да спира да препоръчва книгите, които си е взел просто за удоволствие. Дължа на себе си да говоря включително за тези заглавия, от които печеля само прочита. Това не е никак малко. И съжалявам, че пиша за следващите няколко книги с толкова голямо закъснение.



image
Франсоа Волтер, "Векът на Луи ХІV", прев. от френски Венелин Пройков. Изд. "Изток-запад", София, 2015. В два тома.

Издателство "Изток-запад" отново публикува изключително важна книга. Това съчинение на великия просвещенец е портрет на цяла епоха, на Великия век, разположен точно между седемнайсетото и осемнайсетото столетие и включващ не просто един могъщ принц с грандиозен размах, но и цяла плеяда от знаменити държавници, пълководци и хора на науките и изкуствата. Включена е не само Франция, а цяла западна Европа, както е изглеждала откъм Париж няколко десетилетия по-късно, във все още спокойния Париж от последните години на достолепния Стар режим. Тук Волтер изглежда изненадващо диалогичен, та той в крайна сметка звучи почти като монархист и католик. Погледът му към "гения" на различните европейски страни и към френското влияние над тях е благ, духовит и патрициански по дух. Духовитостта му е рискована, но и премерена. Иронията му към религиозното лицемерие проличава едва-едва, най-вече в забавната глава ХХХІХ: "Диспути около китайските церемонии" в края на втори том, която ще изненада почти всеки, а ще достави удоволствие на наистина всеки читател. Във "Векът на Луи ХІV" Волтер направо изковава идеи и термини, с които си служим и днес - както разграничението между Русия и Европа, така и например понятието "готически", в което той влага един вече изчезнал негативен смисъл.

И двата тома са от по малко под четиристотин страници. Това е дълго, бавно четиво за спокойна наслада. Стилът на Волтер е изискан, но съвсем достъпен и за съвременния читател-неспециалист. Преводът на големия наш френски филолог Венелин Пройков обаче търпи критика. Може би от бързане той не е съобразил правилното предаване на някои термини и така например германските принцове-електори са се превърнали в "избиратели". Това е можело да се избегне с добър редактор или исторически консултант. нещо, което липсва и на най-добрите български издателства днес. Жалко е и че инак красивото издание не е снабдено с именен показалец.
image




Лиудпранд Кремонски, "Разплата. История на Отон. Пратеничество в Константинопол", прев. от латински и коментар: Лиляна Симеонова. Изд. "Изток-запад", София, 2015.
image
Лиудпранд от Кремона е един от най-популярните средновековни хронисти наред с Айнхард, Галфрид, Вилардуен, Фроасар и Хониат. Епископ на италианския град Кремона през формативния за Европа Х в., Лиудпранд е може би от лангобардски произход и представлява германските императори в константинополския двор по времето на българския св. цар Петър І, син на Симеон Велики. това го прави автор на един от важните извори и за нашата собствена история. Същевременно с това Лиудпранд е бъбрив, начетен и забавен. Три от общо четирите му запазени съчинения са събрани в този том и те съдържат не само ценна историческа информация, но и занимателни анекдоти. Лиудпранд не пропуска да изтъкне факта, че добре владее не само латинския език на своята Църква, но и гръцкия на византийските си домакини, които ту възхвалява, ту хули - ромеите на кремонеца са еднавременно мъдри и разсъдливи, ту перфидни и заядливи. Той е изпълнен с чувство за собствената си значимост като пратеник на могъщите Отоновци.

Преводът и коментарите на Лиляна Симеонова са чудесни и напълно професионални. Авторката на великолепните изследвания "Пътуване към Константинопол" и "Скандинавската експанзия и Западът" се е справила със задачата си да поднесе на българската публика наистина добро издание от малко над триста страници, снабдено с необходимия апарат.

С превода на Лиудпранд започва поредицата "Facta" за средновековни извори на издателство "Изток-запад". Прекрасно начинание след предишната библиотека "Романия", която представи у нас по-важните среднофренски текстове от Артуровия цикъл и доведе до край публикуването на Кретиен дьо Троа в България.




Том Холанд, "В сянката на меча. Битката за глобална империя и краят на античния свят", прев. от английски: Борислава Велкова. Изд. "Изток-запад", София, 2015.
image
Книгата е задълбочено изследване на Близкия и Средния изток в зората на исляма. Краят на вековното съперничество между (Източната) римска империя и (Сасанидското) персийско царство за контрол над Месопотамия съвпада с изгрева на една нова политеска и военна сила - така наречения "праведен" Халифат на първите наследници на ислямския пророк Мохамед около средата на VІІ в. Това е и един от възможните крайни предели между Античността и Средновековието. Крахът на християнското влияние в Арабия и трайното влияние на един нов вид монотеизъм са тема на този мащабен труд от над петстотин страници. Том Холанд проследява вътрешното състояние на Юстинианова Византия, на по-малко познатия и толкова по-интересен за нас Сасанидски Иран и на пустинните общества, от които израства страховитата мощ на ислямския свят. Книгата отлично се вписва в посоката, зададена например от Питър Браун в "Светът на късната Античност". Исатрията, разказана тук, показва изненадващо многото възможни алтернативи пред Ориента и арабските племена в VІ-VІІ столетие и звучи понякога съвсем актуално. Но ценността й не е в паралелите, които можем да прокараме към днешния ден, а в ерудицията и смелото отношение към дълбокото минало. Мнозина ще научат много от нея, особено ако имат възможността да я сравнят с други изследвания за средновековния ислям. "Сянката на меча" е съпроводена от полезен апарат, а преводът е по-скоро добър, без да е съвършен.




Адам Загаевски, "Невидима ръка. Избрани стихове". Прев. от полски: Силвия Борисова. Издателство за поезия "ДА", София, 2015.
image
Много обичам Збигнев Херберт - и есетата, и стиховете му - с цялата тази интелектуална и малко меланхолична, но все пак нелишена от известна ирония атмосфера, която създава. Полските поети умеят точно това. Адам Загаевски е може би по-добър дори от Херберт. Знам как звучи това, но книгата просто е вълнуваща. В някои от стихотворенията си авторът учудено разглежда представата за онази романтична и измислена Полша, която светът си е измислил. В други говори за съня като почти героично състояние на духа. Хубавите стихове почти никога не са елементарни, каквото и да мисли неподготвеният читател. Стотина страници добра поезия. Да продължавам да говоря би било безочие:


Негово Величество сънят

Като веранда във селска къща сънят
разтваря пред тебе гората и сенките
и вътрешността на спомените.
Сънят е разум свободен от натиск,
горда столица на поезията и драмата.
Сънят е все още безплътна мисъл,
свидливо подхранвана от ревнивото наяве.
Сънят е Асирия - сурова и храбра.
Сънят е Тоскана, видяна по изгрев,
когато стройните й дървета пият мастило
от черната пръст, - и град е,
който диша през дългите цигари на тъгата.
Сънят посещава болниците и затворите,
утешава унилите
като монахиня с чисто сърце;
Сънят гасне, уморил се е;
умира леко, без съжаление
и без наследници - като Норвид.




Кенет Кларк, "Въведение към Рембранд". Прев. от английски: Никола Георгиев. Изд. "Български художник", София, 2006.
image
Кларк е достатъчно добре известен още от "Цивилизацията" - и като филм, и като текст. Няма нужда да го представям, а е и добре представен у нас. Книгите му по история на изкуството - или би трябвало да кажа книгите му за разбиране на изкуството - говорят сами сами за себе си. Намерих "Въведение към Рембранд" случайно в дъното на втория етаж на "Booktrading" на "Граф Игнатиев". Има още няколко екземпляра и цената е почти двойно намалена от коричната. Сто и петдесет страници, много грижливо направено издание. За първи път го виждам и веднага си го взех. Препоръчвам същото, защото такива неща си струват.



Гласувай:
3
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5386262
Постинги: 1061
Коментари: 8006
Гласове: 5481
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата